Българска социалистическа партия инициатива за учредяване на ляво крило в бсп

С това, което казах, исках да подчертая, че лявото не е само в икономиката и не е само в социалната дейност. Лявото е, както виждате, и в изборите – има елемент на ляво, и в информационното общество има елемент на ляво. Във всяко нещо, което вършим, има елемент ляво – дясно. Ние трябва за всеки конкретен проблем да търсим къде са левите аспекти и как можем да ги постигнем. В това аз виждам целта на лявото крило, което в момента създаваме.

Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.)

ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ:

Давам думата на другаря Павел Писарев.

ПАВЕЛ ПИСАРЕВ:

Моето изказване е на тема “Одесняването на БСП е гибелно за левицата, трябва курс наляво”.

Вече 10 години ръководството на БСП - това на Георги Първанов и това на Сергей Станишев - тласка партията надясно, по пътя на дясната социалдемокрация на Шрьодер и Блеър, на фалиралия трети път – Нов център. Това е в разрез с интересите и настроенията на партийните маси, симпатизантите ни и народните слоеве, в разрез с историческите традиции на партията, с принципите на действащата партийна програма “Нови, времена, нова България, нова БСП”, която цели да превърне БСП в модерна лява партия на демократическия социализъм, лява партия в Социнтерна и ПЕС.

Това одесняване ние не можем повече да търпим и да го позволим, ние, левите дейци, които днес обявяваме ляво крило в БСП. Който иска да става десен социалдемократ, да върви в партията на Томов и Камов. Има и други партийки на дясната социалдемокрация в България. Ние не само оставаме в партията си, нашата партия, с която сме кръвно свързани и за чието демократизиране смело сме се борили преди и след 10 ноември, но и няма да позволим безотговорно да се паразитира върху тялото на 100-годишната партия и нейната история от група случайни хора.

Одесняването на партията има съществени прояви и важни нива. На доктринално ниво то се изразява в подготвянето на нова програма, която превръща партията в “организация – цитирам един документ – на образованите, предприемчивите, успелите”, “а счита за маргинални – цитирам изказване при обсъждане на този документ – безработните, социално слабите, ниско квалифицираните и ниско платените работещи българи, малцинствата, възрастните пенсионери, болните, младежите, все още не успели да поемат трудовия си професионален път”.

Една лява партия в сегашната ера на започващото и в България информационно общество, трябва не да изхвърля на бунището тези народни слоеве, а да работи за тяхното по-бързо включване в цивилизационния модерен процес. Само десните партии се гнусят от бедните и низшите слоеве на обществото. Ние сме модерна европейски партия, образована и трудова и ще работим за европейското развитие на богата и развита България и добро бъдеще на българите.

На доктринално ниво одесняването на партията се изразява в подмяна, преиначаване на нейната история. Но който няма история, той няма да има и бъдеще.

Само преди седмици отговорни дейци на партията при честването на Димитър Благоев, го окачествиха като слаб теоретик, ограничен догматик, сведоха го до съвременната социалдемократическа триада – свобода, справедливост, солидарност. Него, класовия борец против експлоатацията, бореца против монархията и войните, дееца на всесветската революция, противника на опортюнизма на Втория интернационал, човека, който приветства Октомврийската революция.

Ето защо сега в лексиката на партийните дейци я няма думата социализъм. Не се поставя въпрос за отвъд капитализма. Модерните социалистически партии казват “да” на пазарното стопанство, “не” на пазарното общество, гледат в бъдещето, към информационната ера на глобализма, а ние се връщаме към споровете от началото на миналия век.

Одесняването на партията се изразява в политиката, която води ръководството на БСП в правителството на тристранната коалиция. Запазването на коалицията се превръща във фетиш, зад който се скрива управленска немощ, липса на кураж да се решат крещящи въпроси като царските имоти, корупцията, обхващаща и БСП. Недосегаеми станаха незаконно забогателите, далаверите, тормозещи ефективността на администрацията. Съотношението 8:5:3 се свежда все по-мащабно навсякъде, дори и в Здравната каса. Липсва твърдо държавно ръководство. Парцелирането на държавата на части – 8:5:3, означава всеки да господства и краде в своята част.

Одесняването на партията личи от социалната политика на правителството. Извършена е сделка - участие във властта и коалицията срещу отказ от социална политика. Обещанията за 20% увеличение на заплатите изглеждаше, че ще се изпълни до края на мандата на правителството, тоест за 4 години – толкова, колкото по време на правителството на Костов и на Симеон Сакскобургготски.

Западната социална държава е изградена не само с работа, но и с борба и никой нищо не дава даром. БСП е пасивна и ленива в защита правата на трудовия народ, на интелигенцията, на лекари, учители, унизена е художествено-творческата интелигенция. А управниците от всички партии богатеят, включително и тези от БСП. Правителството не поставя въпроса за ликвидиране на бедността, за икономически прогрес на цели западнали райони в страната. Увеличаването на доходите и пенсиите се равнява на инфлацията. Цените непрекъснато растат, както и данъците, акцизите и непрекъснати далавераджийски правителствени акции от рода на тези за смяна на номерата на колите или с правителствена помощ увеличение на цените на тока и отоплението.

Няма ясна и системна политика за развитие на технологичните отрасли, включително с присъединителния договор за Европейския съюз със споразумение обричат на застой българското село. Ние произвеждахме 10 милиона тона зърно, а сега квотата е около 3 милиона тона.

Правителството е вторачено в датата 1 януари 2007 г., а след това нито бизнесът, нито населението са наясно какво следва.

Одесняването е и в областта на външната политика. Ние подкрепяме европейската ориентация на България и атлантическата политика. Но израз на национално отговорна политика на лява партия ли е приемането на чужди бази и чужди войски в страната, присъствието на български войски в Ирак?

През последните 100 години чужди войски у нас е имало след националните катастрофи през 1913 и 1919 г. и по време на Втората световна война. Ние сега кое време сме?

Одесняването се изразява в живота на самата партия. Формални конгреси и пленуми, без остри дискусии, случайни хора в ръководството на Висшия съвет. Само 29 души избрани с тайно гласуване, а другите фактически назначени квотно и в среднощно гласуване, с открито вдигане на ръце. Съсредоточаването на няколко партийни и държавни постове в едно лице – това не е модел на модерна лява партия.

Ние не сме бабуната, ние не бягаме от отговорност в партията като плъхове от генералските интендантски складове. Ние сме тук, в свещения Дом на Благоев, и ще се борим. На други предстои да си ходят. Но това не е мъдър изход. Във Френската социалистическа партия работят заедно кадрово и политически различни крила – на Льоспен, на Рокар, на Ланг, на Оланд, и партията е силна. В Германската социалдемократическа партия Шрьодер не прие аргументите на Ла Фонтен – партията се разцепи и падна от власт. Но това не е мъдър изход.

Нашето ръководство какъв избор ще направи? Защото очевидно е наличието на различни интереси, на различни мнения и на различни слоеве в партията. Както казва Станишев, “свърши се вече с мита за желязната дисциплина в БСП”. Лявото крило в БСП ще увеличи червените кръвни телца в нашия организъм, които ще сломят метастазата на одесняването. Ние сега само започваме. На никой не обещаваме спокойни, безкрайни мандати. Никой влак не е пълен от началната гара, но пристига в крайната си цел без свободни места и с много народ в коридорите.

Ние ще постигнем целта си многобройни и силни. Уверени сме в това! (Ръкопляскания.)

ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ:

Давам думата на другарката Донка Михайлова.

ДОНКА МИХАЙЛОВА:

Уважаеми другарки и другари,

Приемам идеята за диалог между и сред представителите на различните начини на мислене, в различните идейни течения в БСП, защото считам, че ограничаването на вътрешнопартийния диалог води до демотивиране на големи групи членове и симпатизанти, до намаляване на доверието и влиянието и в крайна сметка до загуба на електорална подкрепа на Българската социалистическа партия.

Считам, че един такъв тип диалог е важна предпоставка за развитие както на партията, така и на обществото и за доверието на избирателите.

Много хора си задават въпроса – защо точно сега и сега ли е времето? Моят отговор е, че времето е точно сега, защото една година от мандата е достатъчно време, за да можем да оценим пропуските и проблемите, а три години, надяваме се, са достатъчно време тези пропуски и проблеми, натрупани в първата година, да бъдат отстранени, и защото ни предстоят много важни избори – президентски, за евродепутати, местни избори, избори, в които ние ще търсим доверието на нашите членове и нашите симпатизанти.

Бих искала да спра вашето внимание в много конкретен план върху социалната политика, тъй като това е политиката, която е лицето на една социална партия. Считам, като член на Социалната комисия в парламента, че бяха предприети немалко дейности, немалко действия, част от тях разнопосочни, които демонстрираха една активност в реализирането на социалните намерения. Това е увеличението на пенсиите, грижата за семейството, за майчинството, деинституционализацията на децата.

За съжаление, при реализирането на тези добри намерения ние на практика не произведохме ефекти, които обществото очаква от нас.

Какво се случи с пенсиите?

Увеличени бяха пенсиите на хората с доходи до 150 лева, които на практика не произведоха ефект и не доведоха до увеличаване на техните доходи. Защото всеки четвърти, пети от тях на практика отпадна от системата за социално подпомагане и хората днес са особено чувствителни, поради това, че те на практика няма да получат целевите си помощи за електроенергия и за твърдо гориво. По този начин увеличение от 2, 3, 10 лева доведе до намаляване реално на доходите им с над 160 лева.

В системата на подпомагане реално се извършват кражби от фирмите доставчици и дори и тези, които ще получат целевите си помощи, ще ги получат наполовина, а огромна част бюджетни средства, поради липса на ефективен контрол, на практика изтичат от Държавния бюджет и отиват в джобовете на редица доставчици.

Няколко думи по стъпките, които бяха наистина активни, свързани с подкрепа на майчинството.

Основната цел, която си поставихме, е поетапно въвеждане в рамките на мандата на семейното подоходно облагане. Направихме първата стъпка с Бюджет – 2006. За съжаление тази стъпка увисна и в рамките на предстоящия за гледане Закон за облагане на доходите на физическите лица, следващата стъпка, не се прави.

И един проблем, към който аз проявявам особена чувствителност – деинституционализацията на децата, лишени от родителски грижи.

В рамките на тази дейност нашата политика е ясна. Децата трябва да живеят в семействата, а когато това е невъзможно, да живеят в среда, максимално близка до семейната. От 1 юли са закрити 17 дома. Със закриването на тези домове на практика става механично прехвърляне на децата от един дом в друг, в който условията много често са не по-добри, а понякога и по-лоши от тези, в които са живели. По този начин под знамето на деинституционализацията и грижата за децата ние разрушихме естествената среда, в която живеят деца, които нямат близки на този свят. И на практика, осъществявайки една поставена програмна цел, ние произведохме негативен ефект за тези деца.

Мисля си, че сега е времето, в което трябва да започнем да говорим за един системен подход в управлението на социалната сфера, който включва поне четири важни неща: яснота по отношение на проблемите; целеполагане; стъпки, които са взаимно обвързани, премерени във времето и които водят към произвеждане на реални ефекти; и ресурсно обезпечаване. И ако донякъде сме решили първите две неща – яснота по отношение на проблемите и целеполагане в рамките на нашата управленска програма, мисля, че основните дефицити са във вторите две стъпки. Защото дейностите и действията, които се случват, тези на законодателната власт, тези на изпълнителната власт, много често произвеждат ефекти, които са в противоречие с поставените цели. Защото ресурсите, както вече стана дума, не обезпечават постигането на една такава политика. И защото в рамките на една година ние не съумяхме да разположим дейностите в рамките на постигане на целите, които стоят пред нас, така, че да е ясно какво, кога и как в рамките на мандата се случва.

Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ:

Благодаря.

Давам думата на другаря Иван Генов.

ИВАН ГЕНОВ:

Уважаеми съидейници,

Моето изказване е “БСП – мит или реалност?”

От години насам с нарастващи условности и резерви може да се твърди, че на политическата сцена в България пълноценно функционира реален, в истинския смисъл на думата, включително и в неговия европейски контекст, ляв социалистически субект.

Върху снагата на 115-годишната ни партия избуяха нездравословни храсти, извършват се експерименти и упражнения, демонстрират се поведения, които водят до загуба на социалистическа европейска идентичност, до неразпознаваема лява социалистическа физиономия и във вътрешната, и във външната политика.

Едни лица, хулили и напуснали БСП в трудни периоди, днес участват във формирането и осъществяването на нейната политика от възлови постове. Други лица, на още по-отговорни постове, маниакално и безпардонно от името на партията водят лична, користна политика, нямаща нищо общо с традициите и завещанията на Дядото. И ако сега ние не заявим решително и категорично своята позиция за съдбата, за смисъла, за изначалната мисия на социалистите в България, то ще станем пасивни съучастници в нейното поетапно обезличаване, затихване и ликвидиране.

Кризата и деградацията в десницата по никакъв начин автоматично не засилва ролята на БСП. В сегашното й състояние, БСП е част от всеобщата криза за политическото представителство в страната. Още една парламентарна “победа” като последните три, и пълното политическо фиаско ще стане факт. Тогава квазипартийни формирования като ГЕРБ и "Атака", отделни личности като Симеон и Бойко Борисов ще овладеят съзнанието на изтерзания електорат.

Неразумно е да се смята, че хората вечно ще гласуват за теб – по инерция и поради липса на по-добър избор.

Отсъствието на убедителна лява социалистическа политика, особено когато БСП е на власт, руши доверието на членове и симпатизанти. Стига се до масова апатия, знакови личности напускат или се дезангажират. И всичко това съвсем не тревожи значителна част от сегашното ръководство. Нещо повече, някои заявяват: напуснете, ако не ви харесва! Не ние обаче ще напуснем. Не ние сме търговците в храма.

Какво да се прави?

От фундаментално значение е да се преодолее коварната подмяна на основната постановка за идейно-програмното развитие на БСП от проекта за политическата резолюция на 46-ия конгрес, извършена завоалирано в последния фанфарен момент на форума. А именно според нас следва напълно да се реабилитира виждането за БСП като за съвременна социалистическа партия на демократичния социализъм.

В голямото семейство на Социалистическия интернационал на БСП й прилича да бъде в левия сектор от разнообразието от партии, а не да се нагажда само към капитализма, като се изражда в поредно социалдемократическо формирование.

На лявото крило не бива да се гледа като на екзотика или като на проста еманация на лявата тенденция в партията. Злоумишлено е да се лепят различни етикети на това крило. Неговият голям смисъл е да възвърне БСП към пълноценното й, към предначертаното й социалистическо битие, да гарантира по-нататъшната й промяна върху здравите основи на социалистическата идея, да преутвърди БСП като основна реалност, а не като мит за България в рамките на Европейския съюз.

Във връзка с това силно акцентирам: лявото да не прилича на дясното и като икономически модел, и като морално-политически възгледи за живота; лявото да не се употребява за осъществяване политиката на дясното; лявото да не се превръща в заложник на тесни групови и корпоративни икономически интереси; лявото да се отстоява като синоним на националното, патриотичното, солидарното и социално интернационалното в условията на глобализма; лявото да предлага перспективен проект за развитие, който в крайна сметка да предвижда по-справедливо следкапиталистическо общество; лявото да търси и намира адекватни и съвместими коалиционни партньори, за да не се допускат злепоставящи го компромиси; лявото да спазва автентичните и отдавна утвърдени в Европа вътрешнопартийни норми; лявото да доказва постоянно, че е силно с идейния си фундамент и реалната си политика, че превъзхожда идейно и съзидателно дясното!

Ето защо идеите и идеалите съвсем не са за музея, а за бъдещето. Да, интересите са определящи, но и фатални, ако не се реализират в духа на светлите идеи в истинското име на Дядото!

Благодаря. (Ръкопляскания.)

ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ:

Сега давам думата на младия социалист Емил Николов да прочете словото на проф. Андрей Пантев, който в момента отсъства, но иначе духом е с нас.

ЕМИЛ НИКОЛОВ (чете словото на Андрей Пантев):

Следва да признаем, че съвременната политическа динамика може да се категоризира и като провал на политиката. В крайна сметка нерешените противоречия днес са повече, отколкото преодолените. И това се отнася за по-голямата част от света. Ако приемем, че функцията на политиката е не само да решава проблеми, а да ги преодолява, това съотношение става още по-безутешно.

Смисълът на такива конференции е да предоставят част от разноликите отговори на тези разнолики въпроси.

Следва да се предотвратят зараждащите се негативни тенденции, които могат да станат господстващи.

Какво е останало от 115 години идейно-историческо и политическо наследство на БСП?

Най-мъчителният проблем в нейната история в теоретически план е съотношението между индивида и общността. Именно поради това, в преддеветосептемврийското си минало тя не успя да обхване толкова широки социални кръгове, колкото заслужаваше.

Да приемем, че западната стойност е приоритетът на индивида пред общността, то моралната привлекателност на социалната идея винаги е засенчена от тази зависимост, чийто триумф е още по-повелителен днес. Именно поради това противоречие всякакви конкретни експерименти в практическия марксизъм се провалиха в западния свят.

Доколкото разбирам, в съвременната политика тя е разположена върху три опори: традиция, принцип за обществено развитие и емоция, породена от най-благородния инстинкт, залегнал в същностната природа на човека – справедливостта, която невинаги се вгражда в официалното правосъдие.

Тези, трите, са предпоставките за различната физиономия, изпъкваща в сравнителен план с познатата партийна еднаквост. Те, а не друго, мотивират предпочитанието за нея в годините на изпитания, които са много различни от годините на управление. Дори и често иронизираната носталгия, представена като старомоден израстък в партийните вярвания, е дискретно свързана с тях.

Нещо повече, самата европейска идея е идея за равенство и справедливост като намерение. Поне за мен тук символите са по-важни, отколкото разнозначните приложения в прагматичен план. Понякога това е по-важно, отколкото мимолетен политически успех.

За мен етикетът “Столетницата” е качество. Това е спирала на облагородяване или на деградация. Лекарите твърдят, че болката е кучешкият лай на болестта. Тя предупреждава, че в организма има нещо, спрямо което трябва да се предприеме спасителна акция. Очевидно отдръпването на значителна част от симпатизантите на БСП не може да бъде успокоително, обяснявано с общата апатия от обществено-политическия живот у нас. Защото пукнатините в левия масив, развиващи се в застрашителна тенденция към пропаст, не са причинени от модната днес досада от всяка политическа активност. Тъкмо тук забелязваме най-активната готовност за преливане в други образувания, и то в масов мащаб, а не просто отказ от политиката.

