Изпитание за правилно донасяне

§1 (1) Сдруженията на съюза могат да проведат изпитание за правилно донасяне.

(2) Чрез това изпитание трябва да се установи особената благонадеждност на кучето, годно за лов за донасянето на дивеч. Кучето доказва това като поема и донася на водача си студен дивеч, който то намира случайно и без каквото и да е влияние на водача си.

§2. Изпитанието за правилно донасяне трябва да се състои през месеците август до април включително в гората, в гъсталаци, по възможност, без дивеч, в даден случай също и при стари дървета с плътна долна част. Трябва да има налични малки, подходящи за наблюдението на кучето оголени места.

§3. За изпитанието за правилно донасяне трябва да се използват лисици, които трябва да отговарят на условията на §36 от VGPО.

§4 (1) Преди изпитанието трябва да се отбележат и маркират подходящи места за полагането на лисиците в терена за изпитанието.

(2) Тези места трябва да бъдат отдалечени най-малко на 50 метра едно от друго и най-малко на 100 метра от мястото на ръба на храсталака, на който кучето трябва да бъде пуснато при изпитанието. При избора на тези места трябва да се вземе предвид, че съдията трябва да може да наблюдава добре кучето и поведението му при положената лисица, и че кучето не трябва да може нито да подуши, нито да види съдиите. В даден случай се препоръчва използването на окачени високо места за сядане, стълби и др.

§5. Определената за изпитанието лисица трябва да бъде положена най-късно два часа преди началото на кучето свободно – не зад дърво или във вдлъбнатина – на маркираното място. При това лисицата трябва да се занесе до мястото на полагане, тя не трябва в никакъв случай да бъде влачена или при транспорта да докосне земята по някакъв начин. Лицата, които носят лисицата трябва да тръгнат в широка дъга, която да има навсякъде най-малко 200 метра отстояние от мястото на полагане, на обратната страна на терена за изпитанието /обратно на мястото, на което кучето трябва да бъде отвързано и пуснато и от там да донесе лисицата по най-краткия път до мястото на полагане, за да не може кучето да се натъкне на човешки следи по време на изпитанието.

§6 (1) На изпитанието за правилно донасяне трябва да работят трима съдии на съюза.

Двама от тези съдии наблюдават поведението на кучета при лисицата от подготвеното място за наблюдения.

(2) Третият съдия придружава водача на изпитваното куче. Той трябва да внимава, непременно да се спазват наредбите на §§8-10 във всичките им подробности.

§7. За да могат съдиите да се разбират един с друг, се препоръчва използването на сигнали или на съответните уреди.

§8 (1) Водачът няма право на изпитанието на кучето си да води друго куче. Освен съдията никой няма право да го придружава, за да не се смущава прогонващото дивеча куче. По време на работа на кучето си той има право да върви насам-натам с придружаващия съдия през храсталака, все пак след отвързване на кучето трябва да се държи абсолютно спокойно.

(2) Ако водачът не спазва тези наредби, кучето трябва да бъде изключено от по-нататъшното изпитание и трябва да бъде веднага извикано и вързано.

§9 (1) Водачът може да накара кучето да прогонва дивеч или от мястото си, или да го накара да легне на известно отстояние и след това със знак и подвикване да го изпрати да прогонва дивеч в храсталака.

(2) След като двамата съдии са показали на мястото за наблюдение, че изпитанието може да започне, придружаващият съдия нарежда на водача да изпрати кучето си.

(3) Водачът трябва да изпрати кучето си в храсталака с еднократна команда за търсене /а не команда за донасяне/.

§10. От този момент на кучето се дава време 20 минути, за да намери при работа „прогонване на дивеч” в храсталака положената лисица и да я занесе на водача си. За целта кучето може да бъде подканвано за прогонване на дивеч толкова често, колкото водачът желае.

§11. Куче, което в рамките на 20 минути след първото пускане донесе лисицата на водача си, е издържало изпитанието за правилно донасяне.

§12. Куче, което при прогонване на дивеч се натъкне на лисица, но не я вземе и се върне празно при водача, или продължава да прогонва дивеч, трябва да се изключи от по-нататъшното изпитание и да се върже веднага.

§13. Ако дадено куче откаже на изпитанието за правилно донасяне, положената лисица може да остане там и да се изпрати второ куче за прогонване на дивеч в същия храсталак. То трябва все пак да започне работата си най-малко на 50 метра от мястото, в което е било пуснато първото куче.

§14. Ръководителят на изпитанието и ръководството на организиращия съюз са изцяло отговорни за провеждането на изпитанието за правилно донасяне, съгласно реда и за точното съблюдаване на тези наредби.

§15. Ръководителят на изпитанието трябва да изпрати доклада си от изпитанието на формуляр 25 в рамките на четири седмици след изпитанието, на водещия родословните книги.

Ако докладът и приложенията постъпят при водещия родословните книги по-късно от четири седмици след изпитанието, трябва да се заплати такса за обработка от 25 евро на куче, най-много обаче 150 евро за целия изпитание.

§16. След проверка на документите водещият родословните книги издава на кучетата, които са издържали изпита за правилно донасяне според тези наредби за изпитанието знака за постижения „правилно донасяне” и издава на собственика на кучето удостоверение като приложение към родословното дърво за издържаното изпитание. Това удостоверение се изпраща на организиращия съюз.

ІІ. Ред за обжалване

§1. Този ред за обжалване влиза на мястото на всички взети определения за обжалване в реда за изпитанията на съюза.

§2. Правото на обжалване се полага само на водача на куче, което е взело участие в съответното изпитание.

§3 (1) Съдържанието на обжалването се ограничава върху грешки и заблуждения на организатора, на ръководителя по изпитанието, на съдиите и на помощниците им при подготовката и провеждането на изпитанието, доколкото водачът и кучето са ощетени, респективно са били смущавани в работата си.

(2) Обжалванията срещу свободата на преценка на съдиите не могат да бъдат предмет на обжалване, освен ако се касае за явна злоупотреба с преценката.

§4. Срокът за обжалването започва с извикването на кучетата за изпитание и приключва половин час след приключване на разпределението на наградите.

§5. Обжалването трябва да се внесе писмено в обикновена форма като се назове основанието за обжалване на ръководителя по изпитанието или на присъстващия председател на съюза или на съответния главен съдия при едновременно заплащане на такса за обжалване от 16 евро. Тази такса се връща, ако обжалването е удовлетворено. Иначе тези 16 евро пропадат в полза на касата на съюза.

§6. Относно обжалването решава камарата по обжалванията, ако съответната съдийска група не е използвала възможността да помогне.

Камарата по обжалването се състои от един председател и двама заседатели.

§7. Повдигащият обжалването и организиращият съюз назовават по един заседател. Двамата заседатели се споразумяват за председател. Ако двамата заседатели не могат да се споразумеят за председателя, той се определя от организиращия съюз.

Член на камарата за обжалванията не може да бъде съпруг/съпруга на подаващия възражението, член на съответната съдийска група или друго лице, засегнато от обжалването, роднина до 3-степен или по съребрена линия или живеещо в едно домакинство с обжалващия.

Това е валидно също и за собственици, за отглеждащи кучета и за обучаващи кучета относно съответното куче, респективно за поколението му от 1-ва генерация.

§8. Притежателите не са адвокати на дадена страна. Те трябва, също и председателя, след изслушване на страните /водачът и участващия съдия трябва да бъдат разпитани/ и проверка на фактическото състояние на нещата, строго съблюдавайки определенията на PO, да решат по най-добра воля и с пълна обективност.

§9. При прилагането на невалидни документи решението може да бъде:

a) Отхвърляне на обжалването,

b) Поправяне на оценките при погрешно прилагане на PO или при злоупотреба с усмотрението на съдиите.

c) Повтаряне на изпитанието по съответния дисциплина при нарушения на фактическото състояние на PO. Провеждането трябва да бъде наредено от ръководителя на изпитанието и да бъде контролирано от него. Допълнителният изпитание не трябва да се извърши от съдията, чието решение бива обжалвано.

Членове на камерата по обжалванията нямат право да съдействат при провеждането на допълнителен изпитание.

Възникващите разходи трябва да се поемат от подаващия обжалването и /или от организиращия съюз съгласно решението на камерата по обжалванията.

§10. Решението на камерата по обжалванията е окончателно. Относно преговорите трябва да бъде изготвен протокол от председателя, който освен решението трябва да съдържа и кратко обосноваване за същото. Този протокол трябва да се връчи заедно с доклада от изпитанието на организиращия съюз на водещия родословните книги.

§11. При груби грешки по начина на действие /например неправилен състав на камерата по обжалванията, липсващ правен съвет/ комисията по родословните книги може да нареди повтаряне на начина на действие.

Мястото и датата на един такъв начин на действие трябва да се съобщят на комисията по родословните книги своевременно, за да може тя респективно да изпрати наблюдател. Съответния съюз може да повдигне жалба срещу решението на комисията по родословните книги в Президиума. Жалбата трябва да постъпи в съответната служба в рамките на 2 седмици след известяването /датата на пощенския печат/.

ІІІ. Захапка на кучето

Схематичен страничен поглед на кучешката захапка /лява страна на черепа/

лява страна на горната челюст лява страна на долната челюст

Схематичен преглед отпред на кучешката захапка с резците и кучешките зъби /долните кучешки зъби са пред горните, резците са обозначени с цифри/:

горна челюст долна челюст

Схематично представяне на различни типове на кучешка захапка /погледнато отляво/

a) Правилно ! ножицовидна захапка

b) Относително правилно! Захапка тип „клещи”. Внимание при използване за развъждане!

c) Грешно! Предна захапка

d) Грешно! Задна захапка

2. Гръб на носа

3. Стоп

4. Череп

6. Линия на тила

7. Холка

8. Гръб

10. Поясна част на гърба

11. Крупа

12. Опашка

13. Долна част на корема

14. Долна част на гърдите

15. Китка

16. Предна част на гърдите

17. Гръклян

18. Захапка

1. Горна челюст

2. Долна челюст

3. Теменна кост

4. Атлас /първи шиен прешлен/

5. Други шийни прешлени

6. Лопатка

7. 10 гръбен прешлен.

8. Тазова кост

9. Кръстна кост

10. Тазобедрена кост

11. Бедрена става

12. Бедрена кост

13. Колянна капачка

14. Колянна става

15. Голям пищял /подбедрица/

16. Малък пищял /подбедрица/

17. Кост на петата.

19. Скакателна става.

20. Кости на пръстите (на задните лапи)

21. Кости на пръстите (на предните лапи)

22. Метакарпални кости на предния крак

23. Лакътна кост /предрамие/

24. Радиална лъчева кост /предрамие/

25. Лакът

26. Лакътна става

27. Раменна кост

28. Предгръдна кост

	Главно пречупване, по дължината на ръката
	Водещо счупване, с половин дължина на ръката
	Счупване при изстрел, мъжкият дивеч е избягал надясно
	Счупване при изстрел, женският дивеч е избягал наляво

	Счупване при изстрел, посоката на избягване на дивеча е неизвестна
	Пречупване за наблюдение
	Наблюдението е било прекратено
	Предупредително пречупване

	За боравене повода трябва да се прибере 4 до 6 пъти според дължината.
	След това той се навива от долу с гладката страна навън
	Една дължина на ръката Горе се оставя толкова свободно, че поводът да бъде изтеглен оттам
	Въвеждането /пъхането/ на повода трябва да стане така, че останалата част, положена в клупа, да стига до долния край. Когато поводът е навит, каишката се пъха в клупа, който има дължина на една ръка. Сега поводът може да бъде носен на гръб.
	Накатаване на повода, по Гердинг

1. След името на кучето:

/ = Удостоверение за издръжливост

\ = Удостоверение за облайване

— = облайва отстрелян дивеч до идването на водача (облайване на място)

| = при намиране на отстрелян дивеч се връща при водача и го води (свободно докладване)

2. След името на кучето:

Баща в DGStB \

Майка в DGStB /

И двамата родители DGStB <

AH = отличие „Армбрустер”

Vbr = Удостоверение за апорт

Btr = Изпитване на вярност при апортиране

Sw = Издържал „кръвен изпит”

Настоящият правилник е изготвен от Комисията по племенната книга

Едвин Цвик, председател

Айке Беренс

Алобернд Янсен

Волфганг Вишмайер, отговорник за водене на племенната книга

Др. Франц Петерман, ръководител на изпитанията