Българска социалистическа партия инициатива за учредяване на ляво крило в бсп

Проблемът за социалната сигурност, който е един проблем, който трябва да е алфата и омегата на една социалистическа партия, в България в областта на пенсионното осигуряване съществува т.нар. втори стълб, който засяга главно младите хора. Вторият стълб се свежда до това, че държавата ви задължава да плащате определена сума пари на сдружения, фирми, в крайна сметка частни сдружения и фирми, които след това са длъжни да ви изплащат пенсионна осигуровка след навършване на определена възраст. Тоест вие сте длъжни да преведете пари в частни ръце, но частните ръце по никакъв начин не са длъжни да не фалират. И ако фалират, никой нищо не прави за вас.

Това ни беше представено като европейска практика. Аз се поразрових малко, такъв втори стълб съществува в света на едно-единствено място в света освен в България и това е светлият пример за България, защото той е въведен преди България, това е в Чили. Значи една безумно слаба, между другото, осигурителна система - чилийската, ние копираме чилийския модел. Тоест отново се оказва, че сме вън от европейските практики. В Европа съществуват втори стълбове на съвсем друг принцип, с много гаранции и т.н., който сега ще се яви в България трети, и хаосът оттук нататък ще бъде пълен.

Тоест, отново казвам, нашето връщане вляво ще бъде връщане към нормалните европейски практики.

Как стои проблемът със здравното осигуряване, което е елемент на сигурността на гражданите?

В Европа в повечето страни можете директно да отидете при специалист, но няма такава страна, в която дали ще отидете при джипито, ако го има, или няма да отидете, ако го няма, във всеки случай няма да срещнете чудото, при което джипито ви казва – няма направление за специалист. Това чудо може да ви се случи в една държава и тази държава е България.

В областта на социалното осигуряване ние имаме да извървяваме дълъг път, за да се върнем от крайно десни либерални позиции към нормални десни европейски позиции, а оттам нататък да мечтаем за практиката социалдемократическа и социалистическа политика. Това вече започва да става мечта в България.

Един от проблемите, който е свързан с бъдещето на страната – това е въпросът за вложенията в науката. Така или иначе, известно е, че пазарът винаги има скъсена перспектива. Защото при пазара целта е печалба днес, веднага. Това е късата перспектива. Това е много добре ясно на всички сериозни държави и затова “дългите фарове” там се осигуряват от държавата, в частност от правителствата. Затова именно държавата се грижи за финансирането на науката, високите технологии и т.н. в тази област.

Америка дава за наука 280 милиарда долара годишно. Затова е технологичен лидер на света. Обединена Европа се опитва да достига подобни цифри, разбира се, тя е доста по-далеч, но така или иначе, си е поставила твърда задача – увеличава средствата за наука, догонване на Америка и превръщането си в технологичен лидер.

Това са задачите на развитието на Европа. България на думи си поставя същите цели. На практика тази година бюджетът ще свие финансите за висше образование, наука, взети сумарно, не знам как ще ги разпределят помежду си, но общо взето, в никакъв случай няма да се получи повишение. България в момента за наука отделя в пъти по-малко пари от която и да е европейска страна, включая Румъния, включая нещастната Македония. Казвам като процент от брутния вътрешен продукт, да не говоря в абсолютни стойности за какво става дума. В пъти по-малко пари!

Какво означава това в бъдеще, и то в много близко бъдеще? Защото разгромът на науката и висшето образование практически са налице. В много близко бъдеще това означава допълнително технологично изоставане, над съществуващото в момента, защото го има. Това означава допълнителна невъзможност за експорт в чужбина, това означава допълнително нарастване на вноса, това означава финансов крах на обикновения гражданин. И това ще се усети между пет и шест години максимум. Ние няма да догонваме Европейския съюз, въпреки фондовете, които ще идват, защото няма кой да ги усвоява тук, няма кой да разбира какво да прави.

Поради тази причина ние ще се превръщаме в една непрекъснато не догонваща, а изоставаща страна. Тоест невлагането на финансови ресурси в областта на този отрасъл по същество е национално предателство, защото обрича бъдещето на страната на мизерно съществуване.

За съжаление това не се разбира. Дори в страни, които провеждат крайно либерална на пръв поглед политика в европейските понятия, като Англия, в която студентите, общо взето, си плащат, но оставям настрани въпроса, че има и огромни стипендии. Но дори тази Англия, общо взето, в университетите, които имат мащабите на Софийския университет и по-малки от него, получават годишна субсидия около 1 милиард английски паунда, което е 3 милиарда лева – държавна субсидия, оставям настрана, че има и други пътища на субсидиране. Защото е много ясно, че без това няма бъдеще. В социалната България, за съжаление, започва да се говори полека-лека – как ще премине науката на самоиздръжка – чудо, което никъде досега не е станало по света, как ще въведем отново платеното висше образование, което, апропо, Социалистическата партия въведе – за мое голямо разочарование – 1995 или 1996 г. и което правителството на Костов отмени, и отново започнахме да говорим, че ще го въвеждаме и ме е страх, че вървим в тази посока.

Тоест ние вървим в посоки, които са дълбоко антиевропейски, дълбоко непонятни на Европа. И първата задача, която трябва да си поставим – казвам го за трети път, но ми се струва, че е много важно да го разберем, - е в тези практики и в много други да се върнем просто към европейската практика, без да говорим за лява Европа. Говорим просто за нормалната европейска практика, защото ние сме неевропейска страна в понятията и Европа не ни разбира в тази ни политика.

И последното, върху което искам да се спра, това е, че всъщност БСП няма профсъюзна, синдикална политика, както искате я наречете. Няма сериозна лява партия в Европа, а и не само в Европа, общо взето, и в културния свят, която да няма зад гърба си един сериозен синдикат. И имам предвид не синдикат, защото лидерът е купен и платен или нещо е договорено с него – аз на тебе, ти на мене. Става дума за идейно подкрепяне от сериозна синдикална организация. Мисля, че това също е въпрос, по който трябва да се работи.

Благодаря ви. (Ръкопляскания.)

ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ:

Благодаря на другаря Киров. Давам думата на другарката Ивка Цакова.

ИВКА ЦАКОВА:

Темата на моето изказване е “За повече морал в политиката на БСП”.

Според едно работно определение политиката е организиран конфликт между различни политически езици. Една от задачите според мен на тази среща е обогатяването на левия политически език в България точно в този момент с нови теми, които да навлязат в обръщение отначало вътре в БСП, а след това може би и успоредно, извън нея, в рамките на един по-широк обществено-политически диалог.

Темата за морала е точно такава тема – морал в политиката. Тя има връзка с проблема за легитимността на управленските решения на коалицията. Може определено да се каже, че се очертават елементи на криза на легитимността на сегашното управление, криза на доверието към управляващите, доверието в техния морал, включително и по отношение на представителите на левия елит.

Масови са подозренията, че елитът не действа в интерес на всички, а управлява, изхождайки от тесни, частни, корпоративни интереси. Например рязко е спаднало доверието на софиянци като потребители на услугите на Топлофикация към властта. Има съмнение, че законът не е еднакъв за всички, че не се прилага еднакво към всички, че се заобикаля почти официално. Повечето приватизационни и концесионни сделки са формално законни, но дълбоко неморални.

Кой, ако не от средите на най-голямата лява партия, трябва да постави остро този въпрос за публично обсъждане и евентуално за практически корекции на досегашните практики? Защото това формално спазване на закона води до драстично ощетяване на интересите на преобладаващата част от българските граждани. Ако това не се случи, за управленската политика в средите на нашия електорат ще се съди основно през призмата на морала. С други думи, хората все повече ще говорят, че политиката е мръсна работа, че всички по върховете крадат, включително и представители на БСП.

Вярно е, че новият главен прокурор се зае активно с разследване на случаите за лично облагодетелстване. Проблемът обаче в случая не е просто юридически. Морално-политическата страна има своето самостоятелно значение. Основният въпрос е – какво прави БСП, какви инициативи предприема нашата партия, за да докаже на обществото, че нейните кадри заслужават много по-голямо доверие, че представители на БСП в различните сфери, сектори, етажи на управлението крадат по-малко, отколкото управляващите от предходните две правителства – на Костов и на Сакскобургготски. Приказките, че това трябвало да се направи от съда може да имат юридическо значение, но не са достатъчни в морално и политическо отношение.

Мен ме интересува какви са политическите и морални механизми, които БСП е създала като партия за противодействие на опасностите от корупция и лично облагодетелстване. Защо например БСП досега не проявява инициатива по въпроса всички нейни кадри в изпълнителната власт, включително и депутати, и членове на Висшия съвет да подават декларация за имуществено положение пред специална етична комисия на БСП, която периодично да прави преглед на свое заседание и да предприема политически действия при каквито и да е подозрения за необосновано облагодетелстване?

Още от началото на това Народно събрание бяха публикувани данни, че най-много богати хора има в БСП. Какво е направено, за да бъде сигурна членската маса, че това богатство е спечелено с честен труд и сега политиката не се използва като трамплин за увеличаването му, при положение, че медиите постоянно бълват отчайващи за публиката факти за корупция, че не се правят никакви разграничения? Всички са поставени в един кюп. А електоратът на БСП е най-чувствителен към тези морални проблеми.

Давам си сметка, че говоренето за повече морал в политиката е нож с две остриета, тъй като, от една страна, то има пречистваща обществено-полезна роля, но от друга страна, формира прекомерни обществени очаквания към нашите представители във властта. Трудно изпълними очаквания.

Не ми се иска да бъда разбрана и упреквана в морализаторство. Очевидно има, така да се каже, смекчаващи вината обстоятелства. Примерно завещанията от предходните правителства, европейският натиск в областта на правосъдието и обществения ред, външният, предимно американски, натиск към нашата външна политика и много други.

Всеки конкретен проблем е комплициран и нюансиран, не предполагащ черно-бели решения. Давам си сметка за това. Но смятам, че в една лява партия трябва да се чуват и такива гласове, предизвикващи морално оздравяване в атмосферата на всеобща морална криза. Кой, ако не ние, трябва някак си да говорим, че освен парите и участието във властта заради пари и статуси, има и други, идеални, колективни морално-политически ценности, като равенство, справедливост, солидарност?

А колко трудно се говори за равенство в условията на капитализъм, при това нашенски капитализъм. По-скоро спекулативен и с доста условно реализиран принцип на свободна конкуренция на еднакви за всички правила на икономическата игра. Достатъчно е само да споменем приложението на Закона за обществените поръчки, където в множеството случаи става дума за скрита корупция, лично облагодетелстване и най-важното, ощетяване на обществения интерес. Няма да давам примери, защото те са ежедневно по страниците на вестниците.

Трудно се говори за социална справедливост и солидарност, но ние трябва да го правим. На нас най- ни приляга. А това става с конкретни публични политики в сферата на здравеопазването, образованието, пенсионното дело.

Вярно е, че моралът и политиката са две различни области на човешка дейност. При едната основното е симетрията, всички са човеци и като такива, правят разлика пред съвестта си какво е добро и зло, а другата се характеризира с асиметрия, с асиметрични отношения на управление и подчинение, на удовлетворени и ощетени от дадено управленско решение.

Политиката и моралът са различни сфери на дейност, но те си взаимодействат и взаимно се ограничават. Свръхакцентирането на едното или на другото е еднакво вредно, изолацията им едно от друго – също. Границите между тях са подвижни, няма универсална рецепта за очертаването им. В настоящия период от развитието на България присъствието на повече морални измерения в политиката на БСП като участник в управлението е повече от належащо. Ако БСП не говори и не изисква повече морал в политиката, "Атака" и другите ще го правят. Политическият избор на гласоподавателите е и морален избор и БСП трябва да държи сметка за това.

Личният морал на представителите на БСП във властта трябва да е на високо равнище, за да се повдигне изобщо равнището на обществения морал. Частният им живот е изведен на показ, станал е публичен, с всички произтичащи от това последствия. Но искам да подчертая, че тези особено негативни последствия се отразяват не само върху имиджа на конкретните персони, например Румен Овчаров в конфликта си с Бойко Борисов, но и върху имиджа на цялата партия.

Извеждам едно конкретно послание – призив за по-висок личен морал на министри и други отговорни представители на БСП в тройната коалиция.

Използването на служебния статус за лично облагодетелстване без оглед на общото благо във всички държави се приема негативно. Затова са измислени публични регистри на доходите. Нима хората, заемащи висши държавни постове от БСП, дават морален пример по отношение на нашия публичен регистър? Правят се някакви малки стъпки, но като цяло нашите представители не се открояват особено на общия фон. Политиците са хора, които носят отговорност. Отговорността е морална категория пред нацията, гражданите, избирателите. Политическа отговорност се носи от партиите по време на избори.

Представителите на БСП в управлението са изправени пред различни политически алтернативи и при вземане на решение те правят съответен избор, от който зависи съдбата на цялата партия в дългосрочен план.

Благодаря ви. (Ръкопляскания.)

ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ:

Давам думата на другарката Надя Живкова.

НАДЯ ЖИВКОВА:

Първо искам да кажа добър ден на всички.

Темата на днешната конференция – 115-годишнината на една партия, е въпрос на равносметка, но с много по-голяма острота се налага и въпросът за виждането за бъдещето развитие на една организация.

Аз искам да кажа няколко думи по темата за БСП и младите, тъй като напоследък тази тема е широко дискутирана.

За мен, когато една политическа сила изгражда своите перспективи, тя би трябвало да се опира на три стълба, а именно – мъдростта на по-старите поколения, опита и възможностите на средните поколения, но не на последно място и на фантазията на младите. Така всички те носят жезъла на достойното място в обществото и в едно общество, което те се стремят да превърнат в съвременно гражданско общество.

Нас, младите, обикновено ни възприемат на първо място, с патоса, с енергията, с поведението, присъщо за възрастта ни, с мечтателността и изчистеното съзнание от гледна точка на житейско поведение и на опит, но нека не забравяме, че ние, младите, сме и носители на промяната.

За много хора БСП и днес се смята за партия на миналото, нейните симпатизанти, членове се асоциират с доста по-възрастни от мен хора, хора с побелели коси, но ние сме тук, пред вас, но не само пред вас, а и пред обществото, за да докажем, че една политическа сила, една идея, а именно тази за социалното, за хуманното общество има място в живота на нас, младите, в нашите идеи. И когато един млад представител на БСП излезе пред това общество и защитава своите идеи, той ще бъде оценен не само по тях, но и по своята визия, по своето поведение. Така той може да се превърне и да бъде пример за отговорно и социално отношение в обществото, защото гражданската позиция безспорно е отговорност и уважение към другите, но в същото време тя е и социална ангажираност за реализацията на идеите на една политическа сила.

Разбира се, аз не искам да игнорирам приноса на поколенията към ролята и мястото на партията в обществото, но смятам, че БСП трябва да отвори широко вратите си за развитие на новите идеи. Ето защо съществена ще бъде ролята на оптималното съчетаване на мъдростта, на опита, с младостта, като не забравяме, разбира се, и горчивия опит на използване възможностите на членството в дадена партия без необходимите качества, а на базата на лични връзки и роднинства, защото това води до разочарование не само сред хората, споделящи лявата идея, но също така и сред редовите членове на партията, които с искрено желание възприемат и защитават идеите на Българската социалистическа партия.

Затова, другари, моят апел е да приемете устрема и полета на младите хора, на нас, младите, не като стремеж към личностна реализация и изява, но преди всичко като мечта за достигане и осъществяване на идеите, зародени при създаването на нашата партия.

Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)

ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ:

Сега, уважаеми другарки и другари, ще чуете един млад социалист, Веселин Найденов, който ще оповести манифеста на лявото крило.

ВЕСЕЛИН НАЙДЕНОВ:

Здравейте на всички и от мен.

Искам да кажа, че съм абсолютно съгласен с другарката Живкова и с преждеговорившите и особено с последното нещо, че ние, младите, не искаме да търсим удовлетворяването на някаква лична амбиция, а просто да помогнем по някакъв начин на хората, които са били преди нас, и да не се конфронтираме с тях – нещо, което много се налага от някои хора в партията и по принцип.

Ще представя на вашето внимание манифеста на левицата в БСП.
М А Н И Ф Е С Т
Цели на лявото крило в БСП.

Реформирането на БСП трябва да продължи върху лява, а не върху дясна основа. Затова ние се обръщаме към лявомислещите членове и симпатизанти на БСП, да се обединим за:

- да отстояваме и да развиваме в новите условия левия социалистически характер на партията;

- да превъзмогнем одесняването на политиката и ръководството на БСП и да отговорим на интересите и на очакванията на нашите избиратели и на хората на труда;

- да преодолеем бедността в България;

- да превърнем БСП в основна политическа сила с технологична и инфраструктурна модернизация на страната.

Нашата визия за България през следващите 5-10 години е:

- България да стане член на Европейския съюз на 1 януари 2007 г., най-важното, да води ефективна национална политика в Евросъюза;

- постигане на икономически растеж 6-8% годишно;

- извършване на индустриална и слединдустриална модернизация на страната и преминаване към общество на знанието;

- постигане на жизнено равнище и качество на живот, съизмеримо с това в Евросъюза, особено с новоприетите членове на съюза;

- нанасяне на реални, тежки удари по организираната престъпност и решителна борба срещу корупцията на всички нива и във всички случаи, включително и в среди на управляващата коалиция и на БСП;

- провеждане на пробългарска, проевропейска и пробалканска мирна външна политика, сътрудничество със САЩ, Русия и Китай.

Нашата позиция по основните актуални въпроси на проекта и управлението са:

- За президентските избори.

Ние подкрепяме кандидатурата, зад която стои БСП – тази на Георги Първанов. Като настояваме партията публично да формулира очакванията си към президентската институция и към бъдещата дейност на президента, ще работим активно за спечелването на президентските избори.

- За правителството и тройната коалиция.

Нашата позиция може да се изрази с две думи – подкрепа и критика.

Ние подкрепяме активната дейност за приемане на България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г., усилията за поддържане на политиката на финансова стабилност на страната, опитите за решаване на някои социални проблеми.

Ние изразяваме критично отношение към:

- отмяната на обявената предизборна политика на доходите и заменянето й с политиката на предишните правителства;

- тежкото положение на здравеопазването, което става все по-трудно достъпно за мнозинството от хората;

- липсата на прелом в борбата срещу организираната престъпност и корупцията;

- грубото квотно разпределение на длъжностите, което вместо да засилва взаимния контрол между управляващите, води до партийни злоупотреби с властта.

Ние настояваме за:

- оценка в началото на 2007 г. на резултатите от досегашното управление на тройната коалиция и за концентриране на правителството върху вътрешната политика и върху изпълнението на предизборните си ангажименти;

- осигуряване на по-голям дял на брутния вътрешен продукт за увеличение на средствата за здравеопазване и нарастване на доходите;

- значително инвестиране в образованието и науката както от държавата, така и от бизнеса;

- национални приоритети в определени отрасли на икономиката;

- последователна национална политика и прозрачност в енергетиката;

- активна и независима подкрепа за земеделските производители;

- приватизацията да не се извършва в бягство на държавата от социалните й отговорности;

- организирана от държавата система за проектно подпомагане на общините и дребните производители за ефективно усвояване на европейските фондове;

- засилване на контролните функции на държавата и на професионалните организации, включително върху приватизационните сделки, концесионирането и пр.

- За съвременните военни съоръжения със САЩ и за Ирак.

Настояваме тези съоръжения да не се използват за действия срещу трети страни. В тях да не се разполага ядрено оръжие и да не се извършват дейности, които могат да застрашат здравеопазването на хората и околната среда.

Настояваме за изпълнение на предизборното обещание на БСП за прекратяване на военното участие в Ирак.

- За царските имоти.

Ние сме против това съдбата на коалицията да зависи от политическа сделка с царските имоти.

Ние сме за юридически обосновано законодателно разрешаване на въпроса чрез разграничаването на личните и семейните имоти, от една страна, които трябва да се върнат на техните наследници, и имотите на царското интендантство, от друга, които принадлежат на държавата.

Какво предлагаме за БСП?

Да продължи модернизацията на БСП в насоката, подчертана в Манифеста за демократичен социализъм и в програмата “Нови времена, нова България, нова БСП”.

Да се проведе широка открита дискусия по програмното развитие на БСП.

Нашата историческа цел обосновава преодоляването на капитализма и преход към справедливо общество с благоприятни условия за живот и развитие на всички хора.

Във всички органи на партията да се изберат ярки и доказали се в своята област социалисти от всички поколения и тенденции в БСП.

Да се работи за възстановяването на доверието към БСП сред нейните традиционни избиратели и за печелене на доверието на нови социални слоеве, принадлежащи към информационното общество, мениджъри, средния бизнес и особено сред младите.

Да се предприемат последователни действия за съюзяване с други леви патриотични и центристки партии в България и за избиране и реализиране на национална стратегия за икономически подем, за модернизация на страната и за ликвидиране на бедността.

Да се предотврати изборният неуспех или провал на БСП в следващите парламентарни избори и да се избегне нейната политическа, организационна и кадрова криза в партията.

- За развитието на демокрацията в обществото и в БСП.

Настояваме за провеждане на допитвания по големите национални и партийни въпроси.

Обединяваме се за издигане качеството на политическия живот, за преодоляване на посредствеността и корупцията сред политическия елит.

Предлагаме преминаване към смесена избирателна система.

Противопоставяме се срещу вземане на решения от тесен кръг хора, принадлежащи към една тенденция в партията или към отделни професионални кръгове в нея.