Г Л А В А 8 „... А ПЪК АЗ ДА СЕ СМАЛЯВАМ” (Йоан 3:30)

„... А ПЪК АЗ ДА СЕ СМАЛЯВАМ” (Йоан 3:30).

Под ярката светлина на Неговото присъствие беше безсмислено да се опитвам да давам обяснения. Като Йоан бях принуден да осъзная пълната си зависимост от Бога и колко малко значение имаха моите действия. Бях принуден да осъзная, както никога досега не бях осъзнавал, че дори и най-огромните ми усилия бяха толкова безплодни, че Бог наистина трябваше да поеме пълен контрол над живота ми. Но преди това да можеше да се случи, аз (моята собствена личност, талант, познания и способности) ТРЯБВАШЕ ДА СЕ СМАЛЯ по значимост в собствените ми очи.

Оттогава забелязах, че силата и успехът на което и да е човешко служение зависи от размерите или големината на Бог в живота му. Новозаветните ученици зависеха изцяло от Господа, Който им съдействаше и потвърждаваше словото със знаменията, които го придружаваха. (Марк 16:20). Те не претендираха за някаква своя сила или святост, въпреки че по тяхна заповед един куц човек от четиридесет години, който трябваше да бъде носен от своите приятели до мястото, където просеше, бе веднага изцелен, така че той не само ходеше, но скачаше и бягаше (вижте Деяния 3:2-8 и 12-16). Това бяха същите мъже, които преди се радваха, казвайки Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас. (Лука 10:17). Сега те се бяха смалили в собствените си очи и бяха готови за разширяване на служението им. Чуйте ги как казват: Израиляни, защо се чудите за тоя човек? Или защо се взирате на нас като че от своя сила или благочестие сме го направили да ходи? И на основание на вяра в името Му, Неговото име укрепи тогова (Деяния 3:12, 16).

Само когато Бог се уголемява в живота на неговите ученици, тогава силата нараства и това никога няма да е възможно, докато ЕГОТО не се смали.

О, да можеха Божиите служители – и всички останали вярващи в Него – да осъзнаят, че не чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Духа ми, казва Господ на Силите (Захарий 4:6). Силата и мощта, за които се говори тук, са човешките сила и мощ, не Божиите. Говори се за естествените сила и мощ, а не за свръхестествените. Има два източника на сила. Много църковни организации днес се хвалят със своята „сила”, „популярност”, „влияние” сред обществото. Тяхната сила и влияние произтичат от величествеността на техните новоосновани църкви, надутите им банкови сметки, ефикасността на тяхната организация, огромната им численост и връзката им с „правилните” хора – тези, притежаващи богатство и влияние в този свят (въпреки че мнозина от тях дори не се и преструват, че са новородени християни, а са се присъединили към църквата, която считат просто за някакъв социален клуб). Техният изтънчен талант и успокоителни (произвеждащи духовен сън) богослужения, красивите им форми - всичко спомага за тяхната известност, дава им сила в един свят на „религиозни”, „почтени” грешници. Именно от такива Павел ни предупреди (под вдъхновението на Святия Дух) да се отделим. Имащи вид на благочестие, но отречени от силата му; и от такива се отвръщай (ІІ Тимотей 3:5). Тези хора много биха се ядосали, ако Бог понечи да прекъсне добре организираните и контролирани служби, като надигне глас, както често е правел в миналите дни, чрез някой от пророците Си, смъмряйки греха и призовавайки ги към живот на святост и сила. В тези църкви не планират, нито оставят някакво място по време на службите си за свръхестествените проявления на Божията сила.

Вярно е, че се усеща известно чувство на сигурност и сила, когато сме постигнали да имаме изградено красиво църковно здание, сме успели в установяването на стройна и работеща организация, сме престанали да живеем в постоянен страх от това да не успеем да посрещаме собствените си финансови задължения и така достигаме до мнозинствата с Евангелието. Нито едно от тези неща не е лошо. Ние можем да благодарим на Господа за тях, когато те дойдат в живота ни. Но всичко това е нищо – те са само една мъртва черупка – ако там липсва СВРЪХЕСТЕСТВЕНАТА СИЛА НА БОЖИЯ ДУХ. Те са просто една Вавилонска кула, издигаща се към небето, което е твърде далеч – кула, обречена на провал и объркване, дори и на външен вид да изглежда, че се радва на успех.

Благословено е да имаш талант, да си осветен и употребен за прослава на Бога. Хубаво е да имаш знания. Утеха е да живееш в нормално жилище. Но едно нещо е потребно най-много – БОЖИЯТА СИЛА.

Колко много са църквите в градовете ни, които с голямо усилие пълнят залите си, докато в същото време мъже и жени стоят на открито под дъжда пред някоя евангелизационна палатка, разпъната в покрайнините на града, мъчейки се да влезнат вътре на сухо и да видят това, което Бог върши чрез Неговите служители, които са поставили Божията сила на първо място в живота си – които са били готови да се смалят, за да се уголеми Той.

„Мощта”, както я описва Захарий, се отнася до човешката мощ, като физическа сила, естествена способност, таланти, форма, церемонии, ръкополагания, ритуали, програми.

Когато свръхестественото си отиде, тогава човекът ще употреби естественото. Той ще употреби песните за Божията сила, полагайки все по-голямо внимание върху хармонията и музикалната тържественост, докато всъщност истинската сила на Бога се смалява. Благодаря на Бога за добрата музика, но НЕ в нея Е БОЖИЯТА СИЛА! Мощта и силата на естествения човек никога няма да изпълнят голямата заповед и да донесат избавление на множествата. Въпреки че Бог може да ги употреби до известна степен, с помазанието на Духа върху тях, те не могат да бъдат употребени като ЗАМЕСТИТЕЛ НА ДУХА!

Дори красиво произнесените проповеди от красноречиви мъже със силно присъствие на личността и собствено обаяние, никога няма да свършат сами работата. В края на краищата, дори самото проповядване не е нашата цел. Тя е просто едно средство към целта. Ако красивите проповеди и артистичното проповядване можеха да свършат работата, тя отдавна щеше да бъде свършена.

О, дано хората да се смалят!

О, да можеха да разберат, че без Бога те са НИЩО!

Ако проповедниците можеха да проумеят, че не красотата и настойчивостта на тяхното проповядване е това, което докарва резултати, а ПОМАЗАНИЕТО НА ДУХА върху проповедта и Божията сила в човека, който проповядва. На хората им трябва нещо повече от това да чуят просто една проповед. На тях им трябва да ПОЧУВСТВАТ НЕЩО, докато тази проповед звучи от амвона. ДУХЪТ е този, който кара хората да ПОЧУВСТВАТ проповедта.

Павел не бе като някои от другите ученици, арогантен и неук човек. Той имаше възможно най-доброто образование за времето си. Неговата реч към атиняните, всред Ареопага, все още се счита за един от най-добрите примери за умението дискусия и омилетика, умението да общуваш и да събеседваш с някого (вж. Деяния 17:22-31). Неговият произход, образование и репутация сред другарите му бе такова, че той можеше да заяви: При все че аз мога и на плътта да уповавам. Ако някой друг мисли, че може да уповава на плътта, то аз повече (Филипяни 3:4). Обаче Павел се отвърна от всичко. Той искаше да се смали. Но това, което беше за мен придобивка, като загуба го счетох за Христа (Филипяни 3:7). Въпреки че, както вече видяхме, Павел бе способен на красноречие, той писа до коринтяните: И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, НО С ДОКАЗАТЕЛСТВО ОТ ДУХ И ОТ СИЛА (І Коринтяни 2:4). В следващия стих той ни казва защо бе загърбил своите естествени таланти, за да зависи изцяло и само от Божията сила: За да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила. (І Коринтяни 2:5).

Ако на Божията сила бе отредено правилното място днес, по-голяма част от човешката вяра би стояла в Божията сила. Нямаше да има толкова много, които да уповават на своята ЦЪРКВА (вместо на Господа) за спасение, и нямаше да има толкова много, които да бъдат запленени от харизматичността на някой проповедник и така да бъдат безполезни за Бога и хората наоколо, до мига, в който не минат под Неговото водителство.

Павел разпозна важността на духа върху своето проповядване: Не че сме способни от само себе си ДА СЪДИМ ЗА НЕЩО като от нас си; но нашата способност е от Бога, Който ни направи способни като служители на един нов завет, - НЕ НА БУКВАТА, НО НА ДУХА; ЗАЩОТО БУКВАТА УБИВА, ДУХЪТ ОЖИВОТВОРЯВА (ІІ Коринтяни 3:5-6).

Хората днес се нуждаят от ЖИВОТ (животът не може да дойде без Духа). Бог ще ни направи да бъдем способни служители (способни да донесем живот и освобождение) на Новия завет, когато ние се смаляваме до момента, в който поставим човека с всичките му естествени способности, всичко, което изисква вниманието и възхвалата от човека, на заден план.

Въпреки че Павел бе начетен човек повече от обичайното поради своето изтънчено образование и неговия разнообразен опит, той желаеше да отхвърли всичко настрани и да заяви: Защото бях РЕШИЛ да не зная между вас нещо друго, освен ИСУСА ХРИСТА, и то Христа разпнат (І Коринтяни 2:2).

Знанието се „превъзнася” (І Коринтяни 1:8). Някои хора са почти безполезни за Бога, понеже „знаят” твърде много. Павел ни говори за някои от коринтяните, които се възгордяха (вижте І Коринтяни 4:18). С това той искаше да каже, че те се бяха „уголемили”, тоест, че се нуждаеха да се смалят или да изпуснат въздуха. Това изглежда са били красноречивите проповедници, но Павел им показа как да изпитат себе си , което ставаше не чрез тяхната реч, а чрез СИЛА. Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила (ст. 20).

Колко е лесно да се види, че това е истина! И колко глупави изглеждаме, като се правим вънкашно на това, което не сме, поради гордостта!

Гордостта приема пет вида форми. Гордостта на ЛИЦЕТО (Колко наистина по- добре изглеждам от тези, които са около мен!). Гордостта на МЯСТОТО (Не искай ТОВА от човек в моето ПОЛОЖЕНИЕ! ). Гордостта от ПРОИЗХОДА (Произлизам от отлично семейство, нали знаеш, и трябва да пазя семейната чест на всяка цена). Гордостта от НАПРЕДЪКА (Всеки трябва да може да види, че аз съм най-способният и успешен човек на разположение. Никой не може да ме настигне). И накрая последната и НАЙ-ЛОША форма на гордост - гордостта от БЛАГОДАТТА! Горди поради собствените ни духовни постижения; горди поради продължителността на нашите пости; горди поради получените видения, сънища и откровения; горди поради дарбите, които смятаме, че притежаваме; чувството, че ние непременно сме Божии любимци; о, да, дори горди поради собствената си смиреност! Каквато и форма да е приела нашата гордост, надувайки ни като детски балон, първото нещо, което трябва да бъде направено, преди да придобием истинска сила от Бога, е - АЗ ТРЯБВА ДА СЕ СМАЛЯ.

Как тогава можеш да се надяваш Бог да работи с теб и да потвърждава Словото Си със знамения, когато Той е казал, че ТИ СЕ ПРОТИВИ!

Да, аз трябва да се смалявам. Само златото трябва да остане. Всички примеси трябва да бъдат отмахнати и всички отпадъци, преди Бог да може да работи с теб според както е волята Му. И колко малко е останало, когато шлаката от примеси и отпадъци е отмахната!

Г Л А В А 9

„ТОЙ ТРЯБВА ДА РАСТЕ” (Йоан 3:30)

Бог е далеч от много хора, понеже те са допуснали твърде много неща да застанат между тях и Него. Някои дори се приближават при Бога с устни, но сърцата им отстоят далеч (Матей 15:8). За тях Той казва: Обаче напразно Ми се кланят. Единственият начин, по който е възможно да се приближим до Бога, е да започнем истински и усърдно да изследваме нещата, които ни отделят от Него, и ДА СЕ ОТЪРВЕМ ОТ ТЯХ!

Гордостта със сигурност държи Бог надалеч от нас. А високоумният познава отдалеч (Псалм 138:6). Бог не може да работи С теб, когато Той е НАДАЛЕЧ от теб. Ти трябва да дойдеш в смирение при Него.

Някои са си намерили извинение за липсата на сила в живота си, като казват: „Времето на чудесата е отминало. Църквата е вече съградена и тя не се нуждае от чудеса.” Но никъде в Библията няма стихове, които потвърждават тези думи. Исус Христос е същият вчера днес и до века (Евреи 13:8).

Приятели и любими човешки същества могат да застанат между теб и Бога. Исус каза: Който люби баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене (Матей 10:37).

Житейските грижи могат да застанат между теб и Бога, подобно на плевели, които задушават посевите и ги лишават от способността да дават плод. Някои хора предават всяка своя мисъл на грижите от този живот, сякаш че ще останат завинаги на земята. Бог не може да работи с такива хора. За да бъде близо до сърцето Му и да чуваш пулса на Неговото състрадание към изгубените и страдащите, човек постоянно трябва да помни колко кратък е животът му и колко неминуема е вечността.

