БОГИНЯТА НА КЪСМЕТА ПРЕДПОЧИТА ДЕЙНИТЕ ХОРА!

„Много сме чували за него – отбелязал водачът – той е бил най-богатият човек, живял във Вавилон.“
„Действително той бил най-богатият човек, защото той познавал законите на златото по- добре от всички други хора. Днес ще ви разкрия неговото знание както то ми бе предадено от неговия син Номасир, преди много години в Ниневия, когато аз бях още младо момче.“
„Моят работодател и аз се трудихме цяла нощ в палата на Номасир. Помагах на работодателя си да пренесе вързопи с красиви килими, всеки от които щеше да бъде прегледан от Номасир, за да може той да избере подходящ цвят. Когато най-сетне избра подходящи килими, той ни покани да пийнем редки вина с невероятен аромат, какъвто преди не бях вдъхвал.
Тогава той ни разказа историята за голямата мъдрост на баща си Аркад и аз ще ви я предам по същия начин.”
***
“Във Вавилон, както знаете, е обичайно за синовете на заможни хора да живеят с родителите си и да чакат да наследят имането им. Аркад не одобрявал този обичай.
Затова когато Номасир достигнал зрялост, той го повикал при себе си и му рекъл:
„Сине, искам ти да наследиш имането ми. Но първо трябва да докажеш, че можеш мъдро да си служиш с него. Затова искам да излезеш в широкия свят и да докажеш способността си да печелиш не само злато, но и уважението на околните.
За да ти дам добър старт, ще ти предоставя две неща, които аз нямах на свое разположение, когато започнах да градя състоянието си на млади години.
Първо ще ти дам тази торба пълна със злато. Ако я използваш добре, тя ще бъде основата за бъдещите ти успехи.
Освен това ти давам и тази глинена плоча, на която са изписани петте закона на златото.
Ако ги следваш внимателно, те ще ти донесат солидни доходи и сигурност.
След десет години се върни в този дом и ми дай отчет. Ако се достоен, ще те направя свой наследник. Ако ли не, ще дам златото си на жреците.“
И така Номасир тръгнал по своя път с торба злато и глинената плоча внимателно увита в коприна. С него били и слугата му и верния му кон.
Минали десет години и Номасир, както било договорено, се върнал в бащината си къща.
Аркад устроил голямо пиршество в негова чест и поканил много приятели и роднини.
След като празненството приключило, бащата и майката се възкачили на своите подобни на тронове кресла в дъното на голямата зала, а Номасир застанал пред тях и дал отчет, както бил обещал.
Било вечер. Стаята била замъглена от пушека на маслените лампи, които слабо осветявали сцената. Слуги в бели одежди ритмично веели с големи палмови листа.
Жената на Номасир и двамата му малки синове, както и приятели и роднини, седели на възглавнички зад него и слушали внимателно.
‘Татко – заговорил Номасир с почит. – Прекланям се пред твоята мъдрост. Преди десет години когато аз стоях на вратите на зрелостта ти ми нареди да вървя по своя път и да стана достоен мъж, вместо да съм роб на твоето богатство.
Ти щедро ми даде от своето злато. Ти щедро ми даде своето знание. Що се отнася до златото, трябва да призная, че го използвах по нехаен начин. То се изплъзна от неопитните ми ръце както див заек се изплъзва от неопитния млад ловец при първа възможност. ‘

Бащата се усмихнал разбиращо: ‘Продължавай сине. Искам да знам цялата ти история в детайли.’
‘Реших да отида в Ниневия, тъй като беше растящ град и аз вярвах, че там ще открия добри възможности. Присъединих се към керван и бързо се сприятелих с моного от спътниците си. Сред тях имаше двама добри оратори, които имаха най-красивия бял кон, бърз като вятъра.
Докато пътувахме, те ми споделиха, че в Ниневия имало богат човек, който притежавал кон, толкова бърз че никога не бил побеждаван. Собственикът смяташе, че няма жив кон, който да може да надбяга неговия. Затова той бил готов да се обзаложи на огромна сума, че конят му може да надбяга всеки кон във Вавилония.
Те ми предложиха, като голяма услуга, да ме включат в залаганията си. Този план ми се стори много добър.
Нашият кон понесе тежка загуба, а аз загубих голяма част от златото си.’ (Аркад се засмял.) ‘По-късно разбрах, че тези мъже са ме измамили и те постоянно пътували с кервани в търсене на наивни жертви. Човекът в Ниневия бил техен приятел и те си разделяли парите на измамените. Тази хитра измама ме научи първия ми важен урок – да се пазя от мошеници.
Скоро щях да науча още един, също толкова добър урок. В кервана се запознах с друг млад мъж и станахме добри приятели. Той беше син на заможни родители и като мен пътуваше към Ниневия в търсене на добро място за бизнес. Скоро след пристигането ни, той ми каза, че търговец е починал и магазинът му с богата стока и редовна клиентела, може да бъде купен за незначителна цена. Той каза, че ще бъдем равностойни партньори, но той няма злато и трябва да се върне във Вавилон. Помоли ме аз да купя магазина с моето злато, съгласявайки се неговата част да бъде използвана по-късно в бизнеса ни.
Той постоянно отлагаше пътуването си до Вавилон и в същото време се оказа неразумен купувач и неспособен да работи с пари. Накрая аз го отстраних, но бизнеса вече се беше влошил до такава степен, че аз имах само негодни за продан стоки и нямах пари за нова стока. Продадох остатъка на един израилтянин за нищожна сума.
Последваха горчиви дни. Търсех работа, но не намирах, защото нямах търговия и не владеех никакъв занаят, който да ми позволи да припечелвам. Продадох коня си и слугата си. Продадох излишните си одежди, за да имам пари за храна и подслон, но с всеки ден ситуацията ми се влошаваше.
Но през тези горчиви дни, аз си спомних твоята увереност в мен, татко. Ти ме беше изпратил по широкия свят, за да стана мъж и аз бях решен да осъществя желанието ти.’ (Майката покрила лицето си с ръце и заридала.) ‘По това време нещо ме подсети за плочата, на която ти беше изписал петте закона на златото. Аз внимателно прочетох мъдрите ти думи и осъзнах, че ако първо бях се поучил от тях, нямаше да изгубя златото си.
Запомних наизуст всеки закон и ме изпълни сигурност, че когато шансът отново ми се усмихне, ще бъда воден от мъдростта на годините, а не от неопитността на моята младост.
В полза на вас, които сте се събрали тук тази вечер, ще ви прочета мъдростта, изписана от баща ми върху глинената плоча, която той ми даде преди десет години:
ПЕТТЕ ЗАКОНА НА ЗЛАТОТО

Изтегляне 0.5 Mb.

Сподели с приятели: