Г Л А В А 2 „УЧЕНИКЪТ НЕ Е ПО-ГОРЕН ОТ УЧИТЕЛЯ СИ, НИТО СЛУГАТА Е ПО-ГОРЕН ОТ ГОСПОДАРЯ СИ”

„УЧЕНИКЪТ НЕ Е ПО-ГОРЕН ОТ УЧИТЕЛЯ СИ, НИТО СЛУГАТА Е ПО-ГОРЕН ОТ ГОСПОДАРЯ СИ”

Някак си знаех, че съм чел тези думи някъде, но къде? (По-късно разбрах, че това бе цитат от Библията – Матей 10:24). Но това бе Божият глас, който говореше директно на МЕН! Това бе и същият глас, който беше говорил на Филип (Деяния 8:30), казвайки: Приближи се и придружи тая колесница. Това беше гласът, който Петър бе чул (Деяния 10:15) да казва: Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай. Гласът, който Божието слово отправя към нас, може да бъде чут и днес. Затова, както казва Светият Дух: - Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си както в преогорчението, както в деня на изкушението в пустинята (Евреи 3:7-8). Сега аз чувах Божия глас. Всички други хора, които можеха да се възползват от посланието на тези думи, бяха изтрити от съзнанието ми. Бях помолил Бог за разрешение на моя проблем и Бог ми даваше отговор.

На първо място трябва да знам, че НИКОГА не би имало каквато и да е възможност да бъда по-горе от моя Господар, Исус.

Ти ще кажеш: „Че какво толкова странно има в това? Разбира се, че никой не би очаквал да бъде над Него!”

Но постой малко! Може да се окаже, че ти също, както и аз преди, съм търсил и очаквал същото това нещо. Бях прочел Неговото обещание: Който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши, и по-големи от тях ще върши; защото Аз отивам при Отца (Йоан 14:12). Въпреки че не изглежда никак разумно някой да върши чудеса по-големи от тези, които Исус вършеше, все пак точно това казва Писанието. Много пъти съм се чудел за значението на този стих. Мисълта, че ученикът би могъл да върши по-големи чудеса от своя Господар, изглежда, че пряко противоречи на духа на Писанията. Сега вече виждам, че това обещание, както всяко друго обещание от Бога, е вярно, ако бъде правилно разбрано. „По-големи от тях ще върши” в смисъл, че Исус бе сам, ограничен от времето и трудностите с придвижването до малки по населеност и площ места. Тези, които вярват в Него, са мнозина. Те са пръснати по лицето на цялата земя. Много от Неговите днешни ученици са обиколили земното кълбо, проповядвайки на хиляди хора с помощта на мощни озвучителни системи, и на мнозина невидими други по радио и телевизия, донасяйки освобождение на по-големи множества от тези, които Исус освобождаваше. Мощните дела, които днес се извършват, са СЪЩИТЕ ДЕЛА НА МОЩ, които Той вършеше – само че днес са по-големи по количество, но не и по-качество. ВСЕКИ ВЯРВАЩ има обещанието да приеме същата власт, която Исус имаше – същите чудеса, които те виждаха Господарят им да върши, първо в плътта, а след това в писмените източници, поместени в четирите евангелия. Какви велики дела биха могли да се извършат, ако всичките последователи на Исус решат да употребят тази сила!

Думите цитирани в началото на тази глава бяха част от посланието на Христос към дванадесетте вярващи, изпратени да сторят същите неща, които Бог ме бе призовал и аз да извърша – Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте; даром сте приели, даром давайте (Матей 10:8). В тези чудни обещания на власт бяха включени предупреждения за гонения – Да! И пред управители и царе ще ви извеждат, поради Мен, за да свидетелствате на тях и на народите (ст. 18). Брат брата ще предаде на смърт, и баща чадо; и чада ще се повдигат против родителите си и ще ги умъртвят (ст. 21). Никакво обещание, че ще прескочат гоненията, не е дадено на тези, които последват Христос, въпреки че на тях щеше да се даде сила да вършат делата, които Той вършеше. ДОРИ САМ ХРИСТОС СТАНА ЖЕРТВА НА ГОНЕНИЯТА. Ако Неговите ученици можеха да вършат делата, които Той вършеше, като на всичко отгоре им бъде спестено гонението, то тогава наистина ученикът би бил по-горе от Господаря си.

Гонението е едно от универсалните последици от проявената сила.

Исус не бе гонен, докато пребиваваше в дърводелната в Назарет, но в мига, когато започна да върши велики дела, Той бе наречен „началник на бесовете” и бяха предприети опити да му бъде отнет животът (вижте Лука 4:29). Гонението продължи три и половина години, докато накрая Той не бе разпънат поради една - единствена причина - че имаше силата, от която се страхуваха безпомощните религиозни водачи по Негово време. Петър беше „добър човек”, докато си беше обикновен рибар, но когато изцели куция , го хвърлиха в затвора (Деяния 3:7; 4:3). Докато Стефан беше просто „член” в Ранната църква в Йерусалим, животът му протичаше добре, но в мига, в който „вършеше големи чудеса и знамения между людете” (Деяния 6:8), бе изправен на съд и убит с камъни. На Павел никога не се налагаше да бяга нощем поради своята религия, за да спаси живота си, докато не срещна Бога по свръхестествен начин.

И така ти няма да срещнеш много съпротива или гонение докато си оставаш според световните стандарти един „обикновен християнин”, но когато започнеш да приемаш Божиите обещания за своя живот и да вършиш НЕОБИЧАЙНОТО, гоненията ще дойдат!

Лично аз съм се срещал с много малко противопоставяне, докато не взех решение да имам всичко, което Бог ми бе обещал, като служител.

Може да ни се струва, че на нас ни се противят хора, но всъщност това произтича от Сатана, главнокомандващия на противниковата армия, който използва всяка техника на водене на война, като се почне от директна фронтална атака и се стигне до „подривни дейности” сред хората от нашия лагер.

Исус не спираше да повтаря на Своите ученици цената за това да Го следват по стъпките Му, препоръчвайки им да я пресметнат и давайки им възможност да се върнат, ако цената им се стореше твърде висока в сравнение с мащабите на обещаното благословение. Нашият Господар „издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол” (Евреи 12:2).

Ако страдаме, ще и да царуваме с Него (ІІ Тимотей 2:12). На ученика, който иска да участва в Неговата слава и мощ, трябва НА ПЪРВО МЯСТО да му се каже, че той, бидейки не по-горе от своя господар, трябва да следва същия път на страдание, вярност и освещение, през които Неговият Господар преминаваше, ако иска да постигне целта и да познае изобилния живот – живот на сила – в този свят, и да участва в небесната слава.

Ако Божият Син премина през отхвърляне и гонения, бичуване и разпъване на кръст в ръцете на тези, при които дойде, за да им служи, Неговите ученици не са по-горе от страданието, ако трябва да донесат на поробените Евангелието на освобождението.

Ако Сам Христос отхвърли всяка земна амбиция – дори презря възможността да управлява над целия свят, когато тази възможност му бе представена (вижте Матей 4:8-10) – то тогава и Неговият ученик, ако иска да познае истинската сила, трябва да гледа единствено на Божия план, отхвърляйки всяко предложение освен Неговото, без значение колко привлекателни могат да изглеждат останалите. Той трябва да извика подобно на своя Господар: Ето, дойдох, да изпълня Твоята воля, о, Боже (Евреи 10:7). Като Павел той трябва да може да каже : А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус (Филипяни 3:8).

Ако Божият Син трябваше да прекарва дълги часове нощем, докато всички останали спяха, сам на върха на планината със Своя Отец, за да може да изгони дори тези демони, за които е казал: А тоя род не излиза, освен с молитва и пост (Матей 17:21), то и Неговият ученик със сигурност трябва да прекарва часове в пост и молитва, очакващ Бога – учещ се да мисли и действа в единство с Бога – преди да очаква да може да изгонва тези демони.

Ако ученикът можеше да постигне същите резултати, като Исус, БЕЗ ДА ПЛАТИ СЪЩАТА ЦЕНА, тогава би трябвало да признаем, че ученикът е станал по-горен от Господаря си. „Ученикът” бе научил по-добър и ефикасен метод от този, който неговият Учител му бе преподал. В света това често се случва. Много музиканти са надминали тези, които в началото са положили основата им. Много художници са надминали преподавателите си, които са ги учели да държат четка и молив. И много учени за разбрали неща за света, за които техните учители никога не са имали представа. Но ученикът на Исус Христос НЕ МОЖЕ да бъде по-горен от Учителя си. Той не може да научи нищо повече от това, което Исус вече е знаел. Този ученик не може да намери по-пряк път до Божията сила. Ако той опита, ще срещне само разочарование и тъга по пътя си. Животът му ще стане неудачен, а служението му- безполезно.

