Българска социалистическа партия инициатива за учредяване на ляво крило в бсп

Извинявайте за това литературно начало, но мисля, че то донякъде обяснява амбициите на инициативния комитет по създаването на нашето ляво крило. “Къде отиваш?” е възлов въпрос за състоянието на Българската социалистическа партия, но при нас и смислово, и интонационно в него има укор. Ще се опитам да обясня част от моите основания.

“Къде отиваш?” е въпрос, свързан с въпроса “Откъде идваш?”. Считам, че ръководството на Българската социалистическа партия съзнателно не отговаря на този въпрос и греши. Защото не е истинско и не е морално да се правиш, че нямаш баща и майка. Нещо повече, появяват се гласове на отказ от родителите. Всички знаем, че подобен акт е нравствено чудовищен. Някои такива гласове заявиха, че хилядите загинали срещу фашизма били мандраджии. Отказът от това минало и заменянето му с някакви тактически ходове, които щели да донесат повече PR на партията, показват историческа безотговорност и личностна глупотевина.

Нравственият пример от древните до днес събира, а не разделя хората. Да не напомням, че борбата срещу фашизма бе световно дело на най-прогресивните и интелектуално най-извисените хора на човечеството. А виж сега, някоя рошава глава определя също рошавия Айнщайн за мандраджия. Значи въпросът е: “Какво има под прическата?”

“Откъде идваме?” е един въпрос, по който имаме различия с част от ръководството на Българската социалистическа партия и в този въпрос и в неговия отговор има и ляво, и дясно. Затова го поставям.

Във връзката на Българската социалистическа партия с хората – да не използвам високата дума “народ” – има ли ляво и дясно? Да, има. Когато не чуваш или се правиш, че не чуваш страданията или поне споделянията на хората, това е дясно високомерие. Когато намаляваш драстично структури, това означава, че не се интересуваш от живота на тази партия и на този народ и че си имаш готовите решения. Когато грижата ти опира до местния секретар да е в няколко борда – това е десен корупционен подход и тогава ще чуеш само това, което искаш. Подобен подход за нашата партия не е нов. И винаги този монологизъм е довеждал до гробовна тишина, с тежки последици за авторитета й.

Създаването на нова номенклатура с финансови привилегии е дясно действие, работещо срещу демократизма и нравствения ни облик на социалисти. И стигаме до един въпрос, който може би отдавна трябваше да поставим: ние по-нравствени ли сме от останалите партии? (Който се подсмихва, че това ще бъде проблемът за нравствената чистота на комуниста, няма да е съвсем прав.)

Колеги, мисля, че това е много важен въпрос и аз съм изумен как пред цяла България ние гледаме наши ръководители как цинично и най-цинично се борят за постове, да не би да се откажат от малко повече партийна власт. Това е недопустимо и откровено дясно. Съвместяването на партийната и държавна власт намалява, винаги намалява критичността и контрола. А това не е никак добре, както отлично знаете.

Ние, като ляво крило, би трябвало да извисим проблема за нашата нравственост вътре в партията – от дълбок и откровен разговор, до радикализъм. И в това да бъде отличителният белег на социалиста.

И в доклада на Янаки Стоилов, и в някои изказвания бяха засегнати важни външнополитически аспекти. Аз ще спомена само един. Не е ли време да престанем да обичаме тайно Русия? Това комплекс ли е?

Тук няма да ви убеждавам какво е направила тази страна за България. Всички много добре го знаете, но като че ли трябва да се убеждаваме, че нашата партия би трябвало да има и друг хоризонт освен ПЕС. Има исторически традиции, а има и съвсем нови икономически и политически реалности. Този, който не иска да ги види, е национално лековат и политически далтонист и ние явно трябва да кажем нещата и да не се правим на нелегално вярващи.

Накрая на изказването си ще ви предложа на шега – вместо да си казваме добър ден, да се питаме: “Накъде отиваш – наляво или надясно?” (Ръкопляскания.)

ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ:

А сега давам думата на другаря Александър Лилов.

АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ:

Другари, аз ще говоря само по един въпрос от обявената тема и той е: “Има или няма бъдеще БСП в сегашните вътрешни и външни условия?”

Пред очите на моето поколение историята на България направи два остри виража. В средата на 20 век – от капитализъм към социализъм, в края на века – от социализъм към реставрация на капитализма. Междувременно световната история започна през втората половина на 20-и век своя вододелен преход от индустриалната в информационната епоха.

Много са причините за рухването на съветския модел на социализма. Но решаващата бе неспособността на нашия социализъм да се приспособи към настъпилия световен преход. Светът навлезе в радикално нова епоха, ние останахме в старата.

Българският преход, за нещастие, все още не е съзвучен със световния. Няма друга бивша социалистическа страна, в която така безумно да беше разрушена, разорена и разграбена вместо да бъде реформирана икономиката, както това стана у нас. Ние едва сега започваме да се съвземаме, без да сме достигнали икономическото и социалното си равнище от 1989 г.

Днес ние сме една изоставаща и бедна европейска страна, с демократична, но не можеща да функционира демократично политическа система, с посредствен и корумпиран политически елит и с обеднял народ, който не вярва на политиците и партиите, включително и на нашата.

Моето мнение по въпроса, с който започнах, е следното. Съдбата на БСП днес зависи от нейната способност или неспособност да реализира социална политика за преодоляване на бедността у нас и икономическа политика за слединдустриална модернизация на България. Ако покаже такава способност, бъдещето й е осигурено задълго. Ако продължи да буксува и да върти на празен ход, както досега, тя просто ще стане ненужна и ще бъде заместена от друга партия.

Става дума за нещо много сериозно. България търси партия и държавници, които да я изведат от бедността и да я модернизират, както стана в другите европейски държави. И ще ги намери, независимо дали ние в БСП разбираме това или не го разбираме. Казано още по-конкретно, успехът на управленския мандат ще се реши не на 1-ви, а на 2-ри януари 2007 г. И не в Брюксел, а тук, от вътрешната политика на правителството.

И още, съдбата на БСП зависи от нейната способност или неспособност да завърши своята собствена модернизация. Ако партията днес, в 2006 г. е жива и така многочислена, ако печели два пъти с абсолютно мнозинство парламентарни избори и последните с най-много депутати, ако е най-силната българска партия днес, това се дължи на нейната модернизация, започнала през 1990 година и продължила през всичките 17 години.

БСП първа заговори за модернизиране, първа издигна формулата “модерна лява партия”. Помните колко удари и колко кал се изсипаха по това новаторско дело. Сега, когато и европейските партии заговориха за модернизиране, нашите довчерашни критици викат “ура!” и провеждат конференция след конференция за модерната социалдемокрация.

Това, разбира се, е най-малката беда. По-важното е, че модернизирането на БСП се схваща от мнозинството на сегашното й ръководство като нейното социалдемократическо одесняване. Одесняването на БСП достигна критични граници през последните 8-9 години и партията започна да изглежда в очите на хората като партия с дясно ръководство и с лява членска и електорална база.

Одесняването на ръководството не е тайна за никого в България. За това говорят всички – и в медиите, и в българското обществено мнение.

Одеснява политиката на партията. Едногодишното управление е най-силното свидетелство за това. Решенията се вземат от невероятно – подчертавам тази дума – невероятно тесен кръг хора. Трайно се установи дихотобията – ляво говорене преди изборите, дясна политика във властта. За крайната историческа цел на БСП изобщо не се говори сега. Губи се доверието на избирателите и вече забележимо започва да се стеснява твърдото й електорално ядро.

За много ценни личности става проблем да се идентифицират със сегашното състояние на БСП.

Всичко това не може да бъде премълчавано вече. Най-важното, не трябва да бъде търпяно повече. Ако то не се поправи, БСП ще претърпи тежки удари още на следващите избори.

Генералният извод, който би следвало според мен, разбира се, да се направи сега, е следният. Нужен е много по-силен и организиран отпор, отколкото досега, на одесняването в БСП. При това, разностранен отпор – на идейно, на програмно, на политическо и на кадрово равнище. Лявомислещите дейци, интелектуалци, членове и симпатизанти на БСП трябва да се обединят и активно да действат в съответствие с принципите, с традициите и с морала на партията, съобразно с ангажиментите на БСП към нейните избиратели.

Аз съм за единството и модернизирането на БСП, но на лява, а не на дясна основа. Нашата партия 115 години е в лявата част на световното социалистическо движение. И днешната българска действителност я задължава да бъде там. Това е моето разбиране.

Благодаря. (Ръкопляскания.)

ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ:

Давам думата на другарката Искра Баева.

ИСКРА БАЕВА:

Аз не съм инициатор на тази среща тук. Това обаче не ми пречи да взема думата и не ми пречи да заявя, че има нужда от придвижване наляво в БСП, защото искам да ви обърна внимание върху този мъничък плакат тук – става дума за 115-годишна история на една лява партия, на една социалистическа партия, която обаче заради продължителния период на своето развитие съществува опасност, тъй като се е родила в един условия, които отдавна вече не съществуват, да загуби връзката не само със своето минало, но и с обществото, в което съществува в момента.

Нормално е партиите да еволюират. Само като пример искам да ви обърна внимание върху факта, че Демократическата партия в Съединените американски щати е възникнала като партия на Юга, като партия на робовладелците. В момента тя е по-лявата партия и тя продължава да се бори за правата на малцинствата. Малцинствата се разбират по различен начин. Аз съм представител на едно малцинство – тук се видя много ясно в изказванията, аз съм втората жена, която се изказа. Аз знам, че жените са мнозинство както в България, така и навсякъде по света, но те са малцинство от друга гледна точка. И затова мисля, че БСП е организацията, която трябва да се бори и за такива права, за компенсаторните права, за които говорихме.

Това, което искам да кажа - всъщност в този късен час на тази конференция, в смисъл часът иначе е съвсем в средата на деня, както можете да видите часовниците си - е, че беше нормално БСП, трансформирайки се от БКП в БСП, да се придвижи надясно. Аз бях една от тези – тук има и други хора, които създадохме едни идейни движения, течения в началото на прехода, които се опитваха да я придвижат надясно, да я откъснат от комунизма – разбиран и практикуван като крайно ляво. Това движение надясно обаче, което се съпроводи с отказ от много неща в миналото и продължи твърде дълго, създава опасност да се загуби смисълът за съществуването на тази партия. Защото тя вече по нищо не се отличава от всички други партии в България. И затова никак не е чудно, че ние - като казвам ние, имам предвид всички парламентарно представени партии, виждам, че вече и "Атака" е в тази обща група – отстъпихме място на популизма, на онези организации, които боравят точно с това, - че всички партии говорят и правят едно и също. Дори когато говорят преди избори едно и също, когато влязат в парламента, още повече, когато влязат в управлението, правят едно и също.

И затова мисля, че има нужда от една група – радвам се, че тя е в БСП, защото лявото в Европа поне, винаги е било свързано с нови проекти за социално развитие. И съм дълбоко убедена, че има нужда от една такава формация, която да мисли за перспективното бъдеще. Не само толкова тук и сега какво може да се направи, защото аз имам дълбоки съмнения, че мажоритарната система ще доведе до леви резултати. Обратно, тя е точно популистка система, тя точно създава партии – лидери. Но това е спор, който може да се продължи и в бъдеще.

Призивът, който искам да отправя, е да помислим за по-далечното бъдеще, за перспективите, за социалните перспективи на европейското общество, бих казала, и на световното общество. Дали може БСП, за да не бъде една партия, която непрекъснато се отказва от своето минало и която вече се е превърнала в дълбоко консервативна, консервативна от гледна точка на това, че тя непрекъснато се отказва и същевременно непрекъснато се бори със собствената си сянка, дали тя може да посочи някаква перспектива за бъдещето, да очертае един социален проект, който да бъде нов. Да бъде нов, означава не да борави с онези социални представи за марксизма, които са валидни за втората половина на 19 век, за първата половина на 20 век, а, бих казала, и за доста десетилетия от втората половина на 20 век, тези неща, които са валидни за началото на третото хилядолетие, за едни условия, в които с традиционната социална политика не може да се върви напред, защото тя е остатъчна. Тя ни свързва с миналото. Един социален проект, който да посочи едно добро бъдеще за по-голямата част от обществото.

Всъщност левицата с това се занимава – да осигури по-добри условия за живот на по-голямата част от обществото, за разлика от десницата, която се грижи за интересите на по-малката част, на отделните индивиди. Това също има своето място в обществото. Трябва да има борба за едното и за другото, но ние сме леви, защото се борим за многото хора, не само за себе си. (Ръкопляскания.)

ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ:

И последен преди почивката давам думата на един млад социалист – Михаил Ангелов. Заповядайте.

МИХАИЛ АНГЕЛОВ:

Уважаеми другарки и другари, присъствието ми на този форум е продиктувано от някои много сериозни притеснения и опасения, които аз имам относно бъдещето на нашата партия. Членувам в БСП от 20-годишен, сега съм почти на 30, сиреч вече 10 години. Участвал съм активно в много мероприятия, организирани от нея, и смятам, че съм един сравнително политически грамотен човек.

Това, което става днес тук, е продиктувано от серия действия на ръководството на Българската социалистическа партия. Едно ръководство, където се появи една много опасна тенденция – некомпетентност, съчетана с много високи претенции, които доведоха до едно много сериозно разминаване в предизборните обещания. Както вече се спомена, това се реализира вече на практика.

Същото това ръководство постави вътрешнопартийния демократизъм под въпрос. Последният конгрес за мен беше един фарс. Аз присъствах от началото до края му. Имаше няколко смислени изказвания. Едното от тях е – не съм ласкател, на другаря Янаки Стоилов. Но думата му беше дадена в 12,30 през нощта, пред между 18 и 25 полузаспали делегати, които очакваха – и аз не знам, може би да се случи нещо.

В момента във Висшия съвет, който беше избран на този конгрес, дори имаме една другарка – тя не може да ни бъде другарка – една дама от град Антоново, която до ден-днешен не членува в БСП. Тя не е приемана в Българската социалистическа партия.

Всичко това създава един парадокс – как ние ще очакваме да защитим интересите на 250 хиляди наши членове и около един милион симпатизанти, които гласуваха за нас в този формат и действайки по този начин.

Всичко това е безкрайно притеснително и със сигурност трябва да се вземат мерки. Аз не съм човекът, който да издигне нещо като догма и т.н., нямам този авторитет, но считам, че – или поне аз така съм го разбрал – социализмът преди всичко има морални измерения, той е набор от ценности, към които лично аз цял живот съм бил възпитаван да се придържам и смятам да продължа.

Скоро имахме дискусия с един от зам.-председателите на Българската социалистическа партия, който си позволи да ни заяви: на който не му харесва, да си ходи!

Мисля, че на този форум това ляво крило трябва много ясно да заяви пред ръководството на Българската социалистическа партия, че днес тя вече е на 115 години. Никой няма нотариален акт за тази партия, нито пък Висшият съвет и респективно неговото Изпълнително бюро е борд на директори на акционерно дружество, което може да преценява кой кога да идва и кой кога да си ходи. Много от нас в тази партия са от поколения, лично аз съм вече четвърто поколение в тази партия и, моите уважения към господата, на този етап нямам намерение да си ходя, нито пък имам намерение, - ако може така, по народному да го кажа – да играя по тяхната свирка, при положение, че виждам, че това, което те правят, е пагубно. Пагубно е за социализма, пагубно е за неговите ценности, пагубно е и за Българската социалистическа партия.

Благодаря за вниманието, уважаеми другарки и другари.

ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ:

Обявявам 30 минути почивка.
(Почивка от 12,00 до 12,40 часа)
ЯНАКИ СТОИЛОВ:

Другари, нека да продължим.

Има думата другарят Димитър Генчев.

ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ:

Уважаеми другарки и другари, изпитвам някаква странна свобода да говоря днес тук, в Дома на Дядото, да говоря откровено, отговорно и другарски пред вас. Ясно е защо – в този дом се е говорило и се говори само така. Без лицемерни уговорки, целесъобразни увъртания и демагогски компромиси.

Цитирам Дядото. “Нашата партия не се бои от критика, особено от критика, произходяща от нейните членове. Тая критика ще изясни още по-добре основните й принципи, ще обясни тактиката й и с туй ще увеличи силата й” – написа Димитър Благоев тук, на бюрото си в своя скромен кабинет, един етаж по-надолу. “Защото – продължава той – партийната критика и новите мнения, които имат бизнесът, партийни членове пред партията, трябва да го направят по партиен начин, да бъдат в полза на партията.”

Е, ние за това сме се събрали днес тук, именно тук, точно тук, да принесем полза на партията. Не да я напускаме или да я превземаме отвътре. Няма да я напуснем, като я обявим за дясна партия и потърсим нови политически възможности за реализация на лявото си мислене. Защото БСП не е и не може да бъде дясна партия, въпреки многобройните опити на някои партийни реформатори, които се опитваха през годините на прехода, както се опитват и днес, да я премоделират, като я набутат в собствените си тесни социалдемократически идеологически и програмни калъпи. Защото БСП не е направена от пластелин. Тя е заложена върху гранит, на Бузлуджа, защото така са я направили Димитър Благоев и неговите първоапостоли, да отстоява на бурите и на времето вече цели 115 години.

Няма да я напуснем и заради несъгласието си с някои дейци на висшето партийно ръководство.

Партийното производство на Комили отдавна фалира в България. Ние ще потърсим опора в ония личности в партията, които пак по думите на Дядото, са издигани не със своя фалшив блясък, с непроверени заслуги, не чрез подриване на доверието й към другите, а ще се обърнем към хора, които са известни със своята преданост, към програмата, чрез своите познания, енергия и ум. Има за щастие още много такива личности в партията и те ще поемат своята историческа отговорност.

Събираме се днес, точно днес, защото сме изправени пред поредното национално предизвикателство – присъединяването ни към Европейския съюз, с надеждата за ред, законност, инвестиции и качество, човешки живот по европейските социални стандарти. И заедно с това, с опасенията от пропастта между европейските цени и българските ни заплати, от задълбочаването на демографския срив и новата емигрантска вълна, която ще продължи обезлюдяването на България. С разбирането ни, че интеграцията в социална Европа минава през изграждането на социална България, че “социалният” капитализъм от европейски тип е изграден с вековните усилия и борба на европейските леви партии и професионални съюзи и е постигнат с цената на много жертви и битки. И този “социален” капитализъм не може да ни бъде спуснат отгоре, а че ние като партия и като държава ще трябва да постигнем, мобилизирайки всичките си сили за реформирането и опитомяването на този див български капитализъм, като не забравяме и главната си програмна цел – неговото преодоляване. Преодоляване в съюз с просветените европейски народи.

Всичко това изисква да бъдем верни на модерната политическа стратегия за развитието на България в условията на великата глобална революция и на концепцията за собствената си модернизация. Концепция, залегнали в нашата партийна програма – “Нови времена, нова България, нова БСП”, която успешно ни интегрира в Социалистическия интернационал и Партията на европейските социалисти като модерна лява партия на демократичния социализъм, като партията, каквато сме днес.

Да отстоим същността на програмата, означава да продължим модернизацията на партията. А това означава следователно и да продължим модернизацията на страната. Повтарям, да отстоим програмния път на БСП срещу една натрапена програмна коридорна дискусия, замислена в нечии глави, която цели да отклони партията от другата, много по-важна ежедневна дискусия във всеки български дом – за покачването на цените на тока, парното и лекарствата, за превръщането на градския транспорт в непостижим лукс за някои слоеве на населението, за управленското безсилие на трипартийната коалиция, доминирана от БСП, за нулевото увеличение на пенсиите, за факта, че дясната либерална политика на правителството влоши условията на живот за преобладаващото мнозинство на българския народ, за неизпълнените предизборни обещания, за срамните пазарлъци с царските имоти, за неумението да се разговаря отговорно и честно за идващия ценови шок след присъединяването ни към Европейския съюз.

Да, да продължи модернизацията на БСП, означава да се опрем на най-ценното от вековната си историческа традиция. Да открием тенденциите на развитието на глобализиращия се свят, да работим за изграждането на едно мирно, свободно, демократично и справедливо общество, в което ще бъдат осигурени благосъстоянието и по-високото качество на живот на всички български граждани.

Модернизацията, уважаеми другарки и другари, трябва да продължи. Курсът? Курсът на лявото крило е известен – курс наляво!

Благодаря ви. (Ръкопляскания.)

А сега ми позволете да дам думата на Боян Киров.

БОЯН КИРОВ:

Аз ще се спра върху няколко въпроса накратко и единият от тях е проблемът за доходите, само че проблемът за доходите от другата му страна, тоест проблемът за данъците.

Това дали една държава е социална или не е социална, или антисоциална да я наричаме, можем да съдим по съотношението между косвените и преките данъци. Колкото по-малко е това число, толкова по-социална е страната. Колкото е по-голямо, толкова за нея не може да се говори в социален план.

В Европейския съюз на стара Европа, Европа на 15-те членки това съотношение е 0,95%. В някои от присъединилите се страни, то наближава 2%, като започвайки от Чехия – 1,2%, стигаме Словакия – до 1,8%. В България това съотношение е 4%. Тоест България в момента се явява 4 пъти – не с някакви проценти, а 4 пъти по-малко социална, отколкото са европейските държави.

Казвам това, за да ви обърна внимание, че политиката на правителството не просто е дясна, тя е вън, в някои области, от европейските понятия за нормалност. Тя е прехвърлила всичко възможно дясно, което в Европа могат да си представят. В този аспект, когато говорим за ляво крило, ние трябва да разбираме, че първата задача е всъщност да се върнем към нормалните европейски понятия. Това е завой вляво, но който ни връща в дясното европейско, надявам се да успее да ни докара поне дотам. И оттам нататък имаме да извървяваме път, за да се превърнем в лява партия в практическата си политика.

Също в областта на доходите – Данък общ доход. Докато в Европа между най-ниско облаганите и най-високо облаганите стои един сериозен процент – да кажем, между 20 и 50% горе-долу, 20% са най-ниските данъци, 50% - най-високите, говоря малко средно за тези числа – но забележително е, че в Германия, където на власт, макар и с малко, дойде десницата – смесено правителство, но министър-председателят е десен – бяха увеличени данъците от 47%, доколкото си спомням, на 49%, тоест с 2% облагането на най-богатите. В България, със социалното правителство, с министър-председател социалист разликата между най-богатите и най-бедните е минимизирана и непрекъснато говорим за това, че ще правим плосък данък. Тоест в областта на тези данъци, те ще бъдат едни и същи, независимо дали взимаш 200 лв. или взимаш 2000 лв. или 2 милиона лв., ти плащаш 20%. Тоест тук ние също сме вън от европейските понятия, вън от Европа. Не става дума, че сме вдясно. Ние сме толкова надясно, че в Европа такова нещо няма.