Броят джипитата, готови за протест

Виновни са ваксините, радиацията ГМО, Wi-Fi, казеинът, глутенът? Не?

Поради недостатъчното филтриране на сетивната информация аутистичното дете е склонно към сетивно претоварване, което го изкарва от релси. Изходът е да го грабнем и отнесем на по-тихо място да се успокои. Ако това не стане, може да стигне до т.нар. стапяне - пълна загуба на контрол. Това се случва най-често при високофункциониращи възрастни аутисти, които под влияние на заобикалящите ги нормални хора се опитват "да превъзмогнат" своето увреждане и да се справят със същите задачи като нормалните хора - обяснява доц. Маркова. Аутистите се успокояват, като търсят и създават ред в заобикалящите ги предмети и в собствените движения. Малките аутисти не играят с играчките си, а предпочитат да ги подреждат в редица или в отвесна кула. Не ги интересуват пъстри картинки, но харесват строгите очертания на символите и често развиват истинска страст към буквите и цифрите. Вече възрастни, аутистите могат да се отдават на странни за другите хора занимания като наблюдаване на влакове или колекциониране на разписания. Когато се изолират частично от света, който ги наранява, те се съсредоточават върху своите интереси. Оттам и шаблонният израз, че аутистите "живеят в свой собствен свят", на което аутистка отвръща с въпрос: "а в чий свят се полага да живея?", разказва биоложката.

Ако човек иска да разбере как се чувстват аутистите, може да види в интернет популярна 60-секундна симулация. Ужасно е.

Но най-затормозяващ е контактът с другите хора. Дори елементарно ненатоварващо общуване подлага аутиста на същото напрежение, което чувства нормалният човек, когато е домакин на 12 гости, дава пример доц. Маркова. Според нея е мит, че аутистите не се интересуват от другите хора и че не могат да обичат. Тя смята, че детето аутист е силно привързано към близките си, дори да не може да го покаже.

Коя е причината за раждането на толкова различно дете, не може ли това да се избегне и ако вече се е случило - как проблемът да се поправи или смекчи? Медицината няма точен отговор. Това кара родителите да се взират във всяка пусната в пространството версия.

Най-разпространената е, че ваксините в бебешка възраст водят до аутизъм. Митът тръгва през 1998 г. от "доказателствата" на манипулирано изследване, което по-късно е опровергано, а авторът му - лишен от лекарски права.

В различните периоди сред родителите набират популярност версии за влиянието на ГМО, радиацията, Wi-Fi, казеина (белтък в млякото), глутена (белтък в пшеницата и други зърнени храни). Науката не ги потвърждава. За част от тях направо се произнася като за анекдоти.

Но съществуват солидни доказателства, че генетични мутации допринасят за аутизма
Възможно е да става дума за дефекти в 20-ина гена, които имат роля в развитието и растежа на мозъка и за начина, по който мозъчните клетки си предават информация.

За деца с генетична мутация в хромозома 17 е 14 пъти по-вероятно да развият аутизъм. В семействата с едно дете аутист рискът и второто да е с увреждането е 1 към 20, което е повече, отколкото в общата популация. Но генетичните промени, които допринасят за аутизъм, може и да не са наследени, а да възникнат спонтанно.

Научни изследвания са установили, че много пестициди могат да взаимодействат с важни за централната нервна система гени.

Има отделни данни, че бебетата, които в утробата са изложени на въздействието на някои лекарства, са в по-висок риск от аутизъм.

Едно от тях - талидомид, е използвано през 60-те години за лечение на сутрешно гадене, тревожност и безсъние. Било изтеглено от пазара след случаи на бебета с вродени дефекти, но по-късно се включва в терапии за тежко кожно заболяване и рак.

Появяват се факти за ефекти от мръсния въздух и други фактори на околната среда. Както и за неблагополучия, на които може да е било подложено бебето при идването му на бял свят - дежурният заподозрян е асфикцията - недостиг на кислород, при продължително трудно раждане.

Напредналата възраст на родителите също се смята за неблагоприятен фактор. "Топло" изследване намира зависимост от зрялата възраст на майката. Всъщност установяваният досега риск по-често е свързван с годините на бащата. Предполага се, че рискът е резултат от нови мутации в сперматозоидите. Доколкото по-възрастните мъже обикновено имат и по-възрастни партньорки, техните деца ще имат и средно по-възрастни майки, но изследователите не са установили ефект на възрастта на майката сама по себе си. Някои дори твърдят, че при младите майки рискът уж бил по-висок.

Специфични области на мозъка, включително мозъчната кора и малкият мозък, вероятно също са замесени в аутизма, а те са отговорни за концентрацията, движението и настроението. Аутистите със запазен интелект обикновено са много работоспособни, а неспецифичният им поглед върху живота е предимство за редица дейности.

Отделни проучвания намират връзка между отклонения в нивата на хормоните допамин и серотонин и аутизма. Свръхчувствителността на хората от този спектър многократно усилва усещанията им и в повечето случаи това им причинява дискомфорт. Но когато са оставени на спокойствие в отсъствие на "дразнителите", аутистите може да са спокойни и щастливи

Затова и майка на аутист пита риторично в един от българските форуми: "Нали всяка жена най-много иска детето й е да е щастливо? И ако, по дяволите, едно аутистично дете се чувства така, какво значение има моята, вашата, обществената преценка кое е добро за него?".