Брак и сексуалност

Ето защо, както Фрийдън се е уморила да слуша за щастливи енергични домакини, така и на мен ми е омръзнало от статии за преуспяващата, динамична майка-съпруга-жена-чудо, която прави кариера. Тези истории нямат нищо общо с действителността.

Женските разговори в автобуса, на гости или в магазина, както и наставленията, които жената дава по телефона на детето, съпруга, детегледачката или учителя -- всичко това издава скритата страна на нейния живот: болни деца, които отиват на училище или остават в къщи сами; бавачки, които позволяват да се гледа телевизия до късно; бебета, будени в 6 часа сутринта, за да бъдат заведени в яслата навреме; нарастващ брой 8-9 годишни деца със собствен ключ от къщи, които остават без надзор до завръщането на родителите им. Какво да кажем за училищните празници, ваканциите и зимните състезания, както и всички други събития, които "пречат" на кариерата на майката...

Подозирам, че точно по тези причини феминизмът не е привлякъл бедните жени със сини престилки като майка ми, която беше шивачка във фабрика за ризи. Те добре познават обратната страна на монетата.

Като ме гледа как жонглирам между брака, децата и кариерата, майка ми често казва: "Прекалено много внимание отделяш на работата."

Една вечер, докато се прибирах вкъщи изтощена и притеснена за заетия съпруг, меланхоличната дъщеря и заядливия ми редактор, попаднах на статия за няколко известни феминистки. Прочетох я с голям интерес. Едната пишеше: "Жените вече не са обвързани с традиционните си занимания. Сега те имат богат избор и могат да се противопоставят на стереотипите." Съгласна съм с това, но имах чувството, че и тя, и останалите са някак си наивно ентусиазирани по въпроса за "новата жена". Сякаш гледаха живота през обратния край на бинокъла.

Когато прочетох как едната от тях се справя с всичко, съмненията ми се превърнаха в убеждение. Тя описваше "радостта от равенството" така: "И съпругът ми, и аз работим у дома. Имаме едногодишно дете, за което се грижим заедно с помощта на детегледачка."

Нямах сили дори да се изсмея.

IV глава

Семейството

РАЗГОВОР С Д-Р ДЖЕЙМЗ ДОБСЪН,

Д-р Добсън, съществува ли универсална християнска формула за разрешаване на семейните проблеми?

Алберт Айнщайн посвети последните тридесет години от живота си в търсене на теория, която да обединява всички измерения на физиката, но не намери такава. Така и човешката личност не може да се сведе до елементарно разбиране. Ние сме прекалено сложни, за да бъдем разглеждани толкова опростено.

От друга страна обаче има една "формула", която може да се приложи във всички човешки взаимоотношения -- любовта. Конфликтите се разрешават, когато хората живеят според I Коринтяни 13 гл. (когато избягват гордостта, гнева, злобата, ревността, егоизма, нетърпеливостта, грубостта и т.н.).

Тази единствена глава съдържа всички предписания за един хармоничен живот и няма нищо "ново", което да може да се добави.

Какво означава това на практика? Как може да се приложи например за деца, които постоянно се карат и бият?

Убеден съм, че много от емоционалните проблеми на възрастните се дължат на грубото отношение на братя, сестри и връстници през ранните им години. Самочувствието е крехко цвете и лесно може да се смачка от присмеха и подигравките на другите деца. Това не трябва да се допуска. Една от основните отговорности на родителите и учителите (особено ако са християни) е да научат децата си да се обичат взаимно. Това е напълно възможно. Повечето момичета и момчета крият нежни сърца зад грубото си поведение. Ако родителите развиват такава чувствителност у децата си, биха могли да формират у тях искрено съчувствие към сакатото, пълното, грозното или умствено изостаналото дете, както и към по-малките. Но ако това ранно наставление отсъства, у детето често се появяват враждебност и чувство за съперничество, които могат след години да се превърнат в пречка, дори ако човекът е християнин.

Искате да кажете, че това съчувствие трябва да бъде част от ранното християнско обучение?

Да. Христос набляга изключително много на любовта към Бога и към ближния, но въпреки това ние често пропускаме този въпрос в християнското образоване. Много неделни учители прилежно разказват историите на Мойсей, Данаил и Йосиф, докато в същото време техните лудуващи възпитаници се нараняват взаимно. Ако няма здраво ръководство, неделното училище може да се превърне в "най-опасното" място за едно дете. Учителят трябва да защитава онеправданите деца и по този начин да показва на практика стойността на човека и любовта на Христос.

Някои хора смятат, че сте доста авторитарен. Според тях прекаленото придържане към вашите принципи дава на бащата твърде много власт. Как ще отговорите на тази критика?

За мен тази критика е неоснователна. На много места в своите книги предупреждавам родителите, че е опасно да бъдат груби и да потискат децата си. Една от тях -- Крий се или търси -- съм посветил изцяло на крехката детска душа. Никъде в съчиненията си не съм препоръчвал родителите да пренебрегват детските чувства или да ги наказват сурово. Мисълта ми е, че вярвам във властта на родителите и че децата трябва да се научат да уважават родителския и учителския авторитет. Ако това ме прави да изглеждам авторитарен, нека бъде така. Мога само да кажа, че собствените ми деца живеят в атмосфера на свобода, което е възможно само чрез взаимното уважение между поколенията. Това взаимоотношение е описано в Библията, която заповядва на децата да се покоряват, а на родителите -- да не ги дразнят. Тази връзка ми харесва.

В каква степен химичните процеси в организма влияят на чувствата ни? Въздействат ли те на нашите морални решения? Как да ги съчетаем с Божиите заповеди? Или с други думи, не е ли по-лесно през някои дни да сме по-добри, отколкото през други?

Може би питате как може Бог да изисква от всички еднакво подчинение и покорство, след като някои хора изобщо не могат да контролират действията си? Този въпрос безпокоеше доскоро и мен. Свръхактивното дете например е много по-непослушно и твърдоглаво от дете, което е кротко и спокойно. Как това ще се отрази на взаимоотношенията му с Бога? А какво да кажем за сексуалните отклонения, предизвикани от преживян стрес през детските години? Ще направи ли Бог изключение за човек, който е научен от родителите си на неморалност и атеизъм? А жената, която малтретира детето си, изнервена от предменструално напрежение? А хилядите примери за "странно" поведение, за което медицината е безсилна да посочи ясна причина?

Не мога да дам свое обяснение на тези въпроси, но от богословска гледна точка те вече не ме притесняват. За мен един неограничен Бог, който е способен да управлява цялата вселена, ще знае как да се отнесе справедливо и с такива хора.

Не е моя работа да разгадавам Божията система за оценяване, както не мога да разбирам и някои други страни на Неговата същност. Неговите пътища и мисли са по-високи от моите. Може би затова Библията ни заповядва да не се съдим един друг. Очевидно не сме способни да го вършим справедливо. Знам само, че от мен Господ изисква вяра и подчинение, а относно човека до мен казва: "А на теб що ти е? Ти върви след Мен!"

Вярвате ли в теориите за биоритъма?

Ние сме биохимични същества и телата ни функционират според определени ритми и периоди. Женската възпроизводителна система например работи на 28-дневен цикъл. Всички хора притежават т.нар. "биологичен часовник", който се завърта за период от около 24 часа. Именно той е предпоставка за появата на сънливост или безсъние у пътниците, които преминават на самолет няколко географски ширини. За съжаление това химично явление е довело до фалшиви теории за човешкото тяло и неговата "съдба". Някои книги за биоритмите защитават идеята, че датата на раждане може да се използва за изчисление на добрите и лошите дни в човешкия живот. Няма никакво обективно доказателство за това.

Коя е причината да не цитирате често Библията?

Повечето от книгите си написах, докато бях в ръководството на Детската клиника в Лос Анджелос и в Медицинския факултет на Южнокалифорнийския университет. Трябваше да получа одобрението на академичния комитет за критика на публикациите, който преглежда всичко от професионална гледна точка. За да получа тяхното разрешение, трябваше да не злоупотребявам с християнското приложение в книгите си. Сега смятам, че Господ е допуснал този "лесно продаваем" стил, защото съчиненията ми бяха приети от хора, които иначе не биха чели традиционна християнска литература. Правилно или не, нямах голям избор по въпроса. Искам да добавя, че всички мои възгледи са в съгласие с Писанията. И преди, и сега Библията си остава моят стандарт.

Често се казва, че човек учи психология с цел да опознае сам себе си. Познавате ли се достатъчно добре? Върху кои неща още трябва да работите?

Още продължавам да опознавам себе си и сигурно ще продължа до края на своя живот. Имам доста слабости и недостатъци, които бих искал да поправя. Например от време на време у мен се проявява една често срещана юношеска черта, наречена "самонадеяност". Като всеки друг и аз имам проблем със себеобузданието и личната дисциплина. Но Бог приема моите недостатъци и ме променя.

Във връзка с липсата на самочувствие, не смятате ли, че библейското учение за първородния грях означава, че се раждаме непълноценни?

Категорично не! Ние сме създадени според образа на самия Бог. Той казва, че всеки от нас е по-ценен от всички богатства на света, а Христос не се колебае да нарече последователите си братя. Ние сме членове на огромното Божие семейство. Библията ме учи да се смирявам пред Бога, "да считам другия по-горен от себе си", без обаче да се подценявам и отчайвам. Никъде не виждам заповед да се мразя, да се унижавам или да се отвращавам от себе си. Познавам доста християни, които са съкрушени от чувство за малоценност, като някои от тях са придобили това съзнание в собствените си църкви.

Смятате ли, че библейските и психологическите (основани на опита и научните изследвания) принципи се допълват взаимно?

Д-р Гари Колинс казва, че съвременната психология се основава на пет основни течения, които по естество са хуманистични и атеистични. Те са емпиризъм, редукционизъм, релативизъм, детерминизъм и натурализъм. Ако това е вярно, християнинът психолог трябва да отхвърли част от университетското си обучение. На мен самия ми се наложи да го направя. Но за сметка на това имаме богата информация за човешката природа, осигурена от Създателя. Библията е "учебник, написан от Твореца", и психологията, която предлага, е напълно достоверна. Но за да се върна на вашия въпрос, ще кажа, че в много отношения традиционните психологически възгледи съвпадат точно с библейското учение.

По кои ключови въпроси се различават християните психолози от съвременната психология?

Нормално е специалистите в дадена област да се различават по своите методи. Така е и при психиатрите, и при терапевтите. Искам да отбележа, че всяка професия се характеризира с различия в мненията. Често дори Върховният съд се разделя 5-ма срещу 4-ма заради поредното дело. Лекарите също не са единодушни по повечето въпроси в медицината, макар пациентите им да не съзнават това. Затова е съвсем нормално и психолозите християни да имат различно мнение за сложния човешки ум от други свои колеги. Докато знанието продължава да се обогатява, разлики във възгледите на учените ще има.

Ще насърчите ли младите хора да гледат на психологията като на важно призвание от християнска гледна точка?

Психологията дава отлични възможности за работа на последователите на Христос. Обикновено в критични ситуации хората търсят професионална помощ и са отворени за нови разрешения и възможности. Те са толкова предразположени, че един добър съвет може да им помогне много. Но ако съветът е неправилен, последствията може да са пагубни. В своята практика съм намерил за уместно да представям християнския възглед за брака, морала, възпитанието и честността, като същевременно уважавам правото на човека на свободен избор.

Смятам, че християнската психология е благородна професия за един млад вярващ, в случай че вярата му е достатъчно здрава да устои на хуманистичните идеи в университета. Ако започне да прави компромиси с основните си вярвания, такъв човек може да се превърне в препятствие за християнската вяра.

V глава

Особености на мъжа и жената

Чувствата на жената се влияят най-вече от три типични функции, свързани с възпроизвеждането: менструация, лактация (кърмене) и бременност. Освен това малкият мозък, разположен в основата на мозъка и наречен "емоционален център" се различава при мъжете и при жените. Всеки сериозен шок или травма се приема от малкия мозък, който чрез неврони и хормони изпраща сигнал към хипофизата. При жената това често води до биохимични изменения, като прекратяване на менструалния цикъл за около 6 месеца (и повече). Женската психика е по-крехка, по-сложна и по-уязвима от мъжката. Не разбирам обаче защо някои жени смятат това за обидно.

Посочихте някои от психологическите и емоционалните различия между половете. Можете ли да опишете някакви по-специфични особености?

Медицината все още не е изследвала докрай цялото многообразие от всички особености на половете. Различията са доста специфични. Например когато изследвали поведението на студенти и ученици, психолозите забелязали, че момчетата и момичетата носят дори учебниците си по различен начин. Младежите предпочитали да ги държат под мишница, а девойките -- отпред, както се държи бебе. Колко ли още много външни прояви подсъзнателно дължим на пола си!

Съгласен съм, че някои от различията са културно обусловени. Трудно ми е да разгранича тези, които са наследствени, от онези, които се придобиват по-късно. Откровено казано това е без значение. Каквато и да е причината, разликите са налице и настоящата културна революция не ги е променила съществено. С риск да бъда обявен за пропагандатор на полови стереотипи все пак ще представя някои от емоционалните различия между двата пола.

Възпроизводителната способност на жените е причина за по-големия им стремеж към стабилност, сигурност и продължителност на взаимоотношенията. Те повече гледат към бъдещето, защото психиката им е свързана с раждането на деца и те са мотивирани от грижата за тях. Във връзка с това жената е "по-домашно" ориентирана от мъжа. Тя е по-загрижена за подробностите в къщата, за положението в семейството и други подобни неща. Ще споделя един личен пример. С моята съпруга Шърли решихме да инсталираме нова печка за барбекю в задния двор на къщата. Когато техникът свърши работата и си отиде, забелязахме, че е поставил приспособлението с 15 см по-високо от необходимото. Аз се обърнах и подхвърлих: "Хм, май се е попрестарал с тази платформа. Висока ми се вижда. Между другото, скъпа, какво има за вечеря?" А жена ми каза: "Не мога да понасям това нещо да стърчи така в градината!" Несъответствието в реакциите ни изразяваше типичната разлика в емоционалното поведение на мъжа и жената вкъщи.

Половете се различават и в отношението си към състезателните игри. Ако някой се съмнява, нека обърне внимание как мъжете и жените се отнасят към игрите, напр. тенис на маса, монопол, домино, волейбол или тенис на корт. За жените това е начин за общуване и приятни разговори, докато целта на мъжете е да победят, дори ако играта е на приятелско събиране в задния двор на къщата. Някои смятат, че тази агресивност е културно обусловена, но аз не съм съгласен. В своята книга Умът! Изгубената граница Ричард Рестак пише: "На рожден ден на петгодишни обикновено не момиченцата са тези, които дърпат коси, раздават юмруци или се замерят с храна."

Освен това жените се отличават с майчинско чувство, като при някои то е по-силно, отколкото при други. Желанието да имат деца е по-голямо у онези, които не могат да заченат. Получавам много писма от жени, които са отчаяни от невъзможността да станат майки. Макар културата също да обуславя тези копнежи, аз мисля, че те са заложени най-вече в женската анатомия и физиология.

Това са само примери, а не научно изследване на различията между половете. Аз само се докоснах до повърхността на въпроса, а вие можете да добавите вашите наблюдения.

В книгите си казвате, че мъжете и жените изграждат самочувствието си по различен начин. Бихте ли обяснили това?

Мъжете и жените еднакво се нуждаят от самочувствие и принадлежност, но гледат на тази нужда различно -- особено ако жената е само домакиня. Мъжът гради самочувствието си преди всичко на професионалната си репутация. Той е емоционално удовлетворен, когато напредва в бизнеса, когато е материално независим, когато развива високо ценено умение или занаят, когато надзирава или ръководи или когато е уважаван и обичан от своите пациенти, клиенти и колеги. Мъж, който има успех в тези области, не гледа на съпругата си като на единствен помощник в борбата с комплекса си за малоценност. Разбира се, тя има важна роля като негова спътница и любима, но не е от такова първостепенно значение за самочувствието му.

Една домакиня обаче гледа на брака си по съвсем различен начин. За разлика от своя съпруг, тя няма достъп до други "източници" на самочувствие. След вкусната вечеря, която е приготвила, семейството може дори да забрави да й благодари. Домакинските задължения нямат престиж в очите на обществото и никой няма да я похвали, че умее да чисти. Затова колкото по-изолирана е тя, толкова по-голяма е ролята на съпруга й за нейното удовлетворение, увереност и благоденствие. Или най-просто казано, мъжете имат самочувствие, когато ги уважават, а жените се чувстват пълноценни, когато ги обичат. Това може би е най същественото различие между двата пола.

Еднакво ли е сексуалното желание при мъжете и жените?

Мъжете и жените се различават значително по проявлението на сексуалните си желания. Според последни изследвания удоволствието и възбудата при оргазма на жената са почти еднакви с тези при еякулацията на мъжа, макар начинът на достигането им да е различен. Повечето мъже се възбуждат по-лесно от жените. Те достигат връхната си точка преди още партньорките им да са отклонили своите мисли от вечерята и децата. Мъдрият мъж взема предвид това забавяне при жената и се съобразява с нея.

Въпросът има и обратна страна. Жените също трябва да разбират съпрузите си. Когато нямат сексуални отношения, мъжете изпитват физиологично напрежение, което трябва да се освободи. Двата семенника постепенно се пълнят и когато достигнат максималното си ниво, мъжът е хормонално чувствителен към всички сексуални стимули. Жена, която не представлява интерес за него, когато е задоволен, може да го развълнува сексуално, когато е лишен. Една съпруга може трудно да разбере акумулирането на сексуалното желание у мъжа й, тъй като нейните нужди не се изявяват така силно. Тя трябва да осъзнае специфичните биохимични процеси, които протичат в неговото тяло, и ако го обича, ще се опитва да задоволява потребностите му редовно и пълноценно. Не отричам, че жените също имат определени сексуални нужди, но въздържанието е по-трудно за мъжете.

Бихте ли посочили по-конкретните различия в сексуалните желания на двата пола? Скоро ще се омъжвам и искам да знам с какво нуждите на моя съпруг ще се различават от моите. Моля, обобщете основните разлики.

Това е разумен въпрос, тъй като неправилното му разбиране води до сериозни сътресения и чувство за вина в брака.

Първо, мъжете се възбуждат предимно от гледане. Те реагират на гледки на голи или полуголи жени. От своя страна жените не са толкова чувствителни на гледане. Разбира се, те харесват красиви мъжки тела, но сексуалният им механизъм не се задейства по този начин. Жените се стимулират от докосване. Така се появява първият спор в спалнята. Той иска тя да е без дрехи и на светло, а тя желае да бъде милвана, и то -- на тъмно.

Второ, и много важно нещо, е, че мъжете не се интересуват особено от личността, притежаваща интересното тяло. Един мъж може да ходи по улицата и да се възбуди от минаващата край него жена, без да знае нищо за нейния характер, възгледи и интелект. Привлича го единствено тялото й. Еднакво възбуждащи за него са както снимката на някоя манекенка, така и срещата с любимата жена. В основата си биологическата сила на сексуалното желание при мъжа е насочена към привлекателното тяло на жената. Ето защо оплакванията на жените, че ги използват като "сексуални обекти", имат известно основание. Това обяснява защо жените проститутки са много повече от мъжете и защо толкова малко жени се опитват да "похитят" мъже. Именно затова и една стриптизьорка може да завладее цяла стая с беззъби старци. Мъжкото самочувствие идва от желанието да "владее" жената, а не да бъде обект на романтичната й любов. Тези характеристики не правят чест на мъжката сексуалност, но са научно изследвани и потвърдени.

Жените от своя страна са далеч по-взискателни сексуално. Те много по-малко се вълнуват от някой филмов красавец или от снимка на окосмен модел. Тяхното желание е насочено към конкретен човек, когото ценят високо. За жената е от значение романтичната атмосфера около мъжа, неговият характер и особености. Тя му се отдава, когато той я привлича както физически, така и емоционално. Разбира се, има много изключения, но едно е ясно. За мъжете сексът е физическо усещане, а за жените -- дълбоко емоционално преживяване.

Вече описахте разликите, свързани с възпроизвеждането. Бихте ли изброили някои други физиологични особености?

Основателят на Американския институт за семейни отношения в Лос Анджелос д-р Пол Попеноу написа кратка статия по този въпрос, озаглавена Наистина ли жените са толкова различни?

1. Мъжете и жените се различават във всяка клетка на телата си. Основна причина за това са особеностите в хромозомните комбинации.

2. Вероятно поради тях жената има по-голяма жизнеспособност. В САЩ жените надживяват мъжете средно с 3-4 години.

3. Половете се различават и по своя метаболизъм -- обикновено по-нисък при жената.

4. Има разлика и в структурата на скелета. Жената е с по-малка глава и по-широко лице, с по-слабо издадена брадичка, по-къси крака и по-дълъг торс от мъжа.

При жените първият пръст на ръката обикновено е по-дълъг от третия, а при мъжете -- точно обратно. Зъбите на момчетата се запазват по-дълго от тези на момичетата.

5. Жената има по-голям стомах, бъбреци, черен дроб и апендикс, но по-малки бели дробове.

6. Жената развива няколко основни функции, които липсват при мъжа: менструация, бременност и лактация. Те влияят на чувствата и поведението й. Тя има и различни хормони. Една и съща жлеза се проявява различно у двата пола. Женската щитовидна жлеза е по-голяма и по-активна. Тя нараства по време на бременност и менструация, предразполага появата на гуша у жената, прави я издръжлива на студ, обуславя гладката й кожа, сравнително неокосменото тяло и тънкия слой подкожна мазнина, които са важни елементи на красотата. Тази жлеза е свързана и с емоционалната лабилност. Жената се смее и плаче по-често.

7. В кръвта на жената има повече вода и 20% по-малко червени кръвни телца. Тъй като именно те снабдяват тялото с кислород, тя се уморява и припада по-лесно. Нейната жизненост е по-краткотрайна. Когато през войната британските фабрики увеличили работния ден от 10 на 12 часа, злополуките при жените нараснали със 150%, а при мъжете нямало увеличение.

8. Мъжете са с 50% по-силни от жените.

9. Женското сърце бие по-бързо (80 удара в минута срещу 72 при мъжете). Кръвното й налягане варира (с 10 деления по-ниско от това на мъжа), но тя по-рядко страда от високо кръвно (поне до климактериума).

10. Дихателният й капацитет е по-нисък от този на мъжа (съотношение 7:10).

11. Жената издържа повече на висока температура. Метаболизмът й не се забавя толкова, колкото при мъжа.

VI глава

Смисълът на мъжеството

Важно е да се разбере какво имам предвид под мъжки авторитет. Не се опитвам да защитавам мъже, които тормозят децата си и не зачитат нуждите на съпругите си. За щастие това властническо отношение от XIX век е вече отживелица. Въпреки това Писанието (което е моят критерий за всичко) ясно казва, че основната отговорност на мъжа е да управлява своя дом. Аз поне така разбирам библейските наставления в Ефесяни 5:22-28: