Бнт, „Денят започва с култура”, 12. 03. 2018 г. За българската култура – актуални проблеми Боил Банов – министър на културата



Дата21.07.2018
Размер99.3 Kb.
БНТ, „Денят започва с култура”, 12.03.2018 г.
За българската култура – актуални проблеми

Боил Банов – министър на културата

Водеща: Нашият първи гост днес в предаването е министър Боил Банов. В момента върви „София Филм Фест“, на който се показват премиерно или предпремиерно български филми – игрални и документални. Вчера беше премиерата на „Радиограмофон“, също и на документалния филм „Изкореняване“. Ще ги представим тук в предаването. Остава ли ви време да следите новите български заглавия?

Боил Банов: Не много, за съжаление. Обаче, когато мога, гледам. Има бум на добро българско кино в момента и това носи голямо удоволствие, голямо самочувствие на всички, които работят в тази сфера, но и на всички нас, зрителите.

Водеща: Голяма част от тези, които работят в тази сфера, именно над 100 кинотворци, ангажирани със създаването на български филми, отправиха отворено писмо миналата седмица към вас с искания за промяна на начина, устройствения правилник на Националния филмов център, а също и за начина на финансиране на българското кино и гарантиране на 15 филма годишно, пълнометражни филма.



Боил Банов: Аз съм говорил с голяма част от тези хора – и по отделно, и в групи. Сега пак след това писмо съм поставил задача на директора на Филмовия център, даже задачата беше днес или утре, не знам докъде е стигнал, да направим една среща, ако искат всички да дойдат, ако искат и повече хора да дойдат, в която отново да си кажем какво практически правим. Аз съм зад повечето от тези искания много категорично, казал съм го.

Водеща: Зад кои сте конкретно?

Боил Банов: Ами например за това да има повече филми, това е категорично, зад това да има промени в закона, които касаят прозрачността, начинът по който работят тези комисии, по който се разпределят в крайна сметка средствата. Голяма част от тези въпроси са въпрос на законодателство. Само искам това да спомена, че това което се случва в момента със законите в киното, то има една друга цел и тя е приоритетна. Първото беше да се затвори 5-те години досега държавна помощ, мониторингът към ЕС, да отговори законодателството на законосъобразността на всичко, което се върши. Това в момента се случва. Сега имаме да договорим следващите 5 г. по какъв начин и как ще върви държавната помощ за киното. Така че това са двете приоритетни точки, които ако не ги направим, блокираме в крайна сметка цялото финансиране. Но веднага след това ще стартираме работни групи, аз съм готов и на тази среща, ако се разберем с хората, да започнем, за да подготвим необходимите промени, вече извън това, че е ясно досега как е било, отсега нататък 5 г. да имаме стабилна система на финансиране. Да направим необходимите преобразувания вътре, за да отговорим в крайна сметка на желанията на работещите в сферата.

Водеща: Т.е. само да ви попитам директорът на Националния филмов център Жана Караиванова ще инициира тази среща по нейна преценка кого да поканят?

Боил Банов: Такава задача съм им поставил. Всички съм казал да поканят. Всички, които биха имали желание, ако искат да изпратят представители, ако искат всички да дойдат. Аз нямам какво да, горе-долу начинът, по който мислим, е еднакъв. Въпрос на практически стъпки.

Водещ: За да бъдем по-конкретни, освен добрата ви воля, докъде сте вие, т.е. Министерство на културата и откъде започва законодателният ни орган съответно и Министерство на финансите, което също е страна в случая?

Боил Банов: Разбира се, че е страна. Това е държавна помощ, така че естествено е Министерството на финансите да е страна, държавата въобще да е страна. Въпросът е, че основният ключ е във Филмовия център, респективно в гилдията. Знаете, че там има голяма доза самостоятелност и тя не е случайна. Но министерството също следи всички въпроси, има своите, в крайна сметка законодателните инициативи минават през нас, така че необходимото ще извършим в кратки срокове. В крайна сметка много дълго време, знаете, нямаше директор за постоянно. Нямаше работещ в последните две години Съвет за кино. Тези въпроси са решени. Въпросът с държавната помощ за миналите 5 г. е решен. Сега предстои за новите 5. Т.е. стъпка по стъпка започваме изчистване и нормализиране на ситуацията и вече можем да говорим наистина за реални перспективи за подобряване условията на работа.

Водеща: Само да кажа, че подписалите това писмо над 106 творци, ще спомена само няколко имена, чиито филми донесоха много успехи на България – Стефан Командарев, Теодор Ушев, Павел Веснаков, Камен Калев, няма да прочитам всички, но искам да кажа, че зад това писмо стоят хора със сериозни биографии в киното.

Боил Банов: Знам. Аз пак казвам, аз съм разговарял не с всички, но с почти всички от тях. Ние нямаме принципни различия.

Водещ: Валят претенции към вас. Отворено писмо и на писатели да получат дължимото им, отчисленията от наемане на техни книги от библиотеките. Генерира се и някакво напрежение. Само да вметна това, че някои прочетоха в това посягане на бюджетите на библиотеките, което пък ни напомни за друго, какво става с директивата за финансиране на библиотеки, за гаранция на определено количество книги по населени места, според броя населени места, стандартът за библиотеките?

Боил Банов: Тази година има 1 милион за този стандарт, което е крачка напред. Ще вървим само в тази посока. Със сигурност авторските права, не само в България, в момента и в цяла Европа, и в цял свят, са една водеща тема, най-вече с оглед и на новите условия - всичко вече е дигитално, всичко по друг начин върви в интернет. Много е различен светът на изкуството в момента и това по много сериозен начин влияе и върху авторските права. Това, което ние правим, заложили сме една конференция много сериозна сега на 15 март, в която всъщност ще разглеждаме точно тези въпроси със специалисти, с представители от цял свят. Интересът е огромен към нея. Там ще разглеждаме колективно управление и репроправа. Така че аз съм им казал много пъти и на господин Яков, идвали са при мен, то е като в киното. Не можем да направим 100 стъпки едновременно. Правим стъпка по стъпка. Въпросът е тази стъпка да е само в една посока и да е ясно, че след нея следва следващата. В момента законодателят, Законът за управление на авторски права, в момента, в който той, директивата, транспониране на директивата европейската, която е много сложна, много тежка, много интереси има около нея. В момента, в който мине, транспонирането на директивата, ние започваме да се занимаваме с репроправата. Затова и тази конференция на 15, която да ни даде вече новата гледна точка и на света, защото отдавна вече MP3 не е, както този чл. 26 прословут, базира МР3, не я използваме, ние вече сме в други обстоятелства, така че като правим нещо, е добре да сверим докъде е стигнал светът, Европа. Така че тази година ще се занимаем и с това много активно. Аз съм го обещал още като заместник-министър и ще си спазя обещанието.

Водеща: Господин Банов, нека да ви върна само там, където не всичко е дигитално, а именно към библиотеките в малките населени места. Вие споменахте 1 милион ще има тази година. Ще се изпълни ли този стандарт за библиотеките, който е приет преди 3 г.?

Боил Банов: 1 милион е началната крачка. Стандартът допуска 7 милиона. Въпрос на политики и на заработване. До тази година нямаше и 1 лв. Така че стартът е направен, вървим в тази посока. Аз съм твърдо убеден, че библиотеките са един огромен ключ наистина за съхранение на нашето самосъзнание и в голяма степен за бъдещето. Възможността да се чете, колкото и всичко да е електронно, възможността да отвориш книга и да прочетеш, бих казал че е цел номер едно на всеки, който се занимава с култура. Да възпиташ деца, които да отварят книга и да четат, това е по-важно нещо от това трудно може да се намери. Сега, много е деликатен въпросът с авторите, които казват България е приела, че библиотеките са обществени със свободен достъп, не се заплаща. Много е деликатен въпросът с автора, който казва- добре, но мен като ме прочетат 500 души там, те след това не си взимат моята книга и това всъщност ме ощетява. Двустранен е въпросът. Трябва да се анализира сериозно. Аз не мога към момента да кажа кое е правилно. Естествено ме води към това, че авторът трябва да бъде защитен, за да може да произвежда все повече и по-качествени и интересни неща. В същото време свободният достъп до библиотеки е едно сериозно достижение. Така че въпросите не са еднозначни.