Някои отстоят далеч от Бога поради своята неблагодарност. В техния живот липсва прославянето на Божието име. Истинската благодарност за това, което Бог Е, и за това, което Той е направил, ще произведат възхвала. Прославянето на името Му ни довежда до самото Божие присъствие. Влезте в портите Му със славословие. И в дворовете Му с хваление (Псалм 100:4).

Някои, които четат тази книга, може би не знаят, че Бог толкова много иска да се приближи при хората Си, че да изпрати Своя Святи Дух не просто да направи Свое обиталище близо до тях, а ВЪТРЕ в Божието дете. Когато си отворил сърцето си и си позволил на Божия Дух да те изпълни, да те кръсти, да завземе всяка част от твоето тяло, ти ще Го почувстваш много по-близо отколкото някога преди. Той ще стане много по-велик Бог за теб отколкото някога си познавал. После, като Му позволиш да обитава в теб осезаемо, поучавайки те и наставлявайки те всеки ден в едно по-близко взаимоотношение с Отец и в един по-чист живот на святост, величието на Бога ще става все повече и повече очевидно. Той ще расте в живота ти.

Колкото повече Го опознаваш, като ходиш с Него всеки ден, и колкото повече се храниш със Словото Му, толкова повече Той ще расте пред погледа ти. Всичко, което знаем за Бога, Го знаем чрез вяра. И тъй, вярването е от слушане, а слушането - от Христовото слово (Римляни 10:17). Храни се с Божието слово. Може да е странно, но има и хора, които се надяват да придобият Божията сила, обръщайки много малко или почти никакво внимание на Божието слово. Той няма да почете с присъствието Си тези, които не отдават почит на Словото Му.

Именно Божието слово ни помага да очистим живота си от ГРЕХОВЕТЕ, които стоят между нас и Бога. Как ще очисти младежът пътя си? Като му дава внимание според Твоето слово (Псалм 119:9).

Изобличавайки ме относно тази част от живота ми, Бог много ясно ми даде да разбера, че ако продължа да позволявам на тези неща да присъстват в живота ми, ако продължавам да позволявам грехът да бъде толериран, Той ще продължи да се държи на разстояние от мен. Толкова ще се отдалечи от мен, че ще се превърне в един малък незначителен Бог, на когото твърде много други хора изтъкват, че служат. Единственият начин, по който Бог би могъл да расте в живота ми до степента, в която да работи чрез мен в сила, бе да премахна от себе си всичко, което застава на пътя между мен и Бога. Единственият начин, по който Той можеше да остане великият „Аз Съм” в моя живот, бе да не спирам да ходя в светлината на Неговото слово, чрез силата на Неговия Дух, като се СМАЛЯВАМ с всеки изминат ден, ставайки все повече погълнат от Него, Който трябва ДА РАСТЕ.

Той ТРЯБВА да расте! Не Той би могъл или може би, но Той ТРЯБВА да расте. Той трябва да расте в слава, величие и сила. Той трябва да расте във властта над моя живот.

Съразпнах се с Христа, и сега вече НЕ АЗ ЖИВЕЯ, НО ХРИСТОС ЖИВЕЕ В МЕН (Галатяни 2:20).

„Изпълвай ме с Духа Си, докато целият свят види

не мен, но Исус единствен да сияе чрез мен.”

Г Л А В А 10

ПРАЗНОСЛОВИЕТО И ГЛУПАВОТО ГОВОРЕНЕ
И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден (Матей 12:36).

Нищо не разкрива така бързо и цялостно липсата на истинска духовност както глупавото говорене, шегуването и ПРАЗНОСЛОВИЕТО. Неспирният поток на глупаво дърдорене и безсмисленото шегуване най-категорично посочват кой е плиткият християнин без никаква загриженост към околните, отхвърлил бремето за изгубените и страдащите. Въпреки че в очите на мнозина това изглежда като дребен проблем, малко са духовните болести, които са по-опустошителни и заразни.

Бог поставя глупавото говорене наравно с някои не много привлекателни черти: А блудство и всякаква нечистота или сребролюбие да не се даже споменават между вас, както прилича на светии; нито срамотии или ПРАЗНИ ПРИКАЗКИ, нито ПОДИГРАВКИ, които са неприлични неща, но по-добре благодарение (Ефесяни 5:3, 4).

Сам Исус заяви: Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, БЕЗУМСТВО. Всички тия ЗЛИ НЕЩА излизат отвътре и ОСКВЕРНЯВАТ човека (Марк 7:21-23). Безумството или глупостта тогава оскверняват човека по същия начин както блудството! Има много хора, които никога не биха убили или откраднали, но излизат на амвона, като безсрамно и на всеослушание разкриват чрез думите си, че са осквернени отвътре. Досега никога не съм виждал човек, когото Бог да използва по мощен начин за освобождение на болните и грешните, който да има устни на празнословец. Такива хора може да забавляват другите, да отвърнат със сърдечен смях на някоя шеговита реплика, но когато става въпрос наистина да донесат избавление, помощ и благословение, когато истинска нужда наложи това, ТЕ НЕ ПРИТЕЖАВАТ СПОСОБНОСТИТЕ! Те понякога може да се опитат да се отърсят от обичайното си лековато поведение за известно време, докато проповядват или поучават за дълбоки неща, но слушателите не могат да доловят никаква искреност, никаква истинска убеденост, че пред тях се намират Божии наместници. Те са като мед що звънти или кимвал, що дрънка.

Не казвам, че Божиите хора трябва да ходят насам-натам сериозни през цялото време, лишени от радост. Божиите хора са най-радостните хора в света. Бог е заповядал: Винаги се радвайте (І Солунци 5:16). Божиите хора ще са толкова щастливи, че ще викат, пеят, пляскат с ръце, танцуват, смеят се и дори подскачат от радост. Ето няколко стиха, които потвърждават тези неща:

ВЪЗКЛИКНЕТЕ на Господа, всички земи. Служете Господу с веселие; Дойдете пред Него с радост (Псалм 100:1, 2).

РЪКОПЛЯСКАЙТЕ, всички племена. ВИКНЕТЕ към Бога с глас на тържество (Псалм 47:1).

Нека хвалят името Му с хороиграние: С тъпанче и арфа нека Му пеят хваления (Псалм 149:3).

И Давид ИГРАЕШЕ пред Господа с всичката си сила (ІІ Царе 6:14).

Тогава се изпълниха устата ни със СМЯХ, И езикът ни с ПЕЕНЕ; Това казаха между народите; Господ извърши велики неща за нас; от които се изпълниха със РАДОСТ (Псалм 126:2, 3).

Възрадвайте се в оня ден и заиграйте (Лука 6:23).

Защото да се радвате в Господа е вашата сила (Неемия 8:10).

Християнин, който няма РАДОСТ, е слаб християнин, един окаян представител на вярата, която държи, и може би скоро ще отпадне и ще потърси своята радост на друго място. Радостта, която донася сила, е радостта в Господа. Това не е радостта от собствената ни сила или ум. Но сега славно ви е да се хвалите. Всяка такава хвалба е зло (Яков 4:16).

Мнозина, изобличени в греха на прекомерното, глупаво и празно говорене, може в началото да се изкушат да ме нарекат фанатик и да надигнат глас в защита на своите любими грехове. Те ще заявяват, че е грешка да се приемат нещата толкова на сериозно. Но те не могат да намерят библейска основа за твърденията си. Освобождението на изгубените и избавлението на страдащите е нещо сериозно, изискващо пълното съсредоточаване на ума и сърцето на този, който е посветен на това дело. Много хора са си запазили правото да говорят колкото си искат и по какъвто начин си изберат. Те предпочитат да си останат с шегите, глупавите подигравки и безсмисленото дърдорене, отколкото да имат Божията сила в живота си. Ако това е положението при теб, Бог ще трябва да продължи без ТЕБ.

Бог е избрал да работи чрез изговореното слово на Своите представители в света. Когато Исус бе тук, Той каза на учениците Си: Думите, които съм ви говорил, ДУХ СА И ЖИВОТ СА (Йоан 6:63). Какво представляват твоите думи?

Яков сравнява думите, които излизат от устата ни, с водата, течаща от чешма (Яков 3:10, 11). Той набляга, че чешмата трябва да дава една и съща вода през цялото време – не сладка вода за определен период от време, а след това горчива вода за друг период от време. После той добавя: Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот (доброто си говорене – англ. пр.), с кротостта на мъдростта (Яков 3:13).

Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, НО ОНОВА, КОЕТО Е ДОБРО, ЗА НАЗИДАНИЕ СПОРЕД НУЖДАТА, ЗА ДА ПРИНЕСЕ БЛАГОДАТ НА ТИЯ, КОИТО СЛУШАТ (Ефесяни 4:29).

Думите, които не допринасят благодат, са ПРАЗНИ (безполезни, суетни) думи. Това са думи хвърлени на вятъра, ПРОПИЛЕНИ. Бог е дал на вярващите ценно СЛОВО, което има власт и сила. Ценните неща не бива да се пропиляват.

Исус каза: Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че ОНОВА, КОЕТО КАЗВА, се сбъдва, ще му стане (Марк 11:23). Това ни дава на силата да говорим с власт, до такава степен, щото да контролираме неодушевени предмети. Това е същата сила, която Исус употреби, когато говореше на вятъра и морето и бурята си отиде (Марк 4:39). Това е същата сила, която Мойсей употреби, когато говореше на скалата в пустинята и вода бликна от скалата (Числа 20:8). Исус Навин употреби същата сила, когато заповяда на слънцето и луната да спрат (Исус Навин 10:12, 13). Исус ни показа как използва силата, когато каза на смокиновото дърво: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века (Марк 11:14). Той заповяда на смокинята да умре и тя умря! Точно в този момент Той предаде същата тази сила и власт на ВСЕКИ, който ПОВЯРВА.

Именно към такива мъже и жени, чиито думи могат да имат тази сила – силата да донасят освобождение на поробените от Сатана, спасение за душата и изцеление за тялото – Исус отправи предупреждението, че ПРАЗНИТЕ И ПРОПИЛЕНИ ДУМИ трябва да бъдат предадени на осъждение. Думи, които биха могли да бъдат живот и избавление! Думи, които трябваше да станат храна за умиращите от глад души! Но думи, които не са нищо друго освен плява! В един свят на умиращи и гладуващи души и страдащи хора да задържиш в себе си източника на живот и освобождение и да предложиш каменни хлябове! Да пуснеш от извора на ЧИСТАТА ВОДА НА ЖИВОТ поток от глупост и мръсотия, който, ако не отровен, поне е напълно отблъскващ и безполезен! Какво ще кажеш на Съдията в деня, когато нашите дела и ДУМИ биват претеглени според стандартите на Божието слово, в което ние сме увещавани: Ако говори някой, нека говори като такъв, който прогласява Божии словеса (І Петрово 4:11).

Тези, които упорстват в глупостта си, много приличат на група млади девици от едно видение, които са толкова погълнати от приятното занимание да берат маргаритки и да ги плетат на венчета, че не си правят труда да предупредят забързаните покрай тях хора, че пътят им води към една ужасна пропаст, където бързо могат да пропаднат и да се разбият в скалите долу, намирайки смъртта си. Това далеч отстои от Христовия Дух, който СЪСТРАДАВАШЕ НАД МНОЖЕСТВАТА.

Не казвам, че няма място за шеги в говоренето на християните и дори в проповядването на Божието слово. Много пъти нашата реч и проповядване могат да бъдат шеговити и все пак да не са лишени от освещаване. Често малко хумор, особено когато се налага да се онагледи някаква мисъл, се оказва много полезен за привличането на вниманието и интереса на слушащите и в представянето на посланието на Евангелието, така че душите да се раздвижат и обърнат към Бога. Употребени по този начин, шегите не са ПРАЗНИ, нито безполезни.

Причината толкова много християни да изричат такова голямо празнословие е, че те ГОВОРЯТ ТВЪРДЕ МНОГО! Те не спират да бъбрят, от което не им остава време да мислят и да чуят Божия глас. Глупавите думи идват толкова лесно. Дори не се налага да напрягаме мисленето си. Можем да се вслушаме в който и да е разговор и да си тръгнем оттам с голям арсенал от празнословие, което можем да го преповторим на друго място. Духът на това време е постоянно нарастващ дух на лекомислие, което прави сериозното мислене трудно както за грешника, така и за светията. То ясно се характеризира от често повтаряните думи: „Не приемай живота твърде сериозно. В края на краищата ти никога няма да се измъкнеш от Него жив.” В едно такова време е нужно голямо усилие и истинско освещение, за да се „научим да бъдем тихи ” и да чакаме пред Бога колкото е нужно думите, които трябва да изговорим, които са Божиите думи и които са пълни със сила. Но тези, които са мъдри, ще направят това. Който щади думите си е умен (Притчи 17:27). А устата на безумните се хранят с глупост (Притчи 15:14).