Болестта като път торвалд Детлефсен, д-р Рюдигер Далке



страница18/21
Дата03.01.2022
Размер0.69 Mb.
#113004
ТипКнига
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   21
Болестта като път - 1 част Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке
Свързани:
Болестта като път - 2 част Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке, Болестта като път - 1 част Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке, Болестта като път - 1 част Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке, Torvald Detlefsen - Bolestta kato pat, Torvald Detlefsen - Bolestta kato pat (1), Болестта като път - 2 част Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке
Трето правило: Обобщете симптоматичните проявления в принцип и пренесете този модел на психично равнище. Вслушването в езиковите формулировки обикновено може да послужи като ключ, тъй като нашият език е психосоматичен.

Принудителните следствия


Почти всички симптоми ни принуждават да проме­ним поведението си и тези промени могат да се разделят на две групи: от една страна, симптоми­те ни пречат да вършим нещата, които обичаме, а от друга - карат ни да правим неща, които не искаме. Един грип, например, ни възпира да приемем някаква покана за гости и ни принуждава да си ос­танем в леглото. Един счупен крак ни пречи да спор­туваме и ни принуждава да почиваме. Подчиним ли на болестта намеренията и смисъла, то именно предотвратените и принудителните норми в пове­дението позволяват да се направят изводи за уми­съла на симптома. Една принудителна промяна в поведението е принудителна корекция и трябва да се приеме сериозно. Болният е склонен да се съпротив­лява толкова силно на принудителните промени в начина си на живот, че обикновено се опитва с всички средства, колкото е възможно по-бързо, да анулира корекцията, за да може необезпокоявано да се върне към старите си привички.

Според нас, напротив, важно е да позволим на да­дено смущение отначало наистина да ни извади от строя. Един симптом коригира винаги само някаква едностранчивост: свръхактивният е принуден да си почине, свръхподвижният е възпрепятстван да се движи, а на общителния е отнета възможността за комуникация. Симптомът принудително извиква на живот непривлекателния за нас полюс. Би трябвало повече да се съобразяваме с него, да се въздържаме доброволно от онова, което ни е отнето, и да одоб­ряваме наложеното ни по принуда. Болестта вина­ги е криза, а всяка криза изисква развитие. Всеки опит да се постигне статусът преди заболяването е наивен или глупав. Болестта отвежда към нови, непознати и неизживени брегове - едва когато съз­нателно и доброволно откликнем на този повик, придаваме смисъл на кризата.



Четвърто правило: Двата въпроса: „В какво ми пречи симптомът?" и „Към какво ме принуждава симптомът?" обикновено бързо ни доближават до централния кръг от теми, свързани с болестта.


Сподели с приятели:
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница