Начало на българската царква, култура и книжнина борба за самостоятелна църква



Дата14.01.2018
Размер17.87 Kb.
НАЧАЛО НА БЪЛГАРСКАТА ЦАРКВА, КУЛТУРА И КНИЖНИНА


  1. Борба за самостоятелна църква:

а) Съперничество между двата християнски центъра – Римската курия и Константинополската патриаршия.За да направи Византия по-отстъпчива, князът създава впечатление, че ще премине към диоцеза* на папата – въпросите, отправени към него, са свързани с католическата обредност.

б) Римска мисия в България – започва покатоличване на българите.

в) Осми вселенски събор – 869-870 г. в Константинопол

г) Последици от покръстването

  • България получава международно признание – включва се в семейството на християнските народи

  • християнството укрепва властта на княза – цезаропапизъм*

  • мащабната културна революция променя изцяло бита, нравите, философията и морала на хората, независимо дали са славяни или прабългари

  1. Начало на българската просвета и книжнина

За да има единна българска народност, освен единна религия е необходима писменост и книжнина. За тази цел Борис през 885 година приема трима от учениците на братята Кирил и Методий. Това са Климент, Наум и Ангеларий. Създават се два просветни центъра. Единият е столицата Плиска, където работи Наум, а другият е в град Девелт (днешна Албания), за където заминава Климент. В тези български градове са подготвяни хиляди ученици, които да разпространяват българската писменост и книжнина.

В последствие и други от учениците на Кирил и Методий по различни пътища пристигат в България и се заемат с просвета. Приема се, че тези ученици са били петима. Те, заедно с Кирил и Методий, са общо седмина. Затова са наречени от Църквата „Свети Седмочисленици“.



Българският език е въведен също и в Църквата. На този език, който днес наричаме старобългарски, по това време се извършват богослуженията. Превеждат се свещените и богослужебните текстове. Така българи и славяни се превръщат в единна българска народност. България става център на славянската култура, просвета и книжнина. Затова управлението на Борис І е наречено „Златен век на българската култура“
Основни понятия:
диоцез – териториалните граници на една църква; област, управлявана от висше духовно лице; епархия

цузаропапизъм – владетелят има по-голяма власт от папата или патриарха. Такива са били всички източноправославни църкви


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница