Българска академия на науките индивидуален научноизследователски проект

И зточник: UNCTAD Statistics, www.unctad.org

Съгласно диаграма 11 по-горе, след 1990 г. до 2004 г. страните от Западните Балкани имат ниски равнища на ПЧИ, което се обяснява с процеса на икономическа трансформация от централно планирани към пазарни икономики. След 2005 г. до 2011 г. в почти всички страни се наблюдават високи равнища на ПЧИ поради засилените процеси на преструктуриране в тях.

• 
  съществуват системни връзки между банките, инвестиционните фондове и държавата. Освен това, инвестиционните фондове инвестират предимно в неликвидни ЦДК и при липсата на развит вторичен пазар за търговия на ДЦК съществуват значими ликвидни рискове пред тях, които се подсилват поради липсата на установена политика за управление на ликвидността на тези фондове и методология за привеждане на цените на ценните книжа към пазарните условия.
  
• 
  паричният пазар в страната е неликвиден и недълбок – активността е концентрирана при междубанковите репо и седмични сегменти за търговия с необезпечени средства. Обемът на транзакциите на обезпечена база е малък поради отсъствието на стандарти и установена рамка за осъществяване на репо транзакции и поради рисковете в платежния и сетълмент процес (не се прилага принципът на едновременна доставка на ценни книжа и плащане). По-нататъшното развитие на обезпечен паричен пазар да се осъществи чрез приемане на стандартно мастър споразумение за репо сделки между участниците на този пазар.
  
• 
  необходимо е подсилване на регулативната рамка за инвестиционните дружества чрез въвеждане на изисквания за капиталова адекватност, които съответстват на регулациите в ЕС. Въвеждане на изисквания за ликвидност съобразно с нормите в ЕС, както и ясно оповестяване, че инвестициите в инвестиционните фондове не са защитени от Албанската агенция за гарантиране на депозитите.
  
• 
  изграждането на единен централен депозитар на ценни книжа, който да осъществява интерфейс с платежната система за брутни плащания в реално време в Албания ще доведе до елиминиране на сетълмент риска при транзакциите с ценни книжа.
  
• 
  подсилване на пазара на ДЦК чрез намаляване на обема на ДЦК, които се търгуват на неконкурентна база с ритейл инвеститори. Тези инвеститори да бъдат насочвани към финансовите посредници на пазара на ДЦК, за които надзор се осъществява от органа за финансовите услуги.
  
• 
  реформа в регулативната рамка на Органа за финансови услуги на капиталовия пазар поради липса на независимост (Парламентът одобрява организационната му структура), ограничени финансови ресурси и административен капацитет, както и отсъствие на представителност в законодателния процес.