Бойното поле на ума

„Не мога да спра, аз просто съм пристрастен към мрънкането,

критикарството и оплакването!"

Пустинен манталитет №4

Докато не се научим да прославяме Бога с нашето отношение през време на трудности, няма да бъдем освободени. Не страданието прославя Бога, а благочестивото отношение във време на трудност е угодно Богу и Му принася слава.

Ако искаме да приемем от тези стихове това, което Бог иска да получим, тогава не трябва да ги четем бавно и внимателно, докато осъзнаем всяка една фраза и изречение от тях. Аз ще бъда съвсем откровена и ще ви кажа, че съм изучавала тези стихове дълго време, за да се опитам да разбера защо на Бог Му е толкова угодно да страдам аз, след като Исус понесе моите страдания и се натовари с болката от моята скръб (Исая 53:3-6).

Доста години ми отне да осъзная, че същността на тези стихове в I Петрово е не самото страдание, а моето отношение по време на това страдание.

Забележете думата „търпеливо", която е употребена в този пасаж, което говори, че ако някой се държи с нас несправедливо, а ние го понесем търпеливо, това е угодно Богу. Онова, което удовлетворява Бога, е „Защото това е благоугодно (одобрено, приемливо и достойно за благодарност), ако някой поради съзнанието за Бога претърпява оскърбления, като страда несправедливо. Защото каква слава има, когато вършите зло и ви наказват за престъпленията ви, а вие сте търпеливи? Но ако понасяте търпеливо наказанието[което следва], когато вършите добро и страдате незаслужено, тогава това е угодно на Бога. „ I Петрово 2:19, 20

нашето търпение, а не нашето страдание. За да ни насърчи във времето на нашите страдания, Петър ни напомня да гледаме на Исус и на начина, по който Той търпеливо е понесъл несправедливостите към Него.

ИСУС. НАШИЯТ ПРИМЕР

Понеже за това сте и призвани [това е неразделна част от вашето призвание]; Защото и Христос пострада за вас и ви остави [личния Си] пример, за да следвате по Неговите стъпки.

Който грях не е сторил, нито се е намерила лукавщина (измама) в устата Му; Който като беше охулван и обиждан, с хула и обида не отвръщаше; като беше бит и страдаше, не заплашваше [да отмъсти]; но предаваше [както Себе Си, така и] делото си на Този, Който съди справедливо. I Петрово 2:21-23

Исус е пострадал, но го е направил славно! Тихо, без оплакване, в пълно доверие на Бога без значение как са изглеждали нещата, Той останал непоколебим във всяка една ситуация. Той не е бил търпелив, само когато нещата са били лесни, а нетърпелив, когато Му е било трудно или са били несправедливи с Него.

Горепосоченият стих ни показва, че Исус е нашият пример и Той е дошъл, за да ни покаже как да живеем. Начинът, по който се държим и се справяме със ситуациите пред другите хора, им показва как те трябва да живеят. Ние учим децата си най-вече чрез личния си пример, а не само с думи. Трябва да сме живи послания, четени от всички хора (II Коринтяни 3:2, 3), светлина, ярко грееща в мрака (Филипяни 2:15).

ПРИЗВАНИ КЪМ СМИРЕНИЕ. КРОТОСТ И ТЪРПЕНИЕ

И тъй, аз, затворник за Господа, обръщам се към вас и ви моля да се обхождате (да водите такъв живот) достойно за [божественото] званието, за което бяхте призвани [с поведение, което е в полза на призванието към служение на Бога]

със съвършено смирение на ума (смирение) и кротост (липса на егоизъм, нежност, умереност), с дълготърпение, като се търпите един друг и проявявате снизхождение, защото се обичате. Ефесяни 4:1, 2

Преди време семейството ни попадна в ситуация, която чудесно би обяснила това да страдаш смирено, кротко и търпеливо.

Синът ни, Даниел, тъкмо се беше върнал от мисионерско пътуване в Доминиканската Република. Там беше получил силни обриви по ръцете си и дори няколко отворени рани. Казали му, че това е причинено от отровен бръшлян, който вирее в тази страна. Кожата му изглеждаше толкова зле, че държахме да проверим лично какво точно е състоянието му. Нашият личен лекар отсъстваше в онзи ден, затова си уговорихме среща с доктора, който го заместваше.

Дъщеря ни, Сандра, се обади, за да запише час, каза им на колко години е Даниел и че тя, неговата сестра, ще го заведе при лекаря. Всички бяхме много заети в този ден, включително и самата Сандра. След четиридесет и пет минутно пътуване, тя пристигнала в лекарския кабинет, само за да чуе: „Съжаляваме, но нашата практика е да не приемаме малолетен пациент, който не е придружен от своя , родител."

Сандра им обяснила, че когато се е обадила, тя умишлено им казала, че тя ще го води при тях, че често пъти именно тя е тази, която го е водила на лекар, поради нашите чести отсъствия. Сестрата твърдо държала Даниел да бъде придружен от родител.

За Сандра това била идеалната възможност да се разгневи. Тя бе поела тази отговорност въпреки своята заетост, само за да разбере, че положените усилия са били напразни. Предстояло й четиридесет и пет минутно прибиране до дома и цялото това разкарване й изглеждало като голяма загуба на време.

Бог й помогнал да запази самообладание. Обадила се на баща си, който тогава бил на гости при своята майка и той й казал, че ще дойде и ще се погрижи за нещата. Рано онази сутрин Дейв усетил, че трябва да мине през офиса и да вземе някои от моите книги и касети без изобщо да знае какво точно ще прави с тях. Той обаче знаел, че трябва да отиде и да ги вземе.

Когато стигнал до кабинета на доктора, жената, която записвала пациентите и попълвала формулярите, попитала Дейв дали случайно не е служител и не е женен за Джойс Майер. Той й отговорил: „Да". Тогава тя му разказала, че гледа нашите предавания по телевизията, че е научила имената ни и не й било трудно да го разпознае. Дейв си поговорил с нея и й дал една от моите книги, говореща за емоционалното изцеление.

Защо ви разказвам тази история? Какво ли щеше да се случи, ако Сандра беше изгубила търпение? Свидетелството й щеше да бъде развалено, да не кажа унищожено. Всъщност това би могло да нанесе духовна вреда на жената, която ме вижда в една светлина по телевизията и след това вижда лошото поведение на член от моето семейство.

Много хора по света се опитват да намерят Бога и това което ние им показваме е много по-важно от това, което им говорим. Разбира се, че е важно да споделяме евангелието, но ако го правим, с поведението си отричаме своите думи, това е много по-лошо, отколкото да не казваме нищо за Бога.

Сандра търпеливо понесе своето страдание в тази ситуация и Божието Слово ни казва, че сме призвани да изявяваме такова поведение и отношение.

ТЪРПЕЛИВОТО СТРАДАНИЕ НА ЙОСИФ

Изпрати пред тях човека Йосиф, който бе продаден като роб. Стегнаха в окови нозете му; притиснаха душата му в

желязо, Докато дойде време да се изпълни думата му [към неговите жестоки братя], защото Словото Господне го проверяваше и изпитваше. Псалом 105:17-19

Помислете си за старозаветния пример Йосиф, който бил несправедливо малтретиран от своите братя. Те го продали в робство и излъгали баща си, че е разкъсан от диви животни. Междувременно той бил откупен от богат човек на име Петефрий, който го отвел в дома си като роб. Бог давал благоволение на Йосиф, където и да идел той, и твърде скоро имал благоволението и на новия си господар.

Йосиф продължил да се издига, но го сполетяла нова несправедливост. Жената на Петефрий се опитала да го прелъсти, но тъй като той бил човек с достойнство, не искал да има нищо общо с нея. Излъгвайки своя съпруг, тя казала, че Йосиф я е нападнал, поради което бил хвърлен в затвор за нещо, което изобщо не е направил.

През цялото време, докато бил в затвора, Йосиф се опитвал да помага на другите. Нито веднъж не се оплакал и понеже имал правилно отношение по време на своето страдание, Бог в крайна сметка го освободил и го издигнал. Накрая имал толкова власт в Египет, че никой не бил по-високо от него освен Фараон.

Бог защитил правото на Йосиф в ситуацията с неговите братя и те трябвало да дойдат при него за храна, когато цялата земя била застигната от глад. Йосиф отново проявил богоугодно отношение, като не им отмъстил, макар те да го заслужавали. Той им разказал как това, което те направили, за да му навредят, Бог преобърнал в негово добро; как те били в Божиите ръце, а не в неговите и че всичко, което той можел да направи, било да ги благослови (Вижте Битие 39 - 50).

ОПАСНОСТИ ОТ КРИТИКУВАНЕТО

Не бива да изпитваме Господа [да проверяваме колко Дълго е търпението Му, да Го съдим, да Го критикуваме и да се възползваме от Неговата доброта], както някои от тях Го изпитаха и погинаха от отровните змии.

Нито роптайте недоволно, както възроптаха някои от тях и погинаха от изтребителя (смъртта).

А всичко това им се случи за пример [и предупреждение за нас]; написа се за поука на нас, за да ни научи да правим правилните неща чрез добри указания, ние, върху които са стигнали последните времена. I Коринтяни 10:9-11

От прочетения пасаж ясно можем да видим каква е разликата между Йосиф и израилтяните. Той нито веднъж не се оплакал, а те негодуваха при най-малкото нещо, което става по-различно от начина, по който те го очакват. Библията е много красноречива, що се отнася до опасността от мрънкането, критикарството и оплакването.

Посланието е съвсем ясно. Оплакванията на израилтяните са отворили врата за врага и той дошъл и ги унищожил. Те трябвало да оценят Божията доброта, но не го направили и затова платили висока цена.

Казва ни се, че цялата история на техните страдания и смърт е написана, за да ни покаже какво би се случило с нас, ако се държим по подобен начин.

Не бихме се оплаквали с устата си, ако преди това не сме го направили в мислите си. Оплакването определено е пустинен манталитет, който ще ни попречи да влезем в Обещаната земя..

Исус е нашият пример и трябва да постъпваме така, както е постъпвал Той.

Израилтяните се оплаквали и си останали в пустинята.

Исус прославял и сам Той бил възкресен от смъртта.

В този смисъл можем да видим силата на хвалението и благодарността, както и силата на мърморенето и оплакването. Точно така, мрънкането, критикарството и оплакването имат сила, но това е негативна сила. Всеки път, когато посветим умовете си и устните си на някое от тези неща, даваме на Сатана власт над нас, която Бог не му е определил да има.

НЕ РОПТАЙ. НЕ ТЪРСИ НЕДОСТАТЪЦИ.

НИТО СЕ ОПЛАКВАЙ

Вършете всичко без роптание, критикуване и оплакване [спрямо Бога] и без препиране и съмнения и въпроси [помежду си], за да бъдете безукорни и незлобливи, непорочни Божии чада без недостатък (без да давате повод за обвинение) всред опако и извратено поколение [духовно извратено], сред което блестите като светила (звезди или маяци, светещи ярко) в [мрачния] свят. Филипяни 2:14, 15

Понякога изглежда сякаш целият свят се оплаква. Толкова много хора роптаят и мрънкат, а толкова малко показват благодарност и оценяване. Хората се оплакват от своите шефове, от работата си, вместо да са благодарни, че имат такава и да оценяват факта, че не живеят в приют за бездомни и не се нареждат на опашка, за да получат топла супа.

Много от тези бедни хора биха били очаровани, ако имат тази работа без значение от несъвършенствата й. Те с готовност биха търпели този „не чак толкова безупречен" шеф, за да имат редовни доходи, да живеят в свой дом и да приготвят сами храната си.

Може и да имаш нужда от по-добре платена работа и твоят шеф да не се държи съвсем справедливо с теб и това е много жалко, но изходният път не минава през оплакването.

НЕ СЕ РАЗДРАЗНЯВАЙ И НЕ СЕ ТРЕВОЖИ -МОЛИ СЕ И БЪДИ БЛАГОДАРЕН!

Не се безпокойте за нищо; но относно всяко нещо, с молитва и молба изказвайте исканията си на Бога с благодарение. Филипяни 4:6

В този стих апостол Павел ни учи как да разрешим своите проблеми. Той ни насърчава да се молим с благодарност във всяка ситуация.

Господ ме научи на същия принцип като ми каза: „Джойс, защо да ти давам други неща, когато ти не си благодарна за това, което вече имаш? Защо да ти дам още нещо, че да се оплакваш и от него?

Ако не можем да принесем настоящите си молитви с благодарност в сърцето си, не можем да получим благоприятен отговор. Словото не ни казва да се молим с оплаквания и роптания, а с благодарност.

Мърморенето, оплакването, роптанието, критикарството обикновено се появяват, когато някой не е направил нещо така, както на нас ни се е искало, или когато трябва да чакаме по-дълго, отколкото сме очаквали. Божието Слово ни учи да сме търпеливи в такива моменти.

Аз съм разбрала, че търпението не е точно способността ни да чакаме, а е способността да поддържаме добро отношение, докато чакаме.

Много важно е да погледнете сериозно на въпроса за оплакването и всички останали видове негативно мислене и говорене. Аз искрено вярвам, че Бог ми е дал откровение за това колко опасно е да предадеш ума и устните си на тях.

Бог е казал на израилтяните във Второзаконие 1:6:... достатъчно дълго стояхте на тази планина. Вероятно и вие обикаляте една и съща планина от много време и вече сте готови да преминете. Ако е така, добре би било да не забравяте, че не бихте могли да продължите напред в позитивна посока, ако вашите мисли и разговори са пълни с оплакване и ропот.

Не казвам, че ще е лесно да не се оплаквате, но вие имате Христовия ум. Защо да не се възползвате максимално от това?

„Не ме карай да чакам за каквото и да било;

заслужавам да получа всичко незабавно!"

Пустинен манталитет № 5

Нетърпението е плод на гордостта. Един горд човек не може да дочака нищо с правилно отношение. Както споменах в предната глава, търпението не е способността да чакаш, а способността да запазиш доброто си отношение, докато чакаш.

Писанието не ни казва: „Бъдете търпеливи, ако се налага да чакате", това, което казва, е: „Бъдете търпеливи, докато чакате." Чакането е част от живота. Много хора не могат да „чакат добре", но всъщност прекарваме по-голяма част от живота си в чакане, вместо в получаване.

Това, което се опитвам да ви покажа, е следното: искаме нещо от Бога в молитва, вярваме и после чакаме, докато то се появи. Когато го получим, се радваме, защото най-после сме получили това, за което сме чакали.

Тъй като сме целеустремени хора, винаги искаме да имаме нещо, към което да се стремим - нещо, което да очакваме, и затова отново искаме от Бога и вярваме за друго нещо; и отново чакаме, докато преживеем поредния пробив в живота си.

Мислейки за тази ситуация, аз осъзнавам, че прекарвам много повече време от живота си в чакане, отколкото в получаване. Ето защо реших да се науча да се наслаждавам на времето на очакване а не само на мига, когато получавам отговора на своята молитва Трябва да се научим да се наслаждаваме там където се намираме докато сме все още на път към мястото, на което отиваме!

ГОРДОСТТА ПРЕЧИ НА ТЪРПЕЛИВОТО ЧАКАНЕ

Защото чрез дадената ми благодат (незаслужено благоволение от Бог) предупреждавам всеки един от вас да не счита себе си и да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли [да няма преувеличено мнение за своята важност], но да преценява своите способности с трезва оценка според дела на вярата, който Бог на всекиго е разпределил. Римляни 12:3

Не е възможно да се наслаждаваш на чакането, ако не знаеш как да чакаш търпеливо. Гордостта пречи на търпеливото чакане, защото горделивият човек мисли за себе си такива високи неща, че сам смята за недопустимо каквото и да било неудобство в живота си.

Макар че не бива да мислим лоши неща за себе си, също така не бива да имаме твърде високо, нереалистично мнение за себе си. Опасно е да издигаме сами себе си до такава позиция, че да гледаме на всички останали отвисоко. Ако те не правят нещата така, както на нас ни се иска, или по-бавно, отколкото на нас ни се иска, ставаме нетърпеливи.

Един смирен човек никога няма да покаже нетърпеливо отношение.

БЪДИ РЕАЛИСТ

В света имате скърби, изпитания, неудобства и разочарования; но възрадвайте се (насърчете се, бъдете уверени, сигурни, непоколебими)! Защото Аз победих света. [Лиших го от способността да ви навреди и го завладях вместо вас] Йоан 16:33

Друг начин, по който Сатана използва нашите умове, за да ни води към нетърпеливо поведение, е като ни дава идеалистични Мисли, вместо реалистични.

Ако в главата си приемем идеята, че всичко свързано с нас и нашите обстоятелства и взаимоотношения трябва винаги да е съвършено, без да имаме неудобства, пречки, без неприятни хора, с които да работим, то тогава сме се устремили към своето падение. Или по-правилно е да кажа, че Сатана ни е поставил капан, в който да паднем поради неправилното си мислене.

Не се опитвам да предложа да бъдем негативни; аз твърдо вярвам в позитивното отношение и мислене. Това, което казвам, е да бъдем реалисти, за да можем да осъзнаем навреме, че твърде малко неща в живота са наистина съвършени.

Със съпруга ми пътуваме почти всяка седмица до различни градове, за да провеждаме семинари. Често ни се налага да наемаме бални зали в хубави хотели или конгресни зали, за да провеждаме своите събрания. В началото аз много се изнервях, когато имаше нередности в тези места - например неработещи климатици, недостатъчно осветление, счупени столове или останки от тортите от приема на предната вечер, изсипани по пода.

Аз смятах, че след като плащаме висока цена, за да използваме тези зали, и след като сме ги наели с най-добри намерения и дори с вяра, аз очаквах те да са в отлично състояние и много се дразнех, когато нещата не стояха точно така. Правехме всичко по силите си, за да сме сигурни, че залите, които наемаме, са чисти и удобни, но въпреки това в 75 процента от случаите все нещо беше по-малко, отколкото бяха нашите очаквания.

Понякога са ни обещавали, че ще можем да се настаним рано в даден хотел, но когато сме пристигали там с целия тим, се е налагало да чакаме по няколко часа, защото не са разполагали със свободни стаи. Служителите в хотелите често са разпространявали неправилна информация в колко часа ще се проведе нашето събиране, макар предварително да сме им изпращали нужната информация с всички подробности, точните дати и часове на срещите. Понякога в банкетните зали работниците са били мързеливи и груби. Много пъти храната, която сме поръчвали за обяда по време на семинара не е била точно това, което сме заявявали.

Спомням си един път, когато сервираха десерт на приблизително осемстотин жени на едно наше събиране и той бе напоен със заливка от ром. В кухнята бяха объркали поръчания от нас десерт с този за една сватбена церемония. Не е необходимо да ви обяснявам колко бяхме смутени, когато жените започнаха една по една да ни казват че десертът има вкус на алкохол.

Аз мога да продължа да ви разказвам множество такива истории, но истината е тази: от време на време, много рядко, се оказвахме на съвършено място със съвършени хора и съвършен семинар.

В крайна сметка осъзнах, че една от причините, поради които тези ситуации ме правеха така нетърпелива и раздразнена, беше това, че имах идеалистични очаквания вместо реалистични.

Аз не планирам неуспехи, но добре помня, че Исус ни каза, че в този свят ще имаме изпитания, скърби, стресови ситуации и разочарования. Тези неща са част от живота на тази земя - както за невярващите, така и за вярващите. Но нито една от тези несполуки не може да ни навреди, ако стоим твърдо в любовта на Бога, проявявайки плода на Духа.

ТЪРПЕНИЕ: СИЛА ДА УСТОИШ

И тъй, като Божии избрани (определени за Негови лични представители), [които сте] пречистени, святи и възлюбени [от самия Бог], облечете се с [поведение, белязано от] милосърдие и нежност, благост, смирение, кротост и търпение [което е неуморно и дълготърпеливо, и има силата да понесе всичко, което дойде в живота с добро държание]. Колосяни 3:12

Често отварям Писанието и чета този стих, за да си напомня какво трябва да е поведението ми по време на всяка една ситуация-Припомням си, че търпението не е моята способност да чакам, а способността ми да запазя добро отношение, докато чакам.

ТЪРПЕНИЕТО СЕ ИЗРАБОТВА ВЪВ ВРЕМЕ НА ИЗПИТАНИЯ

Считайте го за пълна радост, братя мои, когато се сблъскате с изпитание или падате в разни изпитни.

Знайте и проумейте, че изпитанието на вашата вяра води до устояване и твърдост в търпението.

А твърдостта, устойчивостта и търпението нека извършат делото си съвършено, за да бъдете [хора] съвършени и напълно развити [без никакъв недостатък], без да ви липсва каквото и да било. Яков 1:2-4

Търпението е плод на Духа (Галатяни 5:22) и е вложено в духа на всеки новороден вярващ. Проявата на търпение от Божия народ е много важна за Господа, защото Той иска другите хора да разберат Неговия нрав чрез това, което виждат в Неговите деца.

В първата глава от своето послание Яков ни учи, че когато станем съвършени, няма да ни липсва нищо. Дяволът не може да контролира един търпелив човек.

Отново в тази глава Яков ни говори да се радваме, когато изпадаме в трудни ситуации, като знаем, че „разните изпитни" са методът, който Бог използва, за да изработи търпение в нас.

В моя живот „разните изпитания" в крайна сметка изработиха търпение в мен, но преди това извлякоха на повърхността доста неблагочестиви черти като гордост, гняв, бунт, самосъжаление, оплакване и други. Явно първо трябва да се справим с тези черти от характера си, за да можем да достигнем до търпението в живота си.

ИЗПИТАНИЕ ИЛИ НЕУДОБСТВО?

А когато отпътуваха от планината Ор към Червено море, за да обиколят Едомската земя, людете станаха нетърпеливи (обезсърчени и потиснати) поради [изпитанията по] пътя. Числа 21:4

Ако си спомняте, нетърпеливото отношение бе един от пустинните манталитети, които попречиха на израилтяните да стигнат до Обещаната земя, а вместо това се скитаха цели четиридесет години из пустинята.

Как биха могли да бъдат готови да влязат в Обещаната земя и да прогонят племената, които я населяват, за да я завладеят, ако не са способни да останат търпеливи и твърди в едно съвсем незначително неудобство?

Насърчавам ви да позволите и да съдействате на Святия Дух да развие плода на търпение във вас. Колкото повече Му се противите, толкова по-дълъг ще е процесът. Научете се да откликвате търпеливо на всяко изпитание в живота си и ще осъзнаете, че не само твърдо понасяте трудностите, но и се наслаждавате изцяло на много по-качествен начин на живот.

ВАЖНОСТТА НА ТЪРПЕНИЕТО И ИЗДРЪЖЛИВОСТТА

Защото ви е нужна твърдост в търпението и издръжливост, за да можете да извършите и напълно да осъществите Божията воля, като по този начин ще получите [и изцяло ще се насла-; дите на] обещаното. Евреи 10:36

1 Писанието ни казва, че без търпение и издръжливост няма да получим обещанията на Бога. А Евреи 6:12 ни казва, че единствено чрез вяра и търпение ще наследим Неговите обещания.

Гордият човек тича в силата на своята плът и се опитва да направи нещата да се случват в удобно за него време. Гордостта казва: „Аз сега съм готов!"

Смирението от своя страна казва: „Бог знае най-добре и Той никога не закъснява!"

Смиреният човек чака търпеливо, защото има благоговеен страх и не смее да се движи в силата на своята плът. Гордият човек прави едно нещо, после друго, но безрезултатно.

ПРАВАТА ЛИНИЯ НЕ ВИНАГИ Е НАЙ-ПРЕКИЯТ ПЪТ ДО ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА ЦЕЛТА

Има път, който се вижда прав на човека и изглежда правилен, но краят му води към смърт. Притчи 16:25

Трябва да разберем, че в духовната сфера прекият път по права линия не винаги е най-бързият начин, по който да стигнем до своята цел. Той може да се окаже само прекият път към нашето разрушение!

Трябва да се научим на търпение и да се уповаваме на Господа, дори да ни изглежда, че Той ни води по най-обиколния път, за да ни преведе до желаната цел.

В света има множество нещастни и неудовлетворени християни, защото отчаяно се опитват да накарат нещата да се случат, вместо да изчакат търпеливо Господ да ги осъществи в Неговото най-добро време, по Неговия най-добър начин.

Когато се уповавате на Господа, дяволът ще се опитва да атакува ума ви непрекъснато, за да ви накара да „направите нещо". Той иска да действате, подтиквани от плътска ревност, защото знае, че плътта нищо няма да ви ползва (Йоан 6:36; Римляни 13:14).

Както вече видяхме, нетърпението е белег на гордостта, а единственият начин, по който да отвърнем на гордостта, е смирението.

СМИРИ СЕ И СЕ УПОВАВАЙ НА ГОСПОДА

И тъй, смирете се [понижете, снишете оценката си за себе си] под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно. I Петрово 5:6

Тази фраза „снишете оценката си за себе си" не означава да мислиш лошо за себе си. Тя просто означава: „Не се заблуждавай, е си способен да разрешиш сам всичките си проблеми.”

Вместо с гордост да поемаме нещата в свои ръце, трябва да се научим да се смиряваме под мощната ръка на Бога. Когато Той намери за добре, в точното време, ще ни възвиси и издигне.

Когато се уповаваме на Бог без да бъдем водени от плътски стремежи, в нас се извършва т.нар, „умиране за собствените страсти". Започваме да умираме за своите пътища и начини, за своето време и се съживяваме за Божията воля и за Неговите пътища за нас.

Трябва винаги да сме изцяло покорни на това, което Бог ни казва да направим, и същевременно да имаме благочестив страх от плътската гордост. Не забравяйте: гордостта е корен на нетърпението. Гордият човек казва: „Не ме карайте да чакам за каквото и да било. Аз заслужавам да получа всичко незабавно."

Когато сте изкушени да се изнервите и да станете нетърпеливи, препоръчвам ви да започнете да говорите на Господа: „Боже, искам Твоята воля, в Твоето най-добро време. Не искам да вървя пред Тебе, нито да изоставам от Тебе. Помогни ми, Татко, да се уповавам търпеливо на Тебе!"

Глава21

но вината за това не е моя. "

Пустинен манталитет № 6
Нежеланието да поемеш отговорност за собствените си действия, като обвиняваш всички останали за всичко, което се обърква, е една от основните причини за живот в пустинята.

Виждаме този проблем, изявен от самото начало на човешката история. Когато са били изобличени за греха си в Едемската градина, Адам и Ева се обвинили един друг, обвинили Бога, обвинили дявола, като по този начин отхвърлили поемането на всякаква лична отговорност за своите действия.

„И човекът каза: Жената, която Ти си ми дал, за да бъде с мен, тя ми даде [от плода] от дървото и аз ядох.

...А жената каза: Змията ме подмами (измами, подведе, подлъга) и аз ядох." Битие3:12, 13

ВИНАТА Е ИЗЦЯЛО ТВОЯ!

А Сарая, жената на Аврам, не му раждаше деца; но тя имаше слугиня, египтянка на име Агар, и Сарая рече на Аврам: Ето, Господ не ми дава да раждам; моля ти се влез при слугинята ми; може да придобия чадо чрез нея. И Аврам послуша думите на Сарая.

И тъй, след като Аврам беше преживял десет години в Ханаанската земя, Сарая, Аврамовата жена, взе слугинята си Агар, египтянката, и я даде на мъжа си Аврам за жена.

И той влезе при Агар, и тя зачена; и като видя Агар, че е заченала, започна да презира господарката си. Тогава Сарая каза на Аврам: Поради тебе ми е тая обида. Дадох слугинята си в твоите обятия, а тя като видя, че зачена, започна да ме презира. Нека Господ съди между мене и тебе.

А Аврам рече на Сарая: Ето слугинята ти е в ръката ти; стори с нея каквото ти е угодно. И Сарая започна да се отнася зле с Агар и тя побягна от нея. Битие 16:1-6

Същият сценарий, който се разиграва между Адам и Ева, се е разиграл и в спора между Аврам и Сарая. Те били изморени да се уповават на Господ да изпълни обещанието Си към тях и със свои сили „постигнали своите намерения". Когато нещата се оказали не чак толкова добри и започнали да причиняват неприятности, те започнали да се обвиняват един друг.

В миналото толкова пъти съм наблюдавала същото нещо в нашия семеен живот с Дейв. Сякаш непрекъснато отбягвахме истинските проблеми в живота без да имаме желание да погледнем каква всъщност е реалността.

Аз ясно си спомням как усърдно се молех Дейв да се промени. Четях си Библията и виждах все повече и повече от недостатъците на Дейв и колко много той се нуждае да се промени! Докато се молех, Господ ми каза: „Джойс, не Дейв е проблемът, а ти.”

Аз бях отчаяна. Стана ми много мъчно. Три дни плаках, защото Бог ми показваше какво всъщност означава да живееш под един покрив с мен. Той ми изяви как аз искам да контролирам всичко, което ставаше у дома, как се дразнех и се оплаквах, колко трудно е да ми се угоди, колко негативна съм и още, и още... Това беше страхотен удар върху моята гордост, но също така бе началото на моето възстановяване в Господа.

Както повечето хора и аз винях или другите, или невъзможните обстоятелства за всичко, което ставаше. Мислех си, че се държа лошо само защото съм била малтретирана в детството си, но Бог ми каза: „Малтретирането може и да е причината ти да се държиш по този начин, но не го обръщай в оправдание и извинение, за да си останеш същата!"

Сатана усърдно работи в нашите умове, като изгражда крепости, които да ни попречат да видим истината. Истината е тази, която ще [ ни освободи и той го знае!

Не мисля, че има нещо по-болезнено от това да осъзнаем истината за себе си и за своето поведение. И понеже е болезнено, повечето хора бягат от това. Не е чак толкова трудно да се сблъскаме с истината за някой друг, но когато се изправим очи в очи със собствените си слабости, много трудно се справяме.

АКО... И людете заговориха против Бога и против Мойсей, като казваха: „защо ни изведохте от Египет да измрем в пустинята? Защото няма ни хляб, ни вода и душата ни се отвращава от тази жалка (презряна, непитателна) манна. Числа 21:4, 5

Ако си спомняте, израилтяните се оплаквали, че за техните проблеми са виновни само Бог и Мойсей. Те успешно се измъквали от всяка отговорност за личната им вина за скитането в пустинята толкова дълго време. Бог ми показа, че това е един от основните пустинни манталитети, които ги държаха в пустинята цели четиридесет години.

Поради същата тази причина аз също обикалях една и съща планина отново и отново в продължение на дълги години. Моят списък от извинения за лошото ми поведение беше безкраен.

„Ако не бях малтретирана като дете, нямаше да имам този лош нрав."

„Ако децата ми помагаха повече у дома, щях да се държа по-добре."

„Ако Дейв не беше играл голф в събота, нямаше да съм му толкова сърдита."

„Ако Дейв разговаряше повече с мене, нямаше да съм така самотна."

„Ако Дейв ми правеше повече изненади, нямаше да съм така негативна."

„Ако не се налагаше да работя, нямаше да съм толкова уморена и изнервена." (Затова спрях да работя, но нещата останаха същите...)

„Ако само можех да излизам по-често навън, нямаше да съм толкова отегчена."

„Ако само имахме повече пари..."

„Ако само притежавахме къщата си..." (Но когато купихме къщата, нещата не се промениха.)

„Ако сметките ни не бяха толкова високи..."

„Ако съседите ни бяха по-добри и приятелите ни по-различни.

Ако! Ако! Ако! Ако! Ако! Ако! Ако! Ако! Ако! Ако! Ако!

Ако!

И Господ говори на Мойсей, казвайки:

Изпрати мъже, за да огледат и да разузнаят Ханаанската земя, която Аз давам на израилтяните. По един мъж от всяко племе на бащите им да изпратите, първенците или главните измежду тях.

И тъй според Божието повеление Мойсей ги изпрати от Паранската пустиня; и всичките мъже бяха главни между израилтяните...

А след четиридесет дни те се върнаха от оглеждането на земята.

И отивайки, дойдоха при Мойсей, при Аарон и при цялото общество израилтяни в Паранската пустиня, в Кадеш; и донесоха отчет на тях и на цялото общество и им показаха плода на земята.

И разказаха на Мойсей: Ходихме в земята, в която ни изпрати; и наистина там текат мляко и мед; ето и плодът й. Но хората, които живеят в земята, са силни, а градовете -укрепени и много големи; там видяхме още и Енаковите силни и смели] синове. Числа 13:1-3, 25-28

„Ако" и „но" са две от най-измамните думи, които Сатана засажда в умовете ни. Дванадесетте съгледвача, които били изпратени до Обещаната земя, се върнали като горди разузнавачи, носещи грозд - толкова голям, че двама го носели на върлина. Но отчетът, който дали на Мойсей и на народа, бил негативен.

Точно това „Но" ги разгромило. Те трябвало да държат очите си насочени към Бога, а не върху потенциалните проблеми.

Една от причините, поради които нашите проблеми ни събарят, е че си мислим, че са по-големи от силата на нашия Бог. Това може да бъде и причината, поради която трудно приемаме истината. Не сме напълно сигурни, че Бог е способен да ни промени, ето защо се крием от самите себе си вместо да се погледнем и да се приемем такива, каквито сме.

Сега за мен не е толкова трудно да приема дадена истина за себе си, когато Бог работи в мене, защото съм наясно, че Той е напълно способен да ме промени. Аз вече съм видяла на какво е способен Той и изцяло Му се доверявам. В началото на моя път с Него приемах доста трудно всяко изобличение. През по-голямата част от съзнателния си живот се опитвах да се скрия от едно или друго нещо. Бях живяла толкова дълго в тъмнина, че излизането на светло никак не ми беше лесно.

ИСКРЕНОСТ ВЪТРЕ В ЧОВЕКА

Смили се за мене, Боже, според непоколебимата си любов, според множеството на милосърдните Си дела и благостта Си изличи беззаконията ми.

Измий ме съвършено [отново и отново] от беззаконието ми и чувството ми за вина. И очисти ме от греха ми!

Против Тебе, само против Тебе съгреших, и пред Тебе сторих това зло, тъй че Ти си прав в Твоята присъда и безгрешен в осъждането Си.

Ето, родих се в [състояние на] нечестив и в грях ме зачена майка ми [и аз също съм грешен].

Ето, понеже желаеш искреност вътре в човека, научи ме на мъдрост в скришното на сърцето ми. Псалом 51:1-6

В 51 Псалом цар Давид вика към Господа за Неговата милост и прошка, защото Бог е започнал да работи в живота му и да го изобличава за греха му с Витсавее и убийството на нейния съпруг.

Може и да не ви се вярва, но Давид е съгрешил цяла година преди да напише този псалом и през цялото това време нито веднъж не е проумял и признал греха си. Той не е виждал истината и докато е отказвал да я прозре, не е можел да се покае искрено. А докато не се е покаял истински, Бог не е можел да му прости.

Шестият стих от този пасаж е изключително силен. В него се казва, че Бог желае искреност дълбоко вътре в нас. Това означава, че ако искаме да получим Божиите благословения, трябва да сме откровени с Него за себе си и за своите грехове.

ИЗПОВЕДТА ПРЕДХОЖДА ПРОШКАТА

Ако кажем, че нямаме грях [и откажем да признаем, че сме грешни], ние се заблуждаваме и отклоняваме себе си от Истината [която представя Евангелието] и Истината не е в нас [не обитава в сърцата ни].

Ако [без принуда] признаем, че сме съгрешили и изповядаме греховете си, Той е верен и праведен (верен в естеството Си и в обещанията Си) да ни прости и да ни очисти от греховете ни [да ни освободи от беззаконието] и от всяка неправда [всичко, което е различно от Неговата воля в целите ни, в мислите ни и в действията ни].

Ако кажем (твърдим), че не сме съгрешили, противоречим на Божието Слово и Го изкарваме неправеден и лъжец,Неговото Слово не е в нас [Божественото послание на благовестието не е в сърцата ни]. 1Йоан 1:8-10

Бог е верен да ни прости, когато искрено се покаем, но не можем да се покаем истински, ако преди това не прогледнем и не осъзнаем истината за това, което сме направили.

Да признаем, че сме направили нещо нередно, но после да се оправдаем съвсем не е Божият начин за поглеждане в очите на истината. Напълно естествено е да искаме да оправдаем себе си и своите действия, но Библията ни казва, че нашето оправдание е само в Исус Христос (Римляни 3:20-24). Аз и ти сме оправдани пред Бога, след като сме съгрешили, единствено чрез кръвта на Исус, а не чрез своите извинения.

Спомням си как един ден една моя съседка ми се обади и ме накара да я закарам спешно до банката преди да я затворят, защото нейната кола не можела да запали. Аз се занимавах със „своите си неща" и изобщо не исках да ме прекъсват, затова бях доста груба и нетърпелива към нея. В момента, в който затворих телефона, осъзнах колко ужасно съм се държала и че аз трябва да й се обадя, да се извиня и да я закарам до банката. Умът ми бе изпълнен с множество оправдания, които да й кажа заради това, че съм се държала толкова лошо с нея: „Не се чувствам съвсем добре..." „Много съм заета...", „Имам доста тежък ден..."

Дълбоко в духа си усещах как Святият Дух ми казваше да не се оправдавам!

„Просто й се обади и й кажи, че съжаляваш! Само се извини! Не казвай нищо повече от това: Сгреших, нямам оправдание за начина, по който се държах, моля те да ми позволиш да те закарам До банката."

Мога да ви кажа, че никак не ми беше лесно да го направя. Плътта ми направо откачи! Усещах как това миниатюрно нещо тича Като лудо вътре в душата ми и се опитва да се скрие някъде. Но от истината никой не може да се скрие, защото истината е светлина.

ИСТИНАТА Е СВЕТЛИНА

В началото [преди да има времето] бе Словото (Христос) и Словото беше у Бога; и Словото бе самия Бог.

То в началото беше у Бога.

Всичко чрез него стана и започна да съществува; и без Него не стана нищо от това, което е станало.

В Него бе животът и животът бе светлината на човеците.

И светлината свети в тъмнината, а тъмнината не можа да я преодолее (да я угаси или да я погълне или да я приспособи; и не я възприема). Йоан 1:1-5

Истината е едно от най-мощните оръжия против царството на тъмнината. Истината е светлина и Библията ни казва, че мракът не успява да победи светлината и никога няма да успее.

Сатана иска да държи нещата скрити в мрак, а Святият Дух иска да ги изкара наяве, за да се справи с тях, за да можем аз и ти да бъдем истински свободни.

Исус ни казва, че истината ще ни направи свободни (Йоан 8:32). Тази истина ни се открива чрез Духа на Истината.

ДУХЪТ НА ИСТИНАТА

Имам още много неща да ви кажа; но не можете да ги понесете сега, нито да ги приемете и да ги схванете.

А когато дойде Онзи, Духът на Истината (даващият Истината Дух), ще ви упътва във всяка истина (пълната, цялата Истина)... Йоан 16:12, 13

Исус можеше да покаже цялата истина на Своите ученици, но Той знаеше, че те не са готови за нея. Вместо това трябваше Да чакат, докато дойде Святият Дух, за да обитава и пребъдва в тях.

Когато Исус се е възнесъл на небето, Той изпратил Святия Дух, за да работи с нас, за да ни подготвя непрекъснато за изливането на Божията Слава чрез нас.

Как Святият Дух би могъл да работи в живота ни, ако не сме готови да погледнем истината в очите? Той е наречен „Духът на Истината". Голяма част от Неговото служение към нас е да ни помогне да разпознаем истината - да ни доведе до истината, защото единствено истината ще ни направи свободни.

Нещо от твоето минало - човек, събитие или обстоятелство, което те е наранило - може да е причината за неправилното ти поведение и отношение, но не позволявай то да се превърне в оправдание, че не се променяш, че си оставаш същият.

Много от моите проблеми в поведението бяха предизвикани от това, че съм била сексуално, словесно и емоционално малтретирана дълги години, но аз бях уловена в капана на неправилния начин на държане само докато използвах нещастието си като извинение за поведението си.

Можеш да преживееш славно освобождение от всички окови и робства. Не е необходимо да прекарваш четиридесет години в скитане из пустинята. Ако си прекарал четиридесет и повече години в пустинята само защото не си знаел, че „пустинните ти манталитети" са тези, които те държат там, то днес е денят, в който можеш да вземеш решение и да промениш това.

Помоли Бог да започне да ти показва истината за тебе. Когато го направи, дръж се! Няма да бъде лесно, но помни, Той е обещал: „Никога няма да те оставя, никога няма да те забравя." (Евреи 13:5)