Богат татко, беден татко
Изтегляне 2.9 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Случаят ЛЕВСКИ - Людмил Леонидов, ИЛЪН МЪСК PayPal Tesla SpaceX - Ашли Ванс - 4eti.me
| Четвърта глава. УРОК № 4: ИСТОРИЯ НА ДАНЪЦИТЕ И МОЩТА НА КОРПОРА- ЦИИТЕ Богатият татко просто играеше играта умно и го правеше посредством корпорации – най-голямата тайна на богатите. Помня когато в училище ни разказваха историята за Робин Худ и неговите хора. Спо- ред учителката това бе прекрасна история за един романтичен герой, който грабеше от богатите и даваше на бедните. Богатият татко не виждаше герой в лицето на Робин Худ. Смяташе го за крадец. Робин Худ може да е умрял отдавна, но последователите му живеят и днес. И досега ми се случва често да чуя: „Защо богатите не плащат за това?“ или „Богатите би тряб- вало да плащат по-големи данъци и да дават по този начин на бедните.“. Именно тази идея на Робин Худ да се взема от богатите, за да се дава на бедните, е причинила най- много мъка на бедната и средната класа. Средната класа се облага с такива големи да- нъци точно заради идеала на Робин Худ. Истината е, че богатите не плащат данъци. Причината е, че за бедните плаща средната класа, особено образованата ѝ част с по- високи доходи. За да разберем напълно как се случват нещата, трябва да познаваме историята на да- нъците. Докато високообразованият ми баща бе експерт в сферата на историята на об- разованието, Богатият татко бе станал специалист по история на данъците. От Богатия татко двамата с Майк научихме, че първоначално в Англия и Америка не е имало данъци. Понякога населението било облагано временно с данъци за покриване разходите при война. Кралят или президентът призовавали хората да се включат във финансирането на военните действия. Така например населението на Великобритания е било облагано с данъци по време на войните с Наполеон от 1799 до 1816 година, а в Америка – във връзка с Гражданската война от 1861 до 1865 година. През 1874 година Англия въвежда постоянен подоходен данък за своите граждани. От 1913 година, като следствие от шестнадесетата поправка към Конституцията, насе- лението на Съединените щати започва да се облага постоянно с данък върху доходите. Навремето американците са се опълчили срещу данъците. Причина става данъкът върху чая, довел до прочутото Бостънско чаено парти, което разпалва Войната за независи- мост на Северна Америка. Както в Англия, така и в САЩ са били необходими около петдесет години, докато населението приеме идеята за постоянно облагане с данък върху доходите. Тези исторически дати обаче не разкриват, че първоначално и в двете гореспоменати страни данъци са плащали само богатите. Богатият татко искаше с Майк да разберем именно това. Той обясни, че така идеята за данъците била популяризирана и приета от представителите на бедната и средната класа, на които било казано, че данъците са съз- дадени единствено за да бъдат наказани богатите. В резултат масите гласували за прие- мането на закона. Но макар да бил замислен за наказание на богатите, в крайна сметка станало така, че започнал да наказва именно гласувалите за него: бедната и средната 91 класа. – Щом държавата усетила вкуса на парите, апетитът ѝ се увеличил – обясняваше Бо- гатият татко. – С твоя баща сме пълна противоположност. Той е държавен бюрократ, а аз съм капиталист. На него му плащат, за да харчи пари и да наема хора. Колкото повече харчи и колкото повече хора наема, толкова по-голяма става неговата организация. На държавно ниво голямата организация е по-уважавана, но когато става въпрос за моята организация, колкото по-малко хора наема и по-малко пари похарча, толкова повече ще ме уважават моите инвеститори. Затова не обичам държавните служители. Те имат раз- лични цели от повечето бизнесмени. Колкото повече расте държавният апарат, толкова повече пари от данъци ще бъдат необходими за издръжката му. Образованият ми татко искрено вярваше, че държавата би трябвало да подпомага хо- рата. Обичаше Джон Ф. Кенеди и особено – идеята за Корпуса на мира. Тази идея му бе толкова скъпа, че и двамата с мама работеха за Корпуса на мира, където обучаваха доб- роволци за Малайзия, Тайланд и Филипините. Непрестанно се стремеше да издейства допълнителни субсидии и увеличаване на бюджета, така че да може да наема още по- вече хора, както в Министерството на образованието, където работеше, така и за Кор- пуса на мира. От десетгодишен слушах как Богатият татко нарича държавните служители „банда мързеливи крадци“, а Бедният татко обяснява, че богатите са алчни мошеници и трябва да ги накарат да плащат по-големи данъци. И двете страни имаха основателни доводи. Трудно беше да работиш за един от най-големите капиталисти в града, а после да се прибереш вкъщи, при баща си, който бе виден лидер на държавните служители. Не ми беше лесно да преценя на кого да вярвам. Когато изучаваш историята на данъчното облагане, се открива интересна перспек- тива. Както стана дума, приемането на закона за данъците става възможно само защото масите вярвали в икономическата теория на Робин Худ: да се взема от богатите и да се раздава на останалите. Има обаче един голям проблем: апетитът на държавата за пари е неутолим и не след дълго се налага с данъци да бъде облагана и средната класа, а нак- рая – и всички останали. Изтегляне 2.9 Mb. Сподели с приятели:
|