Бойното поле на ума

„Бъдещето ми е определено от миналото

и от настоящето ми. "

Пустинен манталитет № 1

Притчи 29:18

Израилтяните нямали позитивност за живота си - нямали мечти, Те знаели от къде са дошли, но нямали представа накъде отиват. Всичко в живота им се основавало на това, което някога видели и което сега можели да видят. Те не знаеха как да гледат с „очите на вярата."

ПОМАЗАН, ЗА ДА ДОНЕСЕ ОСВОБОЖДЕНИЕ

Духът на Господа е върху Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; пратил Ме е да проглася освобождение на пленниците, и преглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените, да проглася благоприятната Господня година. Лука 4:18, 19

Аз съм отрасла малтретирана от своя баща. Отгледана съм в неуютен дом. Детството ми бе изпълнено със страх и мъчение. Според учените личността на човек се оформя през първите пет години от неговия живот. Моята личност бе напълно объркана. Аз живеех зад въображаеми стени, които бях издигнала, за да се предпазя от нараняванията от други хора. Бях се заключила за хората отвън, но по този начин държах и себе си в затвор вътре. Бях доста контролираща личност, същевременно изпълнена с множество страхове и единственият начин, по който можех да живея, бе като чувствам, че владея обстановката, като по този начин смятах, че никой не може Да ме нарани.

Като млада жена, опитваща се да живее за Господа и да следва християнския начин на живот, знаех от къде идвам, но и представа и нямах накъде вървя. Смятах, че бъдещето ми ще бъде вечно помрачавано и изкривявано от моето минало. Мислех си: „Как е възможно някой с моето минало някога да бъде наред? Това не е възможно!" Исус обаче казва, че Той е дошъл, за да излекува болните да освободи угнетените, наранените и тези, които са смазани от бедствията в живота си.

Исус дойде, за да отвори вратите на затворите и да освободи всички пленници. Аз нямах никакъв напредък в живота си, докато не повярвах, че мога да бъда освободена. Трябваше да придобия позитивно видение за живота си, трябваше да повярвам, че моето бъдеще не се определя нито от миналото ми, нито от настоящето ми.

Ти може също да си имал нещастно минало и дори сега да се намираш в негативни и потискащи обстоятелства. Може да си изправен пред ситуации, които да са толкова лоши, че да ти изглежда сякаш няма никаква причина за надежда. Но аз смело ти заявявам, че твоето бъдеще не се определя нито от миналото, нито от настоящето ти!

Придобий нов манталитет. Настрой ума си на различни вълни. Повярвай, че за Бога всичко е възможно (Лука 18:27); за хората някои неща са невъзможни, но ние служим на един Бог, Който е сътворил от нищото всичко, което можем да видим (Евреи 11:3). Дайте Му своята празнота и само гледайте как Той действа. Всичко, което Му е необходимо, е твоята вяра в Него. От теб се иска само да повярваш, а Той ще свърши останалото.

ОЧИ, КОИТО ВИЖДАТ: УШИ, КОИТО ЧУВАТ

И ще израсте пръчка от Йесеевия пън, и фиданка от корените му ще носи плод; и Духът Господен ще почива на Него - дух на мъдрост и разум, дух на съвет и на сила, дух на знание и на страх от Господа; и Той ще се наслаждава в страха от Господа. Той няма да съди според каквото вижда с очите Си, нито ще решава според каквото чува с ушите Си. . Исая 11:1-3

Не сме способни да направим точна преценка според това, което виждаме с естествените си очи. Трябва да имаме „духовни очи", с които да виждаме, и „духовни уши", с които да чуваме. Трябва да можем да чуваме това, което говори Духът, а не това, което казва светът. Оставете Бог да ви говори за вашето собствено бъдеще, а не всички останали хора.

Израилтяните непрекъснато гледали и говорели за начина, по който са живели и по които са били нещата преди. Бог ги извел от Египет чрез ръката на Мойсей и им говорил чрез него за Обещаната земя. Бог искал те да насочат погледа си към мястото, на което отивали, е не към това, където някога са били. Нека погледнем няколко стиха, които ясно описват тяхното отношение.

КАКЪВ Е ПРОБЛЕМЪТ?

И всички израилтяни роптаеха и се оплакваха от ситуацията си, като обвиняваха Мойсей и Аарон; и цялото общество им рече: Да бяхме измрели в Египетската земя! Или в тази пустиня да бяхме измрели!