Тази непроменена лява нагласа може да стане лесна плячка на изкусни оператори, които още не са се появили, но няма да закъснеят. Тогава всякаква защита с аргументите за поредното размътване на умовете ще бъде не само фарисейско, но и безпомощно. Защото вече ставаме свидетели на парадоксалната зависимост, че внушителна политическа кариера и откровен радикализъм може да се изгради и приложи само върху базата на отрицанието. Това състояние приема епидемично разпространение. Да се казва какво не трябва да се прави, без да се посочва какво трябва да се прави днес, е често любим печеливш политически метод, който свидетелства за безидейна тъма в нашия обществено-политически живот. Утехата е, че то не е само българска беда. В повечето случаи скъсването с предишни идеи и идеали и набързо възприемането на нови бе осъществено принудително, внезапно и може би притворно. Ако неотдавна не сме могли да изразим реалностите по-ясно, днес следва най-напред да признаем явления, които се навират направо в очите ни. Предлагам най-малко две.

Първото свързвам не толкова с банализираната тема за обогатяването на елита на БСП, това е нравствена и почти интимна тема. Има нещо друго. Следва да видим видното. Във все още широкия спектър на т.нар. ляв електорат има сериозни вътрешни разслоения, в което не виждам нищо нито укорително, нито тревожно. Но този електорат вече не е еднакъв. Може би тъкмо от неговите среди ще се пръкне лелеяната средна класа. Тя е особена част, вътре в т.нар. ляво пространство. Идея, плътно усвоявана и обмисляна от нашите социалдемократи. Не само нейните представители, където и да са, но и самата тази част вече равнодушно нехае за умилителната компесаторна грижа за бедните в представителните институции. А и това означава някой депутат да гласува закон срещу себе си. Въпросът е кой и кое е повече. Преразпределението към онази или друга прослойка не може да се забави дълго и само отсъствието на срам може да го прикрие. Но ако заставаме на страната на онези, които не са така предприемчиви, така образовани, така възприемчиви, дори така работливи като преуспяващите в пазарната икономика, следва да имаме предвид една сурова максима, която мрачно придружава цялата човешка история. Днес тя е по-валидна, отколкото преди. Тя напомня, че наличието на бедност още не означава социална база за политическа дейност, още повече успешна. Именно поради тази безизходица са избухвали и свирепи политически революции.

Това не означава, че трябва да има някаква партия само на “безсребрениците”, огрижена за бедността, която срещаме навсякъде. Това, че навсякъде има дебили, не значи, че трябва да бъдат представени от партия. Но авторитетната лява партия може да има престиж само при избистрено отношение към пороците и добродетелите на бедността и богатството. Особено с оглед на неговия произход и неговото приложение.

При тези общи щрихи срещаме натрапчиво съмнение, което напразно отпъждаме с безгрижна лекота. Наистина ли всичките форми, рецепти и формули на световното ляво движение са точно приложими към нашата конкретна действителност? Има ли разлика да си ляв в Холандия и да си ляв в България при всичките идейни международни братства?

Тук срещаме благоевски въпрос, който още навремето си е носил положителен, но неуверен отговор – настъпилото време, когато най-сетне хората вече не крият тайните си симпатии към БСП, властно налага тя решително да се идентифицира чия партия е. Не е толкова съдбовно каква точно ще бъде тази идентификация – съдбовно е да я има!

Андрей Пантев

Уважаеми другарки и другари, сега давам думата на Николай Петев.

НИКОЛАЙ ПЕТЕВ:

Уважаеми приятели,

Другарки и другари,

Сигурно и вие сте забелязали, че само на Балканите по селата пред къщите има пейки или прости дъски, на които в края на деня седят хората и гледат с твърдоглаво постоянство и спокойствие кой минава по пътя. В моето балканско село те дори не казват добър ден, а го заменят с въпроса “Къде отиваш?”.

Ако изчегъртаме любопитството, това е един чудесен поздрав. В него има и доброжелателност, и загриженост, и прямота, и бъдеще. Въпросът “Къде отиваш?” заменя достойно пожеланието “Добър да е денят!” и го населява с много енергия, отговорност и действеност.