Българска социалистическа партия инициатива за учредяване на ляво крило в бсп

На трето място, левицата трябва да утвърждава своята идентичност чрез отношението си към опазването на околната среда. Пазарна икономика – да, но кога сме чули едрият капитал, ако не е заставен политически, да инвестира или да инициира действия по опазване на околната среда. Примери за мащабни действия в обратна посока знаем достатъчно.

Удовлетворен съм, че в дискусията до днес и във встъпителните думи на Янаки Стоилов се съдържат голяма част от отговорите на това – какво е да си ляв днес в България. Укротяването на монополите; издигане на административния капацитет на учрежденията, до които опират много хора; продължаване борбата за демокрация, именно изпълване на демократичните институции с реално съдържание. На последно място, но не по значение, а на първо, утвърждаване на лявата нравственост.

Поставяйки и решавайки тези въпроси, БСП може да убеди обществото, че е форма на бъдещето развитие на държавата. И обществото в БСП да припознава флагмана на битката за демокрация - тя не е свършила; на битката за социална пазарна икономика – и тя не е свършила, каквото и да ни казват от Световната банка и от Фонда. Ние не се страхуваме от пазара, нашата задача е да го направим регулиран и прозрачен.

Наша работа, на левицата, е да създадем нов, модерен четириъгълник в отношенията между държавата, бизнеса, общините и неправителствения сектор. Най-често чуваме от отговорни трибуни, че сега не е време за идеология, а за прагматични действия. Оценявам тази постановка, като предназначена не за обяснение, а за манипулиране.

Има все повече, които по много и различни причини твърдят, че БСП не е лява партия. Една от причините е, че тя днес е идейно ленива и изпитва остър дефицит от съвременни идеи. Даже стигаме дотам да оправдаваме тази си леност с Европейския съюз и с Партията на европейските социалисти.

БСП исторически недалновидно разхищава левите убеждения и носталгията на хората за конюнктурна употреба и нехае за търсене на новите измерения на левите ценности. БСП няма всеобхватна лява философия, чрез която разбираемо или убедително да разговаря с всички прослойки в обществото – професори, лекари, мениджъри, инженери, студенти, бизнесмени, наемни работници, да не говорим, че една такава философия не е необходима само за собствена политическа употреба, а е призвана да лежи в основата и да мобилизира модернизаторските стремежи на цялото общество.

В този смисъл не виждам как усилията по присъединяването ни Европейския съюз ни пречат да бъдем леви.

Днешният сложен и сбъркан свят като цяло изпитва не по-малка, а все по-голяма и остра нужда от идеология, от обяснение за всичко, което ежедневно се случва. У нас все още има комплекс от идеологията. Новите партии имат обяснение и позиции не само по същностните проблеми на обществото, но и по такива смешни за нас въпроси, като абортите, хомосексуализма, ловът на лисици във Великобритания и т.н. У нас всичко горе-долу се свежда до пенсиите, заплатите и надбавките. Следователно Масларова е най-усърдно лява от всички леви. По Джорд Ореон можем да наречем нейното министерство Министерство на левите ценности. Но понеже възможностите са ограничени, всичко изглежда мъчително, неубедително и недостатъчно ляво.

Така БСП сама продължава да преутвърждава една не особено привлекателна представа за себе си, че е партия на бедните, онеправданите и пенсионерите. Да, това е така, но не е достатъчно. Ние трябва да бъдем партия на цялото общество, на модернизаторския проект на България.

БСП все още не може да парира твърденията, че когато е на власт, харчи прекомерно за социални нужди, без дори да го прави, с което пречи на развитието на икономиката, докато десните на власт рационализират разходите и стимулират растежа, без дори и те да го правят.

Съществува едно мнение, че 90% от партийното присъствие се осъществява в парламента. Едва ли това е така. Искам да изтъкна един друг аспект на партийната работа в игра, която БСП не знае да играе. Умеят я тази игра в НДСВ. Става дума за самостоятелната роля на парламентарната група, на министерската група и на партията. В едно джаз-трио, ако всички свирят на барабани, няма да се получи интересна музика. Съвместяват се и се преплитат постове. При нас десетина души са навсякъде и във всичко. Партията няма самостоятелен глас, който да критикува и коригира правителството и парламента.

Искам само да подчертая, че в политиката ролята на нематериалните фактори е не по-малко важна от тази на икономическите. Разбира се, че най-важни са доходите и животът на хората. Във връзка с това от фундаментално значение е въпросът за лявата нравственост. Представяте ли си в каква обстановка бихме работили, ако хората казваха, че левите са нравствени, а десните са крадци? Но така ли е?

За разлика от много двойки, например “красиво – грозно”, “вярно – невярно”, в които единият член е добър, а другият – лош, двойката “ляво – дясно” по принцип не съдържа оценъчна конотация. Но у нас да си ляв все още далеч не е престижно.

Струва ми се, че след последните избори десните – тук включвам и НДСВ – стават все по-добри, а левите – все по-лоши. Тук не става дума за рейтингите от социологическите изследвания, а за натрупващи се първични нагласи на обикновените хора и медиите. Всеки знае, че правителството от 1997 до 2001 г. ограби България, всеки знае, че царят злоупотреби с положението си, но като някаква абстракция левите остават лоши и хората, особено младите, не ни обичат.

Остават още редица сериозни въпроси, но те навлизат в територията на политиката. Само един – защо ръководството на БСП няма интерес или се притеснява да утвърждава лявата идентичност на партията?

На мен стандартите на ПЕС определено не ми стигат, но ние сме далеч и от тях. Вземете за пример вътрешнопартийната демокрация.

Накрая, понеже ми се случи да говоря първи, не мога да не поставя следния въпрос. Ние ясно следва да си отговорим на въпроса - какво ни събра заедно, какво можем да постигнем заедно, какви са нашите цели, въобще какво си въобразяваме?

Аз считам, че трябва да бъдем генератор за утвърждаване на лявата нравственост и лявата идентичност на партията, да предизвикаме, да я енергизираме да бъде нормална, но модерна лява Социалистическата партия, да й помагаме да се модернизира.

Благодаря ви.

ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ:

Благодаря.

Сега давам думата на другаря Красимир Премянов.

КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ:

Уважаеми другарки и другари,

Преди повече от пет години федерация "Открит форум" инициира създаването на ляво крило. Очевидно тогава не е имало условия това да стане. Сега смятам, че това начинание действително се развива в една много благоприятна среда и ще създаде условия за консолидация на лявомислещите в партията, ще привлечем повече хора и ще представят действително една от основните насоки, която ще подсказва как да се развива Българската социалистическа партия и ще даде нейния кадрови облик, ще подсказва нейната позиция като водеща политическа сила.

Аз ще направя кратко изказване по тезиса, който съм набелязал - темата “Демократизмът и колективното начало – еманация на сегашното ляво”.

Доколко Българската социалистическа партия отговаря на това изискване?

Има една особена ситуация – в демократични условия, когато БСП не е нито партия единствена и водеща в българското политическо общество, нито единствената партия, начинът, по който тя функционира, като че ли е възприел голяма част от организационните принципи и норми и начин на функциониране. Тя функционира по следния начин.

Възстановила е многозвенността. Има страшно много структури, които са поели отговорности и права. Те са следните.

Изпълнително бюро на Висшия съвет - обхваща около 15-20 души. Те са натоварени с права, каквито носеше като правило бившето Политбюро на Българската комунистическа партия.

Следващото звено, което обхваща 10-15 души, е Секретариат. То поема и му се възлага да изпълнява част от решенията и да носи отговорности, които Изпълнителното бюро само си е възложило.

Имаме Висш съвет, който като правило има едно голямо право – да научава какво е решило Изпълнителното бюро и да констатира фактите, след като те са се случили и да научава за решенията, които са взети.

Имаме вече ново звено – областен съвет. Даже виждам, че в начинанието да се промени уставът на БСП, се говори да се създават областни партийни организации.

Има общински съвет и респективно районни съвети.

Има основна партийна организация.

И последното звено – социалист.

При система, в която единственият, честният, правилният мотив за членство в БСП е идейният мотив, тъй като хората не очакват да получават привилегии – така би трябвало да бъде – се получава, че социалистът членува в тази партия единствено да изпълнява своите задължения, да участва в предизборните кампании, които организира Българската социалистическа партия. На него не му се дава правото да участва във формирането на политиката на Българската социалистическа партия, никой не го пита за нищо. Неговите предложения и идеи, които той дава отдолу нагоре, стигат до някакво бюрократично средно звено, даже не го удостояват с отговор. И на практика на мен ми се струва, че пирамидата, за която говорихме още на 14-ия извънреден конгрес на Българската социалистическа партия, отново е обърната нагоре. Правата и отговорностите са съсредоточени в един малък кръг хора. Примерно, както казах, 15-20, в секретариат; Висш съвет – 160 души; 10 000 души са в областните съвети. Общинските съвети обхващат също около 10 000 души. И тези 300 000 души не носят никакви права.

Същото е при вземането на кадровите решения. Централизъм отгоре-надолу. Как да очакваме демократизмът да намери своето развитие и да получи своя отзив от Българската социалистическа партия? Да, разбира се, не всички могат да бъдат във Висшия съвет. Но когато предварително се задава задание кой да бъде във Висшия съвет на БСП и е ясно, че тези, които са политически опоненти, по случайност могат да проникнат там, на практика Висшият съвет е лишен от възможността да води дискусия по въпросите, по които има различие – по въпросите на правенето на политика.

По същия начин при отказа от дискусионни форуми, референдуми и идейна дискусия в партията, къде се допират различните мнения в БСП? Те няма начин да се осъществят, освен по задочен път чрез полемика в медиите и във вестниците, по телевизията. Но това не е начинът в една партия да се сблъскват различни мнения и да се ориентират към вярното решение.

На трето място, начинът, по който ръководството на Българската социалистическа партия взема политическите решения. Централизирано при вземане на политическите решения – аз в началото го казах, но отново се връщам, три – четири характеристики на функционирането на партията, всичко е отгоре-надолу.

Ето защо на мен ми се струва, че ако искаме да възстановим тези хора, които в началото гласуваха за БСП, но константно останаха 1 милион избиратели. От 1997 г. ние сме, както Янаки каза, един милион плюс 100 – 150 хиляди души. И най-жалкото е, че това удовлетворява. И ние се хванахме, ние сме “големи победители” – при планирано задание 100 – 115 – 120 души в парламента и при краен резултат 83-ма души, вижте колко е спаднал критерият на БСП, тя е безкрайно доволна от себе си! Тя е “победител”! Тя е много далеч от победата, защото при такъв резултат тя е принудена да бъде в тристранна коалиция и действително да бъде ограничена във възможността да провежда една лява политика.

За да изпълним обещанието и ангажимента, който поехме към регламента, аз искам да обобщя с това, което смятам, че е един от важните акценти, за които лявото крило ще се бори. Трябва да се впрегнат в правенето на политиката десетки хиляди социалисти, трябва да се възстановят демократичните форми за обсъждане на спорни, решаващи въпроси в политиката, трябва да се даде възможност на хората със собствено мнение и алтернативно мислене да участват в ръководните органи на Българската социалистическа партия и да има форми, които им дават тази възможност да се чуе тяхното мнение. Аз смятам, че всяко начинание за формиране на алтернативност вече на ниво нова партия, ще дава добри резултати за тези, които са конкуренти и не виждат в БСП бъдещето. Лявото крило смята, че в БСП се съдържа потенциалът на ляво мислене. И при едно устойчиво присъствие на лявомислещите, консолидирани социалисти, известни имена, хора, които са сега извън обсега на популярността, БСП ще бъде една силна, водеща партия, или обратното, както Янаки посочи – имаме избор – унгарски или полски модел. Надявам се, че лявото крило ще съдейства БСП да отстои, да развие и да приложи практически унгарския модел, съобразен с българските условия.

Благодаря ви. (Ръкопляскания.)

ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ:

Давам думата на другаря Илия Божинов.

ИЛИЯ БОЖИНОВ:

Добър ден, другарки и другари,

Уважаеми гости,

Ще се опитам и аз да бъда кратък. Разбира се, спектърът на лявото е доста широк и може по ужасно много въпроси да говорим. Аз ще се опитам да говоря основно по два въпроса. Единият е за лявото и изборите и вторият е за информационното общество. Там се чувствам специалист.

Предварително искам да кажа поне няколко изречения.

Първо, за икономиката. Все пак, основното ляво е за икономиката. Безспорно едно от най-важните неща, за които трябва да се преборим в следващите месеци, това е бюджетът за следващата година, всъщност рамката за следващите три години, тъй като тя ще определи доколко лявото може да оперира. Трябва да има средства за това нещо.

Разбира се, не е въпрос само да има пари в социалните области. Трябва да има и много стриктен контрол за какво се харчат тези пари. Защото сам по себе си може да имам много пари, но сами разбирате, че корупцията, която в момента все още я има в нашата държава, е такава, че и най-големите средства, отделени за някаква дейност, биха могли да бъдат изхарчени, без да бъде свършена работа.

Така че за мен, първо, би трябвало да отделим пари за социални дейности, за здравеопазване, за образование, особено за образование, и второ, трябва да контролираме за какво се харчат тези пари.

Тук има един аспект, който не беше споменат в манифеста, но аз смятам, че трябва да обсъдим и въпроса за евентуално запазване на държавното участие в икономиката, особено в стратегическите отрасли. Така, че това държавно участие да може да стабилизира и регулира процесите. Пак казвам, особено в ключовите отрасли – енергетика, оръжейни заводи и т.н. Има поне 4-5 сектора, в които според мен трябва да запазим възможно преобладаващо участие на държавата, за да може тя да си контролира икономиката в тези сектори.

За корупцията.

Изключително важно е да я търсим на всички нива, включително и заради това, което казах в началото – за да се контролират разходите. И всъщност трябва да започнем от високите етажи на властта. Тъй като много е лесно да ни покажат някой катаджия, който е хванат, че взима подкуп, и е много лесно да ни покажат, че са хванали някой данъчен, че взима подкуп. Но всъщност нещата тръгват от високите етажи на властта и ние ако не погледнем там, всъщност няма да свършим работа там. Така че това също е аспект на лявата политика.

И сега, да мина към тези две теми, които съм си избрал.

Едната е – вие забелязвате, че не само активността на гласоподаването намалява драстично, но всъщност рейтинга на политиците, на политическата система спада много силно. Всъщност това, което в момента се случва в България, е криза на политическата система. Институцията с най-ниско доверие е парламентът. И ако започнем да разглеждаме поотделно кои са с висок рейтинг, кои са с нисък, изведнъж ще се окаже, че всъщност единствено само мажоритарните институции, като президент и кметове, са с относително висок рейтинг. Тези институции, които са избрани по пропорционални листи и по партиен списък, като парламент и общински съветници, са с изключително ниско доверие.

И едното от нашите предложения е, за да върнем престижа на политическата класа, което е двустранно, и самите политици да погледнат малко по-отговорно на нещата, а и хората да почувстват, че те влияят по някакъв начин върху тези процеси - да увеличим процентът на мажоритарния избор в държавата. Това означава и в избора на общински съветници да има мажоритарен елемент, и в избора на депутати.

Разбира се, много хора, включително от ръководството на БСП, това не ги устройва. Защото те самите се чувстват неуверени, смятат, че няма да ги изберат, и с право. Но за да се спаси по някакъв начин политическата система, това според мен е абсолютно необходимо да се случи в следващите години.

Освен това имаме един феномен, който повече от 10 години се случва, това са – аз така ги наричам - месиански или еднолични партии. В началото Жорж Ганчев направи Бизнесблока, сам си го вкарваше в парламента, другите извън него бяха практически неизвестни. След това Симеон Сакскобургготски направи НДСВ и всъщност вкара в парламента 120 души без тези хора въобще да са част от политическия елит по някакъв начин. Впоследствие Волен Сидеров направи "Атака", отново бяха вкарани един куп хора в парламента всъщност през някакво предаване по телевизията. Същото в момента се случва и с Бойко Борисов. Това отново показва болест в нашата политическа система. Единственият лек от това е отново да има мажоритарни избори, защото сами разбирате, че ако има мажоритарни избори или такъв елемент в изборите, Бойко Борисов сам ще влезе в парламента и не може никой друг да вкара. Същото важи за Сидеров, същото важи и за всички останали. И това отново показва, че това е някакъв подход.

Другото, което е изключително важно във взаимоотношенията между политическата класа и хората, е да започнем да провеждаме референдуми. Пряката демокрация е силно лява идея и очевидно и в Европа, а пък и във всички страни, които се смятат за демократични, се използва като начин да се доближи властта до народа.

Ние, както във вътрешнопартиен план, не ползваме референдуми, за съжаление, така и в национален план. При това политиците се отнасят изключително цинично към този механизъм. Те казват – те хората не разбират. Ами те хората не разбират и от личен състав, пък избират депутати. Как разбират дали някой става за депутат, а пък друг не става?

Така че за мен изключително важно е да възстановим връзката с хората по много различни начини. Например за мен беше необяснимо, аз от години се опитвам да прокарам една идея – да има подвижни избирателни секции. Това означава, че болните хора на легло, вместо да ги караме като трупове на носилки до урните, за да гласуват, комисията минава с урната по домовете на тези хора и те гласуват вкъщи. Това е очевидно лява идея, очевидно повечето гласоподаватели от болните и старите хора са гласоподаватели на БСП. И мога да ви кажа, че от 1999 г. насам се опитвам да прокарам тази теза, но от ръководството на БСП никой не желае това да става. Не знам защо. Може би защото няма някаква пряка далавера от цялата тази работа.

Всъщност за нас е изключително важно в момента да възстановим лявото. Защото на нас ни предстоят много избори. Първо, президентски. Има някакви обвинения, че нашето ляво крило пречело по някакъв начин президентът Първанов да бъде избран. Всъщност е точно обратното. Единственият начин той да бъде избран, е да се възстанови доверието на левите избиратели. И всъщност той не може с подкрепата на Румен Овчаров да възстанови доверието на левите избиратели и всъщност тя дори бих казал, че му пречи. Единствено подкрепата на едно ляво крило би могла да му помогне да бъде избран за президент и в този смисъл според мен ние му помагаме, дай Боже, да бъде избран за президент.

Но след това следват избори за Европарламент. Те ще бъдат през пролетта, както се реши последно. Трябва да ви кажа, че положението ще бъде доста тежко не само за лявото крило на БСП, но въобще за лявото, тъй като ще има ниска активност, ще има сравнително висок протестен вот и искам да ви кажа, че тогава спокойно, ако имаме лоши резултати като партия, БСП, може да стане въпрос за предсрочни парламентарни избори. И след това през есента на следващата година пък ще има местни избори. През следващата година имаме три вида избори и ако възникне ситуация, може да се окаже, че ще имаме и четвърти вид, а именно предсрочни парламентарни избори в рамките на една година.

Така че съвсем навременна е появата на лявото крило с оглед запазване на позициите на БСП вляво, което е критично за него.

Появи се едно много цинично изказване на Ивелин Николов, че – видите ли, ние 40% от нашите гласоподаватели сме ги загубили на последните избори, но нови 40% - млади, много активни, интелигентни, сме добавили.

Първо, няма лоши и няма добри избиратели. Тези 40%, които сме загубили, са всъщност от най-твърдото ни възможно ядро, това са крайно левите ни избиратели. А тези, които сме добавили, те са по-скоро центристи като идеи и като желания и всъщност те са един изключително непостоянен електорат. На следващите избори в момента, в който се види, че нашата позиция се клати, голяма част от тях ще ни напуснат. Така че тази радост, че сме успели да се придвижим в центъра и даже отчасти вдясно, не би трябвало да я споделяме.

В този смисъл ние се опитваме да възстановим равновесието. Разбира се, една такава голяма партия като БСП, не може без дясно. Значи трябва да има и дясно крило, безспорно. Ние не искаме да остане само лявото крило, но трябва да има баланс. Защото в момента очевидно е важно да се държи връзка и с бизнеса и по някакъв начин да се подкрепя и да се развива. Защото тогава няма да има пари, ако бизнесът не се развива, няма да има пари за социални дейности. Но така или иначе, трябва да има баланс между двете крила, а не може едното от двете да преобладава.

И накрая искам да кажа нещо на тема информационно общество. Ние трябва да разберем, че вече действително живеем в постиндустриално общество. Вече много по-важен е достъпът до тази институция, отколкото капиталът. И всъщност, за да подготвим нашите хора за бъдещето, говоря за българската нация като цяло, ние трябва да наблегнем изключително на тяхното участие, особено на младите хора, в информационното общество. Тоест това означава сериозни инвестиции в образованието, сериозни инвестиции в развитието на информационното общество в България, сериозни инвестиции в създаването на т.нар. електронно правителство. Това е начинът, по който хората без да имат пряк достъп до администрацията, през гишетата и физически достъп, така да се каже, да могат да си вършат работата. Това е нещо, което е изключително полезна лява идея и всъщност решава проблемите на хората, които иначе се сблъскват с бюрокрация, с корупция и т.н. Без интернет и без информационното общество това е невъзможно да стане.

Така че неслучайно водещите медии и партии по света наблягат много на този фактор. За съжаление ние тук, в България, дадохме на Николай Василев да се занимава с тази работа и всъщност в рамките на мандата не се вижда въобще дали нещо ще се случи. И всъщност аз съм песимист по въпроса, че в рамките на този мандат ще стане нещо в областта на електронното правителство в България. Това се отнася и до електронния подпис, който трябва да бъде много евтин, за да може да бъде масово застъпен. Това се отнася изключително до преминаването на работа със софтуер от държавната администрация, за да не плащаме на Майкрософт огромни суми, които в момента плащаме, за да ползваме продуктите им. Това се отнася изключително до увеличение не просто само на компютрите в обучението. Защото ние какво направихме в момента? Накупихме един куп компютри в обучението, там някои хора си взеха някакви комисиони върху тези компютри, но всъщност те не се използват, защото няма софтуер за тази работа. И дадоха тези компютри, за да си играят на тях в училищата, и дотам.

Всъщност трябва да стимулираме не просто даването на някакво желязо на децата в образованието, а това да се използва реално за образование, а не за начин да си изкараме някой и друг лев покрай фирмите, които доставят оборудване.

И де факто, според мен, специално за да успеем в частта на информационното общество да направим нещо, ръководството на БСП трябва просто да се опита то да ръководи процеса. Защото в момента ние сме го предоставили на НДСВ. Там се занимава Николай Василев и министър Даниел Вълчев, министър на образованието. Оттам нататък аз не очаквам да се случи нищо друго интересно в тази част, тъй като те нямат интерес да провеждат такава реформа. Техният интерес е материален.