И защо ни води Господ в тази земя, да паднем от меч и жените ни и децата ни да станат плячка? Нямаше ли да е по-добре да се върнем в Египет? Числа 14:2, 3

Насърчавам ви внимателно да прегледате този пасаж. Забележете колко негативни са били тези хора - оплаквали са се, готови били лесно да се откажат, предпочитали да се върнат в робство, вместо Да преминат през пустинята, за да стигнат до Обещаната земя.

Всъщност те не са имали какъвто и да е проблем, те самите са били проблемът!

ЛОШИТЕ МИСЛИ РАЖДАТ ЛОШО ОТНОШЕНИЕ"

А вода нямаше за обществото, тъй че людете се събраха против Мойсей и против Аарон. Те се скараха с Мойсей и казваха: Да бяхме измрели и ние, когато братята ни измряха [в язвата] пред Господа!

Защо доведохте Господнето общество в тази пустиня, да измрем в нея ние и добитъкът ни? Числа 20:2-4

От собствените им думи ясно се вижда, че израилтяните изобщо не се доверявали на Господа. Те имали негативно отношение на пораженци. Те са решили, че ще се провалят, още преди да са започнали, само защото обстоятелствата, в които са се намирали не са били съвършени. Те проявили отношение, което произлиза от неправилния начин на мислене Лошото отношение е плод на лошите мисли.

ЛИПСА НА ОТНОШЕНИЕ НА ПРИЗНАТЕЛНОСТ

А когато отпътуваха от планината Ор към Червено море, за да обиколят Едомската земя, людете станаха нетърпеливи (обезсърчени и потиснати) поради [изпитанията по] пътя.

И людете заговориха против Бога и против Мойсей, като казваха: „защо ни изведохте от Египет да измрем в пустинята? Защото няма ни хляб, ни вода и душата ни се отвращава от тази жалка (презряна, непитателна) манна. Числа 21:4, 5

Освен лошото отношение, за което четохме в пасажа по-рано, в този виждаме доказателство за невероятната неблагодарност на израилтяните. Те не могли да спрат да мислят за мястото, на което прекарали дълго време, и за това, на което се намирали сега, поради което не успели да стигнат до предопределената цел.

За тях е щяло да е от голяма полза да си спомнят за своя праотец Авраам. Той също е преживял разочароващи моменти в живота си, но не им е позволил да повлияят негативно на неговото бъдеще

ЖИВОТ БЕЗ СПОРОВЕ

Така се появи спречкване между Авраамовите говедари и Лотовите говедари. По това време ханаанците и ферезейците населяваха тази земя [което направи придобиването на храна за добитъка още по-трудно].

Затова Авраам каза на Лот: Да няма, моля, раздор между мене и тебе, и между моите говедари и твоите говедари; защото !? сме роднини.

Не е ли пред тебе цялата земя? Моля, нека се разделим. ; Ако ти идеш наляво, аз ще ида надясно; ако ти идеш надясно, аз ще ида наляво

Лот повдигна очи и видя, че цялата равнина на Йордан е добре напоявана. Преди Господ да разруши Содом и Гомор тя беше като Господнята градина, като Египетската земя чак до Сигор.

Затова Лот си избра цялата Йорданска долина и тръгна към изток, та се разделиха един от друг. Битие 13:7-11

Авраам познавал опасността от това да се живее в раздори и конфликти. Затова той помолил Лот да се разделят един от друг. За да ходят в любов и за да е сигурен, че няма да има повече раздори помежду им, Авраам позволил на своя племенник пръв да избере мястото,което му харесва. Лот избрал по-добрата земя - долината на река Йордан, и се разделили.

Не бива да забравяме, че Лот не притежавал нищо преди Авраам Да го благослови. Помислете си какво отношение можел да има Авраам, но вместо това избрал да бъде различен! Той знаел, че ако Се Държи както подобава, Бог ще се погрижи за него.

ВДИГНИ ОЧИТЕ СИ И ВИЖ

И Господ каза на Авраам, след като Лот се отдели от него: Повдигни сега очите си от мястото, на което си, и погледни на север и юг, на изток и запад; защото цялата земя, която виждаш, ще дам на тебе и на потомството ти до века. Битие 13:14, 15

Тук четем, че макар Авраам да бил в по-неблагоприятни условия след като племенникът му се отделил от него, Бог искал от него да „повдигне" очите си от мястото, на което се намирал, и да види мястото, на което Бог иска да го заведе.

Авраам имал добро отношение към своята трудна ситуация, поради което дяволът не успял да попречи на Божиите благословения да го достигнат. Бог дал на Авраам много повече притежания, отколкото имал преди Лот да се отдели от него, и го благословил във всяко едно отношение.

Насърчавам ви да погледнете позитивно на възможностите за бъдещето си и да започнете да „извиквате тези несъществуващи неща, така сякаш те наистина съществуват"(Римляни 4:17). Мислете и говорете добри неща за вашето бъдеще, според това, което Бог е поставил в сърцата ви, а не според това, с което сте се сблъсквали в своето минало или настояще.
Глава 17

„Някой друг да го направи вместо мен.

Не искам да поема тази отговорност."

Пустинен манталитет № 2

„И Тара взе сина си Аврам и внука си Лот, Арановия син, и снаха си Сарая, жената и сина си Аврам и излязоха заедно от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; и като дойдоха в Харан, там се заселиха." Битие 11:31

Отговорността често пъти се определя като нашия отклик на Божиите способности. Да бъдеш отговорен означава да откликнеш на възможностите, които Бог поставя пред тебе. Бог дал на бащата на Авраам отговор - възможност да откликне на Неговата, способност. Той поставил пред него възможността да отиде в Ханаан. Вместо да върви докрай с Господа, той предпочел да спре и да се установи в Харан. Много лесно е да бъдем развълнувани, когато Бог ни говори и ни дава възможност да направим определено нещо. Също както Тара и ние много пъти не довършваме това, което сме започнали, защото когато се захванем да го правим, осъзнаваме, че се изисква много повече от емоционална тръпка и вълнения.

Повечето нови приключения са вълнуващи, само защото са нови. Вълнението обаче ще придвижва човека до един определен момент, но не би могло да го доведе до финалната линия.

Много вярващи правят точно това, което Библията казва, че направил и Тара. Насочват се към определено място, но някъде по пътя спират и там се заселват. Те се изморяват или се изтощават. Имат желание да завършат докрай пътя си, но нямат желание да поемат нужната отговорност, която се изисква от тях. Ако се намери някой друг да го направи вместо тях, с радост биха пожънали славата, но нещата изобщо не се получават по този начин.

ЛИЧНАТА ОТГОВОРНОСТ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ДЕЛЕГИРАНА

А на утрешния ден Мойсей рече на народа: Вие сторихте голям грях; но сега ще се изкача при Господа, дано да се уреди изкупление на греха ви.

Тогава Мойсей се върна при Господа и каза: О! Този народ стори голям грях, че си направи златен бог.

Но сега, ако искаш, прости греха им, ако ли не, моля Ти се, заличи мене от книгата, която си написал. Изход 32:30-32

В своята подготовка и изучаване на Словото съм открила, че израилтяните нито веднъж не са пожелали да поемат отговорност за нещата, които правели. Мойсей се е молил вместо тях, търсил е лицето на Господа и отново той се е покайвал вместо тях, когато са се забърквали в неприятности (Изход 32:1-14).

Едно новородено бебе няма никакви отговорности, но колкото повече израства едно дете, толкова по-големи са очакванията към него да поеме отговорност. Едно от основните задължения на родителя е да научи детето си да поема отговорност. Така и Бог желае да научи Своите деца на същото нещо.

Бог ми предостави тази възможност да бъда в служение на пълен работен ден. Аз поучавам Неговото слово, проповядвам евангелието в Америка, както и по целия свят, имам радио и телевизионни предавания. Но мога да ви уверя, че отговорността, която върви редом с всичко това, е толкова голяма, че мнозина си нямат и най-малка представа какво представлява тя. Много хора казват, че искат да бъдат в служение, защото си мислят, че то е едно непрестанно преживяване в Духа.

Много хора подават документи за работа при нас и си мислят, че да станат част от нашето служение, е най-хубавото нещо, което може да им се случи. По-късно обаче те откриват, че на това място се работи, както на всяко друго. Трябва да стават рано сутрин, да идват навреме на работа, да бъдат под нечий авторитет, да следват една и съща рутина всеки ден. Когато хората ни казват, че искат да дойдат и да работят за нас, аз им отговарям, че ние не се носим по цял ден на облаци и не пеем „Алилуя". Ние работим и то доста усърдно. Ходим достойно и правим всичко което правим, като се стремим към съвършенство.

Разбира се, голяма привилегия е да се работи в служение, но това, което се опитвам да ви покажа, е че когато тръпката и вълнението спрат, ще откриете, че от вас се очакват големи неща, както и поемането на голяма отговорност.

ИДИ ПРИ МРАВКАТА!

Иди при мравката, о ленивецо, размишлявай за постъпките й и стани мъдър.

Тя няма ни началник, ни надзирател или управител, но приготвя храната си лете и събира яденето си по жетва.

Докога ще спиш, ленивецо? Кога ще станеш от сън? Малко спане, малко дрямка, малко скръстване на ръце за почивка - И ще дойде сиромашия върху тебе като разбойник или като един, който пътува [който бавно, но сигурно пристъпва към теб] и немотия като грабител, [който те прави безпомощен].

Притчи 6:6-11

Този мързел на израилтяните била една от причините, поради които се скитали в пустинята цели четиридесет години, за да извървят път, който по принцип би им отнел само единадесет дни.

Аз обичам да чета този пасаж от Притчи, в който вниманието Ни е приковано към мравката, която без да има надзирател или началник, подсигурява това, което е необходимо за нея и семейството й.

Хора, които вечно се нуждаят от някой, който да ги мотивира, никога няма да постигнат нещо велико. Тези, които постъпват правилно, само когато някой ги гледа, също не могат да стигнат много далеко. Трябва да сме мотивирани отвътре, а не отвън. Трябва да живеем живота си пред Бога, като знаем, че Той вижда всичко и че наградата ни ще дойде от Него, ако постоянстваме да правим това, което Той иска от нас да правим.

МНОЗИНА ПРИЗВАНИ. МАЛЦИНА ИЗБРАНИ

Защото мнозина са призвани, но малцина избрани. Матей 20:16

Някога чух един учител да казва, че този стих означава, че мнозина са призвани или получили възможността да направят нещо за Господа, но малко са тези, които са готови да поемат отговорността и да откликнат на призива.

Както споменах по-рано в своята книга, много хора имат желание, но не и волята да го изпълнят. Хора с „пустинен манталитет" искат да имат всичко, без обаче да правят каквото и да било.

СТАНИ И ИДИ!

След смъртта на Господния слуга Мойсей, Господ говори на Исус Навиевия син, Мойсеевия помощник, казвайки:

Слугата ми Мойсей умря; затова сега стани [заеми мястото му], мини през този Йордан, ти и целият този народ, и влезте в земята, която Аз давам на тях, на израилтяните.

Всяко място, на което стъпи стъпалото на нозете ви, давам ви го, както казах на Мойсей. Исус Навин 1:1-3

Когато Бог казал на Исус Навин, че Мойсей е мъртъв и че Исус Навин трябва да заеме неговото място и да заведе народа на Израил през Йордан, в Обещаната земя, това е означавало много нови отговорности за него.

Същото се отнася и за нас, когато тръгнем, за да завладеем своето духовно наследство. Нито ти, нито аз ще можем някога да служим под помазанието на Бога, ако преди това не сме готови да поемем сериозно своите отговорности в живота.

ЕТО, СЕГА Е БЛАГОПРИЯТНОТО ВРЕМЕ!

Който се взира във вятъра [и чака всички условия да станат благоприятни], няма да засее; и който гледа към облаците, няма да жъне. Еклисиаст 11:4

През 1993, когато Бог ни показа, че иска да започнем телевизионни предавания, Той ни каза:, Давам ви възможност да излезете по телевизията, но ако не поемете тази отговорност сега, тя няма да мине повторно край вас." Ако Бог не ни беше показал, че тази възможност е за това определено време, ние с Дейв щяхме да отложим стартирането й. В крайна сметка тогава се намирахме в доста удобно положение и не търсехме промяна.

Цели девет години бяхме в процес на „раждане" на служението „Живот в Словото". А сега Бог ни даваше възможност да достигнем до повече хора, което бе желанието и на нашето сърце. Но за да го направим, трябваше да оставим своите удобни позиции и да поемем новата отговорност.

Когато Бог кара Своите деца да направят нещо, пред тях застава едно голямо изкушение да отложат, докато дойде „по-удобен" момент (Деяния 24:25). Хората винаги са склонни да изчакват, докато това, което трябва да направят, няма да им коства толкова много или ще стане по-лесно за изпълнение.

Насърчавам ви да бъдете човек, който не се страхува от отговорности. Само когато има съпротивление, тогава се изгражда вашата сила. Ако правите само това, което ви е лесно, ще си останете винаги слаби.

Бог очаква и от тебе, и от мене да сме отговорни и да поемаме грижа за всяко нещо, което Той ни поверява - да направим нещо, което ще даде добър плод. Ако ние не използваме талантите и дарбите, които Бог ни е дал, тогава сме безотговорни към това, което Той ни е поверил.

БЪДИ ГОТОВ!

И тъй, бдете [отдайте цялото си внимание и бъдете активни], защото не знаете нито деня, нито часа, в който ще дойде Човешкия син. Матей 25:13

Матей 25 е една от главите в Библията, която ни учи какво трябва да правим докато очакваме завръщането на Господаря.

Първите дванадесет стиха описват десет девици, пет от който неразумни, а другите пет - мъдри. Петте, които били неразумни, нямали желание да правят нищо допълнително, за да са сигурни, че са готови да Го посрещнат когато дойде. Те направили абсолютния минимум, който се изисквал от тях и нямали желание да извървят допълнителната миля, затова взели масло, колкото им било необходимо, за да не угаснат светилниците им. Мъдрите обаче отишли отвъд това, което се е изисквало от тях. Те взели допълнително масло, за да са сигурни, че са напълно подготвени дори и за дълго очакване.

Когато младоженецът дошъл, неразумните се събудили и открили, че техните светилници догарят и естествено поискали от мъдрите девици да им дадат от своето масло. Обикновено така става. Хората, които са мързеливи и постоянно отлагат нещата, винаги искат от онези, които работят упорито и са отговорни, да направят вместо тях това, което те самите е трябвало да направят.

УПОТРЕБИ ТОВА. КОЕТО ТИ Е БИЛО ДАДЕНО

Зли и лениви, и мързеливи слуго!... Матей 25:26

Матей 25 записва една притча, в която Исус разказва за трима слуги, на които били дадени таланти, по право принадлежащи на техния господар. След това техният господар заминал за далечна страна, като очаквал, докато го няма, неговите слуги да се погрижат за нещата му както подобава.

Мъжът, на когото били дадени пет таланта, ги употребил. Инвестирал ги и спечелил още пет освен тях. Мъжът, на когото били дадени два таланта, направил същото. Но този, който получил само един талант, го заровил и абсолютно нищо не направил с него. На него Господарят казал: „Ти нечестиви, лениви и мързеливи слуго!" После наредил да му отнемат този един талант и да го дадат на онзи, който придобил общо десет, а мързеливият слуга бил сурово наказан.

Насърчавам ви да откликнете подобаващо на способностите; които Бог ви е дал, като направите с тези си таланти всичко, което е по силите ви, така че когато Господарят се върне, да Му дадете не само това, което Той първоначално ви е дал, но и много повече заедно с него.

Библията категорично ни показва, че Божията воля е да принасяме много плод и той да бъде траен (Йоан 15:16).

ВЪЗЛАГАМЕ ГРИЖИТЕ СИ. А НЕ ОТГОВОРНОСТИТЕ СИ

Смирявайте се под мощната ръка на Бога и Той ще ви възвеличи своевременно.

И всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас. I Петрово :6, 7

Не се страхувайте от отговорностите. Научете се да възлагате грижите си на Бога, а не своите отговорности. Някои хора са се научили да живеят без да се тревожат за каквото и да било. Те са станали експерти в това да „възлагат грижите си" и така им харесва, че възлагат и отговорностите си на Бога.

Вземете твърдо решение да се справяте с всичко, което ви се изпречи на пътя, без да бягате от него само защото ви изглежда твърде предизвикателно.

Винаги помнете, че ако Бог ви дава това, което искате от Него, има и отговорност, която върви с това благословение. Ако вие притежавате дом или кола, Бог очаква вие да се грижите за тях. Демони на мързел могат да атакуват ума или мислите ви, но вие имате Христовия ум и със сигурност можете да разпознаете измамите на дявола и да не се водите от своите чувства, а да направите това, което е правилно, независимо от това, което изпитвате. Да поискаш нещо е лесната част, но да поемеш отговорността за това нещо е тази част, която развива характера.

Спомням си време, в което се опитвах да убедя съпруга ми да купи къща на брега на езеро - място, на което да можем да ходим, за да се молим, да си почиваме или да се подготвяме и изучаваме Словото. Исках място, на което да се „махаме от всичко останало". Говорех му колко прекрасно би било, как нашите деца и внуци ще се наслаждават на това място и даже как можем да водим водачите, с които работим, за да имаме работни срещи или време за молитва заедно.

Всичко звучеше страхотно, а аз усещах желанието в моите чувства, но Дейв непрекъснато ми повтаряше колко много отговорности ще имаме, ако си вземем такава къща. Той ми напомняше колко сме заети и без да я имаме. Говореше ми за заема, който имаме, и за вноските, които трябва да правим, за да го погасим. Убеждаваше ме, че ще е по-добре да си наемаме място и да си плащаме за това, вместо да си купим цяла къща и да поемем всички отговорности, свързани с притежаването й.

Аз гледах доста емоционално на нещата, а той напълно практично. Всеки път, когато трябва да вземем някакво решение, трябва да обръщаме внимание и на двете страни - не само на приятните неща, но и на отговорностите, които вървят редом с удоволствията. Къща на брега на езеро е чудесно нещо за тези, които могат да посветят достатъчно време, за да се грижат за нея, но ние не разполагахме с такова. Дълбоко в себе си аз добре осъзнавах това, но в продължение на една година се опитвах да убедя Дейв да си купим такава къща.

Сега съм много благодарна, че той устояваше позицията си твърдо. Ако не го беше направил, със сигурност щяхме да купим къщата, да я задържим за известно време и в крайна сметка да я продадем на някой друг, защото поддържането й щеше да отнеме много от нашето време. Всъщност наши приятели си купиха къща на брега на едно езеро и можем да я наемаме от тях всеки път, когато тяхната и нашата програма позволяват.

Ако употребяваш мъдрост, ще откриеш, че Бог посреща всичките ти нужди. Всеки, който се ръководи от ума на Христос, ще ходи в дух на мъдрост, а не воден от своите емоции.

Бъди отговорен!
Глава18

„Моля те, направи всичко по-лесно, защото не мога

да се справя, ако нещата са твърде трудни!"

Пустинен манталитет № 3

Този неправилен начин на мислене е много близък с онзи, който обсъдихме в предната глава, но предизвиква множество проблеми в живота на Божите деца, затова го разглеждам в отделна глава от тази книга, Това е едно от най-често срещаните оправдания, които чувам от хората, които идват, за да се молим за тях. Твърде често идват при мен било за съвет, било за молитва и когато им кажа какво казва Божието Слово за тяхната ситуация, или какво Святият Дух ми говори да им кажа, техният отговор е: „Знам, че е така. И на мене Бог ми показва същото нещо. Но Джойс, това е толкова трудно.”

Бог ми показа, че врагът се опитва да втълпи тази мисъл в ума на хората, за да ги накара по-лесно да се откажат и да се предадат.

Преди няколко години, когато Бог ми показа тази истина, Той ми заръча да престана да казвам, че всичко е много трудно, и ме увери, че ако направя това, нещата ще се променят и ще станат много по-лесни.

Дори когато сме взели твърдо решение да не се отказваме, а да постоянстваме, прекарваме доста време в мисли точно за това колко »Ще ни бъде трудно", че в крайна сметка проектът, с който сме се захванали, наистина се оказва доста по-труден, отколкото би бил, ако имахме позитивни мисли, вместо негативни.

Когато първоначално започнах да изучавам Божието слово и да виждам как трябва да живея и да се държа според него, го сравнявах с начина, по който в действителност живеех, и постоянно казвах:

„Боже, искам да правя нещата по Твоя начин, но това е толкова трудно." Тогава Господ ми припомни Второзаконие 30:11, където казва, че Неговите заповеди не са твърде трудни, нито са далеко.

Причината, поради която Господните заръки не са трудни за нас, е че Той ни е дал Святия Си Дух, който да действа мощно в нас и да ни помага във всичко, което Бог иска от нас.

ПОМОЩНИКЪТ , И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител (Съветник, Помощник, Застъпник, Адвокат, Укрепител, Опора), за да пребъдва с вас до века. Йоан 14:16

Нещата стават трудни и оплетени, когато се опитваме да ги постигнем сами, без да уповаваме и да се облягаме на Божията благодат. Ако всяко нещо в живота е лесно, няма да се нуждаем от силата на Святия Дух, който да ни помага. Библията го нарича „Помощник". Той е в нас и с нас по всяко време, за да ни помага, за да ни прави способни да постигнем това, което със свои сили не можем - дори мога да добавя, за да правим с лекота онова, което би ни било трудно без Него.

ЛЕСНИЯТ НАЧИН И ТРУДНИЯТ НАЧИН

А когато Фараон пусна народа, Бог не го преведе през пътя за Филистимската земя, при все че това беше прекият път; защото Бог каза: Да не би да се разкаят людете като видят война, и да се върнат в Египет. Изход 13:17

Можете да бъдете сигурни, че където и да ви води Бог, Той е достатъчно силен да ви опази. Той никога не допуска да ни се случи нещо повече от това, което сме способни да понесем (I Коринтяни 10:13). Това, което Той заповяда, Той и заплаща. Не е необходимо да живеем в постоянна борба и това може да стане, само ако се научим да уповаваме и да се облягаме на Него непрекъснато за силата, от която се нуждаем.

Ако знаеш, че Бог иска от тебе да направиш определено нещо, не се отказвай само защото е трудно. Когато нещата стават по-трудни, просто прекарвай повече време с Него, облягай се на Него и приемай благодат от Него (Евреи 4:16).

Благодатта е Божията сила, която идва даром към тебе, за да постигне чрез тебе това, което сам не би могъл. Пази се от мисли, които казват: „Това не мога да го направя, твърде е трудно."

Понякога Бог нарочно ни води по по-трудния път, защото изработва нещо в нас. Как бихме могли да се научим да се облягаме на Него, ако всичко в живота ни е толкова лесно, че можем да се справим съвсем сами?

Бог е повел народа на Израил по дългия и труден път, защото те все още били страхливци и Той трябвало да извърши определено нещо в тях, за да ги подготви за битките, които са им предстояли в Обещаната земя.

Повечето хора смятат, че влизането в Обещаната Земя означава край на всяка съпротива, но това не е така. Ако прочетете историите за това, което се случи след като израилтяните са пресекли река Йордан, за да завладеят обещаното, ще видите, че те са водили битка след битка. Но са спечелили всяка една от тях, защото са воювали в Божията сила и под Неговото водителство.

Бог ги е повел по дългия и труден път, макар да имаше по-кратък и по-лесен, защото Той е знаел, че не са готови за битките, които са им предстояли при завладяването на земята. Той се опасявал, че като видят враговете, могат да хукнат обратно към Египет, затова ги повел по дългия и по-труден път, за да ги научи Кой всъщност е Той и да не разчитат само на себе си.

Когато човек преминава през трудно време, умът му е склонен да се предаде и да се откаже. Сатана знае, че ако ни разгроми в умовете ни, ще ни разгроми и в живота ни. Ето защо е толкова важно да не се изморяваме, да не губим смелост и да не отпадаме.

ДРЪЖ СЕ ЗДРАВО!

Нека не ни дотяга и никога не се уморяваме да постъпваме благородно и да вършим добро, защото в точното време и в определения сезон ще пожънем, ако не се отпускаме, не се обезсърчаваме и не се отказваме. Галатяни 6:9

Да ни дотегне и да се уморим означава да се откажем в ума си за дадено нещо. Святият Дух ни насърчава да не се предаваме в ума, защото само ако се държим, ще пожънем своевременно.

Помислете си за Исус. Веднага след като е кръстен във вода и изпълнен със Святия Дух, е отведен от Духа в пустинята, за да бъде изпитан от дявола. Не се оплакал нито веднъж, нито се обезсърчил или депресирал. Той не мислел, нито говорел негативно. Не се объркал, опитвайки се да измисли отговор на въпроса защо Му се случва това. Той издържал победоносно всеки един изпит.

Във времето на Своето изпитание и трудност нашият Господ не се скитал из пустинята четиридесет дни, говорейки колко трудна и невъзможна е ситуацията Му. Той черпел сили от Своя небесен Баща и извоювал победа (Лука 4:1-13).

Представяте ли си Исус да пътува със Своите ученици и да говори колко Му е трудно всичко това? Можете ли да Го видите да дискутира с учениците Си колко е страшно да отиде на кръста... и колко се бои от това, което Му предстои..., колко изнервящо е да живее в тези условия, обикалящ по цялата земя, без да има място, което да нарече дом, без покрив на главата и без легло, на което да си легне вечер?

В моя живот, пътувайки от място на място из целите Щати, за да проповядвам евангелието, аз трябваше да се науча да не говоря за трудностите, които имам в служението. Трябваше да се науча да не се оплаквам колко неприятно е да отсядам всеки път в непознат хотел, постоянно да се храня навън, да спя в различно легло всеки уикенд, да съм далеко от дома, да се срещам с различни хора и тъкмо когато започна да свиквам с тях, да си тръгвам.

Аз и ти имаме Христовия ум и следователно можем да се справим с всяко нещо, точно както и Той се е справил - като имаме манталитет на победители, а не на такива, които се отказват.

УСПЕХЪТ СЛЕДВА СТРАДАНИЕТО

И тъй, понеже Христос пострада по плът заради нас, въоръжете се и вие със същата мисъл и цел [търпеливо да пострадате вместо да не успеете да угодите на Бог]. Понеже пострадалият по плът [като има Христовия ум] се е откъснал от [умишления] грях [престанал е да угажда на себе си и на света и е започнал да угажда на Бога].

За да живее през останалото в тялото време не вече по човешки страсти и апетити, а по Божията воля. I Петрово 4:1, 2

Този пасаж ни показва тайната как да се справим през трудните ситуации и времена. Ето и моята интерпретация на тези два стиха:

„Мислете за всичко, през което премина Исус, как Той понесе страдания в плътта Си и това ще ви помогне да се справите, когато минавате през трудности. Въоръжете се за битка; подгответе се да спечелите, като мислите, както Исус мислеше: „Търпеливо ще пострадам, вместо да не успея да угодя на Бога." Защото ако и аз пострадам, понеже имам Христовия ум, няма да живея само за да угодя на себе си и да правя това, което ми е лесно, и да избягвам всяка трудност. Но ще имам силата да живея за това, което Бог желае, а не за да угодя на плътта си и светските си чувства.” Има страдания „в плътта", които трябва да понесем, за да успеем да извършим Божията воля.

Плътта ми не винаги се чувства удобно в този ми начин на живот и с постоянните ми пътувания, но аз знам със сигурност, че това е Божията воля за мен и аз ще я следвам. Ето защо трябва да се въоръжа с правилно мислене за живота си, защото в противен случай съм разгромена още преди да съм го започнала.

В живота ти може да има човек, около когото трудно се стои, но да знаеш, че Бог иска да поддържаш това взаимоотношение и да не бягаш от него. Плътта ти недоволства и страда от трудностите, които изпитва, когато е около този човек, но ти можеш да се подготвиш, като започнеш да мислиш и да гледаш правилно на ситуацията.

САМО ХРИСТОС ТИ Е ДОСТАТЪЧЕН В СВОЯТА ДОСТАТЪЧНОСТ

Зная как да съм унижен и да живея смирено в трудни обстоятелства, зная и как да се наслаждавам на много и да живея в изобилие. Във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната да се справям с всяка ситуация, и да съм сит, и да съм гладен, да живея в изобилие и да имам какво да спестя или в оскъдност и нужда.

За всичко имам сила в Христос, Който ме подкрепя [Готов съм на всичко и съм способен на всичко чрез Него, Който ми придава вътрешна сила. Само Христос ми е достатъчен в Своята достатъчност]. Филипяни 4:12, 13

Правилното мислене ни „въоръжава" за битка. Да влезеш в битка с неправилно мислене е като да застанеш на фронтовата линия по време на бой без да имаш никакво оръжие. Ако направим това, няма да издържим дълго.

Израилтяните само хленчели, поради което скитали в пустинята цели четиридесет години, извървяваики път, които отнема само единадесет дни. Те се оплаквали за всяка трудна ситуация и мрънкали пред всяко ново предизвикателство - непрекъснато говорели колко трудно е всичко. Техният манталитет бил: „Моля, направете всяко нещо лесно; не можем да се справим, ако е толкова трудно!"

Аз осъзнавам, че много от вярващите са неделни войни и седмични хленчещи. Те говорят добре в неделя по време на църка с всичките си приятели, но в понеделник и през останалите дни от седмицата, когато е време да „изпълнят думите", говорени в неделя, и няма кого да впечатлят, се провалят при най-малкото изпитание.

Ако ти само се оплакваш и хленчиш, облечи се с нов начин на мислене, който ти казва: Аз мога да направя всяко нещо чрез Христос, Който ми дава сила (Филипяни4:13