Българска библиотечно-информационна асоциация проблеми на библиотеките в българия и предложения за тяхната модерна перспектива



Дата10.04.2018
Размер57.39 Kb.
БЪЛГАРСКА БИБЛИОТЕЧНО-ИНФОРМАЦИОННА АСОЦИАЦИЯ
ПРОБЛЕМИ НА БИБЛИОТЕКИТЕ В БЪЛГАРИЯ И

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ТЯХНАТА МОДЕРНА ПЕРСПЕКТИВА
В напредналите държави библиотеките изпълняват важна роля за развитието на съвременното общество, в което водещи фактори са информацията, знанието и иновациите. Традиционната визия за библиотеките бързо се допълва и променя заедно с промените в потребностите на икономическото и социалното развитие и в резултат на широкото приложение на новите технологии. В становище на Европейското бюро на библиотечните, информационните и документационните асоциации (ЕБЛИДА) „Библиотеките – културни центрове за информация и вдъхновение“ се посочва: „През последните десетилетия библиотеките се промениха: от административни институции – хранилища на печатни материали – те се превърнаха в привлекателни и оживени градски средища, предлагащи целия спектър от печатна и виртуална информация; средища, в които грижата за потребителя е първостепенна, а безплатният достъп до информация е основен принцип. “
В стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, програмите за опазване и достъп до културното наследство, стратегиите за учене през целия живот и редица други препоръки, инициативи и документи на ЕС в областта на културата, информацията и образованието, библиотеките се разглеждат като:

  • съвременни центрове за информация и знания, които предоставят услуги за всички социални и възрастови групи;

  • ефективен фактор за изпълнение на целите на ЕС в областта на образованието - намаляване на процента на преждевременно напусналите училище до под 10 % и поне 40 % от населението до 34 години да е със завършено висше образование;

  • неотменна част от системата на училищното образование за насърчаване на четенето, формиране на навици за четене, създаване на умения за търсене и избор на информация и правилното й оценяване и използване;

  • база за развитието на научно-изследователската дейност не само чрез богати библиотечни колекции, но и чрез осигуряване на отдалечен достъп до световни научно-информационни бази данни;

  • инструмент за реализацията на националните стратегии за учене през целия живот, особено в сферата на неформалното образование и третата възраст;

  • социално ориентирани обществени институции с ключова роля в преодоляването на дигиталното неравенство чрез осигуряването на свободен и безплатен достъп до информация за хора в неравностойно положение;

  • културни институти, отговорни за съхраняването, опазването и популяризирането на книжовното културно наследство.

Въпреки сериозното въздействие на икономическата криза библиотеките се стремят да се развиват в унисон с потребностите на информационното общество. Съществен принос в осигуряването на съвременни информационни услуги за гражданите има Програмата „Глобални библиотеки”, която се осъществява с подкрепата на Фондация „Бил и Мелинда Гейтс”. Целта на програмата е подобряването на качеството на живот на хората чрез безплатен достъп до информация в глобалната мрежа. В 960 обществени библиотеки са оборудвани почти 5 000 компютърни работни места за граждани. Провежда се системно обучение на персонала за пълноценното използване на оборудването. Много от общините са предоставили средства за текущ ремонт на помещенията. Министерството на културата е осигурило нови щатни бройки за библиотекари във връзка с изпълнението на програмата. Това е най-голямата инвестиция в развитието на обществените библиотеки през последните десетилетия.


Основни проблеми

Библиотеките все още не могат да отговорят на потребностите на обществото поради сериозни проблеми, които са причина за значителното им изоставане в сравнение с библиотеките в развитите страни:



  1. Три години след неговото приемане Законът за обществените библиотеки (Обн. ДВ, бр.42 от 5 юни 2009) не се прилага пълноценно.

- Националният съвет за библиотечно дело не изпълнява функциите си по смисъла на чл. 48 от Закона, сред които са: да разработи стратегия за развитие на национална библиотечна мрежа; да координира дейността за развитието на библиотечните ресурси и библиотечно-информационното обслужване; да разработва и предлага политики за гарантиране достъпа на гражданите до документи и услуги чрез утвърждаване ролята на библиотеките в информационното общество; да предлага мерки за опазване и достъп до националното книжовно и литературно културно наследство и други.

- Не са утвърдени от министъра на културата два изключително важни поднормативни документи: Стандарт за библиотечно-информационно обслужване /чл.8, ал.2 от ЗОБ/ и Наредба за съхраняването, ползването и разпореждането с документи от библиотечния фонд в изпълнение на чл.55, ал. 2 от Закона.



  1. Недостатъчното и неритмично финансиране за обновяване на библиотечните фондове е хроничен проблем, на който се дължи отливът на читатели и ниската ефективност на използване на фондовете. Програмата на Министерството на културата бе възобновена миналата година; тя осигурява средства на конкурсен принцип веднъж годишно и малък процент библиотеки успяват да се възползват от нея.

  2. Библиотеките не разполагат с подходящ софтуер и хардуер, който да позволява изпълнението на програми за дигитализация на културното наследство, изграждането на интегрирани библиотечни системи и мрежи. Това се отразява негативно на кооперираното използване на ресурси, оптимизацията на труда, ефективното библиотечно обслужване, отдалечения достъп до ресурсите и представянето на българската култура пред света.

  3. Тревожна е тенденцията на застаряване на персонала. Над 50% от работещите в библиотеките са без библиотечна квалификация. Изключително ниските заплати в сектора не позволяват привличане на необходимите високо квалифицирани специалисти, а липсата на система за кариерно развитие и на единна система на заплащане и стимулиране на труда на библиотечните специалисти правят библиотечната професия непривлекателна за младите хора.

  4. По-голямата част от библиотеките се намират в сгради, които не отговарят на нормативните изисквания за библиотека, имат остаряла и несъответстваща на изискванията на съвременния читател материално-техническа база. 70% от обществените библиотеки са разположени в помещения с площ до 100 кв.м., а голяма част от тях имат нужда от ремонт на помещенията.

  5. Последните промени в Правилника за прилагане на Закона за митниците задължават библиотеките да плащат мито при вноса на книги и техника.

  6. Библиотеките губят възможности за участие в международни проекти и програми поради липса на необходимите източници за съфинансиране.


Предложения:

  1. Министерството на културата да предприеме незабавни мерки за изпълнение на разпоредбите на чл.10 ал.1, чл.48 ал.1 и 2, &3 ал.1 и 2 на Преходните и заключителни разпоредби на Закона за обществените библиотеки, сроковете за които вече са изтекли.

  2. Да се увеличи финансирането по програмата на Министерството на културата “Българските библиотеки - съвременни центрове за четене и информираност”, която е единственият източник за обновяване на библиотечните фондове за повечето библиотеки.

  3. Да се създадат финансови инструменти (фондове, национални програми) в МК и МОМН за приоритетно финансиране на проекти за дигитализация на културното наследство, изграждане на библиотечни системи, мрежи и технологично обновление на библиотеките.

  4. Да се подкрепи предложението на МК за завишаване на единния разходен стандарт за финансиране на делегираните от държавата дейности чрез общинските бюджети – с най-малко 20% за субсидирана бройка в регионалните библиотеки и читалищата за 2013 година.

  5. Да се разработи модел на система за заплащане на библиотекарите, съобразена с изискванията за професионална квалификация и кариерно развитие.

  6. Да се предвидят целеви средства в бюджета на МК и в бюджетите на общините за авансово финансиране или съфинансиране на библиотеките по международни проекти и програми.

  7. Да бъде отчетена спецификата на библиотеките като образователни, културни и информационни центрове и да се направят съответните промени в Закона за счетоводството и Правилника за прилагане на Закона за митниците.

  8. В Закона за културното наследство да бъдат включени текстове за библиотеките като субект на книжовното културно наследство.

  9. Библиотеките да бъдат разглеждани като основни места за достъп до услугите на електронното правителство.


Българската библиотечно-информационна асоциация благодари за възможността да запознае Комисията за културата, гражданското общество и медиите към 41-то Народно събрание с проблемите на българските библиотеки и изразява готовност да сътрудничи на Комисията за преодоляването на тези проблеми. Като обществени институции, посветени на широкия и свободен достъп до информация и знания, българските библиотеки ще бъдат още по-необходими на бъдещето, отколкото те са били необходими в миналото. Тяхното опазване и развитие днес е наша обща отговорност.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница