Българска академия на науките индивидуален научноизследователски проект
Капиталовият пазар на България в хода на припособяването му в условията на членство в ЕС
Изтегляне 1.56 Mb.
|
Свързани:
982154
| 2.1.5 Капиталовият пазар на България в хода на припособяването му в условията на членство в ЕС
Интегрирането на българския капиталов пазар към ЕС подпомага оптималното разпределение на капитали и е от изключителна важност за повишаване на икономическия растеж и конкурентоспособност на страната. Този процес е резултат от съвместното действие на институционалните структури и на пазарните участници и налага по-нататъшни действия на всички заинтересовани страни за преодоляване на ограниченията пред капиталовия пазар на България в интеграционния процес. Българският капиталов пазар остава малък по размер и недостатъчно интегриран към капиталовите пазари в ЕС на фона на засилващите се консолидационни процеси на фондовите борси в ЕС. Движещи фактори зад тези процеси са необходимостта от диверсифициране на приходите на борсите с оглед намаляване на рисковете в хода на глобалната финансова и икономическа криза и на последвалата дългова криза в Еврозоната. Съгласно доклад на Световната банка (Световна банка, 2011)5 българското законодателство се характеризира с висока степен на хармонизация с директивите на ЕС в областта на регулирането на капиталовите пазари. През 2014 г. започва процес на въвеждане на новите eвропейски регламенти и директиви (за късите продажби, за извънборсовите деривативи, централните контрагенти и регистрите на транзакции, директивата за лицата, управляващи алтернативни системи за търговия, и др.), който е важен приоритет за българския регулативен орган в лицето на Комисията за финансов надзор, както и за пазарните участници на капиталовия пазар на страната. Новата регулативна рамка на капиталовите пазари в ЕС обхваща всички етапи на търговията на капиталовите пазари. Тя включва търговията на регулираните и извънборсовите пазари, клиринг и сетълмент на ценни книжа, като значително разширява обхвата на финансовите инструменти, които подлежат на регулиране и оповестяване. Очаквани положителни ефекти от новата регулативна рамка на капиталовите пазари в ЕС са по линия на по-широк достъп до финансиране на български фирми в хода на по-тясната интеграция на българския капиталов пазар към тези в ЕС. Поради малкия размер на българските публични компании и инвестиционни посредници все още не се наблюдава интерес от страна на паневропейски контрагенти към тях. От тази гледна точка все още регулативната рамка за единния паспорт и за алтернативните системи за търговия има незначителни въздействия върху малкия по мащаби капиталов пазар на България. През 2014 г. българският капиталов пазар остава ограничен по своя размер и недостатъчно развит спрямо страните от Еврозоната и ЦИЕ. В доклад на МВФ (IMF, 2012)6 се подчертава необходимостта от по-нататъшното му развитие в България с оглед на повишаване на икономическия растеж и производителност чрез продължаване на структурните реформи. Необходимо е също да се подчертае, че докато страните от ЦИЕ (особено Унгария и Република Чехия) са в засилен процес на конвергиране към икономическата структура на ЕС, за България очакванията са различията спрямо средните показатели на ЕС да останат значителни (Институт за икономически изследвания на БАН, 20127). Основни проблематични фактори пред конкурентноспособността и финансовото развитие на България остават високите равнища на корупция, недостатъчната ефективност на институциите и ограниченият достъп до финансиране.8 За преодоляване на посочените слабости в икономическата среда на страната съгласно Стратегическата рамка на Националната програма за развитие на Република България: България 2020 (Съвет за развитие към Министерски съвет, 20129) се предлага оптимизиране на институционалния капацитет, ефективно използване на финансовите инструменти за стартиране и растеж на МСП и прилагане на политики за повишаване на конкурентоспособността в съответствие с принципите на устойчивото развитие. През периода след началото на световната финансова криза пазарната капитализация като дял от БВП запазва тенденция към намаляване и към 31.12.2014 г. е 11,88 % от БВП, (БФБ-София АД, 201510), но остава много ниска спрямо страните от Еврозоната (среден показател от 58,1% за 2013 г., Доклад за конвергенцията, 2014, ЕЦБ11). Ниската ликвидност е основен недостатък на капиталовия пазар в България. Тя се дължи на малкия обем свободно търгувани акции, както и на отлива на чуждестранни инвеститори от българския капиталов пазар в хода на финансово-икономическата криза. Таблица 36: Изтегляне 1.56 Mb. Сподели с приятели:
|