Богатият-човек-във-Вавилон

НАЙ-БОГАТИЯТ ЧОВЕК ВЪВ ВАВИЛОН
ГЛАВА I
Вавилон
На страниците на историята ни няма град по-величествен пот Вавилон. Самото му име ни кара да си представим картини на охолство и блясък. Богатството му на злато и скъпоценни камъни е пословично. Естествено е да мислим, че подобен богат град се е развил в подходящи условия и е бил обграден от богати естествени ресурси като гори и мини. Но в действителност не било така. Градът се намирал до река Ефрат в плоска, суха долина. Нямал нито гори, нито каменни мини – нито дори камъни за строеж. Дори не бил разположен на място, през което минавали търговски кервани. Валежите били недостатъчни за отглеждането на посеви.
Вавилон е отличен пример за способността на хората да постигат велики неща, използвайки каквото имат на разположение. Всички ресурси поддържащи големия град били създадени от гражданите му. Всичкото му богатство било сътворено от хората.
Вавилон притежавал само два естествени ресурса – плодородна земя и вода от реката. С едно от най-великите постижения на инженерството по това време (а и до ден днешен),
Вавилонците отклонили водите на река Ефрат чрез бентове и огромни напоителни канали. Тези канали се простирали надлъж и нашир през цялата долина и вливали животворна вода в плодородната почва. Това се смята за едни от първите големи инженерни подвизи в историята. Благодарение на тези напоителни канали вавилонците се радвали на изключително богата реколта, каквато света не бил виждал преди това.
За щастие, през дългото си съществуване, Вавилон се управлявал от крале, които рядко се поддавали на желанието за завоевания и грабежи. Те водели много войни, но повечето били локални или с цел защита на града от амбициозни завоеватели от други страни, които ламтяли за богатствата на Вавилон. Отличните управници на Вавилон са останали в историята със своята съобразителност, предприемчивост и справедливост. Вавилон не раждал самонадеяни монарси, целящи да завладеят целия свят.
Като град, Вавилон вече не съществува. Когато заредената с енергия човешка сила, която изградила и поддържала града хилядолетия наред се изтеглила, той бързо се превърнал в изоставена развалина. Местоположението на града е в Азия на около седемстотин километра източно от Суецкия Канал и на юг от Персийския Залив. Климатът бил горещ и сух.
Днес долината на Ефрат – по времето на Вавилон богата фермерска област – отново се е превърнала в суха пустиня. Оскъдна трева и пустинни храсти се борят за съществуването си срещу носения от вятъра пясък. Няма ги вече плодородните долини, гигантските градове и керваните носещи скъпи стоки. Единствените обитатели са номадски групи от
Араби, оцеляващи благодарение на отглеждането на малки стада от овце. Така е било от около началото на Христовата ера.
На места в долината се издигат хълмове от пръст. Векове наред пътешествениците са ги смятали просто за хълмове. Вниманието на археолозите било привлечени към тях поради

парчетата от керамика и тухли разкривани от редките валежи. Експедиции, финансирани от европейски и американски музеи били изпратени да разкопаят и да видят какво може да бъде открито. Мотики и лопати скоро доказали, че тези хълмове са древни градове.
Или по-точно градове-гробове .
Вавилон бил един от тях. Над него в продължение на около двадесет века, ветровете натрупали пустинен пясък. Тухлените стени се били разпаднали и се превърнали отново в пръст. Такъв е Вавилон – градът на богатството – днес: купчина пръст изоставена от толкова дълго, че никой дори не знаел името на града докато то не било открито чрез внимателно отстраняване на натрупали се през вековете отпадъците от улиците, храмовете и дворците му.
Много учени смятат вавилонската цивилизация и други градове в долината за най- старите, за които има официални архиви. Доказано е, че градът е съществувал поне преди 8000 години. Интересно е как тези дати са били изчислени. Сред развалините на
Вавилон било открито описание на слънчево затъмнение. Модерни астрономи веднага изчислили времето когато слънчево затъмнение видимо от Вавилон се е случило и така определили връзката между техния календар и нашия.
По този начин било доказано, че преди 8000г. Вавилонците живеели в град с издигнати стени. Можем само да предполагаме колко още векове преди това подобни градове са съществували. Жителите не били варвари живеещи зад защитни стени. Те били образован и интелигентен народ. Доколкото знаем от историята те са били първите астрономи, първите инженери, първите математици, първите финансисти и първите хора със своя писменост.
Вече споменахме напоителната им система, която правела от сухата долина земеделски рай. Остатъците от тези канали все още могат да бъдат проследени, въпреки че са пълни с натрупал се пясък. Някои то тях били толкова широки, че когато били празни, дузина коне можели да бъдат яздени по дъното им. По големена те могат да се сравняват с много от модерните напоителни системи.
Освен напоителната система, Вавилонските инженери изпълнили още един проект от подобна величина. Чрез сложна дренажна система те направили огромна площ от блата при устията на реките Тигър и Ефрат обработваеми и ги използвали за посеви.
Херодот, гръцкият пътешественик и историк, посетил Вавилон през най-величествения му период и ни и дал единственото познато описание на града, написано от външен човек.
Той ясно описва града и някои от необичайните привички на гражданите му. Той споменава забележителното плодородие на земята и богатата жътва от жито и ечемик.
Величието на Вавилон е изчезнало, но мъдростта му е била запазена за нас. Това ние дължим на техните архиви. В тези далечни дни, хартията не била измислена. Вместо това
Вавилонците с мъка изрязвали писмеността си върху плочи от влажна глина. Когато били завършени, плочите се изпичали и по този начин се втвърдявали. Размерът им били около
15 по 20 см. с 2,5см. дебелина.
Тези глинени плочи, както често са наричани, били използвани така като ние използваме модерните методи за записване. На тях били записвани легенди, поезия, царски постановления, законите на страната, дори и писма, които били изпращани чрез пратеници до далечни градове. Тези глинени плочи ни позволяват да надникнем в личните дела на хората. Например една плоча на градски магазинер разкрива, че в даден ден клиент е разменил крава срещу седем торби жито, три от които клиентът получил тогава, а останалите четири – когато ги поиска.
Затрупани под развалините на града, археолозите открили цели библиотеки с хиляди подобни плочи.

Едно от чудесата на Вавилон били огромните стени обграждащи града. Древните народи ги сравнявали с великите пирамиди на Египет и ги причислявали към Седемте чудеса на света. Смята се, че кралица Семирамис е наредила да бъдат изградени първите стени през ранната история на града. Съвременните археолози не са успели да намерят следи от първоначалната стена. Точната й височина също не е известна. От описанието на ранни писатели се предполага, че височината й е била над 15 метра и била допълнително подсигурена от дълбок ров пълен с вода.
Стените построени по-късно и станали далеч по-известни били започнати около 600г. пр.
Хр. от крал Набопаласар. Измеренията на плана му били толкова големи, че той не доживял да го види завършен. Тази задача поел синът му Навуходоносор, чието име е познато от библейската история.
Височината и дължината на тези стени били смайващи. Надеждни източници твърдят, че те били около 50 метра високи – колкото модерна 15 етажна сграда. Дължината им била над 15 километра. Те били толкова широки, че голяма колесница можела да се движи по тях. От тази поразителна постройка не е останало почти нищо освен основите и рова.
Освен разрушителната сила на природата, Арабите също помогнали за унищожението им като плячкосали тухлите за собствените си строежи.
Срещу стените на Вавилон се изправяли, една след друга, армиите на почти всички завоеватели от онова време. Редица крале обсаждали Вавилон, но винаги безрезултатно.
Нападателните армии от това време не били малки. Историците говорят за групи от
10,000 конници, 25,000 колесници, 1200 полка с по 1000 войника във всеки полк. Често
2-3 години били необходими, за да се подготви въоръжението и храната за нападението.
Вавилон бил организиран като съвременен град. Имало улици и магазини. Търговци предлагали стоката си в жилищните райони. Жреци служели във великолепните храмове.
В града имало вътрешно заграждение на кралския палат. Смята се, че стените около палата били по високи от тези около града.
Вавилонците били изкусни майстори. Те владеели скулптора, живопис, тъкачество, златарство и производство на метални оръжия и земеделски пособия. Техните златари създавали най-красивите бижута. Много такива били изровени от гробовете на заможните граждани и сега са изложени в големите музеи по света.
Докато в други части на света хората все още сечели дървета с каменни брадви и ловели с кремъчни копия и стрели, вавилонците използвали брадви, копия и стрели с метални остриета.
Те били опитни финансисти и търговци. Доколкото знаем те са измислили парите като способ за обмен, както и договорите за плащане.
Във Вавилон никога не бил стъпвал кракът на вражеска армия до 540г. пр. Хр. Дори и тогава стените му не били превзети. Историята за падението на Вавилон е необикновена.
Кир – един от големите завоеватели на този период, възнамерявал да нападне града и се надявал да покори „непревземаемите“ му стени. Съветниците на Набонид, кралят на
Вавилон, настоявали той да излезе срещу Кир в битка, вместо да чака градът да бъде обсаден. Вавилонската армия претърпяла поражение и била принудена да се оттегли далеч от града. Тогава Кир влязъл през отворените врати и завладял Вавилон без съпротива.
След това мощта и престижа на града постепенно се стопили докато, след около няколко стотин години, той бил изоставен и оставен на ветровете и бурите да го изравнят отново с пустинната земя, от която било възникнало величието му. Вавилон се разпаднал и никога повече не бил издигнат отново, но на него цивилизацията ни дължи много.

Вековете са разрушили стените на храмовете му, но мъдростта на Вавилон е устояла на времето.
*******