Богатият-човек-във-Вавилон

които редовно печеля на хазартна игра, но не се решават да ни уведомят за източника на приходите си?“
В отговор на предизвикателството от задните редове се чули поредица въздишки, които предизвикали бурен смях.
„Явно, че не намираме сполуката на такива места. – продължил Аркад – Не я намираме в откриването на изгубени пари. Не я откриваме и на игралните маси. А що се отнася до конните надбягвания, трябва да призная, че съм изгубил далеч повече монети отколкото съм спечелил. Затова нека разгледаме други възможности.“
„Да разгледаме търговията и занаятите си. Ние сме склонни да мислим, че доходоносните ни сделки, не са късмет, а резултат от усилията ни. Ни е ли възможно по този начин да пренебрегваме даровете от богинята. Може би тя действително ни помага, но ние не оценяваме щедростта и. Ще сподели ли някой мнението си?“
Изправил се възрастен търговец, приглаждайки елегантната си роба: „С Ваше позволение, уважаеми Аркад и всички мои приятели, искам да кажа следното. Ако както казвате, ние приписваме успехите си на трудолюбието и способностите си, защо да не разгледаме успехите, които са ни се изплъзнали и ситуации, които са можели да ни донесат големи печалби. Тъй като те не са се осъществили, ние не можем да ги смятаме за своя заслужена печалба. Сигурен съм, че много от нас са имали подобни преживявания.“
„Това е мъдър подход – казал одобрително Аркад – Кой от вас е имал благоприятна възможност, която му се изплъзнала?“
Много вдигнали ръка – сред тях бил и търговецът. Аркад го подканил да говори: „Тъй като ти предложи тази идея, бихме искали първо да изслушаме теб.“
„С удоволствие ще разкажа история – продължил той – която показва колко близко до човек може се приближи късметът и колко лесно – за съжаление – човек може да го остави да избяга.
Преди много години, когато бях млад мъж, тъкмо оженен и с нелош бизнес, баща ми дойде при мен и настоя аз да се включа в една инвестиция. Синът на един от добрите му приятели бе забелязал голямо парче суха земя, недалеч от външните стени на града ни.
То се простираше високо над канала, така че водата не го достигаше.
Синът на татковия приятел възнамеряваше да купи земята, да построи три големи водни колела, задвижвани от волове и по този начин да покачи животворната вода до плодородната почва. След това той смяташе да раздели земята на малки парцели и да ги продаде на жителите на града като места за отглеждане на билки.
Той не притежаваше достатъчно злато, за да осъществи подобно начинание. Като мен, той беше млад и не печелеше много. Неговият баща, като моя, имаше голямо семейство и ограничени средства. Затова, той се опита да привлече интереса на група хора, които да се включат в начинанието. Групата щеше да се състои от дванадесет човека, всеки от които трябваше да има постоянна работа и да се съгласи да влага една десета от приходите си в проекта, докато земята не бъде подготвена за продан. След продажбата всеки щеше да получи справедлив дял от печалбата, според стойността на вложението си.
‘Сине – рече баща ми – ти си млад мъж. Дълбоко желая да започнеш да градиш имуществото си и хората да те уважават. Искам да се поучиш от моите грешки’
‘И аз много бих желал да натрупам състояние, татко.’ – отговорих аз.
‘Тогава ти предлагам следното: Направи каквото аз трябваше да направя на твоите години. От приходите си заделяй една десета и внимателно ги инвестирай. С тази една десета и с извлечената от нея печалба, ти можеш да натрупаш богатство преди да си

станал на моята възраст.’
‘Думите ти са мъдри, татко. Аз наистина желая богатство. Но с доходите си трябва да плащам за много различни неща. Затова не мога да последвам съвета ти. Още съм млад.
Има много време.’
‘И аз така мислех на твоята възраст, но – виж – годините минаха, а аз още не съм започнал.’
‘Ние живеем в различно време, татко. Аз ще съумея да избегна твоите грешки.’
‘Възможността е пред теб, сине. Тя може да ти донесе богатство. Умолявам те, не отлагай.
Отиди утре при сина на приятеля ми и се договори с него да плащаш една десета от доходите си за проекта му. Не се бави и отиди още утре. Добрата възможност не чакат никого. Сега е тук, но ще изчезне много скоро. Затова не отлагай!’
Въпреки съвета на баща ми аз не се реших да инвестирам. На пазара видях дрехи, които тъкмо бяха донесени от търговците от Изтока. Тези дрехи бяха така богато украсени и красиви, че аз и жена ми решихме, че задължително трябва да притежаваме по една. Ако бях вложил една десета от парите си, то ние трябваше да се лишим от тези и други удоволствия, които така силно желаехме. Когато най-сетне отидох при сина на татковия приятел, вече беше прекалено късно, за което по-късно дълбоко съжалявах, защото проектът се оказа по-доходоносен отколкото някой можеше да предположи. Това е разказът ми, показващ как оставих щастието да ми се изплъзне.“
„В тази история ние виждаме как късметът се предлага на този, който е готов да действа
– коментирал мургав човек от пустинята – За да изградиш имущество, трябва да започнеш отнякъде. Това начало може да бъдат няколко златни или сребърни монети, които взимаш от доходите си и поставяш в първата си инвестиция. Аз съм собственик на много стада. Бизнесът ми стартира когато бях още момче и купих едно малко теле срещу една сребърна монета. Това беше от голямо значение за мен, защото беше първата крачка към моето богатство.
Да направиш тази първа крачка е най-голямото щастие, което може да те сполети. Тази първа крачка е от голяма важност, защото те превръща от човек, работещ за пари в човек, извличащ дивиденти от приходите на своето злато. За щастие, някои правят тази крачка докато са още млади и така изпреварват онези, които я правят по-късно и страхливите, които никога не я правят.
Ако нашият приятел, търговецът, бе направил тази крачка през младостта си, когато е имал възможност, сега той би бил благословен с много повече от хубавите неща на този свят. Ако късметът на нашият приятел, тъкачът на вълна, го подтикне да направи тази крачка сега, това несъмнено ще бъде началото на много по-голямо щастие за него“.
„Благодаря ви! И аз бих искал каже нещо“ – изправил се непознат мъж от чужда страна –
„Аз сириец. Не говори добре ваш език. Искам да дам определение за наш приятел – търговеца. Може би ще ви се стори грубо, това определение, но аз все пак иска да го каже. Но аз не знам ваша дума, а и вие не разбирате сирийска дума. Затова моля някой добър господин да ми каже как се нарича човек, кой постоянно отлага неща, които биха донесли му добро?“
„Нерешителен“ – извикал някой.
„Такъв е той“ – извикал сириецът, размахвайки нервно ръката си – „той не възползва от възможност когато тя идва. Той чака. Той казва, аз има много работа сега. Но аз ви казва
– богиня на Късмет не чака бавни хора. Тя мисли, че ако човек желае щастие, той действа бързо. Всеки човек кой не действа бързо при добра възможност – много нерешителен човек, като наш приятел, търговеца.“
Търговецът се изправил и шеговито се поклонил в отговор на смеха: „Възхищавам се на

теб, чужденецо, че не се страхуваш ясно да изразиш мнението си.“
„Нека чуем друга история за благоприятна възможност. Кой друг ще сподели опита си с нас?“
„Аз – отговорил мъж на средна възраст облечен в червена роба – аз купувам животни, предимно камили и коне. Понякога купувам и овце и кози. Историята, която ще ви разкажа, ясно показва как късметът дойде при мен една нощ, когато най-малко го очаквах. Може би затова му позволих да ми се изплъзне. Ви ще прецените.
Когато една вечер се върнах в града след десетдневно безрезултатно търсене на камили, много се ядосах, защото вратите на града бяха затворени и заключени. Докато слугите ми разпъваха палатки за през нощта, която трябваше да изкараме с малко храна и без вода, към мен се приближи възрастен фермер, който като нас беше заключен отвън.
‘Уважаеми господине – обърна се той към мен – по външния ти вид преценявам, че си търговец на добитък. Ако е така, много бих искал да ти продам едно отлично стадо млади овце. За съжаление скъпата ми съпруга е много болна. Трябва да се върна при нея час по-скоро. Купи овцете ми, за да можем аз и слугите ми да оседлаем камилите и бързо да се върнем обратно.’
Беше прекалено тъмно, за да видя стадото, но от блеенето прецених, че трябва да е голямо. След като бях изгубил десет дни в безплодно търсене на камили, ми беше приятно да се пазаря с фермера. Поради безпокойството си той ми предложи много добра цена. Аз се съгласих, знаейки, че робите ми могат да вкарат стадото в града на следващата сутрин и да го продадат със значителна печалба.
Сделката бе сключена и аз наредих на слугите да донесат факли, за да преброим стадото, което според фермерът наброявало 900 овце. Няма да ви натоварвам с трудностите, които изпитахме, опитвайки се да преброим толкова много жадни, неспокойни, шаващи овце в тъмната нощ. Оказа се невъзможно. Затова аз направо казах на фермера, че ще ги преброя на сутринта и тогава ще му платя.
‘Моля ви уважаеми господине – умоляваше ме той – платете ми само две трети тази вечер, за да мога аз да отпътувам. Ще оставя своя най-интелигентен и образован слуга, за да ви помогне с броенето на сутринта. Аз му има доверие и ще можете да платите останалите пари на него. ‘
Но аз бях твърдоглав и отказах да му платя тази вечер. На следващата сутрин, преди да се събудя, вратите на града се отвориха и четирима купувачи забързаха към стадото. Те бяха готови да платят висока цена, защото имаше опасност от скорошна обсада на града, а храната беше оскъдна. Възрастният фермер получи за стадото си почти три пъти повече от цената, която беше предложил на мен. По този начин аз позволих на голямо щастие да ми се изплъзне.“
„Тази история е много интересна – коментирал Аркад – Каква мъдрост трябва да извлечем от нея?“
„Да плащаме веднага, ако сме убедени, че сделката си заслужава – предложил уважаван от всички майстор на седла – Ако сделката е добра ти трябва да се защитиш от собствените си слабости, по същия начин, по който се защитаваш от конкуренцията си.
Ние простосмъртните сме променливи същества. За съжаление трябва да кажа, че сме по склонни да променяме решението си когато всъщност сме прави. Когато грешим ние упорстваме…но когато сме прави, се колебаем и оставяме шанса да ни се изплъзне.
Първата ни преценка е най-добра. И въпреки това винаги ми е било трудно да сключа добра сделка, когато тя е пред очите ми. Затова, като защита срещу собствените ми слабости, аз действам незабавно. Това ми спестява бъдещо разкаяние за щастието, което е можело да бъде мое.“

„Благодаря! Пак иска да говори – сириецът отново бил на крака – тези истории много подобни. Всеки път шанс изплъзва се по една и съща причина. И в две истории шанс идва при нерешителен човек и му предлага добра сделка. Но той се колебае. Той не казва – сега най-добро време, аз трябва действа бързо. Как може човек да постигне успех по този начин?“
„Твоите думи са мъдри, приятелю – отговорил търговецът на добитък – добрият късмет избяга от нерешителния човек и в двете истории. И в това няма нищо чудно.
Нерешителността е във всички нас. Ние желаем богатство; но много често когато шансът за придобиването му се изправи пред нас, вътрешната ни нерешителност ни кара да отлагаме. Като се вслушваме в нея, ние ставаме най-големите си врагове.
Когато бях по-млад не знаех, че проблемът се крие именно в тази дълга дума, която приятелят ни от Сирия толкова харесва – „нерешителност“. Първоначално мислех, че липсата на опит бе причината да загубя много изгодни сделки. По-късно го отдавах на ината си. Накрая разбрах каква беше истинската причина – навикът ми излишно отлагам, когато трябваше да действам – да действам бързо и решително. Осъзнаването на тази истина ме разтърси. Подобно на разярено подивяло магаре, впрегнато в колесница, аз се отскубна от този враг и успехите не закъсняха.“
„Благодаря! Иска попита нещо теб г-н Търговец – говорел сириецът – Ти облечен в добри одежди, не като дрехи на беден човек. Ти говори като успял човек. Кажи ни, слушаш ли ти сега когато нерешителност прошепне тебе нещо?“
„Както нашия приятел – купувача на добитък, и аз трябваше да разбера и преодолея собствената си нерешителност. – отговорил търговецът – За мен тя беше враг, който винаги се опитваше да попречи на успехите ми. Историята, която разказах е само една от многото, в които нерешителността прогони благоприятни възможности. Не е трудно да я преодолееш, щом я разбереш. Никой не оставя доброволно крадецът да открадне собствеността му. Веднъж като разбрах как нерешителността ми пречи, аз лесно я преодолях. Всеки трябва да победи духа на нерешителността, ако иска да получи част о от богатствата на Вавилон.
Какво ще кажеш ти, Аркад. Понеже си най-богат във Вавилон, много хора смятат, че ти имаш най-голям късмет. Съгласен ли си, че никой не може да постигне големи успехи, преди напълно да е съкрушил собствената си нерешителност?“
„Така е – съгласил се Аркад – През дългия си живот наблюдавах поколение след поколение да върви по пътищата на търговията, науката и учението, които водят до успех в живота. Шансът се представяше на всеки един от тях. Някои уловиха своя шанс и бързо се придвижиха напред към по-добър живот, но повечето се страхуваха, отлагаха и изоставаха.”
Аркад се обърнал към тъкача на вълна: „Ти предложи да обсъдим ‘късмета’. Кажи ни какво мислиш сега по темата.“
„Виждам късмета в съвсем нова светлина. Винаги съм мислел, че той е нещо хубаво, което може да ти се случи, без сам да влагаш никакви усилия. Сега осъзнавам, че това не е така. От дискусията ни научих, че за да привлечем късмет, трябва да се възползваме от удобните възможности. Затова, в бъдеще аз ще положа усилия да правя най-доброто от подобни възможности.“
„Добре си схванал истините произлезли от тази дискусия. – отговорил Аркад – Щастието, както разбрахме, често следва благоприятна възможност и рядко идва по друг начин.
Търговецът е щял да открие голямо щастие, ако беше приел благоприятната възможност, с която богинята го бе дарила. Купувачът на добитък също щеше да се радва на голямо щастие, ако беше купил стадото и го беше продал с голяма печалба.

Започнахме тази дискусия, за да намерим начин, чрез който да привлечем късмета към себе си. Мисля, че ние намерихме такъв начин. Двете истории показаха как късметът следва благоприятни възможности. Изводът е следния: Късметът може да бъде привлечен като се възползваме от възможностите, които ни се предлагат.
Хората които бързо улавят тези възможности за напредък, привличат вниманието на добрата богиня. Тя винаги с удоволствие възнаграждава поклонниците си. Нейните най- добри поклонници са дейните хора.
Действието ще те придвижи напред към успеха, който желаеш.“

Изтегляне 0.5 Mb.

Сподели с приятели: