Бойното поле на ума

Духове, сковаващи ума

Филипяни 4:6, 7

В моя християнски път дойде момент, в който ми беше много трудно да вярвам в неща, в които по-рано вярвах. Не можех да проумея какъв ми бе проблемът и затова станах много объркана. Колкото повече продължаваше това затруднение, толкова по-смутена и объркана ставах. Неверието в мен сякаш растеше на подскоци. Тогава започнах да се съмнявам в призванието си; мислех, че съм загубила видението, което Бог ми бе дал за служение. Бях отчаяна. Неверието винаги ражда отчаяние.

Два дни подред аз чувах от духа ми да излиза тази фраза: „ сковаващи ума духове ". Първия ден не му обърнах голямо внимание.

На втория обаче, когато започнах да ходатайствам, чух отново, може би за четвърти или пети път: „ сковаващи ума духове ".

От многото хора, на които бях служила, знаех че повечето вярващи имат проблеми с мислите си. Тогава си помислих, че Святият Дух ме води да се моля за Тялото Христово и против дух, които се нарича „сковаващ ума". Започнах да се моля и да връзвам този сковаващ ума дух в името на Исус. Само след няколко минути на молитва изпитах невероятно освобождение на ума, което слезе върху мен. Беше доста драматично преживяване.

ОСВОБОДЕНА ОТ СКОВАВАЩИТЕ УМА ДУХОВЕ Почти всяко едно освобождение, което Бог е извършвал в живота ставало постепенно и чрез вяра и изповядване на Божието слово Йоан 8:31, 32, както и Псалом 107:20 са моето свидетелство.

В Йоан 8:31,32 Исус казва: Ако пребъдвате (постоянствате) в Моето слово... вие наистина сте Мои ученици. И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни. Псалом 107:20 говори за Господа, че Той изпраща Словото Си и изцелява и спасява от ямата на унищожението.

Вече разбирах, че нещо се е случило в моя ум. След минути, аз можех да вярвам за нещата, за които ми бе трудно да повярвам точно преди да започна да се моля.

Ще ви дам пример. Преди да ме атакуват тези сковаващи ума демони, аз вярвах, че според Божието Слово това, че съм жена от Фентън, Мисури, която никой не познава, няма никакво значение и не може да попречи на моя живот и служение (Галатяни 3:28). Знаех, че в точното време Бог ще отваря врати, които никой няма да може да затвори (Откровение 3:8), и че аз ще проповядвам по целия свят практичното, освобождаващо послание, което Той ми е дал.

Вярвах, че ще имам привилегията да споделям благата вест по целия свят чрез радио предавания (не заради това, което съм, а независимо от това, което съм). Знаех, че според Словото, Бог избра глупавите и слаби неща, за да посрами мъдрите (I Коринтяни 1:27). Вярвах, че Бог ще ме използва, за да изцелява болни; че децата ни ще бъдат в служение и още много други чудесни неща, които Бог бе вложил в сърцето ми.

Когато обаче ме атакуваха тези сковаващи ума демони, сякаш не вярвах в нищо от това. Мислех си подобни неща: „Най-вероятно всичко това си го измислих. Вярвах, защото така ми се искаше да бъде, а то може би никога няма да ми се случи." Когато бях освободена от тези духове, вярата се върна с нова сила в мен.

ВЗЕМИ РЕШЕНИЕ ДА ВЯРВАШ

Също и [Святият] Дух ни помага и ни подкрепя в нашата немощ; понеже не знаем как точно да се молим и да пренесем молби, както трябва; но самият Дух посреща нашите прошения и молби и ходатайства в нашите неизговорими силни желания и стенания, твърде дълбоки, за да бъдат изказани. Римляни 8:26

Като християни, ние трябва да се научим да вземаме решение вярваме. Бог често ни дава вяра (продукт на Духа) за неща, с които нашият ум не може съвсем да се съгласи. Умът иска да разбере обясни всичко - защо, кога и как ще се получи. Много пъти, когато Бог не ни дава подобно обяснение, умът отказва да повярва това, което не може да разбере.

Често се случва вярващият да знае определено нещо в сърцето си (във вътрешния си човек), но умът му да се бори против това.

Бях решила от самото начало, че ще вярвам на това, което казва Писанието, ще вярвам в Словото рема (откровението върху Словото), което Бог ми дава (нещата, които Той ми говори, и обещанията, които ми дава), дори и да не разбирам защо, кога или как точно ще се изпълни то.

Но това, с което се борех, беше различно. То бе отвъд моите решения. Бях вързана от тези сковаващи ума духове и не можех да достигна до вяра.

Благодаря на Бог, че чрез Святия Си Дух ми показа как да се моля и Неговата сила надделя, макар в началото да не знаех, че ходатайствам точно за себе си.

Сигурна съм, че ти четеш тази книга, защото така си воден. Ти също може би имаш проблем в тази област. Ако е така, аз те насърчавам да се молиш в името на Исус. Чрез силата на Неговата кръв застани против тези „сковаващи ума" духове. Моли се по този начин не веднъж, но всеки път, когато усетиш трудности в това отношение.

Огнените стрели на дявола никога не свършват и той стреля по нас, когато се опитваме да вървим напред. Затова издигни своя щит на вяра и запомни Яков 1:2-8, където Господ ни учи да искаме от Бога мъдрост по време на изпитания, защото Той ще ни даде и ще Ни покаже какво да направим.

В живота си аз се сблъсках с проблем, огнена стрела, която досега не бе попадала върху мен. Но Бог ми показа как да се моля и бях освободена.

Ти също Ще бъдеш освободен.
Глава 7

Помисли за това, за което обикновено си мислиш

Божието Слово ни учи за какво да размишляваме . Авторът на този псалом казва,че той размишлява и разсъждава върху законите и постановленията на Господа. Това означава,че той е прекарвал доста време в размисъл и изучаване на Божиите пътища, Неговите наставления и поучения. Псалом 1:3 казва, че човек, който прави това, ще бъде като дърво, дълбоко посадено [и отглеждано] при потоци води, което е готово да дава плода си на времето си и чието листо не повяхва, нито съхне; във всичко, което върши, ще благоуспява [и ще достига до зрялост].

От изключителна полза за нас е да размишляваме върху Божието Слово. Колкото повече време прекарваме в изучаване на Словото, толкова повече ще пожънем от него.

ВНИМАВАЙ ЗА КАКВО МИСЛИШ!

Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка [на размишление и изучаване] мерите [истината, която чувате], Ще ви се отмери [добродетел и знание] и на вас, които слушате, Ще ви се прибави много повече. Марк 4:24 Какъв невероятен стих! Той ни казва, че колкото повече време прекарваме в размисъл за Божието слово, четем Го и Го слушаме, толкова повече сила и способност придобиваме, за да го изпълним - а по-дълбоко откровение ще имаме върху това, което четем слушаме. С други думи този стих ни показва, че от Словото ще Да вземем само толкова, колкото вложим в него.

Забележете и това, че количеството време, което посвещавам за размисъл и изучаване на Божието слово, определя количеството добродетелност и познание, което ще получим.

В Тълковния речник на думите в Новия завет на Вайн четем че в някои стихове в един от преводите на Библията (К1У), гръцката дума динамис, която означава „сила" е преведена също като „добродетел"1. Според конкорданса на Стронг, друг превод на думата динамис е „способност"2. Повечето хора не вникват в дълбочината на Божието слово. Заради това те не могат да проумеят защо не са изпълнени със сила християни, които живеят победоносен живот.

Истината е, че повечето от тях не полагат големи усилия, за да изучават Божието Слово. Те вероятно слушат другите да проповядват Словото, гледат видео касети с поучения, четат от време на време своите Библии, но никога не се посвещават на това да превърнат Словото в основен приоритет в живота си, включително да размишляват върху Него.

Плътта по принцип е мързелива и много хора искат да получат нещо, без да дават нищо (без да полагат каквито и да било усилия), но нещата не стават така. Отново ще кажа, човек получава от Словото само толкова, колкото е вложил в Него.

РАЗМИШЛЯВАЙ ВЪРХУ СЛОВОТО

Блажен (щастлив, честит, преуспяващ, на който да завидиш) е онзи човек, който не ходи и не живее по съвета на нечестивите [като следва техните съвети, планове и цели] и в пътя на грешните не стои [покорен и бездеен] и в събранието на надменните [и присмивателите] не сяда [за да се отпусне и да си почине].

Но се наслаждава и жадува за закона [постановленията, наставленията и поученията] на Господа и в Неговия закон се поучава [размишлява и изучава] ден и нощ. Псалом 1:1)2

Според речника на Уебстър думата размишлявам, означава: „Потъвам в размисъл, обмислям. 2. Кроя, планирам, възнамерявам-участвам в проект." 3. Тълковният речник на думите в Новия завет Вайн дава следното значение на думата размишлявам: „замислен загрижен съм за..., внимавам на, изпълнявам..., усърден съм изпълнявам е основното значение на думата... потъвам в размисъл..., представям си..., премислям."

Притчи 4:20 казва: сине Мой, внимавай в словата ми, преклони ухо и се покори на беседите Ми. Ако свържем Притчи 4:20 със значението на думата „размишлявам", става ясно, че ние внимаваме Божието Слово, като размишляваме, внимателно обмисляме, съзерцаваме, упражняваме или практикуваме Словото в нашите мисли. Основната идея е, че ако ние искаме да изпълним това, което Словото казва, ние трябва да прекарваме време в размисъл върху Словото.

Спомняте ли си старата поговорка, че майсторлък се придобива с опит? Не можем да очакваме да сме експерти в живота, в която и да било област, без първо да практикуваме и придобием опит в тази област. Защо тогава си мислим, че в християнството нещата стоят по-различно?

РАЗМИШЛЕНИЯТА РАЖДАТ УСПЕХ

Тази Книга на закона да не се отдалечава от устата ти; но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да съблюдаваш и постъпваш внимателно според всичко, каквото е написано в нея, защото тогава ще напредваш в пътя си и тогава ще постъпваш мъдро и ще имаш добър успех. Исус Навин 1:8

Ако искаш да имаш успех и да преуспяваш във всичките си начинания, Библията казва, че ти трябва да размишляваш върху Божието Слово ден и нощ.

Колко време прекарваш в размисъл върху Божието Слово? Ако имаш проблем в дадена област от живота ти, един откровен отговор този въпрос може да изяви причината за този проблем.

През по-голямата част от живота си изобщо не се замислях За което по принцип мисля. Аз просто си мислех за онова, за което ми се искаше. Каквото преживявах, за него си размишлявах.

Тогава нямах откровението, че Сатана е способен да инжектира мисли в ума ми. Повечето неща, за които си мислих, бяха или лъжи, които Сатана ми казваше, или абсолютни безсмислици - неща, за които не си заслужаваше да губя времето си, мислейки за тях. Дяволът контролираше моя живот, защото контролираше мислите ми. ЗАМИСЛЕТЕ СЕ ЗА КАКВО ПО ПРИНЦИП МИСЛИТЕ!

Между които и ние всички сме живели някога и сме ходили в нашите плътски страсти [поведение, управлявано от тленното ни, чувствено естество], като сме изпълнявали импулсите на плътта и помислите на ума... Ефесяни 2:3

Павел ни предупреждава да не бъдем водени от своето чувствено естество, нито да се подчиняваме на поривите на плътта и на мислите на своя похотлив ум.

Макар да бях християнка, аз все още имах проблеми, защото не се бях научила да контролирам мислите си. Постоянно мислех за много неща, но нито едно от тях не раждаше нещо позитивно.

Трябваше да променя начина си на мислене!

Едно нещо, което Господ ми каза, когато започна да ме наставлява и обучава за бойното поле на ума, доведе до промяна в моя живот. Бог ми каза: „Замисли се за това, за което по принцип си мислиш." Когато започнах да го правя, не след дълго открих каква е причината, поради която имам толкова проблеми в живота си.

Мислите ми бяха в пълен безпорядък!

Аз размишлявах само за погрешни неща.

Ходех на църква от доста години, но никога не се замислях за онова, което чувах. От едното ухо влизаше, от другото излизаше. Всеки ден четях по нещо от Словото, но никога не се замислях за това, което чета. Аз не обръщах внимание на Словото. Не се замислях, нито изучавах това, което четях и чувах. Заради това до мен не достигаше никакво познание и добродетел.

РАЗМИШЛЯВАЙ ВЪРХУ ДЕЛАТА НА БОГА

* Размишляваме, Боже, за Твоята вярна любов всред Твоя храм. Псалом48:9

Псалмопевецът Давид говори за това, че често размишлява за всичките чудесни дела на Господа - мощните дела на Бог. Той споделя мислите си за името на Господа, за Неговата милост и още много други подобни неща.

Когато се е почувствал потиснат, е написал в Псалом 143:4, 5: Затова духът в мене е съкрушен и отпада [обгърнат в тъмнина]; сърцето в гърдите ми е съвсем сковано. Спомням си древните дни, размишлявам за всичките Твои дела, поучавам се в делата на ръцете Ти.

От този стих виждаме, че Давид застава против угнетението и мрачните чувства, не като размишлява за проблема. Вместо това той буквално се изправя срещу неприятностите, като избира да си спомни добрите дни, които е преживял - като размишлява за всичките дела на Господа и творенията на ръцете Му. С други думи, той започва да мисли за нещо добро и това му помага да преодолее депресията.

Никога не забравяй, че умът ти играе важна роля в извоюването на твоята победа.

Знам, че силата на Святия Дух, която работи чрез Божието Слово, донася победата в живота ни. Но огромна част от този процес е нашият ум да застане в единство с Бога и Неговото слово. Ако откажем да направим това или го сметнем за маловажно, тогава няма да можем да преживеем победа.

ПРЕОБРАЗЯВАЙТЕ СЕ.

ЧРЕЗ ОБНОВЯВАНЕТО НА УМА СИ

И недейте се съобразява с този свят (този век) [оформен и пригоден към външните, повърхностни обичаи], но преобразявайте се (променяйте се) чрез [пълно] обновяване на ума си [чрез неговите нови идеи и неговото ново отношение], за да познаете (лично) каква е добрата, благоугодна и съвършена: Божия воля, дори това, което е добро, благоугодно и съвършено (в Неговите очи за вас). Римляни 12:2

В този пасаж апостол Павел ни казва, че ако искаме да видим Божията добра и съвършена воля, изявена в живота ни, можем, но само ако обновяваме ума си. В каква посока да обновяваме ума си? Към Божия начин на мислене. Чрез този процес на обновено мислене ще бъдем променени или преобразени в това, което Бог възнамерява да бъдем. Исус направи възможна тази промяна в нас чрез своята смърт и възкресение. Трансформацията става реална в живота ни чрез този процес на обновяване на ума.

Тук искам да кажа, за да избегна всяко объркване, че правилното мислене няма нищо общо със спасението. Спасението се основава единствено на пролятата кръв на Исус, на Неговата смърт на кръста и на Неговото възкресение. Много хора ще отидат на небето поради факта, че искрено са приели Исус за свой Спасител, но голям брой от същите тези хора никога няма да преживеят победоносен живот на земята или да се насладят на Божия добър план за живота им, защото не обновяват ума си според Неговото Слово.

Дълги години и аз бях една от тези хора. Бях новородена. Щях да отида в небето. Ходех на църква и следвах определена религиозна форма, но нямах никаква победа в живота си. Причината за това бе, че аз постоянно мислех за неправилните неща.

МИСЛЕТЕ ЗА ТЕЗИ НЕЩА

Най-после, братя, всичко, което е истинно, което е почтено, което е честно, което е прилично, което е справедливо, което е чисто, което е прекрасно и мило, което е любезно и привлекателно и добро, ако има нещо добродетелно и превъзходно, и ако има нещо похвално, за това мислете, това отчитайте, това обмисляйте [съсредоточете вниманието и мислите си върху тези неща]. Филипяни 4:8

Библията дава доста подробни инструкции за нещата, за които трябва да мислим. Предполагам, че от цитираните пасажи ясно виждате, че сме длъжни да мислим за добрите неща, за това, което ни изгражда без да ни събаря.

Нашите мисли определено влияят на отношението ни, както и на настроението ни. Всяко нещо, което Господ казва, е за наше добро. Той най-добре знае какво ще ни направи щастливи и какво нещастни. Когато човешкият ум е изпълнен с неправилни мисли, тогава човек е отчаян, а от личен опит знам, че когато някой е отчаян и нещастен, в крайна сметка той довежда и хората около себе си до същото състояние.

Трябва редовно да преглеждате своите мисли и поведение и да си задавате въпроса: „За какво си мисля напоследък?" Отделяйте време, в което да изследвате мисловния си живот.

Да обмисляш това, за което по принцип си мислиш е от изключителна важност, защото Сатана се опитва да измами хората, като ги накара да смятат, че причината за тяхното нещастие или проблеми е всяко друго нещо, но не и реалната причина. Той иска те да си мислят, че са отчаяни поради това, което се случва около тях (техните обстоятелства), като нещастието всъщност идва от това, което се случва вътре в тях (техният начин на мислене).

С години аз смятах, че съм нещастна поради това, което другите ми причиняват или не правят за мен. Винях децата си и съпруга си за състоянието си. Смятах, че ако те са по-чувствителни към моите нужди, ако бяха по-различни, ако ми помагаха повече у дома, тогава Щях да съм щастлива. И така година след година. Накрая се сблъсках с истината. Нито едно от тези неща не можеше да ме направи нещастна, ако аз изберях да имам правилно отношение. Мислите ми бяха тези, които ме правеха нещастна.

Отново ще кажа: Помислете си за това, за което по принцип мислите. Може би ще разпознаете своите проблеми, след което ще поемете към свободата със забързани крачки.

Състояния на ума

В какво състояние е твоят ум? Забелязал ли си как умът ти се променя? Понякога си тих и спокоен, а друг път разтревожен и обезпокоен . Взимаш решение и си напълно непоколебим, но не след дълго в ума си чувстваш объркване за това решение- ние, за което не много отдавна си бил съвсем сигурен и убеден.

В моя живот е имало моменти, когато съм се чувствала точно така. Понякога имах сили да вярвам на Бога без всякакво колебание, а друг път неверие и съмнение ме преследваха безмилостно.

Тъй като умът ми изглеждаше способен да изпада в толкова много състояния, аз започнах да се чудя кога да го смятам за нормален. Исках да знам какво означава да имаш нормален ум, за да мога да разпознавам ненормалното и да се справям с него веднага, щом го усетя да се промъква към моя ум.

За вярващия например, не е нормално да има критичен, осъдителен и подозрителен ум. В по-голямата част от живота си аз считах това състояние на моя ум за нормално, макар да не беше така. Аз бях свикнала с това и макар начинът ми на мислене да беше неправилен и да предизвикваше множество проблеми в живота ми, аз не осъзнавах, че нещо не е наред с моите мисли.

Изобщо не знаех, че има какво да направя, за да променя своя мисловен живот. Бях вярваща от години, но никога не бях чувала поучения за начина на мислене или за правилното състояние, в което трябва да се намира умът на един вярващ човек.

Умът ни не се новоражда, когато духът ни се новороди. Той трябва да се обновява (Римляни 12:2). Както вече казах, обновяването на ума е процес, за който е нужно време. Не се обезсърчавайте, макар да разберете от следващата част на книгата, че вашият ум е в състояние, което не е нормално за някой, който изповядва Христос за свой Спасител. Разпознаването на проблема е първата крачка към възстановяването.

В моята ситуация аз започнах да ставам по-отговорна и сериозна в своето взаимоотношение с Господа преди няколко години, и тогава Той започна да ми открива, че по-голямата част от проблемите ми се дължаха на мислите, които преобладаваха в ума ми. Умът ми бе в пълен безпорядък! Съмнявам се изобщо дали някога е бил в състоянието, в което трябваше да бъде, а ако е бил, то това е било съвсем за кратко.

Бях смазана, когато започнах да виждам колко погрешно е мисленето, към което бях буквално пристрастена. Опитвах се да прогоня неправилните мисли, но те се връщаха веднага в ума ми. Малко по малко настана свобода и дойде освобождение.

Сатана агресивно се бори против обновяването на ума ви. Затова е жизнено важно да постоянствате, без да се предавате, да се молите и да изучавате Словото в тази насока, докато спечелите пълна победа.

Кога твоят ум е в нормално състояние? Трябва ли да блуждае във всички посоки, или трябва да е способен да бъде съсредоточен и фокусиран върху това, което правиш? Трябва ли да си объркан и несигурен или трябва да си уверен и спокоен за посоката, която да поемеш в живота? Трябва ли умът ти да е изпълнен с неверие и съмнение, трябва ли да се тревожиш и безпокоиш, тормозен от различни страхове? Не е ли привилегия на Божиите деца да предоставят всичките си грижи на Господа (I Петрово 5:7)?

Божието слово ни учи, че ние имаме Христовия ум. Какво мислите е било в Неговия ум, когато Той е бил на земята - не само като Божи син, но и като Човешки син?

С молитва продължете да четете следващата част от книгата Бойното поле на ума. Вярвам, че очите ви ще се отворят за това, което е нормалното и съответно не е нормалното състояние за ума на един последовател на Христос, решен да живее победоносно.
Глава 8

Кога е нормален умът ми?

Когато човек приеме Христос за свой личен Спасител, Святият Дух идва да обитава в него. Библията ни казва, че Святият Дух познава Божия ум. Точно както човешкият дух е единственият, който Забелязвате ли как Павел се моли ти и аз да придобием мъдрост чрез просветяването на „очите на сърцето ни". Въз основата на нещата, които съм изучавала, аз сравнявам „очите на сърцето" с ума.

В какво състояние трябва да бъде умът ни като християни? С други думи какво е нормалното състояние на ума на един вярващ? За да можем да дадем отговор на този въпрос, трябва да видим какви са различните функции на ума и на духа.

Според Божието Слово умът и духът си взаимодействат. Това аз наричам принципът на „ума в подкрепа на духа".

За да разберем по-добре този принцип, нека погледнем как действа той в живота на вярващия.

ПРИНЦИПЪТ НА УМА ВЪВ ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ СДУХА

„[Защото непрекъснато се моля] дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение [прозрение на мистериите и тайните], за да Го познаете [дълбоко и интимно] и да преизпълни със светлина очите на сърцето ви, за да познаете каква е надеждата, към която ви призовава, и колко богато е Неговото славно наследство между светиите (заделените за Него)." Ефесяни 1:17, 18

познава мислите на човека, така и Божият Дух е Единственият, Който познава ума на Бога.

Тъй като Святият Дух обитава вътре в нас, а Той познава ума на Бога, една от Неговите цели е да ни изявява Божията мъдрост и откровение. Мъдростта и откровението са вложени в духа ни и след това той просветява очите на сърцето ни, което е нашият ум. Святият Дух върши това, за да можем да разберем на практика духовното служение, което приемаме.

НОРМАЛЕН ИЛИ НЕНОРМАЛЕН?

Като вярващи ние сме както духовни, така и реални и естествени същества. Естественото не винаги разбира духовното. Ето защо е от жизнена необходимост нашият ум да се просветлява за това, което се случва в духа ни. Святият Дух желае да ни просвети, но умът често пропуска това, което духът се опитва да му открие, защото е твърде зает. Един твърде ангажиран ум не е нормален. Нормален е тогава, когато е спокоен - не празен и нищо не помнещ, а спокоен.

Умът не бива да бъде изпълнен с обяснения, тревоги, безпокойства, страх и други подобни. Той трябва да е спокоен, тих и ведър. По-нататък в книгата ще разгледаме няколко неестествени състояния на ума, които вероятно бихте могли да разпознаете като често състояние на собствения си ум.

Важно е да разберете, че умът трябва да се пази в „нормалното" състояние, което е описано в тази глава. Сравнете го с обикновеното състояние на ума си и ще видите защо толкова рядко получаваме озарение от Святия Дух и през повечето време се чувстваме изпразнени, лишени от всяка мъдрост и откровение.

Помнете, че Святият Дух се стреми да озарява ума на вярващия. Святият Дух дава информация от Бог на духа на човека и само ако умът си взаимодейства с духа, тогава е възможно човек да ходи в божествена мъдрост и откровение. Но ако човешкият ум е твърде ангажиран, той ще пропусне това, което Бог се опитва да му открие чрез духа му.

КРОТЪК. ТИХ И ТЪНЪК ГЛАС

И Господ му каза: Излез и застани на планината пред Господа. И ето, Господ мина и голям, силен вятър цепеше планините и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не бе във вятъра; а след вятъра- земетръс; но Господ не бе в .-земетръса; и след земетръса - огън, но Господ не бе в огъня; а след огъня - кротък, тих и тънък глас. 3 Царе 19:11, 12

Дълги години се молех за откровение, исках от Бог да ми изяви неща чрез Святия Си Дух, който живее вътре в мен. Знаех, че това е духовна молба. Вярвах в написаното в Божието Слово и се чувствах съвсем сигурна, че щом исках, щях да получа. Въпреки това през по-голямата част от времето се чувствах като „духовен тъпак", както се изразявам аз. Тогава научих, че не приемах много от това, което Святият Дух се опитва да ми покаже, просто защото моят ум бе толкова буен и препускащ във всевъзможни посоки, че аз на практика пропусках предоставяната ми информация.

Представете си, че двама души са заедно в една и съща стая. Единият се опитва да прошепне някаква тайна на другия. Ако стаята е изпълнена със силен шум, макар да е предавано определено послание, този който очаква да го чуе, ще го пропусне, защото стаята е твърде шумна и той не може да го чуе. Ако той не бъде достатъчно внимателен, няма да разбере, че някой му говори.

Така е и в общуването между Божия Дух и нашия дух. Святият Дух е нежен. В повечето случаи Той ни говори така, както говори на пророка от цитирания пасаж - в „кротък, тих и тънък глас". Ето защо за нас е от изключителна важност да се научим да стоим в състояние на способност да слушаме Неговия глас.

ДУХЪТ И УМЪТ

Тогава, какво? Ще се моля с духа си [чрез Святия Дух, който е вътре в,мен], но ще се моля [интелигентно] и с ума си и разума си. I Коринтяни 14:15

Може би най-добрият начин, по който да се обясни този принцип на „ума в подкрепа на духа", е чрез молитвата. В този стих апостол Павел казва, че се моли и с духа си, и с ума си.

Аз добре разбирам за какво говори Павел, защото и аз правя същото. Доста често се моля в духа на непознат език и след това започвам да се моля за конкретно нещо на своя роден език. Вярвам, че по този начин умът подпомага и подкрепя духа. Те си взаимодействат, за да придобия знание и мъдрост от Бога по разбираем за мен начин.

Същото работи и в обратна посока. Има моменти, когато духът ме нуди да се моля и затова се предоставям на Бог в молитва. Ако не чувствам конкретен подтик в духа си, просто започвам да се моля, водена от своя разум. Моля се за проблеми и ситуации, с които съм запозната. Понякога такива молитви изглеждат наистина скучни, без никаква помощ от духа. Понякога ми е трудно да се моля така, затова правя нещо, което вече добре знам.

Продължавам по същия начин, докато Святият Дух вътре в мен не ми посочи нещо конкретно. Когато това стане, знам, че съм поела в правилната посока и се моля за нещо, за което Той иска да се моля, а не нещо, за което аз се опитвам да се моля. По този начин умът ми и духът ми си взаимодействат, като си помагат един на друг, за да постигнат Божията воля.
ГОВОРЕНЕ НА НЕПОЗНАТ ЕЗИК И ТЪЛКУВАНЕ

Затова, който говори на [непознат] език, трябва да се моли 1 за [силата] и да тълкува и обяснява това, което казва. Защото ако се моля на [непознат] език, духът ми [чрез Святия Дух вътре в мен] се моли, а умът ми не е продуктивен [не дава плод и на никого не е от полза]. I Коринтяни 14:13, 14

Друг пример за начина, по който духът и умът си взаимодействат, е дарбата говорене на езици, която върви успоредно с дарбата да се тълкуват.

Когато говоря на езици, моят ум не дава плод до тогава, докато Бог не даде на мен или на някой друг разбиране за това, което казвам. Едва тогава моят ум става плодоносен.

Не забравяйте, че дарбите не са говорене на езици и превод на езици. Преводът е буквално словесно изговаряне на посланието, докато при тълкуването един човек дава обяснение на това, което е казал някой друг, но в собствения си стил, изявено чрез неговата конкретна персоналност.

Нека ви дам пример: Сестра Смит може да се изправи в църква и да изрече послание на непознат език. Нито тя, нито някой друг знае какво казва, защото посланието идва от нейния дух. Бог може да ми даде способност да разбера какво е посланието, но в по-общ смисъл. Когато с вяра започна да тълкувам изговореното, аз правя посланието понятно на всички. Но то идва чрез мен и чрез моя уникален начин на изразяване.

Да се молиш в духа (на непознат език) и да тълкуваш (този непознат език) е един удивителен начин, по който да разберем принципа на „ума в подкрепа на духа". Духът говори нещо, а умът го осъзнава и разбира.

Помислете за това - ако сестра Смит говори на непознат език и Бог търси някой, който да даде тълкувание, Той ще ме подмине, ако моят ум е твърде зает и ангажиран, за да Го послуша. Дори и да се опита да даде тълкуванието на мен, аз няма да мога да го приема.

Когато бях съвсем млада в Господа и изучавах духовните дарби, аз се молех най-вече на езици. След като премина доста време, започнах да се отегчавам от молитвения си живот. Когато започнах да говоря на Господа за това, Той ми показа, че моето отегчение произлиза от там, че не разбирах за какво точно се молех. Макар да знам, че не е необходимо винаги да имам разбиране за нещата, които казвам, когато се моля в духа, аз съм разбрала, че този вид молитва е неуравновесена и крайна, а и не съвсем плодоносна, ако никога не получавам яснота за нещата, за които се моля.

СПОКОЕН. БУДЕН УМ

Ще опазиш и държиш в съвършен и постоянен мир този, чиито ум [и в своите наклонности и в своя характер] престоява • в Теб, защото на Тебе се посвещава, на Тебе се обляга и на Тебе се надява с увереност. Исая 26:3

Надявам се от посочените примери ясно да видите, че умът ни и духът ни определено си взаимодействат. Ето защо е от изключителна важност умът ни да се поддържа в нормално състояние. В противен случай той не би могъл да подкрепя духа ни.

Сатана е запознат с този факт и затова се опитва да атакува ума ни и да разпали война на бойното поле на нашия ум. Той се стреми да претовари и преумори ума ти, като го изпълва с най-различни неправилни мисли, за да не бъде свободен и достъпен за Святия Дух, Който да работи у теб чрез твоя дух.

Умът трябва да е спокоен. Както ни казва пророк Исая, когато умът е насочен към правилните неща, той ще бъде изпълнен с мир.

В същото време умът трябва да е бдителен. Това става невъзможно, когато той е претоварен с неща, които не е предназначен да носи.

Помисли за това: доколко твоят ум е нормален?