Богатият-човек-във-Вавилон

не си бил по-почтен гражданин от нас.
Нито пък си работил по-усилено, доколкото можем да преценим. Защо тогава съдбата те е избрала и ти е дала възможност да се насладиш на добрите неща от живота, а нас ни пренебрегва, въпреки че сме еднакво заслужили?“
Аркад не се съгласил: „Ако не сте придобили повече от просто съществувание от годините на нашата младост, то вие или не сте научили законите, които управляват изграждането на благосъстояние, или не сте ги спазвали.“
‘Съдбата’ е зла богиня, която не носи постоянно добро на никого. Напротив, тя носи падение на почти всеки човек, над когото тя изсипе незаслужено богатство. Тя кара такива хора да харчат бързо и да пропилеят всичко, което са получили и ги оставя с непреодолим апетит и желания, които те не могат да задоволят. Други, които тя облагодетелства стават скъперници и те трупат богатството си, страхувайки се да го използват, защото знаят, че нямат способността да го възстановят. Те също така се страхуват от крадци и се обричат на живот на празното и скрито нещастие.
Може би има и такива, които получават незаслужено злато, използват го добре и продължават да бъдат добри, доволни граждани. Но те са толкова малко, че само съм чувал слухове за тях. Припомнете си хора, които внезапно са наследили големи суми и вижте дали не съм прав.“
Приятелите му признали, че това действително е вярно за хората получили наследство и го помолили да да им обясни как е постигнал такъв просперитет. Аркад продължил:
„Когато бях млад аз забелязах около себе си всичките хубави неща, носещи радост и удоволствие. И осъзнах, че богатството дава възможност да ги изпиташ. Богатството е сила. С богатство много неща са възможни.
Човек може да обзаведе дома си с с красиви мебели. Да плава до далечни морета. Да се наслаждава на деликатесите на чужди страни.
Човек може да купи украшения от златарите. Човек може дори да изгради огромни храмове за боговете. Човек може да прави всички тези неща и още много други, които носят радост за сетивата му и задоволство на душата му.
И когато осъзнах това, аз твърдо реших, че ще получа моят дял от хубавите неща в живота. Няма да съм от онези, които стоят отстрани и завистливо гледат щастието на другите. Няма да се примиря и да се обличам с най-евтините дрехи, които изглеждат прилично. Няма да се примиря с участта на бедния човек. Напротив, ще бъда гост на този банкет на хубавите неща.
Както знаете, аз съм син на беден търговец с голямо семейство и нямах надежди за наследство и – както вие откровено казахте – не съм надарен с изключителен ум. Затова аз осъзнах, че ако искам да постигна успех ще са необходими време и знания.
Времето всички хора го имат в изобилие. Всеки един от вас е пропилял достатъчно време, за което е можел да стане заможен. И все пак, както вие признавате, вие нямате нищо, освен добрите си семейства, с които с право се гордеете.
Що се отнася до учението, не ни ли учеше мъдрият ни учител, че има два вида учение? –
Единият се състои в заучаването на вече известните неща, а другият ни помага да открием знанията, които ни липсват.
И така аз реших да открия как човек натрупва богатство и когато го открия да го приложа на практика.
Преди да направя откритието си аз бях писач в архива и всеки ден дълги часове работех над глинените плочи. Седмица след седмица, месец след месец, аз работех, но доходите ми си оставаха недостатъчни. Храна, облекло и дарове за боговете, и други неща, които не мога да си спомня, поглъщаха парите ми. Но моята решителност не ме напускаше.

Един ден Алгамиш, заемодателят, дойде в дома на кмета и поръча копие на даден закон и ми каза: Трябва да го имам до два дена и ако свършиш работата навреме ще ти дам две медни монети.
И така аз се трудих усърдно, но законът беше дълъг и когато Алгамиш дойде отново аз не го бях завършил. Той се ядоса и ако бях роб щеше да ме удари. Но знаейки, че кметът няма да му позволи да ме нарани, без страх му казах: ‘Алгамиш, ти си много богат човек.
Кажи ми как и аз да стана богат и аз ще работя над плочите цяла нощ и до изгрев слънце те ще са готови.’
Той се усмихна и отговори: ‘Ти си дързък младеж, но ще приема сделката ти.’
Цяла нощ аз писах, въпреки че гърбът ме болеше и миризмата на глината ми причиняваше такова главоболие, че едва гледах. Но когато той се появи отново по изгрев слънце, плочите бяха готови.
‘Сега’ – казах аз – ‘кажи ми каквото ми обеща.’
‘Ти изпълни своята част от сделката, момче’ – рече ми той приветливо – ‘и аз съм готов да изпълня моята. Ще ти кажа каквото искаш да знаеш, защото аз остарявам,а старият човек обича да бърбори. Когато младите съзреят и са готови да получат съвети, те получават мъдростта на годините. Но прекалено често младите мислят, че възрастните притежават само мъдрост, която принадлежи на отминалите дни и поради това не извличат полза от нея.Но запомни това – слънцето, което грее сега е същото слънце, което е греело, когато баща ти е бил роден и ще продължи да грее, когато и последният ти внук си замине от този свят’
‘Мислите на младите’ – продължи той – ‘са като ярката светлина на падаща звезда, която понякога украсява небето, но знанието на възрастните е като неподвижните звезди, които са толкова непроменливи, че морякът може да се ориентира по тях и да стигне до целта си.
Запомни думите ми, защото ако не го направиш няма да можеш да схванеш истината, която ще ти разкрия и ще си мислиш, че напразно си се трудил цяла нощ.’
Тогава той ме погледна проницателно изпод гъстите си вежди и ми каза със ясен, мощен глас: ‘Аз открих пътя към богатството, когато реших, че част от печалбата ми е само за мен. Така ще направиш и ти.’
След това той продължи да ме гледа с пронизващ поглед, но не казваше нищо повече.
‘Това ли е всичко?’ – попитах аз.
‘Това беше достатъчно да превърне сърцето на овчарче в сърцето на заемодател.’ – отговори той.
‘Но всичко, което печеля е за мен!’ – настоявах аз.
‘Съвсем не’ – отговори той – ‘не плащаш ли на шивача? На обущаря? Не плащаш ли за храната си? Можеш ли да живееш във Вавилон без да харчиш пари? Колко ти е останало от парите, които си изкарал предния месец? А от последната година? Нищо, нали?
Глупак! Ти плащаш на всички, освен на себе си. Глупако, ти се трудиш за други. Защо просто не станеш роб и не работиш за каквото господарят ти ти дава да ядеш и обличаш.
Ако беше оставял за себе си една десета от всичко, което изкарваш, колко би имал след десет години?’
Познанията ми по математика не ме предадоха и аз отговорих: ‘Колкото изкарвам за една година.’
‘Това е само половината истина’ – отвърна той – ‘всяка златна монета, която спестяваш е роб работещ за теб. Всяка медна монета, която тя изкарва за теб е нейно дете, което също може да работи за теб. Ако искаш да станеш богат, тогава спестяванията ти трябва да ти носят печалба, и децата им също – това може да ти даде изобилието, за което

мечтаеш.
Мислиш си, че те мамя и се възползвам от труда ти’ – продължи той – ‘но аз ти плащам хиляди пъти повече, ако имаш достатъчно ум да схванеш истината, която ти разкривам.
Част от печалбата ти е само за теб. Тази част не бива да е по-малко от една десета, независимо колко малко печелиш. Може да бъде повече, ако можеш да си го позволиш.
Плати първо на себе си. Не купувай от шивача и обущаря повече отколкото можеш да платиш с остатъка от парите си, така че да ти остане достатъчно за храна и дарения за боговете.
Богатството, като дървото, пониква от малко семе. Първата медна монета, която спестиш е семето, от което дървото на богатството ти ще израсте. Колкото по-скоро засадиш семето, толкова по-рано дървото ти ще се развие. И колкото по-усърдно ти подхранваш и поливаш дървото с редовни спестявания, толкова по-скоро ще можеш да се наслаждаваш на сянката му.’
Така рече той, взе плочите си и си замина.
Дълго мислих над думите му и ми звучаха правдоподобно. Реших да опитам. Всеки път когато ми плащаха, отделях една десета и я скривах. И колкото и да е странно, не чувствах недостиг на средства в сравнение с преди. Не забелязвах голяма разлика и успявах да живея без заделените пари. Но често се изкушавах, особено когато спестяванията ми започнаха да нарастват, да похарча парите си за някои от хубавите стоки, които търговците предлагаха. Но аз мъдро се въздържах от подобни действия.
Дванадесет месеца по-късно Алгамиш отново дойде при мен: ‘Момче, плаща ли на себе си поне една десета от всичко спечелено през последната година?’
Аз гордо отговорих: ‘Да учителю, плащах си.’
‘Това е добре.’ – каза той – ‘И какво направи със спестеното?’
‘Дадох го на Азмур, тухларят, който ми каза, че ще пътува през далечните морета и в Тир ще ми купи редки скъпоценни камъни от финикийците. Когато се върне ние ще ги продадем на висока цена и ще си поделим печалбата.’
‘Всеки глупак трябва да се учи’ – изръмжа Алгамиш – ‘но защо си се доверил на тухлар относно скъпоценни камъни? Би ли питал хлебаря относно звездите? Не, по дяволите, ти би отишъл при астронома, ако имаше ум в главата си. Спестяванията ти са загубени, момче – изтръгнал си дървото на богатството си от корените. Но засей ново. Опитай пак.
И следващият път, ако искаш съвети за скъпоценни камъни, отиди при ювелира. Ало искаш да знаеш нещо за овцете, отиди при пастира. Съветите са едно от нещата, които се дават безплатно, но внимавай и приемай само онези, което имат стойност. Този който приема съвети за спестяванията си от някой без опит в тези неща, ще заплати доказателството за погрешността на тяхното мнение със спестяванията си.’ – Това ми каза той и отново си замина.
Случи се както той бе казал. Финикийците са мошеници и бяха продали на Азмур нищо неструващи парченца стъкло, които приличаха на скъпоценни камъни. Но както Алгамиш ми беше наредил, аз продължих да спестявам една десета от приходите си, защото вече си бях изградил навик и не ми беше трудно.
Още дванадесет месеца по-късно, Алгамиш ме посети в стаята на писачите и ме попита:
‘Какво направи през последната година?’
Плащах си редовно – отговорих аз – и дадох спестяванията си на Аггер – майсторът на щитове, за да си купи бронз. На всеки четири месеца той ми плаща рента.’
‘Добре. А какво правиш с рентата? ‘
‘Устройвам си пир с мед и хубаво вино и сладкиши. Купих си и алена туника. Някой ден

ще си купя и магаре, което да яздя.’
На което Алгамиш се изсмя: ‘Ти изяждаш децата на спестяванията си. Как тогава очакваш те да работят за теб? И как биха могли и те да има деца, които да работят за теб? Първо си направи армия от златни роби и след това много богати банкети ще можеш да си устроиш без капка съжаление.’ - каза той отново си замина.
Не го бях виждал цели две години, когато той отново дойде при мен. Лицето му бе изпълнено с дълбоки бръчки, защото той остаряваше. Той ми каза: ‘Аркад, натрупа ли вече богатството, за което мечтаеше?’
Аз отговорих: ‘Все още не, но вече имам част от него и то ми носи още приходи, които от своя страна ми носят още.’
‘А приемаш ли още съветите на тухларите?’
‘Относно тухли те дават отлични съвети’ – отговорих аз.
‘Аркад’ – продължи той – ‘научил си уроците си добре. Първо ти се научи да преживяваш с по-малко отколкото печелиш. След това ти се научи да искаш съвети от онези, които са компетентни в дадена област. И накрая ти се научи да караш златото да работи за теб.
Научи се как да придобиваш пари и как да ги използваш. Затова ти си компетентен за отговорна позиция. Аз остарявам. Синът ми мисли само за харчене и съвсем не се замисля за печелене на пари. Моята работа започва да ми тежи. Ако отидеш в Ниппур и се грижиш за земите ми там, ще те направя мой партньор и ще станеш съсобственик на моите имоти.’
И така аз отидох в Ниппур и поех имотите му, които бяха големи. И понеже бях изпълнен с амбиция и бях научил законите на успешното боравени с богатство, аз съумях да увелича стойността на неговата собственост.
Това ми донесе големи печалби и когато Алгамиш напусна този свят аз получих част от имотите му както той бе наредил в завещанието си.“
Това им разказал Аркад и когато замълчал, един от приятелите му казал:
„Ти наистина си имал късмет да бъдеш включен в завещанието на Алгамиш.“
„Имах късмет само защото бях решил да постигна успех още преди да срещна Алгамиш.
Не доказах ли решителността си като в продължение на четири години спестявах една десета от приходите си? Би ли нарекъл късметлия рибарят, който с години е наблюдавал рибите и е изучил поведението им толкова добре, че винаги може да хвърли мрежата си точно над тях? ‘Благоприятната възможност’ е горделива богиня и не си губи времето с неподготвените.“
„Ти си имал много силна воля, за да продължиш след като си изгубил спестяванията си от първата година. Това е необикновена черта на характера.“ казал друг.
„Силна воля!“ – отговорил Аркад – „Каква глупост. Мислиш ли, че волята дава на човека силата да повдигне товар, който камилата не може да носи или да дърпа тежест, която и волът не може да помръдне? Силата на волята е просто твърдото решение да изпълниш задачата, която си си поставил. Ако си поставя задача, колкото и маловажна да е тя, аз ще я изпълня. Как иначе мога да имам самочувствието да върша важни дела? Ако например реша: ‘В продължение на сто дена, като преминавам по моста, който води към града, ще взема камъче от пътя и ще го хвърля в реката’ – аз ще го изпълня. Ако на седмия ден забравя за решението си и пропусна да хвърля камъче, няма да си кажа:
‘Утре ще хвърля две камъчета и това ще бъде достатъчно’. Не, аз ще се върна обратно и ще хвърля камъчето. През тези сто дни аз никога няма да си кажа: ‘Това е безполезно.
Какъв е смисълът да хвърлям камъчета всеки ден? Ще хвърля една шепа днес и ще приключа с това’. Не, няма да си кажа или да направя подобно нещо. Когато си поставя задача, аз я изпълнявам. Затова аз внимавам да не си поставям сложни и непрактични

задачи, защото обичам удобството и комфорта.“
Тогава друг приятел се обадил: „Думите ти звучат правдоподобно. Но ако това е вярно и всичко е толкова просто, то ако всички хора приложат тези принципи, няма да има достатъчно богатство за всички.“
„Богатството расте там където хората влагат енергията си“ – отговорил Аркад – „Ако богат човек си построи палат, парите които той плаща изчезват ли? Не, тухларите получават част от тях, както и архитектите и работниците. Всеки, който работи над постройката получава своята част. Но когато палатът е завършен, не си ли струва всичките разходи? И не става ли земята на която той стои по-ценна, защото на нея е издигнат палат? Богатството расте по магически начин, то няма предел.“
„Какво тогава ни съветваш да направим, за станем и ние богати?“ – попитал друг приятел. „Годините минаха и ние вече не сме млади и нямаме нищо, което да спестим.“
„Съветвам ви да приемете учението на Алгамиш и да си кажете: ‘Част от печалбата ми е само за мен.’ Кажете си го сутрин като се събуждате. Кажете го по обед. Кажете го вечер.
Казвайте си го всеки час от деня. Повтаряте си го докато тези думи се запечатат в ума ви като огнени букви в небето.
Направете тази идея част от себе си. Изпълнете ума си с тази мисъл. След това вземете от печалбата си каквато част ви се струва разумна – нека не бъде по-малък от една десета – и я заделете. Намалете другите си разходи, ако е необходимо. Първо отделете спестеното
– след това харчете за други неща. Скоро ще осъзнаете колко великолепно е чувството да имате съкровище, което е изцяло на ваше разположение. То ще расте и това ще ви стимулира. Ще изпитате нова радост в живота. Ще се стараете да изкарвате повече.
Защото, както разбирате, колкото повече печелите, толкова повече можете да заделите за себе си.
След това се научете как да накарате съкровището ви да работи за вас. Направете го свой роб. Накарайте децата и децата на децата му също да работят за вас.
Осигурете приходи за бъдещето си. Погледнете възрастните и не забравяйте, че един ден и вие ще сте като тях. Затова бъдете внимателни когато инвестирате богатството си, за да не го изгубите. Обещания за огромни печалби са като морски сирени, които примамват невнимателните да се хвърлят над скалите на загубата и разкаянието.
Подсигури и семейството си, в случай, че боговете ви повикат в тяхното царство. За да ги осигуриш редовно заделяй малки суми. Предвидливият човек не отлага тази задача, надявайки се че един ден ще може да отдели голяма сума.
Съветвайте се с мъдри хора. Искайте съвет от хора, чиято всекидневна работа е свързана с боравене с пари. Нека те ви предпазят от такава грешка, каквато аз допуснах като доверих спестяванията си на Азмур, тухларя. Малка, но сигурна печалба е за предпочитане пред риск.
Радвайте се на живота докато сте тук. Не се пресилвайте и не се опитвайте да спестите прекалено много. Ако не можете да заделите повече от една десета от цялата си печалба, то бъдете доволни с това. Живейте според приходите си, не ставайте свидливи и не се страхувайте да харчите останалите си пари. Животът е хубав и животът е богат, когато имаме поне малко, на което да се радваме.“
Приятелите му благодарили и си заминали. Някои били мълчаливи, защото нямали въображение и не можели да разберат. Някои били саркастични, защото смятали, че толкова богат човек би трябвало просто да сподели част от богатството си със стари приятели, които не са имали такъв късмет. Но в очите на някои от тях блестяла нова светлина. Те осъзнавали, че Алгамиш всяка година се е връщал в стаята на писачите, защото е наблюдавал един човек, който си проправя път от тъмнината към светлина.

Когато този човек намерил светлината, го чакало специално място. Никой не може да заеме това място докато не придобие точното знание и не го разбере – тогава той е готов да се възползва от благоприятните възможности.
Именно последните през следващите години често посещавали Аркад и той с удоволствие ги приемал. Той дискутирал с тях и свободно давал своята мъдрост както хората с богат опит винаги правят. Той им помагал така да инвестират спестяванията си, че да получат добра и сигурна лихва, без да понасят загуби или да бъдат въвлечени в инвестиции, които не плащат дивиденти.
Повратната точка в живота на тези хора дошла когато те осъзнали истината, дошла посредством Алгамиш при Аркад и чрез Аркад при тях.

Изтегляне 0.5 Mb.

Сподели с приятели: