1.1. Дата на съставяне на Плана:
Февруари 2001
1.2. Име на влажната зона:
Сребърна
1.3. Географски координати:
44o 07 N, 270 04 E; УТМ грид NJ 08
1.4. Надморска височина:
10-13,2 m
1.5. Площ:
902,1 ha (на резервата), 600 ha (на Рамсарското място)
Дата на обявяване за Рамсарски обект: септември 1975 г.
Правен статут: През 1942 г.обявен за защитена местност. Природен резерват от 1948 г. През 1975 г. обявен за влажна зона с международно значение по Рамсарската конвенция, а от 1977 г.- за биосферен резерват. През 1985 г. е вписан в списъка на ЮНЕСКО на световното природно и културно наследство.
Достъп: До 2000 г. само за научни изследвания с разрешение, издавано от МОСВ. Всички стопански и туристически дейности са забранени според Закона за защита на природата. През 1993 г. е разкрита Рамсарска процедура за мониторинг на влажна зона под заплаха, съгласно конференцията в Montreux (1990). От 1999 г. е поддържан резерват.
Кратка физико-географска характеристика: Хипереутрофно езеро, разположено на българския бряг на р. Дунав между 391 и 393 речен km. Резерватът с обща площ 902.1 ha е изключително държавна собственост, прилежащите земи са частни или принадлежат на общината. До 1975 г. е извършвана стопанска дейност - риболов и косене на тръстика и папур, след което от резервата не са извличани природни ресурси.
Езерото заляга върху бермски и аптски варовици, покрити с плиоценска глина. От 1949 г. то е изолирано от р. Дунав чрез андигиране, като единственият източник на свежи води остават подземни източници и повърхностен отток от съседните хълмове. Връзката с р. Дунав е възстановена през 1978 г., но не всяка година дунавски води навлизат в езерото. Липсата на адекватна връзка с р. Дунав за дълги периоди от време създава условия за натрупване на утайки от тиня и органична материя, като дълбочината намалява до 1 m (към 1993 г.). Съществуващият канал, построен през 1994 г. с финансовата подкрепа на международни организации, съществено подобрява екологичните условия в езерото. Наблюдава се нарастване на обилието и разнообразието на видовете птици, типични за региона.
Флора и фауна: Преобладаващата растителна асоциация е тази на тръстиката, която заема почти 400 ha от общата площ на резервата. На определени петна има храсталаци от сургун (Salix cinerea) и червена върба. От гледище на разпространението, тънколистният папур заема второ място след тръстиката и е по-обилен от широколистния. От намерените тук 139 вида висши растения, 11 са редки или застрашени от изчезване. Около 19 вида риби са срещани в езерото до 1948 г. Херпетофауната е представена с 21 вида, бозайната фауна – с 41 вида. Най-голямо е разнообразието на птиците. Общият брой на видовете, намерени в и около резервата Сребърна, е над 223. Перлата на резервата е гнездовата колония на къдроглавия пеликан. Броят на птиците в колонията за периода 1950-1980 г. варира от 29 до 127 двойки.
Тип влажна зона: (съответстващите на типа кодове са маркирани)
Крайбрежна морска
|
A
|
B
|
C
|
D
|
E
|
F
|
G
|
H
|
I
|
J
|
K
|
Вътрешна:
|
L
|
M
|
N
|
O
|
P
|
Q
|
R
|
Sp
|
Ss
|
Tp
|
Ts
|
|
U
|
Va
|
Vt
|
W
|
Xf
|
Xp
|
Y
|
Zg
|
Zk
|
|
|
Изкуствена:
|
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
6
|
7
|
8
|
9
|
|
|
В Сребърна са представени следните типове влажни зони:
O - Постоянни сладководни езера: езерното огледало на Сребърна.
M - Постоянни реки: коритото на р. Дунав между десния бряг и остров Девня.
P - Сезонни блата/локви: изкопните ями между дигата Ветрен - Силистра и десния бряг на р. Дунав.
Xf - Влажни зони, доминирани от дървета; сезонно заливани гори: цялата територия на остров Девня и част от брега между дигата Ветрен - Силистра и десния бряг на р. Дунав.
Zk - Подземни карстови и пещерни хидросистеми: изворът “Канаричката” в южната част на Сребърна.
Сподели с приятели: |