Българска академия на науките индивидуален научноизследователски проект

Съгласно осъществяваните финансови услуги, небанковите финансови институции се групират в следните категории:

• 
  институции, лицензирани за осъществяване на кредитни операции (без влогонабиране) – 4 бр.;
  
• 
  институции, лицензирани за осъществяване на микрокредитни операции – 2 бр.;
  
• 
  институции, лицензирани за осъществяване на финансов лизинг – 6 бр.;
  
• 
  инвестиционни фондове – 2 бр.;
  
• 
  институции, лицензирани за предоставяне на услуги за парични преводи – 5 бр.;
  
• 
  институции, лицензирани за предоставяне на операции по факторинг – 3 бр.;
  
• 
  други финансови институции, предоставящи услуги по валутен обмен – 1 бр.
  

• 
  минималната защита на интересите на миноритарните и портфейлните акционери;
  
• 
  липса на прозрачност на публичните компании;
  
• 
  отсъствие на доверие във фондовата борса;
  
• 
  недостатъчни мениджърски умения, като много от мениджърите не оценяват как функционира капиталовия пазар и неговата роля в развитието на пазарната икономика;
  
• 
  фондовата борса не се използва от правителството като средство в процеса на приватизация;
  
• 
  валутно-курсовия риск, тъй като финансовата система в Албания се характеризира с висок дял на финансови активи и пасиви, деноминирани в чужда валута (особено евро и щ.д.)
  
• 
  остатъчни дялове от бивши държавни предприятия не са били обект на продажба чрез фондовата борса;
  
• 
  данъчният режим не благоприятства инвестициите в корпоративни ценни книжа;
  
• 
  липса на финансова прозрачност и тенденция на местните компании да работят в сивия сектор за избягване на данъци;
  
• 
  бизнесът няма интерес към нови финансови алтернативи и изчаква държавата да направи първа стъпка чрез листване на държавни компании на фондовата борса;
  
• 
  частните компании разчитат на неразпределена печалба и на неформалния пазар като източници за финансиране на своите дейности;
  
• 
  вторичният пазар на държавен дълг остава недостатъчно развит поради свръхликвидност на търговските банки, които предпочитат да задържат ДЦК до датата на падежа;
  
• 
  повечето от техническата и финансовата помощ на международни финансови институции – донори се насочват към банковия финансов сектор, като целта е да се възстанови доверието в него след краха на пирамидалните схеми;
  
• 
  пенсионните фондове инвестират предимно в нискорискови активи като съкровищни облигации и ДЦК или недвижими имоти;
  
• 
  до 2002 г. инвестиционните фондове са създадени само за да акумулират приватизационни ваучери и след краха на финансовите пирамиди престават да функционират;
  
• 
  в Албания няма взаимни фондове поради липсата на разнообразни финансови инструменти.
  

• 
  съкровищни бонове с падежи от три, шест и 12 месеца, които се търгуват само на първичния пазар чрез аукциони, организирани от Централната банка на Албания, поради свръхликвидността на търговските банки. Банките предпочитат да финансират правителството при нулево равнище на риск, вместо да кредитират частния сектор;
  
• 
  акредитивни депозитни сертификати, използвани от банките в тяхната търговска дейност, които не се считат за ценни книжа съгласно Закона за ценните книжа и нямат активен вторичен пазар.
  

• 
  държавни бонове с падеж от 2, 3, 5, 7 години, емитирани от Министерството на финансите след 2003 г. с фиксирана и плаваща лихва;
  
• 
  държавни облигации, емитирани след 1992 г. за преструктуриране на държавни банки преди тяхната приватизация;
  
• 
  приватизационни ваучери, които се търгуват до 1998 г., когато приключва процесът на приватизация чрез ваучери;
  
• 
  акции на компании, които се търгуват само на неофициалния пазар до този момент.
  

• 
  това да бъде държавна институция – в момента Централната банка на Албания действа в качеството си на регистратор за ДЦК и евентуално може да поеме ролята за изграждането на електронна система за регистриране на всички видове ценни книжа в тясно сътрудничество с Министерство на финансите.
  
• 
  изграждане на нова местна частна институция – съгласно албанското законодателство регистраторите на ценни книжа се организират като акционерни дружества, като държавата може да участва с определен процент в капитала на дружеството. Следва са се отече каква е възможността подобно дружество да отговаря на европейските стандарти в тази област и дали може да се постигне съвместимост с изискванията на ЕС.
  
• 
  възлагане на депозитарните услуги на конкурентен европейски депозитар – тази възможност се разглежда в светлината на очакваните ползи и разходи, както и от правна гледна точка, но според участниците в проекта е малко вероятна поради факта, че за първи път подобни дейности могат да бъдат възлагани на неалбанско дружество.
  

• 
  нарастване на портфейлите от проблемни кредити в банковия сектор;
  
• 
  затягане на условията за кредитиране за албанските компании.