България в Съвета за сигурност 2002-2003 г
Изтегляне 126.45 Kb.
|
| България в Съвета за сигурност 2002-2003 г.
Първо искам да благодаря на проф. Здравко Попов за тази покана и да кажа колко се радвам, че се създава дипломатически институт. Нуждата от него беше налице твърде отдавна. Смятам, че това е една много полезна форма за поддържане и повишаване квалификацията на колегите от МВнР. България е изправена пред сериозни предизвикателства в условията на външна политика на предстоящото членство в НАТО в Европейския съюз и е ясно, че равнището на подготовка на нашата дипломация трябва да се повиши. Искам да пожелая успех на ръководството на института и да кажа най-вече каква огромна чест е за мен тази възможност, тъй като действително очевидно е, че се създава началото на една много важна традиция, която ще укрепи българската дипломация. Уважаеми колеги, през последните няколко дни аз съм в България във връзка с няколко прояви, които слагат началото на осмислянето на българското участие в Съвета за сигурност през 2002-2003 г. и тази лекция е част от поредицата прояви, в които участвам. За мен тя е една от най важните, тъй като става в професионална среда. В своето изложение ще се опитам да избегна академичните схеми, ще се съсредоточа върху това, което разбра България по време на членството си в Съвета за сигурност, върху това, което според мен беше най-интересното по време на нашата работа там. България взе решение през 1997 г. да постави кандидатурата си за Съвета за сигурност през 2002-2003 г. По едно стечение на обстоятелствата бях заместник-министър и международните организации, ООН в частност, беше в моя ресор и имам преки наблюдения от начина, по който се взе решението на тогавашното правителство за българската кандидатура. Основният аргумент беше, че не просто ни е дошъл редът по силата на ротацията, а и най вече защото българската външна политика беше набрала вече достатъчно опит и самочувствие по онова време, за да се опита да излезе на глобално равнище и да поеме глобални отговорности. Членството в Съвета за сигурност е най-смисленият начин за поемане на подобни глобални отговорности. Смело мога да кажа, че по онова време никой не си даваше сметка какво изпитание предстои за България в Съвета за сигурност. Тогава вниманието беше насочено най-вече към предстоящата кампания на Съвета за сигурност. Нямаше шанс нашата кандидатура да бъде ендорсирана от източноевропейската регионална група. Беше почти сигурно, че ще имаме конкурент и този конкурент беше доста амбициозен, това беше Беларус и в продължение на почти четири години България води една много интензивна и напрегната кампания за убеждаване на страните членки на ООН в предимството на българската кандидатура. В ООН обикновено кампаниите преминават в голяма степен на основата на взаимните обвръзки. В този смисъл България и Беларус разполагаха с еднакъв ресурс. Това, което реши нещата в наша полза, беше обликът на България като демократична страна, в която се зачитат правата на човека. Каквото и да си говорим, но разликата в репутацията на двете страни в Европа се оказа решаваща. Разбира се знаете, че вотът в Общото събрание (необходими са две трети от гласовете на всички страни-членки) е таен, но ние сме сигурни, че всички европейски страни, без една или две най-много, гласуваха за България. Особено радостно е, че за нас гласуваха и всички плуралистични демокрации, почти без изключение. В този смисъл България влезе в Съвета за сигурност не просто като представител на своята регионална група , но и на демократичната общност и това водеше до определени задължения от страна на България. По отношение на самата кампания трябва да кажа, че тя постави на изпитание цялата българска дипломация, способността й за вътрешна съгласуваност и координация. Решаващият и най-труден период беше през 2001 г. Тук в залата има колеги които активно участваха в тази кампания -виждам господин Златко Димитров. Това, което се оказа решаващо от един момент нататък беше организацията и настойчивостта и в това отношение мисля, че ние не отстъпихме на нашите конкуренти, макар, че като ресурс България вложи много по-малко финансови средства, отколкото нашите конкуренти. Именно за това победата ни от първият тур със 120 гласа срещу 53 за Беларус беше толкова радостна. Това беше едно голямо признание за България и ми се струва първият много съществен и много крупен успех на новото правителство. Трябва да кажа, че министър Соломон Паси от момента на встъпването си в длъжност много активно се включи в кампанията и направи много за успеха на нашата кандидатура. Ангажираха се и други институции и успехът дойде съвсем закономерно. Изборът на България в Съвета за сигурност стана в едни особено драматични обстоятелства само месец и половина след 11 септември 2001 г. Събитията от терористичните атентати в Ню Йорк и Вашингтон промениха не просто атмосферата в Ню Йорк, но и международните отношения изобщо. Именно в този променен контекст влезе България в Съвета за сигурност на 01.01.2002 г. Борбата с тероризма не беше политически чувствителен въпрос за Съвета за сигурност и никога не е била дотолкова, доколкото съществува консенсус в международната общност относно борбата с тероризма. Това, което се оказа по-трудното за Съвета за сигурност и за България е как във всекидневната дейност на Съвета да се преведе на езика на резолюциите, на изявленията на председателя и на изявленията за печата, тази борба с тероризма, когато става въпрос за определени региони и когато става въпрос за отделни страни. Това, което на първо време трябваше да решава българската дипломация чисто професионално, беше да овладее една проблематика, която обичайно не влиза в центъра на интереса на нашата външна политика. Нашият интерес, нашето внимание е насочено към европейският континент, най-вече към Югоизточна Европа и ние нямаме актуализирани редовно позиции по конфликти извън европейския континент. Това е съвсем естествено за една страна с размерите и ресурсите на България. Над две трети от работата и вниманието на Съвета за сигурност се заема от конфликти, към които България няма пряко отношение, а най-голяма част от тези конфликти са в Африка и там именно бяха първите предизвикателства за българската делегация в Съвета за сигурност. От изключително значение бе България да покаже на своите партнъори в Съвета, че е полезен участник в дискусиите по тези конфликти, тъй като техният характер е такъв, че буквално интелектуалният принос на отделни делегации се оказва решаващ за намирането на правилни решения в тези много трудни ситуации и проблеми. Най-сериозният конфликт с най –сериозни последствия и най-много човешки жертви - над 4000000 души, с който се занимаваше Съветът за сигурност през тези две години продължава и до ден днешен, е конфликтът в Демократична Република Конго. Когато влязохме в Съвета за сигурност той беше в разгара си и имаше доста мрачни перспективи, други конфликти бяха тези в Сиера Леоне, по късно се появиха такива въпроси като Кот Д’Ивоар и Либерия. Споменавам само някои, има и по-малки като например Централноафриканската република, Западна Сахара. По отношение на африканските конфликти в Съвета за сигурност имаше нюанси в позициите на някои страни-членки. Това са обикновено бивши колониални страни, които имат определени исторически интереси в Африка, но с течение на времето и с помощта включително и на страни като България тези нюанси в подходите към африканските конфликти постепенно се преодоляваха и когато миналата година излизахме от Съвета за сигурност действително тези първоначални различия бяха до голяма степен преодолени. В Африка става дума в много случаи за провалили се държави, несъстояли се национални държави. ООН и Съветът за сигурност са единствената институция която може да предотврати най-лошото в тези страни и региони. Ще ви дам един много прост пример с една малка страна Бурунди, в която общностите Хуто и Тутси враждуват от столетия. Когато влязох в Съвета, един колега, който беше по-опитен от мене, ми каза: за Бурунди най-важното, за което трябва да внимаваме е да не стане геноцид, както в Уганда. Това е основната голяма опасност. За Бурунди смело мога да кажа, че Съветът за сигурност през тези две години, през които работихме, не допусна подобни трагедии. Много критичен момент беше ситуацията в Североизточно Конго в град Буня Итури. Няма да забравя цвета на лицето на заместник-генералния секретар по мироопазващата операция Жан Мари Геено, който докладваше ситуацията в Итури. Разбира се мироопазващите сили нямаха достатъчно ресурси да се справят с експлозивната обстановка в тази част на страната и това, от което всички се опасявахме и носехме моралната отговорност като страни, представителки на Съвета за сигурност беше някаква масова трагедия. Така че тогава