Гризането на ноктите наистина не спада към двигателните смущения, но заради чисто външната му прилика с тази група симптоми искаме да се занимаем и с него. То също се изживява като вид принуда, която надделява над съзнателното контролиране на ръцете. Гризането на ноктите не се явява само като преходен симптом при подрастващите, възрастните също страдат, често с десетилетия, от този доста трудно излечим навик. Психическите причини за гризането на ноктите все пак са твърде ясни и разпознаването на тези взаимовръзки би било от полза за много родители, ако такъв симптом се прояви при детето им. Защото забраните, заплахите и наказанията в подобни случаи са възможно най-неподходящата реакция.
Както хората, така и животните имат нокти. При животните те служат най-вече за самоотбрана или нападение, те са инструменти на агресията. Израза показвам си ноктите се употребява в смисъл, подобен на оголвам си зъбите. Ноктите издават готовност за борба. Мнозинството от по-висшите хищници използват ноктите и зъбите си като оръжия. Гризането на нокти при човека е кастрация на собствената агресивност! Който изгризва ноктите си, се страхува от агресивността си и затова символично притъпява своите оръжия. В процеса на гризането се изразходва част от агресивността, но тя е насочена изключително към собствената личност: човек изгризва своята агресивност.
Обикновено от този симптом страдат жени, които завиждат на другите жени заради дългите им, лакирани в червено нокти. Дългите нокти, лакирани .в яркочервено, са явен символ на агресивност - тези жени излагат своята готовност за агресия открито на показ. Разбираемо е, че те са обект на завист от страна на онези, които не се осмеляват да си признаят своята агресивност и да покажат оръжията си. Желанието да имаш толкова красиви, дълги червени нокти е само външната „формула" на скрития стремеж да можеш да проявяваш точно толкова отявлена агресивност.
Когато едно дете си гризе ноктите, то се намира във фаза, в която не се осмелява да насочи агресивността си навън. Тук родителите би трябвало да се замислят, доколко потискат или оценяват негативно агресивните импулси в собствените си възпитателни методи или в собственото си поведение. В тези случаи те би трябвало да се опитат да осигурят на детето си пространство, за да може то да намери смелост да прояви открито и без чувство на вина своята агресивност. Обикновено такова поведение предизвиква страх у родителите, защото ако самите те нямаха проблеми с агресивността, нямаше да имат и дете, което да си гризе новите. Така цялото семейство ще претърси оздравителен процес, ако започне да подлага на съмнение нечестния си и лицемерен начин на поведение и се научи да вижда какво дебне зад фасадата. Когато детето се научи веднъж да се защитава, вместо да се съобразява със страховете на родителите си, може да се смята, че е преодоляло навика да си гризе ноктите. Но ако родителите не са готови сами да се променят, поне не би трябвало да се оплакват от смущенията и симптомите на своите деца. Наистина родителите не са виновни за отклоненията при децата им, но в тях се оглеждат проблемите на самите родители!
Сподели с приятели: |