Преди да можех напълно да схвана това, което Бог ми бе изговорил, внезапно Той започна отново да ми говори и това бяха думите на втората стъпка от откровението, което Бог ми даде, докато Го чаках в пост и молитва.

„УЧЕНИКЪТ НЕ Е ПО-ГОРЕН ОТ УЧИТЕЛЯ СИ; А ВСЕКИ УЧЕНИК, КОГАТО СЕ УСЪВЪРШЕНСТВА, ЩЕ БЪДЕ КАТО УЧИТЕЛЯ СИ.”

Това не е обещание (както някои са помислили), което очаква пришествието на Христос, за да се изпълни. Но то е отправено към последователите Му ТУК И СЕГА! Това обещание бе изречено директно към мен за мое наставление и утвърждаване, но тъй като това е буквален цитат от Библията, не се отнася само за мен, а е към всеки, КОЙТО ПОВЯРВА В НЕГО! То е и за ТЕБ! Ти можеш да изцеляваш болните! Можеш да виждаш чудеса да се случват! Можеш да упражняваш дарбите на Духа (І Коринтяни 12:8-11)! ТИ МОЖЕШ ДА ВЪРШИШ ДЕЛАТА, КОИТО ТОЙ ВЪРШЕШЕ! Бог каза, че ти можеш, а Бог НЕ МОЖЕ ДА ЛЪЖЕ!

После, „всеки, който е СЪВЪРШЕН” (който изпълни изискванията), ЩЕ БЪДЕ КАТО ГОСПОДАРЯ МИ!

Но някои ще кажат: „Това е невъзможно, понеже Той бе човек, но и също така Бог. А ние сме само хора.”

Вярващи забравят ясните стихове: Защото, наистина, Той не помогна на ангелите, но помогна на Авраамовото потомство. Затова трябваше да се оприличи ВЪВ ВСИЧКО НА БРАТЯТА СИ (Евреи 2:16, 17).

Една нощ, когато Исус и учениците Му се намираха в малка лодка, излезна голяма буря в морето и това много изплаши учениците. Исус смъмри бурята и морето веднага утихна. Мъжете, които бяха с Него в лодката, се зачудиха, казвайки: Какъв е Тоя(Матей 8:27).

Техният въпрос продължава да стои в устата на мнозина днес, когато виждат някои от учениците Му, чрез вяра да изискват обещанията Му, да отиват да изцеляват болните, да възкресяват мъртвите и да проповядват Словото (както сам Исус им бе казал – Марк 16:17,18) със свръхестественото проявление на придружаващите чудеса. Мнозина намират тези хора за странни същества, за различни . Те не са. Това са най-обикновени хора, изпълнени със Святия Дух и предадени на Бога да вършат Неговото дело – мъже, които са открили, че могат да бъдат КАТО ТЕХНИЯ ГОСПОДАР и са посветили живота си на постигането на тази цел.

Когато хората в Листра видяха, че Павел заповяда изцеление на куция по рождение човек, те казаха: „Боговете, оприличени на човеци, са слезли при нас.” Бидейки непросветени езичници, те, разбира се, не знаеха, че хората могат да имат такава сила. Но и много християни днес изглежда не знаят за силата, която Бог е приготвил за хората Си. Когато тези окаяни езичници пожелаха да принесат жертви на Павел и Варнава като богове, те категорично отказаха с думите: И ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог (Деяния 14:8-15).

Исус наистина бе Бог, както и човек. И все пак не според Своята божествена природа Той ходеше по земята и вършеше чудеса. Често пренебрегваният въпрос не е: „Какъв е този Бог?” Но ние като Негови ученици трябва да си зададем същия въпрос, който тогавашните ученици си зададоха: „Какъв е този ЧОВЕК?”

Исус, по Неговите собствени думи, бе част от вечното триединно Божество, състоящо се от Отец (Йехова), Сина (Исус Христос) и Святия Дух. Той е съществувал още преди светът да е бил създаден и е участвал в сътворението Му (Йоан 1:1-3). Той не беше само С Бога и КАТО Бог, ТОЙ БЕ БОГ! Той притежаваше всички атрибути на Божеството. Заедно с Отца, Той бе всемогъщ, вездесъщ, вечен. Всичко това Му принадлежи днес, докато бива възвеличаван отдясно на Бога в небесата. В края на Своето земно служение, което бе да изцелява болните и да върши чудеса, в мига, когато се приготвяше да бъде принесен в жертва за нашите грехове, Той се помоли: Аз те прославих на земята, като свърших делото, което Ти Ми даде да върша. И сега прослави Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Тебе преди създанието на света (Йоан 17:4, 5).

Славата, която беше Негова преди светът да съществуваше!

Славата, която е Негова днес!

Но славата, която бе ПОЛОЖЕНА НАСТРАНА, когато прие човешки образ. Дойде като безпомощно бебе, роден от жена, обрязан като всяко друго еврейско момче; напредваше в мъдрост, в ръст (Лука 2:52), плачеше, изпитваше глад, жажда, умора, спеше и се събуждаше – участвайки във всяка немощ и ограничение на човешката плът и кръв. (И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв, то И ТОЙ ПОДОБНО НА ТЯХ, ВЗЕ УЧАСТИЕ В СЪЩОТО, Евреи 2: 14). А имаме Един, Който е бил ВЪВ ВСИЧКО изкушен като нас, но пак без грях (Евреи 4:15).

Той бе в началото у Бога. Всичко това чрез Него стана; и без Него не e станало нищо от това, което е станало. (Йоан 1:2, 3). И все пак въпреки всичко, Исус НЕ УПОТРЕБИ НИКАКВА СИЛА, когато беше тук на земята в човешка плът, КОЯТО ДА НЕ Е НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ ДНЕС за всеки вярващ! Такова твърдение би било богохулство, АКО САМ ИСУС не бе ясно постановил, че това е Неговият план.

Въпреки че бе всемогъщ Бог, все пак по време на Своето земно служение и живот Той заяви: „Не може Синът да върши от само Себе Си нищо.” „Аз не мога да върша нищо от Себе Си” (Йоан 5:19, 30). Думите, които Аз ви казвам, не от Себе Си ги говоря; но пребъдващият в Мене Отец върши Своите дела (Йоан 14:10).

Отговорът на въпроса на учениците: „Какъв е този ЧОВЕК?”, се намира не в мощта на божеството, която Той употребяваше преди да „стане плът и да обитава между нас”, нито в мощта, която днес е в Него и в небесата. Отговорът може да бъде намерен само в Неговия земен (човешки) живот. Той живееше този живот КАТО ПРИМЕР ЗА ОНЕЗИ, които остави на света да довършат делото Му, което бе започнал, докато бе на земята. „И ви остави пример да последвате по Неговите стъпки” (І Петрово 2:21). Той бе нашият Учител (господар), а ние - Неговите ученици (всеки един съвършен), ЩЕ БЪДЕМ КАТО нашия Господар! Ако Той използваше сила, която не бе достъпна за нас, за нас би било невъзможно да последваме Неговия пример. Но Той ни остави обещанието, че ние ще приемем СЪЩАТА СИЛА и от СЪЩИЯ ИЗТОЧНИК, който беше Той!

И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим], докато се облечете със СИЛА ОТ ГОРЕ (Лука 24:49).

Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух (Деяния 1:8).

И тия знамения ще придружават повярвалите: В Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят… на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват (Марк 16:17,18).

Ето, давам ви… власт над цялата сила на врага (Лука 10:19).

Който вярва в Мене, ДЕЛАТА, КОИТО ВЪРША АЗ, И ТОЙ ЩЕ ГИ ВЪРШИ (Йоан 14:12).

…богат като бе, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия (ІІ Коринтяни 8:9). Той смъкна всичко от Себе Си като дреха и положи настрани власт и богатство, и дойде на света като бебе, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците (Филипяни 2:7). Традициите са притурили много чудеса в Неговото ранно детство, но Словото Божие ясно заявява, че това извърши Исус в Кана Галилейска като начало на знаменията Си (където превърна водата във вино) (Йоан 2:11). ТОЙ НЕ ИЗВЪРШИ НИКАКВО ЧУДО, нито прояви свръхестествена сила ПРЕДИ СВЯТИЯТ ДУХ ДА ДОЙДЕ ВЪРХУ НЕГО! (Матей 3:16,17; Йоан 1:33). И точно когато Бог помаза Исус от Назарет със СВЯТИЯ ДУХ И СЪС СИЛА, Той тръгна да обикаля, за да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; ЗАЩОТО БОГ БЕШЕ С НЕГО (Деяния 10:38). Това е тайната на Неговия успех КАТО ЧОВЕК.

Какъв е този човек?

Човек, ПОМАЗАН СЪС СВЯТИЯ ДУХ И СЪС СИЛА. И Бог беше С НЕГО!

И все пак – не забравяйте това – човек, който беше ВЪВ ВСЯКА СВОЯ ЧАСТ ОТ СЕБЕ СИ ЧОВЕК! Човек, който се сблъскваше с – и побеждаваше – ВСЯКО ИЗКУШЕНИЕ, познато на човечеството! Човек, който (въпреки че като Бог бе вездесъщ) можеше да бъде едновременно само на едно място. Въпреки че като Бог Той няма да задреме, нито ще заспи (Псалм 121:4), като човек Той се уморяваше (Йоан 4:6) и се нуждаеше от сън (Матей 8:24). Той трябваше да върви от място на място с прашни и уморени, парещи от горещината нозе – със скорост, ограничена от придвижването пеша. Неговите нозе, които бяха прекосявали съвършените и покрити със злато улици на небесата, сега се напрашваха и охлузваха от неравните каменни улици на Изтока и пътеките в Палестина. Колко много се радваше Той на традицията, която Му носеше хлада от умиването на нозете Му преди храна – когато някой загрижен човек решеше да Му послужи по този начин! Той изпитваше глад и жажда, самота и умора, болка. Той, за Когото се казваше: „Защото Мои са всичките горски зверове, и добитъкът, който е по хиляди хълмове. Защото Моя е вселената и всичко що има в нея” (Псалм 50:10, 12), не претендираше за нищо като нещо свое, когато бе ЧОВЕК, но дори стана по-беден от лисиците, които си имат леговища, и небесните птици, които си имат гнезда; а Той си нямаше даже где глава да подслони (Лука 9:58).

Всичко това Той стори с готовност за нас, за да можем да участваме в богатствата на Неговата слава.

При първото изкушение на Сатана в пустинята Той можеше да упражни Своята творческа сила в качеството си на ВЕЧНИЯ БОЖИ СИН, за да задоволи човешкия Си глад (Матей 4:3, 4). Ако бе го сторил , Той щеше да се провали в това да бъде подобен във всичко на братята си. За Сатана бе важно, ако е възможно, това изискване да се провалеше. Но Исус не падна в изкушение. И Той не отговори в качеството Си на божество. Но отвърна твърдо като „ЧОВЕШКИ СИН”. Не само с хляб ще живее ЧОВЕК, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.

Тъй като е напълно очевидно, че Той прие на Себе Си нашата човешка природа и ограничения, за да стане истински пример за нас, нужно е да изучим този пример внимателно, като си отговорим на въпроса: „Какви ТРЯБВА ДА СТЕ ВИЕ в своето живеене и благочестие” (ІІ Петрово 3:11).

Той беше човек със сила. Говореше като човек имащ власт (Марк 1:22). Хората се удивяваха, понеже религиозните водачи от това време не познаваха тази сила, но поучаваха традиции и теория и предлагаха богословски обяснения. Исус прескочи всички техни добре пресметнати доктринални постановки и ИЗГОНИ ЧРЕЗ СВОИТЕ ДУМИ НА ВЛАСТ демони, болести и немощ. Когато Той говореше, НЕЩАТА СЕ СЛУЧВАХА! Той говореше като един, който има власт, ЗАЩОТО ИМАШЕ ВЛАСТ! Традиционните религиозни водачи не говореха като Него, защото на тях никога не им се даде власт над силата на врага. Колко много религиозни водачи днес говорят като книжниците и фарисеите! Тези, които са КАТО техния господар, говорят с власт – властта, която е Христова и която Той употребяваше, докато бе на земята, защото Той я бе приел от Отец (Йоан 5:27). Той дойде в името на Отец Си (Йоан 5:43) и като Негов законен ПРЕДСТАВИТЕЛ, да върши делата Му („Аз трябва да върша делата на Този, Който Ме е пратил”, Йоан 9:4). Докато беше на земята, Той си избра ученици (първите дванадесет, Лука 9:1, след това още седемдесет, Лука 10:1, 17). И те бяха обучени под Неговото пряко ръководство да бъдат готови да изпълнят „всичко що Исус вършеше и учеше” (Деяния 1:1), когато дойдеше времето за Него да се върне при Отец Си.

Когато се върна при Отец и като бе въздигнат отдясно на Бога, Той не смяташе да остави недовършена работата, която започна с цената на толкова много страдания. Преди да си тръгне, Господ ни остави заповеди и сила, с които да продължим делото Му. Тези, които вярват в Него, са направени Негови съработници и им е заповядано да вършат В НЕГОВО ИМЕ (чрез Неговата власт, като че са упълномощени) всяко нещо, което Той самият би сторил, ако бе в човешко тяло тук на земята. В МОЕ ИМЕ бесове ще изгонват; нови езици ще говорят; змии ще хващат (но не като изпитват Бога, а ако се наложи случайно, както това се случи с Павел, Деяния 28:3-5); а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват.И каквото и да поискате В МОЕ ИМЕ, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина (Йоан 14-13 ).

Дарбите, които Той даде на Църквата за екипиране на светиите, за делото на служението, за назидание на Христовото тяло (Неговата църква) (Ефесяни 4:8-12), покриват всички велики и мощни дела, които Исус стори, когато беше в плът на земята (вижте І Коринтяни 12:7-11).

Исус никога не е поучавал, нито косвено, нито директно, че тази сила ще си отиде от света с Неговото възнесение. Напротив, в Своята последна заповед към тези, които остави на земята, Той заяви: Даде Ми се всяка власт на небето и земята. ИДЕТЕ ПРОЧЕЕ (понеже тази власт е НЕГОВА, и чрез Него НАША, Лука 24:49; Деяния 1:8), научете ВСИЧКИТЕ НАРОДИ… ,като ги учите да ПАЗЯТ (покоряват се – дефиниция от тълковен речник) ВСИЧКО (болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте; даром сте приели, даром давайте, Матей 10:) що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века [Амин].

Тези ученици, помазани със Святия Дух (Деяния 2:4), излязоха и проповядваха навсякъде, като им съдействаше Господ, и потвърждаваше Словото със знаменията, които го придружаваха (Марк 16:20).

Докато хората са помазани със Святия Дух и Бог е с тях, както бе с Исус (Деяния 10:38) и ранните ученици (Марк 16:20) и както Исус каза, че ще бъде „до свършека на века” (Матей 28:20), чудесата, които Исус вършеше, ще продължават да бъдат вършени!

Ученикът не трябва да е по-горен от своя учител, но той ЩЕ БЪДЕ КАТО СВОЯ УЧИТЕЛ!

Но ако ние ще бъдем като Него в СИЛА, то трябва да бъдем като Него и в святост, в освещение, в смиреност и в състрадание. Трябва да сме като Него в молитва и общение с Отец. Трябва да сме като Него във вяра. Трябва да сме като Него в поста и себеотрицанието. Ако бе възможно за служителя да бъде като Него в сила без да плати цената, която Той плати, то тогава Той би бил по-горе от Господа.

За всичко, което Бог предлага на хората, има цена, която трябва да се плати. В известен смисъл това, което ни дава Той, е даром, но също така зад това стои цената на послушанието и готовността. Дори спасението, което ни е даром, става наше, когато изпълним Божието увещание да се покаем и да повярваме в Господ Исус Христос. Дарът на Святия Дух е наш само когато Му се покорим (Деяния 5:32). Божията сила, КОЯТО ИСУС ИМАШЕ, е за онези – ВСИЧКИ ОНЕЗИ – които изпълняват условието „всеки ученик, когато се УСЪВЪРШЕНСТВА, ще бъде като учителя си ” (Лука 6:40).