Болестта на века и нейният лек بسم الله الرحمن الرحيم

مرض العصر و علاجه

Уважаеми братя!

Най-важният орган в човешкото тяло е сърцето. То е мястото на вярата, искреността и намеренията, също е мястото, към което Всевишният Аллах гледа. Когато сърцето е чисто и здраво, тогава човекът е отдаден и подчинен на Всевишния Аллах, предан е на Него в думите и делата си по всяко едно време, когато е сам и когато е пред другите хора. Затова основна грижа на всеки човек трябва да бъде запазването на тази чистота и стабилност на сърцето. Всевишният Аллах казва:

يَوْمَ لاَ يَنفَعُ مَالٌ وَلاَ بَنُونَ * إِلاَّ مَنْ أَتَى اللَّهَ بِقَلْبٍ سَلِيمٍ۞ ۞

§В Деня, когато нито богатство, нито синове ще помогнат, освен който дойде при Аллах с чисто (от неверие, лицемерие и позор) сърце.§/Сура “Шуара”/26/:88-89/

Сърцето е господар на всички органи, а те са негови слуги. Когато то е изпълнено с вяра, всички органи са подчинени и действат съобразно изискванията на вярата. Вярващият не протяга ръка към непозволени неща - с краката си не стъпва там, където е забранено, с ушите си не слуша злословене и клевети, с езика си не изрича лъжи и непристойни думи, с очите си не гледа към харам и дори не помисля за това. А когато сърцето е обхванато от неверие и съмнения, то не само, че няма необходимата сила да предпази останалите части на тялото, а ги подтиква и отвежда към порочност и непристойност. Затова щом като човекът успее да запази сърцето си изпълнено със силна вяра в Аллах, той успява да ръководи желанията и страстите си, уповава се единствено на Всевишния Аллах, бои се единствено от Него и се надява само на Него. Далече е от всичко, което е в противовес на повелите на Всевишния Аллах и е далече от съмненията. Ако обича, обича заради Аллах и ако се ядосва и мрази, е заради Него.

Той е далече от празните и несъществени неща. Неговата цел е спечелване задоволството и удовлетворението на Всевишния Аллах и търси щастие в подчинението си към Него. В общуването с този вид хора има полза, а дружбата с тях носи само добро. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:

(( ألا إن في الجسد مضغة إذا صلحت صلح الجسد كله و إذا فسدت فسد الجسد كله ألا و هي القلب.))-رواه البخاري و مسلم.

“В тялото (на човека) има едно парче месо, когато се подобри, цялото тяло се подобрява, а когато се поквари, цялото тяло се покварява. Да! Това е сърцето!”/Бухари и Муслим/

За голямо съжаление обаче сърцето на човека се разболява от най-различни физически и морални болести. Моралните болести на сърцето са болестта на века, защото са най – разпространени и са обхванали голяма част от човечеството. Най-често срещани от тях са: куфр (неверие), ширк (съдружаване), съмнение във вярата, високомерие, лицемерие, завист, взаимна омраза, подтик към злословие, лъжа и други. А когато тези болести се увеличат и сърцето заболее от тях, и не бъде лекувано, то морално умира. Такова сърце остава празно, желанията и страстите са негов командир, простотията и невежеството са негов водач, а негово превозно средство е заблудата. Общуването с тези хора носи вреда и аномалии. Целта на тези хора е земният живот, даже смятат, че не ще се завърнат при Аллах, Субханеху ве Теаля, за равносметка. Обичта им е в зависимост от техните страсти и желания. Ако извършат добро, то не е заради Аллах, а за собствено удовлетворение, те не се вслушват в напътствията на онези, които напътстват към добро, затова техният път е заблудата. Животът им е свързан с оплакване и недоволство. Оплакват се, че са сиромаси, а те са заможни и живеят добре. Оплакват се, че са болни, а те са здрави. Това е така, защото нямат душевно спокойствие и благодарност за това, което имат. Всевишният Аллах казва:

أُوْلَـٰئِكَ الَّذِينَ طَبَعَ اللَّهُ عَلَىٰ قُلُوبِهِمْ وَاتَّبَعُوۤاْ أَهْوَآءَهُمْ۞ ۞

§…Те са онези, чиито сърца Аллах запечата и които следват своите страсти.§/Сура “Мухаммед”/47/:16/

Техният живот е изпълнен с прегрешения и противопоставяне на Всевишния Аллах, не разграничават доброто от злото, нито позволеното от непозволеното. Лихвата, корупцията и спекулациите са техен начин на живот, а изоставянето на намаза и джамията е тяхно ежедневие. Те не познават верските и мюсюлманските си задължения. Всевишният Аллах казва:

Хасен ел-Басри (Аллах да е доволен от него) в наставленията си посочва шест от причините, поради които сърцето се покварява:

Фудайл ибни Аяд казва, че:

“Шейтанът е рекъл: ”Не желая повече от човека, след като надделея над него с едно от тези три неща:

1/Когато хареса себе си и се самоудиви.

2/Когато си въобрази, че е направил много добрини и ибадет.

3/Когато забрави своите прегрешения.”

Всевишният Аллах напътства човека да търси спасение от всички болести в споменаването Му и в приложение на това, което е низпослал, като казва:

Мюсюлманинът е напътен да изостави всичко онова, което е вредно, и да извършва онова, което е полезно за него и за обществото, в което живее, за да избегне опасностите, които грозят сърцето му.

Някои от сподвижниците на Пратеника (с.а.с.) са казали:

“Добрината е светлина за сърцето, сила за тялото, сияние за лицето, берекет в препитанието и обич в сърцата на хората. А покварата е тъмнина за сърцето, слабост за тялото, мрак за лицето, недоимък в препитанието и омраза в сърцата на хората.”

А относно лека на сърцето Ибрахим ел-Ехвес (Аллах да е доволен от него) казва:

“Пет неща лекуват сърцето: