Българска академия на науките индивидуален научноизследователски проект
Свързани:
982154
- Навигация на страницата:
- Обобщение на модела b
- ANOVA b
- Коефициенти a
- Графика 5: Схема на нормално разпределение на остатъчните компоненти на регресионния модел
- Kaпиталов пазар на Албания
|
|
|
Montenegro_Index_Monex20 |
Serbian_Index_Belex |
|
Коефициент на Пирсън |
Montenegro_Index_Monex20 |
1,000 |
,937 |
|
Serbian_Index_Belex |
,937 |
1,000 | |
|
Значимост (едностранна) |
Montenegro_Index_Monex20 |
. |
,000 |
|
Serbian_Index_Belex |
,000 |
. | |
|
N |
Montenegro_Index_Monex20 |
44 |
44 |
|
Serbian_Index_Belex |
44 |
44 |
От таблица 30 по-горе е видно, че между индекса на черногорската фондова борса Monex 20 и сръбската фондова борса Belex съществува силна корелационна зависимост от 0,937, като равнището на значимост e Sig. 0,000 < α (0.005), и следователно такава зависимост между двата индекса се определя като статистически значима. За статистически цели са използвани данни за изменението в стойностите на двата индекса на тримесечие за периода 2004 г. -2014 г.
Таблица 31:
|
Обобщение на моделаb | |||||
|
Model |
R |
R Square |
Adjusted R Square |
Std. Error of the Estimate |
Durbin-Watson |
|
1 |
,937a |
,877 |
,874 |
3217,68632 |
1,279 |
|
a. Predictors: (Constant), Serbian_Index_Belex | |||||
|
b. Dependent Variable: Montenegro_Index_Monex20 | |||||
От таблица 31 се вижда, че коефициента на детерминация между двата индекса (Belex и Моnex 20) е 0,877, което показва, че 88 % от изменението в черногорския фондов индекс Monex20 се дължи на вариация в стойността на сръбския фондов индекс Belex. Коригираният коефициент на детерминация е 0,874 и следователно 87 % от тези изменения в Monex 20 се обясняват с регресионния модел.
Коефициента на автокорелация Durbin – Watson е 1,279, при теоретична стойност от dL = 1.48 и dU = 1.57 (размер на извадката 44 наблюдения и 1 независима променлива). От това следва, че не може да се направи окончателно заключение относно остатъчните компоненти (residuals) на регресионния модел за наличие или отсъствие на автокорелация.
Таблица 32:
|
ANOVAb | ||||||
|
Model |
Sum of Squares |
df |
Mean Square |
F |
Sig. | |
|
1 |
Regression |
3,102E9 |
1 |
3,102E9 |
299,648 |
,000a |
|
Residual |
4,348E8 |
42 |
1,035E7 |
|
| |
|
Total |
3,537E9 |
43 |
|
|
| |
|
a. Независими променливи: (Constant), Serbian_Index_Belex | ||||||
|
b. Зависима променлива: Montenegro_Index_Monex20 | ||||||
От таблица 32 проверката на хипотезата за адекватността на регресионния модел показва, че емпиричната характеристика Fstat е 299,648 при теоретична стойност от таблиците на F – разпределението 4,08. След като Fstat > Fcritical, нулевата хипотеза H0 се отхвърля и правим заключение, че между двата изследвани фондови индекси съществува корелационна зависимост и че регресионния модел е адекватен. Това се потвърждава и от Sig. 0.000 < α = 0.05.
Таблица 33:
|
Коефициентиa | ||||||||||||
|
Model |
Unstandardized Coefficients |
Standardized Coefficients |
t |
Sig. |
95,0% Confidence Interval for B | |||||||
|
B |
Std. Error |
Beta |
Lower Bound |
Upper Bound | ||||||||
|
1 |
(Constant) |
4501,010 |
729,311 |
|
6,172 |
,000 |
3029,200 |
5972,820 | ||||
|
Serbian_Index_Belex |
11,420 |
,660 |
,937 |
17,310 |
,000 |
10,088 |
12,751 | |||||
а. Зависима променлива: Моntenegro Index Monex 20
От таблица 33 за проверка на хипотезата относно регресионния коефициент b1 установяваме, че b0=4501,010 и b1=11,420. Коефициентът b1 показва, че при всяко нарастване на сръбския фондов индекс с единица, може да се очаква нарастване на фондовия индекс на Черна гора Monex 20 с 11,420 единици.
Емпиричната характеристика е tstat = 17,310, докато теоретичната стойност при двустранна критична област, критично равнище на значимост α = 0.05 е 1,6820. След като tstat = 17,310> tcritical = 1,6820, отхвърляме нулевата хипотеза Ho и заключаваме, че регресионния коефициент b1 може да се смята за статистически значим.
Таблицата по-горе също съдържа информация за 95 % доверителния интервал на регресионния коефициент b1 и може да се интерпретира, че очаквания ефект от промяна в сръбския фондов индекс Belex с една единица е нарастване на стойността на черногорския фондов индекс Monex 20 между 10,088 и 12,751.
Графика 5: Схема на нормално разпределение на остатъчните компоненти на регресионния модел
Източник: по собствени изчисления на автора
Kaпиталов пазар на Албания
Фондовата борса на Тирана (ФБТ) е създадена през 2002 г. като акционерно дружество. Първоначално тя функционира като част от Централната банка на Албания с цел да бъде впоследствие отделена след преходен период от няколко години. След отделянето от Централната банка на Албания ФБТ продължава своето развитие и през 2003 г. получава лиценз от Комисията по ценните книжа на Албания да действа като организиран пазар на финансови инструменти. Този лиценз е подновен през 2005 г. за неограничен период от време.
Основна мисия на ФБТ е да организира пазар на ценни книжа в Албания чрез създаване на благоприятни условия за емитенти, финансови посредници и други участници да оперират на финансовия пазар по ефективен начин. Тя организира следните пазари: пазар на акции; първичен и вторичен пазар за търговия на ДЦК; пазар на общински и пазар на корпоративни облигации.
Съгласно визията на ФБТ тя се стреми да подсигури достатъчни обеми капитали (местни и международни) за финансиране на частните фирми и публичния сектор, да предостави значителни възможности пред инвеститорите за инвестират и диверсифицират своите портфейли и да осигурява защита и достатъчна норма на възвращаемост за инвеститорите на капиталовия пазар.
В настоящето ФБТ е 100 % държавна собственост на Министерство на финансите на Албания. Тя е член на Федерацията на Евро-азиатските фондови борси от 1996 г., като през 2013 г. подписва Меморандум за сътрудничество с Борсата на Истанбул. Има установена платформа за съвместни дейности с фондовите борси от Югоизточна Европа в Сараево и сключено споразумение с Международната финансова корпорация от 2010 г. за обучение на персонала на ФБТ в рамките на Програмата за корпоративно управление за Югоизточна Европа за осигуряване на техническо съдействие (Годишен отчет на ФБТ, 2010 г.).
Основните цели на ФБТ са:
сътрудничество с Министерството на финансите и Комисията за финансов надзор за реализиране на проект по листване на акциите на акционерни дружества на ФБТ;
сътрудничество по проект за свързване на ФБТ към единна платформа за търговия в контекста на регионалното сътрудничество;
сътрудничество с бизнеса за разпространяване на информация относно фондовата борса, финансовите инструменти и преимуществата от листване на ценни книжа на нея;
въвеждане на електронна платформа за търговия.
Организацията на търговията на ФБТ е следната: търговията с ценни книжа се осъществява на две сесии два пъти в седмицата – понеделник и сряда. Търговията започва в 10 ч. и продължава до 12 ч. на обяд, когато се котират цените на акциите при закриване на сесията. Тази сесия може да бъде продължена от страна на борсата и за по-дълъг период, ако се налага поради обемите на търговия. Методът на търговия е чрез директно подаване на поръчките на входа на борсата от брокери към борсата и специалисти, които изпълняват транзакциите. Брокерите се споразумяват относно цената и количеството на търгуваните ценни книжа, като насочват поръчката към маркет-мейкъри, които котират цени “купува-продава“ върху определени ценни книжа и така поддържат ликвиден пазара. Системата за търговия на ФБТ е ръчна – всички необходими процедури за транзакциите се изпълняват ръчно от специалистите на ФБТ, като информацията се съхранява в EXCEL. Клирингът и сетълментът се осъществяват на база Т + 3 в съответствие с принципа „доставка срещу плащане“. Този процес се осъществява в сътрудничество с Централната банка на Албания и търговските банки (за търговия с ДЦК) и с Регистрационния център на акции в Албания (за търговия с акции на акционерни дружества).
Фондовият пазар в Албания се регулира по силата на Закона за предприемачеството и фирмите, както и Закона за ценните книжа. Търгуваните ценни книжа в Албания се характеризират с ниска ликвидност, като до момента няма статистически данни за процента на ценните книжа в общия паричен оборот в Албания, която да бъде публикувана от Централната банка на Албания или друга финансова институция. Основните ценни книжа, които се търгуват в Албания са акции и облигации, като Закона за ценните книжа обхваща също търговия с деривативи и търговски ценни книжа, но те реално не се предлагат до момента на капиталовия пазар на Албания. Това е свързано с липса на информация от страна на инвеститорите и населението относно алтернативните форми на финансиране (Evarist Beqiri et all, 2010).
С президентски указ от 1995 г. законово се регулира приватизацията на държавни активи и албанските граждани стават акционери в държавно-притежавани предприятия чрез закупуване на държавни ценни книжа. През 1996 г. се приема Закона за ценните книжа, с който се регулира създаването на Комисията по ценни книжа като саморегулираща се организация, която има право да издава наредби и регламенти, които са задължителни за фондовата борса и нейните членове. Албанската финансова система преминава процес на преструктуриране през 1996 г., когато се предприемат усилия за процес на приватизация.
Независимо от неблагоприятните условия в албанската икономика, банковата система се разраства с увеличаване броя на частните банки, приемането на банково законодателство, кредитирането и предлагането на нови продукти на този пазар.
Емитирането на държавен дълг остава предпочитана форма за осигуряване на финансиране от държавата. В частния сектор се наблюдава нарастване броя на компаниите, които отговарят на изискванията за листване на фондовата борса, но поради високия процент на неофициален (сив) сектор в албанската икономика фондовата борса не е предпочитана форма за набиране на капитали. Предприетите от албанското правителство реформи нямат силен ефект върху този сектор. Финансовите реформи са предимно институционални и засягат търговските банки. Този процес е в голяма степен обвързан с финансовата криза от 1997 г. и т. нар. „пирамидални схеми“, когато над 10 такива схеми рухват, а през 2002 г. настъпва втора финансова криза, причинена от масово изтегляне на депозити.
Поради стремеж за избягване на трудностите албанските предприятия предпочитат да бъдат учредени като дружества с ограничена отговорност, а не като акционерни дружества, тъй като основният капитал за учредяване на ООД е 100 Албански лек (приблизително 0.75 евро), докато за акционерните дружества се изисква уставен капитал от около 74,000 евро. Всички компании, независимо дали отговарят на изискванията за листване, се характеризират с висока степен на неформалност и техните приходи не отразяват реалното им равнище. Важни насоки в регулативната област са намаляване дела на сивата икономика, насърчаване на конкуренцията между компаниите и пряко или косвено привличане на чуждестранни инвеститори.
Изтегляне 1.56 Mb.
Сподели с приятели:
