Цената на божията чудотворна сила

Надежда имат и хората, които нямат святост, НО ТЕ НЯМАТ ВЯРА!

Ако хората без святост притежаваха и вяра, то хора, които никога не могат да видят Бога, биха имали силата да поискат и да получат ВСЯКО НЕЩО, КОЕТО ПОЖЕЛАЯТ от Бога, защото Божието обещание към тези, които имат вяра, е: И всичко, каквото и да поискате в молитва, КАТО ВЯРВАТЕ ЩЕ ПОЛУЧИТЕ (Матей 21:22). И Бог също каза: Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа (Евреи 12:14).

Въпреки че мнозина религиозни учители заявяват, че всички грешим през цялото време и че не е възможно да живеем над греха, и че докато сме на този свят на нас ни се налага да имаме участие в греха, че неминуемо грешим всеки ден и трябва да се покайваме всяка нощ, Божието слово продължава тихо и просто да изявява Божията заповед: БЪДЕТЕ СВЕТИ, ПОНЕЖЕ АЗ СЪМ СВЯТ (І Петрово 1:16).

В посланието си до коринтяните Павел каза: Отрезнявайте към правдата, и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да ви направя да се засрамите. (І Коринтяни 15:34).

Хората, които намират оправдание за своя обичаен грях, според този стих не познават Бога. Това е СРАМ! Това е доказателство, че много изявени християни са духовно ЗАСПАЛИ! Такива не са ръководени нито от Божия Дух, нито от Божието слово, понеже делото на Духа е да обвини света за грях и за правда (Йоан 16:8) и словото скрито в сърцето ще попречи на съгрешаването против Бога (Псалм 119:11).

Не можеш да имаш сила, докато спиш. СЪБУДИ СЕ! Спри да си търсиш оправдания за греха. Ходи в стъпките на Този, Който ГРЯХ НЕ Е СТОРИЛ!

Който грях не е сторил, нито се е намерила лукавщина в устата Му (І Петрово 2:22).

Исус изцеляваше чрез СЛОВОТО Си (вижте Матей 8:16). „Неговото слово беше с власт” (Лука 4:32). Христовият последовател трябва да е уверен, че неговите думи също могат да станат думи на сила (Матей 21:21). Но ако нашите думи трябва да бъдат думи на сила, ние трябва да говорим както той е говорил. Лукавството (хитроумната измама) не бива да се намира в говоренето ни.

Исус ХОДЕШЕ В ДУХА. Ние, които сме Негови последователи, също сме насърчени да ходим в духа (Галатяни 5:16). В стихове 19-21 са посочени делата на плътта, които липсват при тези, които ходят в Духа. Има някои, които не са се отделили от тези дела на плътта в живота си, като полагат много малко или почти никакво усилие да постигнат победа. Те също вярват, че Бог е длъжен да чуе словото им и молитвата им и да им даде чудотворната Божия сила. И все пак стих 21 ни казва, че тези, които вършат подобни неща, не само ще бъдат лишени от сила, но също така „НЯМА ДА НАСЛЕДЯТ БОЖИЕТО ЦАРСТВО”. Как може някой, който дори не е годен за Божието царство, да очаква да има власт и да върши делата, които Христос е вършел?

Бог посочи делата на плътта в дълъг списък- блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнования, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и там подобни.

Тези, които вършат тези неща, НЕ ходят в стъпките на Този, Който ГРЯХ НЕ Е СТОРИЛ, НИТО СЕ Е НАМЕРИЛА ЛУКАВЩИНА В УСТАТА МУ.

Павел ни увещава: ...сте съблекли стария човек с делата му (или делата на плътта – виж контекста), и сте се облекли в новия, който се подновява в познание по образа на Този, Който го е създал (Колосяни 3:9-10).

По- долу са отбелязани някои от характеристиките на плътския човек, който не ходи в Духа. Въпреки че този списък е непълен, той може да провокира нови размишления за мнозина.

ГОРДОСТ – важен , независим дух; високомерие, придирчивост;

ЛЮБОВ КЪМ ПОХВАЛАТА – желание да бъдеш забелязван; стремеж към превъзходство; привличане на вниманието върху себе си, например при разговори;

СВАДЛИВОСТ - дух на многословие, опърничав и неподдаващ се на поправление дух; своеволие; неотстъпчивост; вироглавост; дух на заповядване; дух на критикуване; заядливост; капризничене; желание да бъдеш умоляван и да ти се угажда; обсъждане на грешките и неуспехите на другите, отколкото добродетелите на по-талантливите и уважаваните.

Похотливи изблици; нечестиви постъпки; флиртуване и фамилиарничене с противоположния пол; блуждаещи очи.

Нечестие и лъжа. Заобикаляне и прикриване на истината. Оставяне на по-добро впечатление за себе си у другите отколкото е реално. Преувеличаване или преиначаване на истината. Егоизъм. Сребролюбие; мързел и любов към лесния начин на живот;

Педантичност. Духовна безжизненост; липса на загриженост за душите; сухота и безразличие.

ЛИПСА НА БОЖИЯТА СИЛА!

Падни на колене пред Бога и нека Той ти говори за тези неща и ти даде списък, който се отнася конкретно за теб. Ще откриеш, че има много други неща, които присъстват в живота ти сега, които Бог ще ти яви, че ТРЯБВА ДА СЕ ПРОМЕНЯТ.

Добра проверка за нещата, които правим, говорим и мислим, е да си зададем въпроса: „Исус би ли сторил това?” Ако Той би сторил това, то ние ходим по Неговите стъпки. Ако отговорът е „не”, то ние сме изпуснали прицелната точка. Ти не можеш да получиш Божията сила. Ти може дори да не стигнеш до небето.

Животът на святост не е невъзможен. Бог ни е заповядал това и Оня, който е почнал доброто дело във вас, ще го усъвършенства (Филипяни1:6).

Има ли нещо невъзможно за Господа? (Битие 18:14). Бог каза на Павел: „Доволно ти е Моята благодат”. И Неговата благодат е достатъчно за теб.

АКО ТИ НАИСТИНА ИСКАШ СВЯТОСТ, това не е невъзможно за теб.

А без нея ти никога няма да имаш дял в БОЖИЯТА ЧУДОТВОРНА СИЛА!

Г Л А В А 6

СЕБЕОТРИЦАНИЕ
Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден, и нека Ме следва (Лука 9:23).

Пътят, по който Исус вървеше, бе път на себеотрицанието.

Ти четеш тази книга, защото желаеш да „дойдеш след Него”. Тогава, ОТРЕЧИ СЕ ОТ СЕБЕ СИ!

Веднъж някой каза: Никой не е говорил като този човек! Малцина са се научили да се отричат от себе си.

И четем в Писанията за Исус: И сутринта, КОГАТО БЕШЕ ОЩЕ ТЪМНО, стана та излезе, и отиде в уединено място, и там се молеше (Марк 1:35). Колко много са тези, които искат да вършат делата, които Той вършеше, но намират недостатъчно или почти никакво време за молитва. Колко малко са тези от тях, които могат да понесат времето на самотата. Да, те често се молят красиво пред публика или когато другите ги слушат. Но самотните часове през нощта, прекарани в молитва на уединение, не донасят никаква слава на Егото. Егото би предпочело да се понамести уютно на удобното легло и да се унесе бавно в сън. Егото казва: „Полага ми се почивка.” Егото ще вдигне с усмивка ръката си, когато някой попита кой ще се моли за един час през нощта или рано сутрин. Егото ще се зарадва, че е било забелязано да отделя този час на жертване и какво приятно впечатление е произвело на околните. Но егото ще изключи алармата на будилника, когато зазвъни, и ще продължи съня си. Егото казва: „Във всеки случай не си струва да се молиш, когато нямаш желание за това.” Исус каза: „Нека се ОТРЕЧЕ ОТ СЕБЕ СИ.” Това е жертва - истинска жертва към Бога. А Бог почита жертвата.

В южно Мисури, в продължение на седмица, на моите служби се бяха събирали доста хора, но нито една душа не се бе отзовала на призива за покаяние.Двамата със съпругата ми бяхме твърдо решени да променим това и заедно се споразумяхме да се молим цяла нощ преди едно богослужение. Ставаше вече твърдо късно и телата ни бяха натежали от умора, а и предишната служба бе много натоварена. Скоро умората постепенно започваше да ни сломява и дори оставането ни в будно състояние беше цяло изпитание. Отново и отново всеки на свой ред разбуждаше другия. Нямаше викове, нито вълнение – нищо, което да ни поддържаше будни освен знанието, че в това малко общество, което Бог ни бе дал като наша отговорност, душите бяха изгубени и ние трябваше да ги видим спасени. И ние бяхме обещали на Бога да измолим това. Когато слънцето пропълзя над хоризонта на изток, ние разбрахме, че бяхме удържали на думата си, и че нещо щеше да се случи на следната вечер. Нямахме търпение да дочакаме времето за служба. И през онази нощ дойде победата. Един след друг идваха хора в отговор на призива за покаяние и така деветнадесет души намериха спасение и с глас възхваляваха Бога в едно малко училище в провинцията, на службите на проповедник, който беше поучавал в продължение на едва три седмици. Докато се прибирахме от тази служба, изпълнени с въодушевление, знаехме, че Бог ни беше дал урок – струва си да се ОТРЕЧЕМ ОТ СЕБЕ СИ и да не позволим на егото почивката, която то си мисли, че му се полага по право. Струва си да се молиш докрай, независимо дали егото е стимулирано от някакви добри чувства или е принудено да го направи.

ЕГОТО казва: „Моли се, ако чувстваш, че ти се иска.” СЕБЕОТРИЦАНИЕТО казва: „МОЛИ СЕ ЗА ВСЕКИ СЛУЧАЙ.”

Има моменти, когато молитвата е удоволствие – когато е време за освежаване на уморената душа. Но има и моменти, когато молитвата представлява среща лице в лице с врага на бойното поле на света, в която ние със сила извличаме от неговата хватка това, което по Божието обещание се дава на нас, но което Сатана ще ни попречи да имаме, ако му позволим. Има моменти, когато нашата молитва се превръща в борба, както това стана с Яков, когато извика: Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш (Битие 32:26). Има моменти, когато отговорът се бави и ние трябва търпеливо да чакаме, както това стори Даниил в продължение на цели три седмици (Даниил 10:2). Има моменти, когато тялото ни се изтощава от борбата и нервите ни са изопнати, както това стана с Илия, когато той се помоли да падне огън и дъжд (вж. ІІІ Царе 18, и 19:4). В такива времена молитвата изисква себеотрицание. Но си струва. Само този, който ВЯРВА в силата на молитвата, ще се отрече от себе си и ще лиши тялото си от почивката, която то иска от нас. А Божието обещание е: И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите (Матей 21:22).

Истинската молитва – решителната и настойчивата – е най-големият източник на сила на земята.

Ранната църква се моли в продължение на десет дни и тогава стана чудото на Петдесятница.

Мойсей прекара четиридесет дни на планината и разговаряше с Бога, а лицето му грееше така силно, че трябваше да си постави було на него.

Мюлер се молеше и осигури един милион долара, като направи възможна грижата за две хиляди сираци.

Исус отиде на планината, за да се моли и се върна, за да изгони демоните, които излизат само чрез молитва и пост (Марк 9:29). Той не каза на наскърбения баща: „Този род излиза само с молитва и пост. Почакай дорде постя и се помоля.” Той вече бе постил и се бе молил! Себеотрицанието, постът и молитвата бяха част от Неговия всекидневен живот. Това бе навик в живота Му. Първо се молеше и когато нуждата налагаше, Той вече я „беше измолил” и беше готов да я снабди.

Колко хора смятат, че те са се отрекли от себе си, а в същото време тяхното себеотрицание е с егоистична цел, за да направят гласа им да се чува горе (вж. Исая 58:3-7).

Постът е важна част от себеотрицанието. Желанието за храна – най-добрата, най-вкусната, най-отбраната – е едно от най-големите желания на егото. Поради храна Исав продаде правото си на първородство. Именно физическият глад – желанието за храна – стана първият обект на Сатана, когато се опита на няколко пъти да изкуши Христос, докато Той бе в пустинята. Павел, този велик апостол на силата, заяви, че той „много пъти е бил в глад” (ІІ Коринтяни 11:27).

Храната сама по себе си не е грях. Но ако й се придаде прекалена значимост, тя се превръща в бог, и когато стане бог, тя се превръща в ГРЯХ.

Павел предупреди църквата във Филипи за някои, които някой може да се изкуши да последва и които се обхождат като врагове на Христовия кръст; чиято сетнина е погибел, чийто БОГ Е КОРЕМЪТ и чието хвалене е в това, което е срамотно, КОИТО ДАВАТ УМА СИ НА ЗЕМНИТЕ НЕЩА (Филипяни 3:18, 19).

Мнозина, които копнеят за чудотворната Божия сила в живота си днес, все още биват възпрепятствани от готовността да пропуснат Божието най-добро за тях отколкото да пропуснат добра храна.

Колко трудно ми беше да остана на колене в моя молитвен килер, когато приятната миризма на нещо, което се готви в кухнята, се процежда през пролуките на вратата! И едва когато решително обърнах гръб на вкусната гозба и се върнах в килера си без да съм ял от вечерята, едва тогава чух Божия глас. Едва тогава показах на Бог, че за мен Той значеше много повече от храната – че моят стомах не бе моят бог.

Постът сам по себе си няма силата да върши чудеса, ако не се изпълнява по правилния начин. Израилтяните по времето на Исая извикаха с глас: Защо постихме, казват, а Ти не виждаш? (Исая 58:3). Бог им отвърна чрез пророка Си: Ето, в деня на постите си вие се предавате на своите си удоволствия, И изисквате да ви се вършат всичките ви работи. Ето, вие постите, за да се препирате и карате, И за да биете нечестиво с пестници; Днес не постите така, щото да се чуе горе гласът ви” (ст. 3, 4). Ако нашият пост трябва да помогне на някого да се чуе гласът му горе, той трябва да бъде придружен с истинско изследване на сърцето и търсене на Бога. Той трябва да включва уголемено виждане за нашата отговорност, която е да пазим братята си. Постът трябва да бъде направен от неегоистични подбуди, ако искаме той да е резултатен. Не това ли е постът, който Аз съм избрал, - да развързваш несправедливите окови, да разслабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените, и да счупваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния, и да въведеш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го обличаш, и да се не криеш от своите еднокръвни? (Исая 58:6, 7). Когато постът е извършен по Божия начин, Той ни е дал обещание. Тогава твоята светлина ще изгрее като зората, и здравето ти скоро ще процъфне; правдата ти ще върви пред тебе, и славата Господна ще ти бъде задна стража. ТОГАВА ЩЕ ЗОВЕШ, И ГОСПОД ЩЕ ОТГОВАРЯ! Ще извикаш, и Той ще рече:” Ето Ме! (ст. 8, 9).

Исус постеше и очакваше тези, които Го следваха, също да постят, но посочи на Своите ученици, че не всеки пост бе приемлив за Бога (вж. Матей 6:16-18). Тези, които се хвалеха със своя пост, бяха наречени ЛИЦЕМЕРИ. Той заяви, че такива вече са приели ВСИЧКАТА си награда поради хвалбите на тези около тях, които гледаха само на външността. Постът, който Той препоръчваше, трябваше да се прави тайно – лично взаимоотношение между човека и Бога. Ако е възможно дори и най-близките от семейството не бива да бъдат уведомявани, че си в пост. Когато правиш постът по този начин, Бог ще чуе от небето и ще те възнагради явно, като отговори на молитвата ти.

Колко по-хубаво е да чуем хората да казват: „Този човек има Божията сила. Болни се изцеляват, куци прохождат, неми проговарят, слепи проглеждат, когато той се помоли”, вместо: „Този човек със сигурност е набожен. Той пости три пъти в седмицата. Той е изпълнил двадесетдневен пост, а сега е в десетия ден на четиридесетдневен пост.”

Някои добри хора са били заблудени да пропилеят време и жертва, която с нищо не е допринесла на никого, понеже те са се възгордели и са извършили своя пост с дух на перчене. Работа на Сатана е да опропасти всичко, което предприемем да започнем за Бога. Нека да бдим относно това, иначе ще направим напълно безполезно своето най-ефективно оръжие, оръжието на себеотрицанието чрез молитва.

Истинският пост представлява отдаване първенство на Бога пред всяко желание на егото. И това стига дълбоко в личния живот. Павел препоръча, тъй като мъжът и жената трябва да считат тялото на другия за своя собственост и да се покоряват един на друг, като търсят да си угаждат взаимно един на друг по всякакъв възможен начин, че е разумно за мъжът християнин и съпругата му християнка да постигнат съгласие в това да определят време, в което удовлетворяването на желанията да бъде спряно, за да може Бог да бъде на ПЪРВО място, за да може Той да заеме техните мисли, за да може единият или другият, или и двамата заедно да се предадат на молитва и пост. Бог не осъжда брака, нито осъжда праведните взаимоотношения между мъжа и жената. Но дори това, което по право е твое, като например храната ти, може да бъде сложено настрана, за време, през което Бог да бъде потърсен за голяма полза.

Колкото по-близо вървим с Бога, толкова по-голяма ще е силата в живота ни. Тази близост може да бъде постигната по един начин – Приближавайте се при Бога и ще се приближава и Той до вас (Яков 4:8).

Себеотрицанието много пъти ще те изважда от приятната атмосферата на компанията. Без съмнение компанията, която ти имаш, е добра компания. Но ако желаеш да имаш Божията сила, ти трябва да имаш общение с Него. Общението с Божиите хора е нещо чудесно и е необходимост за всеки християнин, особено за тези, които са млади в Господа. Но има и друг вид общение, което е дори още по-наложително. А пък нашето общение е с Отца и Неговия Син Исус Христос (І Йоан 1:3).

Тези, които имат Божията сила и донасят освобождение за болните и страдащите, и печелят души за Христос, прекарват доста време насаме с Бога преди да прекарат време с хората.

Тези неща не стават за секунди и минути. Силата е резултат от ЧАКАНЕТО НА ГОСПОДА. Егото казва „побързай”. Но ние отново трябва да се отречем от него. Петдесятницата се случи след десет дни на очакване на Бога. Видението на Даниил за последните дни стана възможно след двадесет и три дни на очакване. Понеже Мойсей не се бе научил да чака Господа, за да познае Неговия начин и Неговата воля, той трябваше да прекара четиридесет години в изгнание преди да бе готов да извърши делото на освобождение, което Бог го бе призовал да извърши.

В света чакането е почти загубена кауза. Всичко се прави на бързи обороти. За толкова много неща е нужно единствено натискането на бутон, но такъв бутон не съществува – нито пък някакви заклинания – или „царски път” – за Божията сила. Този, който е чакал Бога, заповядва на демоните да напуснат и обладаният се освобождава. Този, който не може да си позволи да „пропилява” времето си в чакане, говори същите думи, привидно прави същите действия, но не постига никакъв ефект. Чакането на Бога не е пропиляно време, въпреки че много пъти на теб или на други около теб може да им се струва, че безделничиш. Чакането на Бога включва пост, молитва и просто чакане. Когато се молим, ние разговаряме с Бога. Но когато си изрекъл всичко, което имаш да кажеш в молитвата си, тогава единствено ти остава да чакаш за отговор. Нека Бог да ти говори.

Егото е неспокойно и нетърпеливо, винаги шумно претендиращо за действие или внимание, или угаждане. Егото мисли за нещата, които са от този свят, нещата от плътта. Но ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си (Лука 9:23).

Ще дойдеш ли след Него? Ще вършиш ли делата, които Той е вършил? Тогава стой в очакване в присъствието Му и Му позволи да говори на душата ти за нещата от твоето „аз”, които още не са били отречени. Нека Неговият живот на себеотрицание да бъде твоят модел и ти скоро ще споделиш Неговата ЧУДОТВОРНА СИЛА.

Би имало много малко полза от себеотрицанието, ако също не вдигнеш кръста си и не последваш така Исус.

Под думата кръст имам предвид този товар, това бреме на болка, тъга, жертва, които бихме могли, ако пожелаехме, да оставим настрана, но които бихме били готови да понесем и изтърпим заради другите. То е онова, което в естествения свят БИХМЕ пожелали да отстраним от себе си, но от друга страна, бидейки подтикнати да продължим напред от съзнанието, че няма друг начин да донесем спасение, освобождение и изцеление на изгубените, болните и страдащите, ние охотно решаваме да издържим КРЪСТА СИ.

Като гледаме на Исуса..., Който, ЗАРАДИ ПРЕДСТОЯЩАТА НЕМУ РАДОСТ, ИЗДЪРЖА КРЪСТ, като презря срама (Евреи 12:2). Исус не бе длъжен да издържи кръста. Дори в нощта, когато бе уловен, Той заяви, че още тогава в този късен час би могъл да се помоли на Отца Си и Той би Му изпратил повече от дванадесет легиона ангели, които да Го избавят от тази участ (вж. Матей 26:53, 54). Той отиде на кръста, понеже бе решил в сърцето Си да изпълни Писанията и да избави изгубения и грешен човешки род от двойното проклятие на греха и болестите, като понесе ударите от бич на Своя гръб и бъде пренесен в жертва, като агнец без петно и недостатък, на КРЪСТА.

Мойсей участваше в този дух, когато отвърна глава от египетския трон, за да се оприличи на братята си, народ от роби, за да може чрез страдание и жертва да донесе избавление за всички тях (Евреи 12:24, 26).

Павел прояви същата решителност, когато остави мястото си в Синедриона и се присъедини към презряната и преследвана секта на християните, за да изпълни небесното видение и да донесе освобождение на езичниците. Той следваше Исус, НОСЕЙКИ СВОЯ КРЪСТ, когато заяви: И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там, ОСВЕН ЧЕ СВЕТИЯТ ДУХ МИ СВИДЕТЕЛСТВА във всеки град, казвайки, че ВРЪЗВАНИЯ И СКЪРБИ МЕ ОЧАКВАТ. Но НЕ СЕ СКЪПЯ за живота си, като че ми се свиди за него,... в сравнение с това... да проповядвам благовестието на Божията благодат” (Деяния 20:22-24).

Когато Чарлз Фини остави обещаваща кариера в правото, за да започне служение – едно ново поприще, в което нямаше никакъв опит – той вдигна кръста си.

Но да вдигнеш кръста си не е достатъчно. Той трябва да се вдига ВСЕКИДНЕВНО! Той трябва да се вдига с желание и да бъде понасян с вярност, без да се терзае и гневи. Лесно е да направиш освещение – да вдигнеш кръста си – след вдъхновяващ призив на освещение, но мнозина пропускат да го вдигнат отново на следващата сутрин или на по-следващата!

Исус никога не си взе отпуск от кръста. Дори кръста Го последва, когато Той излезе във ваканция! Въпреки че Той пристъпваше встрани много пъти, за да си отдъхне, дори тогава бремето тежеше на гърба Му.

Когато приседна до един кладенец в Самария, уморен и гладен, за да отдъхне, а учениците Му отидоха да купят храна, Той отново отдели време и сили, за да доведе една душа до спасение и да постави началото на движение, което по-късно донесе огромно съживление и увлече по-голямата част от Самария в Божието царство (Деяния 8).

Когато се сблъска с най-голямата скръб, дошла в живота Му, докато бе още в плът на земята - внезапната и насилствена смърт на Неговия братовчед и скъп приятел Йоан Кръстител - Той искаше за малко да се отдели на уединено място (вижте Матей 14:13, 14). Но хората видяха, че тръгна встрани и дори тогава Го последваха. Когато вдигна поглед към тях, Той се изпълни със състрадание, забрави за собствената Си мъка, вдигна кръста Си и тръгна да изцелява болните и да послужи на нуждаещите се.

Кръстът не бе някаква случайност, която дойде в края на земния Му път. Той се роди, живя и умря в сянката на този кръст. Той знаеше, че кръстът Го очаква през цялото време, но нито веднъж не го заобиколи. Нито веднъж не пропусна да вдигне кръста Си ВСЕКИ ДЕН. Нямаше ден, в който да каже: „Този ден си го посвещавам на Себе Си. Утре ще се занимая с делата на Отец Ми.” Никога не се е случвало в живота Му Той да каже: „Сега ще си отделя малко време за забавление. Хората ще почакат, докато свърша с приятната част. А после ще ги приема и ще послужа на нуждите им.” Дори в дните на Своята скръб, Той не си позволи да каже: „Преминавам през толкова голяма скръб. Напълно справедливо е СЕГА Аз да бъда утешен. Сега е техен ред да Ми послужат.”

Точно в нощта, когато бе предаден, Той разбра, че времето се бе изпълнило и че лъжеапостолът, който щеше да Го предаде, седеше сред учениците Му. Исус стана от масата, за да умие нозете им, изпълнявайки това, което беше проповядвал преди: Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина (Марк 10:45).

На хората от света им се струваше, че само през този мрачен ден на Голгота Той „взе кръста Си и го понесе” (Йоан 19:16). Но той не спираше да носи кръста Си още докато беше сред хората – беден, окаян, презрян и неразбран – желаейки да доведе при Себе Си много синове в слава – които да обикалят навред и да вършат добри дела, като изцеляват потиснатите от дявола.

Светът може да не види, нито пък да разбере твоя кръст и моя също. Но всеки от нас има собствен кръст, определен от Бога, който можем да понесем или да оставим според както сме решили в сърцето си. Това не е някаква болест, която сме неспособни да загърбим. Не става въпрос за онези неприятни обстоятелства, които идват в живота ни, независимо дали служим на Бога или не. Става въпрос за това, което ние приемаме с готовност, правейки лична жертва, за да се покорим на Бога и да станем за благословение на другите. Поздравявал ли си се някога за това, че носиш кръста си, или просто носиш в себе си чувството на самосъжаление поради обстоятелствата в живота си? Доброволно ли си приел на себе си бремето, скърбите и мъките на другите, за да ги понесеш и да бъдеш благословение – за да донесеш спасение и освобождение на тези в нужда?

Ти казваш, че искаш Божията чудотворна сила. Готов ли си да платиш цената? Готов ли си да носиш КРЪСТА СИ всеки ден и да следваш Исус по целия път?

Ако следваш Христос в пълнота, това ще означава да отидеш с Него на мястото, където Той бе изпълнен с Духа, след това в пустинята – в часовете на пост и молитва, и часовете на безкористно служение, през отхвърляне и гонение, и в нощното будуване в самота и молитва. Това ще означава да Го последваш в градината – да понесеш бремето на изгубения свят – надявайки се, че има и други, които споделят твоя товар, и откривайки, че всички останали са заспали. След това се озоваваш в съда с лъжливи обвинения и несправедлива присъда. А ето и мястото за изпълняване на наказанието бичуване с камшик – оцетът и жлъчката. И нищо няма да ти бъде спестено, дори ще вкусиш от болката и страданието на кръста.

Ти може да си кажеш: „Това ми звучи сякаш напълно съм си изгубил живота.”

Наистина е така. Но Исус каза: Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мен и за благовестието, ще го спаси. (Марк 8:35).

Това е живот преизобилен – живот на СИЛА! Живот на истинско удовлетворение. Живот, който знаеш, че не е бил напразен! Със сигурност си струва всяка жертва, за да сме сигурни, че сме последвали стъпките на Божия Син.