Съветът насърчи Франция да направи жертва и да поеме риска да изпрати контингент в Буня, и да предотврати най-лошото. Говоря толкова много за Африка не просто, защото това беше едно предизвикателство от чисто професионална гледна точка за нашата делегация в СС, а защото това беше едно много сериозно предизвикателство за способността ни като държава, на равна нога да споделяме глобалните отговорности. В крайна сметка ние сме се запътили към двата ексклузивни клуба, ЕС и НАТО, които носят тежки глобални отговорности и нашето членство в СС и нашата работа по подобни проблематики, които нямат пряка връзка с нашия национален интерес беше много сериозно изпитание като бъдещи членки на НАТО и ЕС. Ние доказахме с нашата сериозна работа, нашата градивна роля по отношение на тези глобални конфликти. Струва ми се България доказа, че е узряла да бъде член на тези две организации.Това беше един повод за много колеги от ЕС и НАТО да направят своя извод за българското участие в СС. Разбира се в дневния ред на СС имаше и друг кръг от въпроси, по които България не просто има познания и сериозен национален интерес. Това са най-вече въпросите от Югоизточна Европа, това са Кипър, Босна и Херцеговина, Превлака и най-вече Косово. По време от нашето членство точки от дневния ред, посветени на Босна и Превлака, бяха решени от ООН и то по най-добрия възможен начин. Те вече не фигурират в дневния ред на Съвета за сигурност. По отношение на Кипър България има много дълга традиция в позицията си и тя не се е променяла в течение на годините. Откровено казано по този въпрос на българската делегация й беше сравнително лесно, като нямаше някакви драматични т.е. никакви проблеми в българската позиция и двете страни не очакваха от България по никакъв драматичен начин да промени позицията си. Много по-динамичен и по-сложен беше въпросът с Косово, който беше централният въпрос и остана помежду балканските точки в дневния ред. Успех за нашата дипломация беше фактът, че от самото начало на нашето членство в Съвета за сигурност ние успяхме да станем членове на групата, неформалната група в Ню Йорк, която подготвяше решенията и документите свързани с Косово, които се носеха впоследствие в Съвета. Това е всъщност един разширен състав на Контактната група за бивша Югославия, което даде огромен шанс на България за реално влияние на политиката спрямо Косово. Това, което правеше България през цялото време, бе да привлича вниманието на целия Съвет за сигурност върху необходимостта от това да се държи сметка за регионалните аспекти за решаването на окончателния статут на Косово, което ще стане рано или късно. Разбира се това, което имахме предвид най-вече бе запазването на стабилността и териториалната цялост на Република Македония. Членството ни в Съвета за сигурност беше златна възможност да обясним на нашите съюзници и партньори в ЕС и НАТО този аспект на Косовския въпрос, който по мои впечатления не винаги се разбира добре от нашите партньори. Като друг пример за това ще дам една кризисна ситуация, която се появи в един момент между Република Македония и властите в Косово по отношение демаркацията на границата между Македония и Косово, за която има междудържавни споразумения между Република Македония и Югославия, ендорсирани от СС. По редица причини те бяха поставени под въпрос от временните институции в Косово. Именно България изигра решаваща роля в подновяването на подкрепата на СС за Република Македония в полза на вече ендорсирани държавни споразумения. Това, което беше особено важно за нашата работа по тези въпроси беше, че съвсем естествено бяхме лидер, така да се каже, в СС по Косово и други балкански въпроси, тъй като нашите балансирани позиции по тях, просто правеха така, че страните членки на Съвета, които нямаха особен интерес към нашия регион и особени познания, фактически много внимателно следяха българските изказвания и включително в неформални разговори търсеха допълнителни разяснения и в този смисъл нашата роля беше доста важна. Най-голямата трудност беше Иракската криза и основният проблем дойде от това, че нашите партньорки от ЕС този път бяха дълбоко разделени. ЕС не намери сили да изработи единна позиция по проблема за разоръжаването на Ирак и това даде много негативни отражения върху работата на СС и постави нашата страна в нелесно положение. Иракският въпрос протече схематично в две фази. Първата беше лятото и най-вече есента на 2002 г. Тази фаза завърши с гласуването на резолюция 1441 и втората фаза беше първите три четири месеца на 2002 г., които отбелязаха върха на кризата и на разцеплението на СС и международната общност. По едно стечение на обстоятелствата разискванията по този въпрос, който впоследствие се превърна в резолюция 1441 започнаха по време на българското председателство на СС през месец септември 2002 г. През същото това председателство Съветът за първи път изслуша д-р Ханс Бликс. Трябва да Ви кажа, че загубих около една седмица в преговори между двама колеги в СС, преди да уточним точния момент на изслушване на Ханс Бликс. Оказа се, че това е много важно за двете страни. Също през този месец иракският външен министър в писмо до мен оповести, че Ирак е съгласен да приеме отново инспекторите. Това беше много важен момент, който разбира се беше резултат от нарастващия политически натиск върху Саддам Хюсеин. В хода на разискването на резолюция 1441 вече проличаха непреодолимите противоречия. Явно беше, че САЩ и Великобритания имат много ограничено доверие към режима на Саддам Хюсеин и в готовността му да изпълни резолюциите на СС, които не беше изпълнявал в продължение на 12 години. Преди това резолюциите, гласувани след войната в Залива, докато други страни като Франция и Русия споделяха необходимостта от разоръжаване на Ирак и изясняване на въпроса за оръжията за масово унищожение, но смятаха, че едни засилени инспекции са достатъчни сами по себе си. Те бяха готови да изчакват по-дълго, искам искрено да кажа, че аз очаквах разривът да дойде още по време на дискусиите на това, което стана резолюция 1441. И ако това не се случи, то се дължеше включително и на България, която помогна да се променят тезите и на едната, и на другата страна. Работата беше главно върху текста и върху езика. Например имам съвсем ясен спомен, в който България подкрепи френските предложения за преамбюлната част на резолюцията, което ускори постигането на споразумението. Приемането на резолюция 1441 беше много положителен факт. Ставаше дума за една много силна резолюция, която даваше последен шанс на режима на Саддам Хюсеин да изпълни международните си задължения. В нея, както знаете, се говореше за сериозни последствия, така че очакванията бяха за бърза развръзка. Това което последва беше една драма, която още дълго ще има отражение върху международните отношения и България беше участник в тази драма. Инспекторите периодически идваха пред СС и докладваха, че режимът в Багдад им сътрудничи, но нито за момент не казаха,че сътрудничеството е така активно, както го изискваше резолюция 1441. Това активно сътрудничество никога не се получи така, както го изисква резолюция 1441 и Ханс Бликс не каза, че Ирак сътрудничи така, както го изисква резолюция 1441. България имаше една много принципна позиция по отношение на инспекторите и на инспекциите, и ние подкрепяхме във всеки един момент инспекторите и лично д-р Ханс Бликс и д-р Мохамед Ал Барадей. Ние нито в един момент не изказахме съмнение в техния професионализъм, в тяхната безпристрастност и аз продължавам да смятам, че те свършиха по най-добрия начин своята работа в политическите условия, в които бяха поставени. Това, което Бликс казваше бе, че бутилката е наполовина пълна или празна в зависимост от това кой интерпретира неговите изказвания. Нито за един момент той не каза, че бутилката е напълно пълна. Разискванията в Съвета за сигурност в един момент придобиха прекомерно медиен характер, фактически те се развиваха пред медиите. Вие си спомняте за тези периодически заседания на СС на министерско равнище, в някои от които участва и министър Соломон Паси, които се развиваха пред камерите на световните телевизии и медиите. Моето усещане беше, че основните участници в тази драма търсеха повече медиен ефект, говореха за своите обществени мнения, отколкото някакви конструктивни решения на кризата. Междувременно САЩ, подкрепяни от Великобритания и Испания дадоха ясно да се разбере, че търпението им се изчерпва, заговори се за криза в ООН, появиха се страхове за бъдещето на организацията, които бяха в две насоки, едната беше, че в една военна акция ООН ще загуби своя авторитет, а другата беше, че САЩ ще се дезангажират от ООН, което ще я направи не особено значим инструмент за регулиране конфликтите по света при положение, че основната суперсила не участва активно в нея. Това бяха двете опасности. Нито една от тях за щастие не се материализира докрай. Ние виждаме,че след края на военните действия ООН постепенно възвърна своя тонус, своето значение. Към днешна дата е въпрос на време ООН да започне да играе онази жизненоважна роля, която се предвижда от резолюциите на СС. Основният проблем за ООН е проблемът със сигурността, който беше поставен особено остро след атентата срещу ООН на 19 август 2003 г., при който загина Сержо Виейра Ди Мело. В това отношение искам да кажа, че българската делегация подкрепяше изцяло подхода на Генералния секретар Кофи Анан. Ние смятахме, че той носи политическа и юридическа отговорност за живота и безопасността на персонала на ООН и СС трябва да му даде необходимата гъвкавост така, че той да прецени в кой момент и при какви обстоятелства да изпрати отново персонал на ООН в Ирак. Именно това бе смисълът на резолюция 1515, която успяхме да прокараме и в нейния диспозитив, и в нейната оперативна част - всеки път, където се споменаваше ООН се прави уговорката, че тези функции, за които се говори могат да се осъществят доколкото позволяват обстоятелствата. Именно това ще даде свобода на действие на Генералния секретар, за което той благодари изрично на министър Соломон Паси при неотдавнашната им среща в Ню Йорк. За да се върна към Ирак искам да кажа, че България за разлика от други непостоянни страни-членки на Съвета за сигурност зае една ясна позиция най-вече защото ние не представлявахме само себе си в СС, а представлявахме нашата регионална група. Ние представлявахме страни със сходен исторически опит, които знаят какво е диктатура, които знаят колко опасна може да бъде една кървава диктатура, така че нашето поведение през първата половина на 2002 г. бе продиктувано не просто от нашата собствена национална оценка на ситуацията, а и от позицията на страните, които представлявахме в СС. Имаше едно друго съображение. Ние смятахме, че една втора резолюция за Ирак представлява форма на политически натиск на режима на Саддам Хюсеин и един увеличен и интензивен натиск върху режима в Багдад би могъл при щастливо стечение на обстоятелствата да доведе до някаква зрелищна промяна в режима, така че да бъдат избегнати военните действия. Разбира се шансът за това не бе особено голям.Това беше единственият шанс, който имаше международната общност при онези обстоятелства да избегне употребата на сила. Резолюцията в крайна сметка не бе подложена на гласуване. Аз няма да възпроизвеждам фактите, вие ги знаете по-добре от мен и според мен този шанс беше пропуснат. Искам да завърша това експозе което продължи повече, отколкото трябва с едно такова обобщение: ако България получава сега много високи оценки за своето членство в Съвета за сигурност, то се дължи на факта, че ние бяхме един сериозен и предвидим партньор на нашите съюзници от ЕС и НАТО, на второ място ние имахме едно професионално участие, успяхме да допринесем по въпроси, които не са наши конкретни национални интереси в обсега на нашата външна политика, на трето място България успя да изпъкне като страна. В личен план, което най-много ме радваше, ние прокарвахме език свързан с човешките права във всички документи в СС, във всички резолюции, президентски изявления и изявления за печата. Не на последно място, както каза онзи ден министър-председателят в речта си на конференцията, все пак не може да се пропусне факта, че именно по време на членството на България в Съвета за сигурност, България получи покана за НАТО и направи решителна крачка в преговорите с ЕС. Ясно е, че ако се бяхме провалили в СС това по-трудно щеше да се случи и за това сега, когато си мисля за този период си мисля с истинска гордост. Много цели за нас, и без цялостното съгласувано функциониране на българската дипломация като система, успехът на България не би бил възможен. Благодаря Ви. Посланик Стефан Тафров, Постоянен представител на Република България в ООН Каталог: download download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички" download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета download -> Огнената пещ download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout } download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма" download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " " download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките” Изтегляне 126.45 Kb. Сподели с приятели:
|