Водеща: Кога ще влезе този 1 милион в библиотеките?

Боил Банов: Той е. Тази година се работи по това вече, той съществува.

Водеща: Как ще бъдат разпределени тези средства?

Боил Банов: Има си механизми. Не мога в момента да ви кажа колко ще отидат в тази и онази библиотека, те са много. Но си има механизми, по които да заработи. Очакваме да видим и резултатите какви са. Това е много важно.

Водещ: Нещо добро се чу скоро, а именно, че ще се възстановят някои от вече разрушените къщи, сгради-паметници на културата. За Двойната къща стана въпрос. Виждаме пък и една къща, която съвсем скоро престана да съществува.

Водеща: Това е къщата в „Лозенец“, която не е паметник на културата, не влиза в тази категория.

Боил Банов: Не е. Тя е интересна къща сама по себе си. Била е декларирана, но с много нисък статут, най-ниският възможен още навремето. Къщата е интересна, но къщата има страшно много намеси, включително външни – бетонни стълби, тя не носи тази характеристика. Това, че е интересна за нас, ние имаме много интересни неща в града, които и носталгично, но и са важни за духа ни, считаме, че са ключови, но тази къща има страшно много намеси. И другото – около нея са отдавна изградени 5- етажни съвременни блокове, тя не е в среда. Така, както Двойната къща е в исторически център и то обявено за цялото за паметник на културата и всичко там трябва да се съгласува. Защото дори една къща да бъде на една улица, тя носи духа. Тук в тази част на „Лозенец“ нямаме други такива обекти, така че преценили са от Института още 2014-2015 г. по повод искане на кмета да бъде отворена процедура за образуване на паметник, от Института са преценили, че няма основание за това.

Водеща: В този смисъл, извинете, че ви прекъсвам, има ли проблем в комуникацията между институциите, когато говорим за архитектурното и културно наследство?

Боил Банов: Аз мога да кажа, че откакто аз работя, почти не виждам проблем. Ние работим изключително активно със Столична община, с главния архитект се чуваме непрекъснато, аз и моите колеги заместник-министри. С огромна част от общините в България по същия начин. Търсим да съгласуваме нашите действия. Търсим да направим най-доброто за развитие на градската среда и за опазване на паметта. В случая с Двойната къща, там сме говорили много пъти, тук при вас собственикът показа разбиране. Което е много ключово, защото в крайна сметка при частната собственост, собственикът, ние можем всичко да си говорим, но собственикът е този, който трябва да направи крачката.

Водещ: Срокове можем ли някакви да кажем?

Водеща: В различни сайтове, но го кажете и в нашето предаване, в какви срокове ще бъде възстановена Двойната къща?

Боил Банов: Ние вече сме в процедура по възстановяване. Има одобрен проект от преди 4 или 5 години, ще ви излъжа, в който къщата ще възстанови изцяло. Той ни писа едно писмо, в което посочи, че не просто ще възстанови, а ще търси да възстанови със съответния материал, за да се съхрани чувството за идентичност, а не просто една обща визия. Така че много е ключово и така работим всеки ден. Опитваме и със собствениците да разговаряме, да обясняваме колко е важно, каква принадена стойност в крайна сметка има да съхраниш един такъв обект във времето. А тя има и икономическа стойност. Някой път съхраняването на един такъв обект след това той струва в пъти по-скъпо, отколкото цените за съответния район.

Водеща: Господин Банов, преди 2 седмици, ако не бъркам, се състоя среща на министрите на ЕС на културата в НДК. Освен представителност, донесе ли друго тази среща?

Боил Банов: Вижте, неформалните срещи на такова ниво са от изключително значение. Някой път те решават много по-ключови въпроси, те определят наистина сериозни тенденции, защото когато всичко е представително по план график, върху известна степен всичко е подготвено от експертите и ние отиваме и препотвърждаваме това, което експертите са направили. На такива срещи се задават наистина тенденции и се гледа дългосрочно в бъдещето. Тази среща беше ключова в две неща. Едното е обръщането изцяло към младите хора. Всичко, което коментирахме беше в посока на това да може младите да се развиват. Да може да пътуват, да може да показват своето изкуство, да го правят съвместно с техни колеги от Европа. И засегнахме една болезнена тема, но много важна и с много важно послание излязохме – че няма как да не се промени финансирането в сфера култура. Защото тя и в Европа е на дъното. Т.е. всеки се радва на култура. Тук всички гости, които идват, ние ги водим сега в крайна сметка по всичките ни паметници на културата, предлагаме им културна програма непрекъснато. Това ги вълнува хората. Обаче като финансиране и в рамките на ЕС културата е на ниско ниво, има много добри програми, „Творческа Европа“, „Еразъм плюс“. Не може само на говорене и на мускули, нали. Финансирането, не просто в отделните държави, в европейската зона трябва да се промени нагласата.

Водеща: Има много добри европейски практики за механизми на финансиране на културата, които са извън държавата.

Боил Банов: Те са много практики извън държавата, обаче да ви кажа, навсякъде в Европа в крайна сметка, просто ние тук казваме държава, делим община. При тях огромната част от финансирането идва от общините. То е пак държава, различен тип, различен стил на говорене и и различен стил на управление. Общината и държавата в крайна сметка е едно. Различни са механизмите на даване на пари. Значи, ако считате, че някой може някъде да се финансира по света просто така на меценати или на лотарии, не става по този начин. Става с изключителната подкрепа на държавата, само че в Европа огромна роля в това разпределение на средства и даване възможност за проекти е през общините. При нас все още моделът е тежко централизиран.

Водещ: Споменахте младите. Вие в края на миналата година многократно тук споменавахте, че те ще бъдат акцент във финансирането на културната програма за Европредседателството. Някак не се получи така, не ви послушаха, като че ли много от комисията или не е имало правилните проекти, но следите ли програмата, реализираните проекти на какво ниво са, според вас?

Боил Банов: Следим програмата. Има интересни неща, има различни неща, има такива, които не са толкова лицеприятни, така както са описани. Както във всяко нещо, свързано с култура и с изкуство. Нашата работа, казвам го защото все пак и аз, макар и администратор, но съм режисьор и така се чувствам като творец, когато правиш един спектакъл, ти го правиш с цялата си любов, но това не означава, че той ще се получи качествен продукт, че ще го харесат всички. Това е отворен въпрос. Ще направим един анализ накрая какво е станало. Опитваме се отвсякъде да заснемем, отвсякъде да видим. Ще анализираме. Това беше извънредна ситуация да се дадат за България повече пари в рамките обаче на една задача в крайна сметка за популяризиране, което е много особено, нали. Не търсиш естетиката, не търсиш основата, не търсиш ключови послания, а търсиш популяризиране. Това трябва да се взима предвид, когато са избирани тези проекти.

Водеща: Господин Банов, и днес говорихме предимно за финанси и предимно за механизми. Коя е добрата новина, която вие очаквате, пък и ние да очакваме?

Боил Банов: Добрата новина е, че работим изключително активно не само за темите, които засегнахте – и за киното, и за авторски права. Добрата новина е, че работим по всички въпроси изключително активно. Че ще направим всичко необходимо да създадем максимално добра среда за развитие. Това е ключът, по който работим. И че цялата ни насоченост е към осигуряване на проектно финансиране – все повече, все повече, все повече проектно финансиране, защото това движи в крайна сметка изкуството, това движи културата.

Водещ: Благодарим ви много.

Боил Банов: Благодаря и аз.


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница