Програма или проект



страница1/5
Дата28.04.2017
Размер0.66 Mb.
  1   2   3   4   5
ДО

ДИРЕКТОРА НА

РИОСВ-РУСЕ

У В Е Д О М Л Е Н И Е
за план, програма или проект
(съгласно приложение № 1 към чл.10, ал.1 и ал.2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (ПМС № 201/31.08.2007 г., ДВ. бр.73/11.09.2007 г., ДВ бр.81/2010 г., ДВ бр.3/2011 г,. изм. и доп. ДВ бр.94/2012 г.)


1. Информация за възложителя:
От ОБЩИНА ГЛАВИНИЦА, гр. Главиница, ул. „Витоша“ №44

Пълен пощенски адрес: п.к. 7630, гр. Главиница, общ. Главиница, обл. Силистра, ул. „Витоша“ №44

Телефон, факс и адрес по електронна поща: тел.: 08636 2040, факс: 08636 2258, e-mail: obshtina@glavinitsa.bg, www.glavinitsa.bg

Лице за връзка: Хюсеин Муталиб Хамдикмет на община Главиница


Уважаеми г-н/г-жо Директор,
Уведомяваме Ви, че община Главиница има следният/та план, програма, проект „Изработване на проект за общ устройствен план на община Главиница“.
2. Обща информация за предложените план, програма и проект:
С писмо с изх. №2146/04.07.2013 г. на Директора на РИОСВ-Русе г. Директора на РИОСВ-Русе уведомява, че представеното техническо задание за изработване на ОУП на община Главиница попада в т.11.1 от Закона за устройство на територията – Общи устройствени планове на Приложение 1 на Наредбата за Екологична оценка (ЕО) и подлежи на задължителна ЕО по реда на Глава III-V на Наредбата за ЕО. Указанията за последващи действия включват изготвяне на Уведомление по чл.10, ал.1 и ал.2 от Наредбата за ЕО.
Мотивиране необходимостта от изработване на ОУП на община Главиница

Община Главиница е разположена в Североизточна България, в границите на Силистренска област. Общата и площ е 481,23 km2. Общинската територия граничи на север с река Дунав, на изток с общините Ситово и Дулово, на юг – общините Завет и Исперих, на запад – община Тутракан. Населението на общината по настоящ адрес към 2013 г. възлиза на 13848 жители.

Разположението на общината благоприятства съвременното и икономическо и социално развитие, което води до прогресивно нарастване на необходимостта от количествено и качествено развитие на техническата и социалната инфраструктури и комуналното обслужване, потребностите от вода, енергия и пр., при което възникват проблеми свързани с:


  • Увеличава се потенциалният риск по отношение състоянието на природената среда и опазването на ресурсите. Устройствените и инвестиционно-строителни интервенции „на парче” застрашават устойчивото развитие на системите и могат да компрометират бъдещи обществено значими реализации, както и частните интереси на всеки един от жителите и поземлените собственици на територията на общината;

  • Органите на местното самоуправление и местната администрация практически са лишени от законоустановения съвременен инструментариум за провеждане на общинската устройствена политика, основана на цялостна стратегия на развитие, за опазване на ресурсите, за извеждане на приоритетите при съчетаване на публичния и частните интереси и за ефективно управление и контрол върху инвестиционната активност на цялата общинска територия Понастоящем съответни устройствени планове (с различна степен на актуалност), съществуват само за териториите на населените места.

В допълнение на изложеното дотук следва да се посочи, че за територията са в сила система от документи за стратегическо планиране и програмиране на регионалното развитие по смисъла на Закона за регионално развитие (стратегически документи по ЗРР), които в съответните си части извеждат обществените приоритети, свързани с опазването и развитието на физическата среда и функционалните системи. Реализациите на тези предвиждания на стратегическите документи, включително евентуалното им финансиране по структурните фондове на ЕС, се нуждаят от актуална и адекватна устройствена планова основа.

За осигуряване плановата основа на управлението в описания контекст, Законът за устройство на територията (ЗУТ, обн. ДВ бр.1, 02.01.2001г., с изм. и доп. бр. 28 от 19.03.2013г.) регламентира изработването на общи устройствени планове на община (ОУПО), които обхващат населените места в общината и техните землища. Предназначението на тези планови документи е дефинирано по-подробно в чл.106 от закона, а прогнозният период – 15-20 години в чл.17, ал. 3 от Наредба номер 8/2001г. на МРРБ за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове.

Ръководството на община Главиница, отчитайки първостепенната важност на очертаните по-горе обстоятелства и позовавайки се на актуалния опит на други български общини, оценява потребността от основаване бъдещото управление на общинската територия върху ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН и стартира процедура по изработването му.

От направените проучвания и въз основа направените изводи се открояват проблемите на община Главиница, които ще залегнат в изготвянето на ОУП на общината, а именно:



  • природо-географски условия и ресурси;

  • културно-историческо наследство;

  • териториална структура и земеползване;

  • демография и трудов потенциал;

  • икономически активности – състояние и тенденции;

  • селищна мрежа и населени места;

  • социална инфраструктура;

  • транспортна инфраструктура;

  • енергийни системи, водоснабдяване и канализация;

  • състояние на компонентите на околната среда.


Териториална структура и земеползване

Административно-териториалното устройство на община Главиница е поделено на 22 села и един град. Град Главиница е функционален и пространствен център на областта. Останалите селища формират разпръсната мрежа в територията на общината. Общата площ на общинската територия е 66 217,6 ha. Средното разстояние между селищата е 11,29 km. Най-близко разположеното до гр. Главиница селище е Калугерене, а най-отдалеченото – с. Долна Ряхово.

Населени места в Община Главиница са: гр. Главиница и селата: Бащино, Богданци, Вълкан, Дичево, Долно Ряхово, Зарица, Зафирово, Звенимир, Зебил, Калугерене, Коларово, Косара, Листец, Малък Преславец, Ножарево, Осен, Падина, Подлес, Сокол, Стефан Караджа, Суходол и Черногор.

Общината е разпределена в 23 землища, които се характеризират със значителни различия в собствените площи, обусловени от разнообразието в природо-географските характеристики на територията:



  • землищата на селата Богданци, Долно Ряхово, Зафирово, Коларово, Малък Преславец, Осен, Подлес и Черногор, включително гр. Главиница са с площи над 3000 ha;

  • землището на с. Падина е с площ между 2000 и 3000 ha;

  • землищата на селата Бащино, Вълкан, Дичево, Зарица, Звенимир, Зебил, Косара, Листец, Ножарево и Суходол са с площи между 1000 и 2000 ha;

  • землището на с. Калугерене е с площи под 1000 ha.

Основните елементи на териториалната структура на община Главиница са:

  • Земеделските земи, които заемат най-голям дял от територията – 46 567,6 ha;

  • Земите от горския фонд, които съставляват 16 746 ha от общинската територия;

  • Урбанизирани територии, които съставляват общо 1 993,4 ha от общинската територия;

  • Терените, заети от транспортната инфраструктура - обхващат 196,1 ha от територията на общината;

  • Територията с други предназначения:

  • Водни площи и течения - 714,2 ha


Демография и трудов потенциал
Настоящият анализ се основава на актуалната статистическа информация, предоставена от отдел ГРАО при община Главиница, като са взети предвид и данните и изводите от анализите, включени в предходни разработки.

Общият брой на населението на община Главиница е 13 848 души. Броят на населението в общината се определя от естественият демографски прираст на населението, продиктуван от социално-икономическите и териториални темпове на развитие. Както и в цялата страна, така и тук демографските процеси са с неблагоприятни тенденции. През последните години населението на района е намаляло с над 3,6 %, което се дължи на отрицателния естествен прираст и на емиграцията.


Таблица 1. Актуалното състояние на населението в община Главиница



Населено място

Брой население

1.

Гр. Главиница

1 569

2.

с. Бащино

176

3.

с. Богданци

613

4.

с. Вълкан

344

5.

с. Дичево

444

6.

с. Долно Ряхово

332

7.

с. Зафирово

434

8.

с. Звенимир

868

9.

с. Зебил

370

10.

с. Зарица

686

11.

с. Калугерене

539

12.

с. Коларово

355

13.

с. Косара

178

14.

с. Листец

523

15.

с. Малък Преславец

299

16.

с. Ножарево

500

17.

с. Осен

117

18.

с. Падина

332

19.

с. Подлес

155

20.

с. Сокол

334

21.

с. Стефан Караджа

697

22.

с. Суходол

653

23.

с. Черногор

412

Негативната тенденция за намаление на населението се наблюдава и в община Главиница, като това се явява един от основните лимитиращи фактори за бъдещото развитие на общината, тъй като се отразяват негативно най-вече върху работната сила и възпроизводствения потенциал на територията. Работната сила е в тясна зависимост от демографските фактори, тъй като броят на лицата, които навлизат в трудоспособни възраст, зависи от равнището на раждаемостта, смъртността и миграцията сред младите хора. Наред с това, изходящият поток от икономически активното население зависи и от икономическите и социални фактори. Коефициентът на икономическа активност и коефициентът на заетост в община Главиница са по-ниски от средните показатели за област Силистра, Североизточен район и страната. Съответно коефициентът на безработица е значително по-висок.

Социално–икономическото развитие на община Главиница предлага ниска степен на заетост на населението в териториалните си граници. Делът на местните кадри, заети в границите на общината, възлиза на около 42% от работещото и население. Населението в трудоспособна възраст е 59,20% от жителите на Общината, като от жени са 26,95% и мъже 32,25%. Регистрираните безработни в Общината 1 912 лица. По равнище на безработица Община Главиница е с едни от най-ниските стойности в областта – 20,56%.
Икономически активности – състояние и тенденции
Голяма роля в икономическо отношение определя местоположението на общината, която се намира в Дунавския регион на страната с нейното голямо богатство – р. Дунав. Тя е изиграла огромна роля не само за тази територия, но и за историческото и стопанско развитие на българските земи. Преди всичко тя е естествен път на крайдунавските градове и страни и улеснява международните им връзки. Река Дунав играе огромна роля за развитието на международния транспорт, земеделието, риболова, спорта и стопанския туризъм.

Във връзка с протичащите процеси на евроинтеграция и присъединяване на България и Румъния към Обединена Европа нараства ролята на отношенията между двете държави. Това налага и евентуалното създаване на трансгранични преходи в рамките на района (Никопол - Турну Магуреле, Белене-Чоара и Свищов - Зимнич). Определящи са два трансгранични Европейски коридори – N: VII и IХ, а именно - VII - Дунавската водна магистрала и IХ - Меридионален сухоземен транспортен коридор, свързващ Балтийско с Егейско море. Северният централен район на развитие се пресича и от магистрали с голямо национално значение - автомагистрала “Хемус”, ж. п. линия София-Варна и др.



Икономиката на община Главиница се характеризира с белезите на развитие на страната като цяло. Основни отрасли на икономиката в общината са:

  • Промишлеността – представена е от хранително-вкусова и лека промишленост;

Промишлеността на територията на общината е сравнително слабо развита, съществуват цех за преработка на плодове и зеленчуци, 4 мандри, 2 мелници и 11 фурни. В град Главиница функционират две големи промишлени предприятия – „Стройтехника” АД и “Първи май” АД. На територията на общината функционират и следните дружества:

  • „Старт 97“ ООД – Главиница, производствена дейност – хляб;

  • ПК „Агрострой-94“ – Главиница, услуги - бетонови и варови разтвори;

  • „Аполо – 33“ ООД – Главиница, производство на сирене;

  • ЕТ „Сяров“ – Главиница, производствена дейност - маси, столове, къщички за кучета, кошнички и др. от ракита;

  • ЕТ „Прима-Веселин Василев“ – с. Зафирово, хлебопроизводство;

  • ЕТ „Класис“ – с. Калугерене, производствена дейност - сирене и хляб.

  • Сферата на услугите - финансови, занаятчийски, ремонтни, битови, заведения за обществено хранене;

  • Селско стопанство – е представено от растениевъдство (отглеждане на зърнено житни и технически култури; производството на екологично чиста земеделска продукция) и животновъдство (говедовъдство, овцевъдство, козевъдство и птици);

Природо-географските условия и богатите почвени ресурси са подходящи за отглеждане на селскостопански култури с по-дълъг вегетационен период на развитие. Това определя ориентацията на селското стопанство в зърно производство и животновъдство.


Таблица 2. Разпределение на земеделските земи по елементи




Тип земеделска земя

Площ,

ha

Дял,

%

1.

Ниви (орна земя)

39 594,28

85,03

2.

Трайни насаждения

1 154,54

2,48

3.

Гори

212,85

0,46

4.

Пасища, мери, дерета, оврази

3 777,13

8,11

5.

Неизползвани орни земи

278,55

0,60

6.

Пътна мрежа

804,18

1,73

7.

Стопански дворове и производствени бази

633,30

1,36

8.

Други видове

112,77

0,24

ОБЩО:

46 567,59

100

Видно от таблицата, преобладаващият дял е зает от орни земи, което е в съответствие със земеделските традиции в региона. Най-големи площи орна земя са разположени в землищата на с. Стефан Караджа, с. Малък Преславец, с. Зафирово и гр. Главиница.

Животновъдството в община Главиница е представено от говедовъдство, овцевъдство, козевъдство, отглеждане на птици и др.
Таблица 3. Брой и видове отглеждани животни




Животни

Брой

1.

Говеда

3427

2.

Овце

12178

3.

Кози

2938

4.

Свине

4017

5.

Птици

69951

6.

Зайци

2505

7.

Пчелни кошери

2003

  1   2   3   4   5


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница