Предприети мерки за опазване

1.21. Текущи научни изследвания и потенциални възможности.

Първите писмени сведения за езерото Сребърна са публикувани от австрийския природоизпитател Eduard Hodek през 1882 (Hodek, E., 1882. Der Wanderer Heim (Beschreibung des Besuches 1880 am Srebarna see). Mitteillingen des Ornithologishe Vereines in Wien, 6, 3: 25-26, 4: 31-34, 5: 58-59). След него Сребърна е описана и в трудовете на Kalbermatten (1891), Lorenz - Liburnau (1893), Reiser (1894) и др. чужди естествоизпитатели и пътешественици. Първият български биолог, обърнал внимание на езерото е проф. Ст. Петков, публикувал сведения за растения от Сребърна през 1911 г. През периода 1919-1940 г. Сребърна е в границите на съседна Румъния. За този период липсват каквито и да било данни за езерото, с изключение на някои устни сведения на възрастни жители на селата Сребърна и Татарица.

Научни проучвания на резервата започват отново през 50-те години. Тогава е проучена неговата орнитофауна (Paspaleva- Antonova , 1961а, б) и бозайна фауна (Christov, 1961).

От 1955 г. насам се извършва ежегоден мониторинг на числеността на гнездовата колония от къдроглави пеликани (Прил 13, Фиг. 2), а от 1958 г. - на колониално гнездещите корморани, лопатарки и чапли. Започва и проучването на Сребърна като туларемийно огнище от две институции: Висш военно-медицински институт и Републиканска противоепидимична станция.

През 1961 г по инициатива на чл. кор. проф. Георги Паспалев при резервата е основана Биологична станция. Тя е била към тогавашния Зоологически институт с музей и е съществувала до 1968 г. Нейните функции са поети от Екологичната станция при НКОВОС (сега ЦЛОЕ) от 1983 г. насам.

През 1984 г. в Сребърна е проведен международен симпозиум на тема “Опазване на влажните зони”. Докладите от този симпозиум са публикувани в отделен сборник (Nedyalkov et al., 1987).

От 1990 г. в резервата редовно се проследява водното ниво. Наблюденията се извършват един път седмично и се осредняват за всеки месец .

С материали от Сребърна е защитена докторска дисертация на д-р Гергина Баева (Baeva, 1988a.).

За Сребърна до 1998 г. са публикувани 273 научни статии, доклади, обзори, екологични оценки и пр.

Към резервата съществува Екологична станция. Тя е разположена на западния бряг на езерото в края на село Сребърна и принадлежи на Централната лаборатория по екология – БАН. Станцията се състои от химична лаборатория, многоцелева лаборатория, спално помещение за 2 човека, кухня и склад разположени общо върху 60 м². Научните инструменти обхващат UV-VIS спектрофотометър, полеви мултиметър за pН, проводимост, кислород и температура, микроскопи и основно лабораторно оборудване. В станцията могат да извършват своите изследвания учени в областта на хидрохимията, хидробиологията, биоразнообразието и други области на екологията.

Понастоящем в резервата се изпълняват следните научни проекти:

• 
  От 1998 г. в резервата се осъществява мониторинг обхващащ ниво на водата, хидрохимия, фитопланктон, зоопланктон, зообентос, продукционни, деструкционни процеси и изучаване на трофичната и функционална структура на водната екосистема.
  
• 
  Екология и миграция на къдроглавия пеликан. От есента на 1999 г. до гнездовата колония на къдроглавите пеликани е построено специално укритие и около 40 m. тунел от тръстикови рогозки. Благодарение на това съоръжение се открива уникална възможност за провеждането на детайлни наблюдения върху гнездовата биология на вида, без птиците да бъдат обезпокоявани.
  
• 
  Среднозимна численост на водолюбивите птици. Проектът е част от ежегодния мониторинг на среднозимната численост на водолюбивите птици в България и се извършва от 1977 г. насам.