Централна лаборатория по обща екология софия, 2001

Част 0. ВЪВЕДЕНИЕ

Българската природозащита, в т. ч. и опазването на влажните зони, се развива в благоприятна законодателна среда. Съгласно Конституцията на Република България (виж. ал. 4 на чл. 5), “международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат”. Този конституционен текст има реално значение, доколкото България е страна по редица международни конвенции и договори с отношение към опазването на биологичното разнообразие и хабитатите, напр. Конвенцията за опазване на влажните зони като местообитание на водолюбивите птици (Рамсар, 1971), Конвенцията за опазване на световното културно и историческо наследство (Париж, 1972), Конвенцията за търговията със застрашени видове от дивата флора и фауна (Вашингтон, 1973), Конвенцията за опазването на дивата европейска флора и фауна (Берн, 1979), Рамковата конвенция на ООН за биологичното разнообразие (Рио де Жанейро, 1992) и т. н. По силата на своите задължения като страна по тези и други международни документи, България последователно развива своето законодателство, институции и практическа дейност. Един от съществените елементи е планирането на дейностите, свързани с управлението на природозащитата с оглед постигане на цели и стойности, осигуряващи устойчиво съществуване и ползване на биоразнообразието. В тази връзка етапно значение имат Националният план за приоритетни действия в най-важните влажни зони (1993), Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие (1994) и приетият неотдавна Национален план за опазване на биологичното разнообразие в България (1999). Приетият през 1999 г. Закон за защитените територии съдържа в себе си най-доброто от действащото природозащитно законодателство и практика на Европейския съюз и се намира в пълно съзвучие с базисни изисквания и постановки на поредица международни конвенции и договорености, в т.ч и с Рамсарската конвенция, по които България е страна. Така например, Законът изисква управлението на защитените територии, вкл. на влажните зони, да се осъществява чрез Планове за управление, приемани след широка обществена дискусия на заинтересованите страни, НПО и местната общественост. Регулирането на изискванията и условията за разработване и утвърждаване на плановете за управление беше публикувано наскоро в Държавен вестник (Наредба за разработване на Планове за управление на защитени територии, ДВ бр. 13/2000). Възприетият формат следва по-скоро този на EUROSITE, но е напълно съвместим и с формата на RAMSAR.

С подкрепата на Френското правителство и на Бюрото на Рамсарската конвенция, МОСВ разработи и “Национален план за действие за опазването на най-важните влажни зони в България” (M i c h e v, ed., 1993). Влажните зони, включени в този план са разделени в няколко категории в зависимост от тяхната значимост в глобален, регионален и национален мащаб. Описани са също така приоритетните действия, методите и необходимите ресурси.

Следните категории и обекти са включени в Националния план за действие за опазване на най-важните влажни зони в България:

Влажни зони с глобална значимост:

Биосферен резерват Сребърна

Комплекс Дуранкулак-Шабла

Бургаски езера, вкл. Атанасовско езеро
Влажни зони с европейска значимост

Природен резерват Ропотамо, вкл. блатото Аркутино

Природен резерват Белене

Природен резерват Камчия

Защитена местност Стария дъб

• Влажни зони с национална значимост

Устията на реките Велека и Силистар

Блатото Малък Преславец

Блатото Гарван

(Подчертаните са обявени за Рамсарски обекти)
Eзерото Сребърна има забележителна позиция сред българските влажни зони. Неговата история отразява промените в отношението на българското общество към този ценен тип екосистеми през различните периоди от развитието на природозащитното движение в България. То е преминавало от една крайност - неограничено и целогодишно използване на природните му ресурси (до около 1948 г.) до друга – пълна забрана за всякаква стопанска дейност (от 1975 г. досега). Във философията на настоящия План е залегнало разумното използване на природните му ресурси, съчетано с гарантирано и дълготрайно опазване на биологичното разнообразие в него. По този начин местното население ще получи нови възможности за повишаване на материалното си благосъстояние, а дивата природа на езерото ще бъде запазена за бъдещите поколения.

МОСВ подготви още един ключов документ за опазване на биологичното разнообразие и свързаните с него влажни зони - “Национален план за опазване на биологичното разнообразие в България”. Тази мащабна програма, одобрена и от Правителството, започва да се реализира от 2000 г.