Булпрофор браншова организация на лесовъдите на частна практика в горите и околната среда

По приетия на Първо четене в Комисията по земеделие и гори на НС

/на заседанието на Комисията на 22.03.2001 г./

С това становище коментираме само някои от пунктовете на проектозакона, които касаят интересите на 1639 лицензирани за упражняване на частна практика в горите лесовъди.

1-во и най-важно:

РЕГИСТРАЦИЯТА НА ЧАСТНОПРАКТИКУВАЩИТЕ ЛЕСОВЪДИ – ДА БЪДЕ ТЯХНА ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ

Нашето предложение, направено по-рано, регистрацията на лицата за упражняване на частна лесовъдска практика, респективно на отговорностите и гаранциите към държавата и възложителите на дейности да се поеме от браншовата организация на самите частнопрактикуващи, не е намерило място в законопроекта. При положение, че ще има и лицензионен режим за юридическите лица за упражняване на частна практика в горите, е логично и лицензирането да е в обсега на браншовата организация. Ние сме убедени, че освен либерализацията и намаляването на режимите, те трябва и да отпадат като пряк ангажимент на държавната администрация.

Иначе:

С промените на чл.39 от ЗГ се въвежда регистрационен режим за физическите лица, вместо действащия досега лицензионен режим за упражняването на частна практика в горите.

За повечето от дейностите това е уместно, тъй като са специфични и изискват определена квалификация и отговорности на повече от един човек. (Напр. при изготвянето на лесоустройствени проекти, ползувания в горите и др.

Защо обаче други дейности като: маркирането на дървета за сеч, семесъбирането, изготвянето на задания за проучване и проектиране, оценки в горите и др.п. да не могат да се извършват от регистрирани (само) физически лица.

Смятаме, че целия текст на така предложения чл.39а е неприемлив. Предполагаме, че в голяма степен е конюнктурен, защото е ясно, че е продиктуван от неудачите с много често променяната Инструкция № 33 за дърводобива. Изобщо не е мястото със Закон да се определят така спорните през цялата последна година конкретни изисквания към кандидатите за лиценз, и най-вече за дърводобивните фирми. (Няма гаранция че и така предложения регламент ще бъде удачен.) В крайна сметка изискванията не могат да са еднакви за тези които ще изготвят лесоустройствени проекти или маркират, с тези, които ще извършват дърводобив. Напр. изискването за наличие на свидетелство за регистрация на техниката по реда на Наредба №26 от 1998 г за регистрация на земеделска и горска техника, освен че удовлетворява само големите дърводобивни фирми АД-та, изобщо не касае повечето други дейности. Също и изискването за само един специалист пък е неприложимо за дейности като изработването на лесоустройствени проекти. В заключение - тъй като всяка дейност е специфична, нещата не могат глобално да се фиксират в Закона, а както и ние предлагаме – с наредбата, която и без друго се казва, че ще бъде издадена.

С проектозакона се въвежда възможност за частните собственици на гори, които предоставят горите си за управление на държавното лесничейство или са се сдружили за съвместно управление, възпроизводство, ползуване и опазване в масиви с площ над 500 дка, да ползуват преференции изразяващи се в средства от бюджета на НУГ за инвентаризация, устройство и опазване на горите и земите им.(Нов чл.26, ал.3)

В Германия например, собственик който е предоставил горите си за управление и стопанисване на лесничейството или на правоспособна фирма, плаща 50% от дължимите данъци върху приходите от дейности и продукти от тези свои гори. Същото важи и в случаите, когато се е съгласил имотите му да бъдат окрупнени за общо стопанисване и устройство.

Съгласно новите текстове на ал.3 и ал.4 на чл.31, собствениците (ползувателите по реда на новия чл.16а общини) на гори с площ по-голяма от 1000 ха трябва да назначат лесовъд или да са ги предоставили за стопанисване на държавното лесничейство.

________________

Има и други много важни неща – фундаментални като:

Учредяването на правото на безвъзмездно ползуване от общините на гори и земи от държавния горски фонд за срок до 30-години (Чл.16а), или алтернативно – преотстъпване на част от приходите формирани от ДГФ в приход на общински фонд “Българска гора”(Чл.96а.).

Закриване на Национален фонд “Българска гора” (което де-юре беше направено още със Закона за Държавния бюджет) и фактическо преминаване на цялата (успешно самофинансираща се досега) горска система на бюджетна издръжка.
Уважаеми г-да, съвсем не исках да съм толкова подробен, но Ваше право е да изберете какво и колко да публикувате, за което предварително Ви благодаря.
Следващото заседание на Комисичта по земеделие и гори за подробно разглеждане на Проектозакона се очаква да бъде на 28.03. – сряда в Парламента /Батемберг-1/
Председател на БУЛПРОФОР ……….. / инж. Антоний Стефанов/

София, 23.03.2001 год.