Брак и сексуалност

През активния си период яйчниците произвеждат естроген под ръководството на хипофизата -- една от основните жлези в тялото. Намира се в основата на мозъка и управлява важни ендокринни жлези като щитовидната и надбъбречните. Когато при климактериума яйчниците престанат да реагират на заповедите й, хипофизата претърпява промени. Това се отразява на нейната контролна функция и в резултат се появява хормонален дисбаланс, който повлиява цялата нервна система.

Нещо повече от "кратък преход"

Повечето жени успяват да преодолеят стреса при внезапната поява на симптомите на климактериума. В процеса на стареене прекратяването на дейността на яйчниците настъпва по различно време и затова критическата възраст варира.

Когато тя настъпи, яйчниците е възможно да не замрат напълно и да продължат да отделят по малко естроген. Същото важи и за надбъбречните жлези. Общото количество варира при различните жени и затова и симптомите са разнообразни.

При едно изследване на 1000 жени 50,8% от тях не са изпитали остро неразположение през климактериума. От онези, които са почувствали слабост, 89,7% са можели да работят нормално, а само 10.3% на моменти са били напълно неработоспособни.

Досега лечението беше доста консервативно. Основната теза беше, че "промяната" е само въпрос на време и може да продължи от два месеца до една-две години, докато тялото се адаптира към новото си състояние.

Лечението беше предимно чрез разговори. Смяташе се, че ако приемат критическата възраст като период на временни неудобства, жените по-лесно ще свикнат с нея. И в интерес на истината много жени изпитват облекчение от раздразнителността и стреса, и дори от "вълните" само след разговор с лекаря, на когото вярват и който им е отделил време.

Естроген се използваше едва при по-тежки случаи. Вкарваше се определено количество, с цел да се успокои хипофизата, и след това постепенно дозата се намаляваше, докато тялото достигне до нов баланс. Накратко, стремежът бе да се улесни този преход.

Напоследък обаче се появиха немалко доказателства, че климактериумът е нещо повече от кратък преход. Освен възпроизводителната, яйчниците изпълняват и други функции, и затова тяхното замиране може да има силно въздействие през целия останал живот.

Причината за счупените бедрени кости и сърдечните пристъпи

Сериозна последица от намаляването на естрогена е увеличаването на опасността от сърдечна атака. Според последни изследвания втвърдяването и стесняването на артериите, което води до сърдечен удар, се среща десет пъти по-често при мъже до 40 години, отколкото при жени на същата възраст. Но след критическата възраст картината се променя и жените стават също толкова податливи на сърдечно-съдови заболявания. Явно естрогенът играе важна роля за поддържане нивото на холестерола и другите мазнини в кръвта, които в излишък могат да причинят атеросклероза.

Друга често срещана последица е т.нар. остеопороза, резултат от атрофията на костите. Естрогенът влияе и върху баланса на протеините. При недостиг на хормона костта може да загуби белтъчини и това да доведе до изчерпване на калция.

Често срещан симптом на остеопорозата е постоянна болка в гърба. Костите може да станат крехки и чупливи. Според д-р Барнс 80-годишната жена с фрактура на бедрото трябва да вини за това своите яйчници, които са спрели да функционират преди тридесет години. Сравнително леки удари могат да причинят и счупване на други кости, като тези на китките или ребрата.

В много случаи костите на гръбначния стълб се свиват и жената губи от своя ръст. Гръбнакът може и да се изкриви, което води до неприятната старческа гърбица.

Загуба на женствеността?

Естрогенът има силно влияние и върху кожата. Той отговаря за нейното кръвоснабдяване, еластичност и други качества. След замирането на яйчниците тя губи своята мекота, става груба, суха и нееластична и започва да се бели. Някои жени получават неприятни сърбежи, а други имат чувството, че по кожата им лазят насекоми.

Освен това може да се появят мъжки белези. И двата пола произвеждат както мъжки, така и женски хормони. Важен е балансът между тях. Женските надбъбречни жлези също произвеждат мъжкия хормон андроген. В критическата възраст те продължават секрецията си, докато в същото време яйчниците отделят все по-малко естроген. Нарушеният баланс води до окосмяване на лицето, а понякога и до начатъци на оплешивяване.

Намаленото количество естроген има и други последствия. През пубертета увеличаването му е довело до оформяне на гърдите, промяна във фигурата, нарастване на матката и развитие на влагалището. В критическата възраст настъпват обратни изменения във всяка от тези области.

Лишени от хормона, гърдите губят своята стегнатост и се отпускат. Появява се склонност към натрупване на мазнини в областта на бедрата и ханша. Матката се свива до размера, който е имала преди пубертета. Влагалището се стеснява, еластичността му намалява, вътрешността му изтънява и губи нормалната си киселинност. Това води до поява на инфекции. Често срещано заболяване е вагинит, придружено със сърбежи, парене, секрети и болка при полов контакт.

Тъй като между влагалището и пикочния мехур съществува лимфна връзка, инфекцията може да се разпространи и вагинитът да премине в цистит, т.е. възпаление на пикочния мехур, което води до често уриниране.

Някои жени получават артроза (болки в ставите). Намаляването на естрогена обаче не причинява нито артрит (който най-често се появява преди климактериума), нито остеоартрит (който започва да се развива още от късното юношество).

Може да възникнат емоционални проблеми

Някои лекари смятат, че емоционалните разстройства също са резултат от намаляването на естрогена. Причина за тях са сериозните промени в тялото. Досега това като че ли не се отчиташе.

Вярно, има и редица други фактори, които водят до смущения и депресия. Обикновено когато "промяната" дойде, децата вече са самостоятелни и не се нуждаят от майчините грижи. Съпругът може би е на върха на своята кариера и сигурно е твърде зает. Тогава жената започва да се чувства ненужна, особено ако животът й е бил съсредоточен изцяло в семейството и няма други интереси.

Има обаче и още нещо. Един лекар обясни проблема по следния начин: "Психическото приспособяване не би било твърде трудно, ако не бяха физиологичните изменения. Жената се притеснява, че губи своята привлекателност. Забелязва бръчките по кожата, натрупаните мазнини, отпускането на бюста. Раздразненото и безчувствено влагалище я прави още по-нещастна. Всички тези неща се отразяват на психиката й."

Една трета от живота

Последиците от замирането на яйчниците придобиват ново значение сега, когато средната продължителност на живота при жените се е увеличила от 48 на 75 години в сравнение с началото на века. Една жена вече трябва да изживее 1/3 (а понякога и половината) от живота си след настъпването на тези промени.

Д-р Уилям Мастърс от Медицинския факултет на Вашингтонския университет нарича неспособността на яйчниците да функционират едновременно с другите органи "ахилесовата пета на женското тяло". Все повече лекари са на мнение, че трябва да се предприеме нещо по този въпрос, да се поеме отговорност и да се разработи ефективна лекарска помощ.

Как може да помогне лечението с естроген

В резултат на множество изследвания -- някои от които доста продължителни -- се установи, че проблемът има разрешение. Естрогенното лечение се практикува вече 25 години.

Наскоро д-р Станли Уолак и д-р Филип Х. Хенман от Харвардския медицински факултет направиха изследване на повече от 200 жени, които те са лекували с естроген през последните 25 години.

Х 94 от тях са се лекували предимно заради "горещите вълни", които при някои от тях продължавали до няколко години. Успокоителните лекарства и другите средства не дали резултат. Естрогенът довел до бързо облекчение при 93 от тези жени.

Х 119 жени били с тежка остеопороза. 90% от тях след лечение с естроген получили облекчение или пълно възстановяване. Обикновено болката намалявала значително два месеца след началото на терапията, като способността им да се движат свободно все повече нараствала.

Х При някои остеопорозата довела до загуба на височина. След лечението с естроген процесът спрял.

Х И нещо важно. При други жени д-р Уолак и д-р Хенман установили, че ранното лечение с естроген има профилактичен ефект. Проблеми с костите изобщо не се появили.

Предпазване от сърдечни болести

Доказвано е многократно, че лечението с естроген предпазва от сърдечно-съдови заболявания. Лекари са давали от хормона на жени (и мъже), които вече имат по един сърдечен удар. Опасността от следващ удар намалявала рязко и така продължителността на живота се увеличавала.

Д-р Едуард Дейвис и сътрудниците му от Чикагския университет са направили многобройни изследвания на повече от 200 жени с цел да докажат профилактичната роля на естрогенното лечение. Според тях жените, приемащи хормона през климактериума, понижават нивото на холестерола и другите мазнини в кръвта си и показват по-малка склонност към сърдечно-съдови заболявания. Друго положително откритие е, че жените, лекувани с естроген десет или повече години, по-рядко страдат от високо кръвно налягане.

Могат ли да се избегнат и другите проблеми?

Лекарите смятат, че естрогенът играе важна роля за разрешаване на редица проблеми през критическата възраст.

Хормонът не е чудотворно лекарство и не може да върне свежестта на младежката кожа, но може да възстанови еластичността и влажността й.

Естрогенът е много ефективен и при вагинита, като често напълно възстановява вътрешността на влагалището и неговата нормална киселинност. Сърбежите и теченията също изчезват. Циститът се предотвратява.

Много жени с болки в ставите са почувствали сериозно облекчение след лечение с естроген. Според д-р Мастърс след такава терапия всички полови органи (освен яйчниците) възстановяват своите размери и функции. Изследователи от невропсихиатрията към Вашингтонския университет смятат, че естрогенното лечение влияе върху интелекта. Някои основни умствени способности като запаметяване, острота на мисълта и възприемане на нова информация, се подобряват до голяма степен. При различните жени е различно, но ефектът зависи от това, кога започва лечението -- колкото по-рано, толкова по-добре.

През 1963 г. в списанието на Американската асоциация на възрастните хора се появи статия, озаглавена "Апел за постоянство с естрогена от младостта до гроба". В нея се казва, че доскоро възрастните жени бяха "схванати, крехки, прегърбени, набръчкани и отчаяни, накуцвайки през последните си години. Страданията им бяха безбройни. Почти нищо не можеше да се направи за тяхната кожа, за болките в костите, за неприятното течение, за болезненото и кървящо влагалище. Това бе просто част от старостта. Без лекарска помощ не може да бъде по друг начин. Всички тези проблеми обаче днес могат да се спестят или да се лекуват с успех."

Каква е опасността от рак?

Рисковано ли е хормоналното лечение? В миналото съществуваха опасения, че естрогенът може да доведе до рак на гърдата или на половите органи. Членове на Американската медицинска асоциация твърдят, че тези опасения са неоснователни. Доказателствата за това са многобройни.

От една страна, опасността от рак при жените нараства с възрастта, дори когато отделянето на естроген силно намалява.

От друга страна, ако естрогенът предизвикваше рак, то той щеше да е често явление в последните месеци на бременността, когато този хормон се увеличава значително. Това обаче не се наблюдава.

Нито опитите върху животни, на които се дават големи дози естроген, нито пък продължителното наблюдение на жени, лекувани с хормона, показват поява на ракови образувания.

При изследване на 206 жени, лекувани в период от 5 години и половина, се оказало, че нито една от тях не е развила рак. При друго наблюдение на 120 жени, също лекувани продължително време, не се открива рак, макар че за този период се очаквали поне 5-6 злокачествени образувания.

Отчитайки 25-годишната си практика на естрогенно лечение, д-р Уолак и д-р Хенман заявяват, че не са открили нито един случай на рак на гърдата и само един -- на половите органи. Тяхното заключение е: "Продължителното лечение с естроген при с редовни гинекологични прегледи е ефективно и безопасно."

През 1962 г. в списанието на Американската медицинска асоциация д-р Робърт А. Уилсън от Методистката болница в Бруклин, публикува резултатите от изследване на 304 жени на възраст между 40 и 70 г., лекувани с естроген за период от 27 години. Той отбелязва, че няма нито един случай на рак на гърдата или половите органи, макар че средно на толкова жени се очакват около 18.

Д-р Уилсън дори смята, че вместо да причинява рак, естрогенът има предпазващо действие. Той препоръчва да се поддържат ендокринните жлези, което ще намалява опасността от рак при жените през целия им живот.

Страничните ефекти

Както в миналото, така и днес употребата на естроген не е безпроблемна. Първоначално хормонът не можел да се приема през устата и се инжектирал. Сега има много препарати, които се пият, но това трябва да става само под лекарско предписание и наблюдение.

За някои жени е достатъчно съвсем малко количество, докато други се нуждаят от десет пъти по-голяма доза. При злоупотреба хормонът може да доведе до постоянно кръвотечение, което обаче не е опасно и се прекратява, когато лекарството се спре, но затова пък пречи на ранното откриване на рак на матката. Постоянното кървене в напреднала възраст може да няма сериозни причини (като полипи), но може и да е резултат от злокачествено образувание. Лекарите предпочитат да приемат второто, докато не докажат противното.

За да избегнат кръвотечението и евентуалния кюртаж11 на ракови формирования, лекарите преминават към циклично лечение с естроген. Те дават лекарството в продължение на 25 дни, после го спират за 5 дни, след което отново възстановяват лечението. (Цикълът може и да е по-различен.)

Други използват комбинацията на естроген и андроген. Андрогенът притежава друг положителен страничен ефект: засилва самочувствието!

Съотношението естроген-андроген обаче е много важно. Ако то е 1:20 -- което е всъщност полезната доза при повечето жени, -- в 20% от случаите се получава окосмяване на лицето. Напоследък се предпочита съотношение 1:10, при което опасността от окосмяване е малка. Надяваме се скоро да бъдат разработени нови хормонални съединения без странични ефекти.

Въпрос на медицински контрол

Днес големият въпрос, пред който са изправени гинеколозите, е дали всички жени се нуждаят от хормонално лечение.

Някои лекари смятат, че всяка жена трябва да приема естроген не само през критическата възраст, но и до края на живота си. Според тях не бива да се пренебрегват и другите методи на лечение. Разясненията и разговорите с пациентката, напътствията за менюто й, успокоителните и другите лекарства играят своята роля при всеки отделен случай. Според тези лекари обаче климактериумът поставя началото на постоянна хормонална недостатъчност, която изисква продължително лечение, така както е с диабета и всяка друга недостатъчност.

Някои започват терапията след като се изминат шест месеца от последната менструация. Естрогенът обаче може да се прилага и два месеца след последния цикъл, ако жената се оплаква от горещи вълни и други неприятни промени. Тези лекари смятат, че лечение трябва да се започне независимо дали има симптоми.

Много други лекари са на мнение, че терапията не е задължителна за всички жени, тъй като отделянето на естроген е различно през и след климактериума. Д-р Едмънд Овърстрийт, професор по акушерство и гинекология към Калифорнийския университет, смята, че приблизително 25% от жените след критическата възраст имат сериозна естрогенна недостатъчност, която трябва да се лекува до края на живота им.

Всички обаче са единодушни за едно. Естрогенът не е магически балсам. Макар да играе важна роля, той не е универсално лекарство. През и след климактериума (както и по-рано) възникват проблеми, които нямат нищо общо с хормоналните нарушения. От огромно значение тогава са честите и внимателни медицински прегледи.

Тест за естрогенна недостатъчност

Ще изминат още много години, преди да се реши въпросът дали всяка жена трябва да се лекува. Тестовете ще се усъвършенстват. Засега успешно се прилагат т.нар. цитонамазки, които обикновено се използват за откриване на рак. По тях може да се преценява и степента на естрогенна недостатъчност. Пробата показва влагалищните изменения, предизвикани от липсата на хормона, както и положителните резултати след лечението. Така може да се определи и подходящата доза естроген. Много лекари обаче са на мнение, че са нужни по-съвършени и точни методи за определяне.

Засега повечето гинеколози предпочитат да прилагат хормонално лечение на базата на индивидуални изследвания. Не би било разумно всички жени да се задължават да го правят.

Важното е, че сега жената може да разчита, че нейният лекар проявява сериозен интерес към състоянието й през и след критическата възраст, разбира нуждите й и е готов да я лекува хормонално, след като тя се убеди, че това е безопасно, полезно и необходимо. Това може да укрепи здравето й и да направи целия й останал живот по-радостен.

X глава

Средната възраст и след нея

Съществуват най-малко четири опасности, които можете да срещнете. Нека ги разгледаме накратко.

Първо, пазете се от капана на изолацията. Рубен Уелч написа книга, озаглавена Ние наистина се нуждаем един от друг. Това е абсолютно вярно. Изолацията е опасна. Тя разрушава ума. Докато остарявате, не допускайте да се затворите между четирите стени на своя дом и да се отделите напълно от хората. Поддържайте социалния си живот дори когато ви се струва най-лесно да си стоите в къщи. Обаждайте се на приятели. Може би те също са самотни. Срещайте се с други хора. И помнете, че за самотата си сте виновна единствено вие.

Второ, избягвайте бездействието, което е честа примка за по-възрастните. Веднъж пристигнах в Чикаго късно вечерта и открих, че бяха дали моята стая в хотела на друг човек. Съдържателят беше длъжен да ме настани другаде, но всички хотели бяха пълни. Накрая той откри стая в приют за възрастни. Краткото ми пребиваване в това общо жилище беше и полезно, и потискащо. На сутринта, когато слязох за закуска, видях 400-500 възрастни човека, седящи в голяма зала. Повечето от тях мълчаха, без да разговарят, без да разменят дори дума помежду си. Дори не четяха вестници. Едни бяха отпуснали глава и дремеха, а други бяха просто зареяли поглед в пространството. Никакви действия, никакво общуване, никакви разговори. Колко тъжно беше да гледаш толкова много самотни човешки същества събрани заедно, но всеки потънал в собствените си мисли. Бездействието и неговата първа братовчедка -- самотата -- са опасни врагове на старите хора.

Трето, пазете се от капана на самосъжалението. То може буквално да унищожи човека. Тези, които му се поддават, стават жертва на една от най-големите сатанински лъжи. Вместо да изпитвате угризения на съвестта, бих ви препоръчал да направите сладки за някого, да купите цветя или да изпратите картичка. Навлезте в света на другите, започнете да се молите редовно за хората около вас.

Четвърто, избягвайте примката на отчаянието. Много възрастни хора разсъждават по следния начин: "Вече остарявам. Не виждам пред себе си нищо друго освен смъртта... Животът си отминава." Тази безнадеждност е безпредметна, особено за християнина, който трябва винаги да гледа към бъдещето. Очарованието на християнството е, че говори за един друг свят, където няма да има болка, страдание или самота.

Надеждата за живот след смъртта бе изразена по прекрасен начин от баща ми, малко преди да почине. Вървяхме с него и разговаряхме спокойно за смисъла на земния живот. Тогава той каза нещо за вечния живот, което никога няма да забравя. Като бил млад, бъдещото небесно съществуване не било от голямо значение за него. Радвал се на младостта си и задгробният живот бил като бисер, който не се вижда от боклуците и мърсотията. Неговата красота била предполагаема, но не и осъзната. Когато обаче започнал да остарява и да се сблъсква с проблемите на възрастта (той преживя един сериозен сърдечен пристъп), сякаш нещата, които скривали бисера, едно по едно започнали да изчезват. Вечният живот станал най-ценното му притежание.

Баща ми вече притежава този бисер, който придаде такава стойност на земния му живот -- и особено на последните му дни. Благодарен съм, че всички християни имат същата надежда, включително и ние с вас!

Можете ли да опишете телесните промени в процеса на остаряване?

Остаряването не означава внезапно влошаване на всички системи и функции в тялото. Това става постепенно и последователно, ако естествено няма някаква тежка болест. Процесът на стареене може да бъде описан по следния начин.

Първо отслабват способностите за възприемане и контакт с околния свят. Лещите на очите губят способността си да се свиват и фокусират, така че ние слагаме очила за късогледство или за далекогледство. Понякога погледът се замъглява и от "перде". Слухът също отслабва поради износване на трите малки кости в ухото. Първо високите, а после и по-ниските честоти стават недоловими. Езикът атрофира и вкусът в устата се променя. Нищо вече не е така вкусно като преди. Не изпитваме същата радост от храненето, която сме имали някога. Обонянието също намалява, което прави храната безвкусна, тъй като голяма част от удоволствието при яденето зависи от долавянето на приятния аромат. Кожата изсъхва и се втвърдява, което намалява усещането за допир. Така и петте сетива отслабват и все по-трудно приемат информация и я предават към мозъка.

По-късно се появяват изменения в двигателната активност. Реакциите се забавят. Първо отслабва контролът върху пръстите, сръчността на ръката намалява, после следват китките, лактите и раменете. Намаляването на координацията става от крайниците към центъра на тежестта. Ето защо когато възрастните хора пишат, ръцете им треперят.

Следват промените в сърдечно-съдовата система. Сърцето се натоварва много повече поради натрупаните мазнини около него. Когато се преуморява, човек се нуждае от по-дълго време за възстановяване на нормалния ритъм. Сърдечните проблеми нарастват и поради постепенното втвърдяване на артериите. В тях се натрупва холестерол, което затруднява движението на кръвта и води до сърдечни пристъпи, удари и други проблеми. Освен това нервната система вече не управлява функциите на тялото пълноценно, което е една от причините за лошия обмен на веществата.

Възпроизводителната способност изчезва на около 45-годишна възраст при жените и през петото десетилетие при мъжете.

Да обобщим основните промени в процеса на стареене. Промени настъпват първо в сетивните възприятия и след това -- в двигателните функции. Ако животът продължи, може да се появят и умствени изменения.

Сигурно ли е, че сексуалното желание намалява през петото, шестото и седмото десетилетие от живота?

Не съществува биологическа причина за намаляване на това желание с възрастта. То зависи повече от състоянието на ума и чувствата, отколкото от годините. Ако съпрузите се смятат за стари и непривлекателни, може наистина да загубят интерес към секса. Но от медицинска гледна точка не е вярно, че мъжете и жените в средна възраст са сексуално безразлични.

Какво очаква най-много една жена от своя съпруг през петдесетте, шестдесетте и седемдесетте години от живота си?

Тя се нуждае от уверение, че той я обича и уважава, както в младостта й. Красотата на отдадената любов е, че не престава с годините. Мъжът и жената могат да преминат и през добрите, и през лошите дни като приятели и сътрудници. За разлика от тях младите привърженици на "сексуалната свобода" ще навлезнат в старостта без добри спомени и с множество разрушени взаимоотношения. Тази съвременна философия накрая води до безизходица. Отдадената любов има висока цена, но носи голямо удовлетворение в годините на зрелостта.