На вторичния капиталов пазар през 2013 г. продължава спада в оборота и броя на транзакциите, което се дължи на намаление на блоковите транзакции, а също и на намаляване транзакциите с акции и облигации. Видно от таблица 21 през 2013 г. пазарната капитализация на компаниите, листвани на МФБ достига до 109 млн. денара. През 2013 г. на фондовата борса се въвежда новия пазарен подсегмент – сегмент за задължително листване (Mandatorylisting) с промяна в Закона за ценните книжа, като така 113 акционерни дружества попадат под изискването да листват своите акции на МФБ (вж. табл. 19 по-горе с изисквания за листване на този сегмент). Продължава слабият интерес на чуждестранни инвеститори на инвестират на МФБ, като през 2013 г. се отчитат нетни продажби на ценни книжа от тях в размер на 205 млн. денара. Транзакциите на ОТС-пазар имат по-скоро случаен, а не перманентен характер, като през 2013 г. само две емисии облигации се търгуват на този пазар. В Македония съществуват инвестиционни фондове (ИФ) от отворен тип (13 на брой), 9 частни фонда и 5 управляващи дружества на инвестиционни фондове. Първите инвестиционни фондове се създават през 2007 г. и те се регулират на базата на Закона за инвестиционните фондове. Сред причините за бавното им развитие са високите изисквания за капитал за учредяването им и забраните за инвестиции в чуждестранни ценни книжа и в недвижими имоти. Изискванията за инвестиции само в акции и облигации, листвани на МФБ, силно ограничава възможностите им за оптимизиране и диверсифициране на структурата на портфейлите на тези дружества. Глобалната финансова криза силно повлиява върху функционирането и нормата на възвращаемост на ИФ поради намаляване на цените на акциите и факта, че техните инвестиции са предимно в македонски ценни книжа. Според изследване на Odraklieska (2013) населението има много малка информация относно дейността на инвестиционните фондове и ползите от инвестиране в ценни книжа, предлагани от тези дружества.
През 2013 г. активите на ИФ от отворен тип нарастват значително и достигат 752 млн. денара. Това се дължи на нарастване на паричните депозити, които за година нарастват почти пет пъти. Това може да бъде обяснено с учредяването на т.н. „парични фондове“. Те инвестират в спестовни депозити и облигации и осигуряват фиксирана доходност от инструментите в техните портфейли. Паричните фондове предлагат краткосрочни инвестиции на своите клиенти в инструменти с падеж до една година. Дяловите финансови инструменти в портфейлите на инвестиционните фондове нарастват с 2.5%, като техния принос в нарастването на общите активи на инвестиционните фондове е само 0.8 %. Дълговите ценни книжа също регистрират слаб ръст от 0.9 % и са с принос в годишната промяна на активите на инвестиционните фондове от 0.1 %. Болшинството от инвестициите на ИФ (77%) са в местни финансови инструменти. Наблюдава се ръст в дела на инвестирани активи (предимно акции) в Словения, Хърватия и САЩ. ИФ извършват дейности в Македония от 6 години, но това не се оказва много дълъг период за техния растеж, поради ограниченото предлагане на инвестиционни алтернативи на капиталовия пазар на Македония. Делът на активите на ИФ в общите активи на финансовата система остава малък (0.2 %).
Положителни фактори за развитието на капиталовия пазар в Македония са:
хармонизиране на законодателството в страната в хода на течащите интеграционни процеси към ЕС.
През 2014 г. между фондовите борси на България, Македония и Хърватия се постига споразумение за изграждане на обща регионална платформа за търговия с ценни книжа чрез регистриране на дружеството SEELinkкато акционерна компания, в която трите борси участва с еднаква дялова вноска в капитала на стойност 80,000 евро всяка. Изграждането на регионалната платформа за търговия е с финансовата подкрепа на ЕБВР, която участва с 540,000 евро под формата на грант. Към месец април 2015 г. се открива тръжна процедура за изграждане на платформата. Проектът се очаква да подсили присъствието на регионални инвеститори на трите фондови борси, да увеличи ликвидността на фондовите борси чрез стандартизирани финансови услуги, с което да се привлекат също и международни инвеститори. Сетълментът на всички сделки ще се осъществява по съществуващия ред – по сметки в местните депозитарни и клирингови институции. Така трите борси ще придобият по-добра видимост и ще подобрят ефективността на своите пазари и инфраструктура чрез тесни втръзки помежду си.
Таблица 22: