Част I въведение

СП следва да повдигне въпроса за нуждите от финансиране на иновативни малки бизнеси и резултатите от прилагането на инструментите за финансовия инженеринг за настоящия програмен период.

Текстовете относно земеделието, горското стопанство и хранително-вкусовата промишленост (страници 27 – 32, версия на английски език) са твърде подробни, напр. годишни колебания, подсекторни специфични предизвикателства и т.н. (по-подходящи за ПРСР). В същото време основните данни и тенденции следва да бъдат запазени. Моля да представите данни за общия брой на земеделските стопанства (посочена е само тенденцията за намаляване) и заетите в сектора на горското стопанство.

Разделът за туризъм предимно се отнася за масовия туризъм, където SWOT анализа споменава потенциала на алтернативния туризъм. Поради това следва да се добави информация за потенциала на селския/горския туризъм. Анализът следва да вземе под внимание значението на крайбрежния и морския туризъм и необходимостта от подкрепа на иновациите и конкурентоспособността в този сектор на синята икономика.

В документа липсва анализ на синята икономика, като същевременно е обърнато внимание на отделните сектори с морско измерение със съпътстващите ги силни страни и възможности. Ролята на Стратегията за син растеж (COM/2012/0494 окончателен) е една възможност да се ангажира неизползвания потенциал на Черно море и на българските крайбрежни региони, като се постигне устойчив икономически растеж и осигуряване на работни места в синята икономика. Необходим е ясен и изчерпателен анализ на предизвикателствата и възможностите за растеж в крайбрежните и морските региони или по съответния фактор за растеж (страници 14 , 16, 21 , 22, 23 , 26, 44 , 49 , 53, 55 от версията на английски език), или в отделен раздел по фактори за син растеж. Създаването или поддръжката на вече съществуващи клъстери в морските сектори следва да бъдат формулирани в СП.

Заключения за сектор „Рибарство и аквакултури“ (страница 35 от версията на английски език): потенциалът за развитие на аквакултурите следва да бъде проучен и по-специално по отношение на диверсификацията и конверсията към еко-управление и биологично производство на аквакултури.

Моля да акцентирате върху бъдещите интервенции от ЕЗФРСР/ПРСР относно повишаване на конкурентоспособността на малките стопанства. Липсва позоваване на хранително-вкусовата промишленост (включително синергия/допълване с ЕФРР).

СП следва да включва планирани национални мерки, които са насочени към променливите собственост и наемане на земя в България, като предварително условие за получаване на помощ от ЕС (въпрос от значение, посочен в Книгата с позициите на службите на Комисията).

7

Приобщаващ растеж: образование, (заетост) социално включване

Съответният опит, придобит от програмен период 2007-2013 г. във връзка с ТЦ 8, 9 и 10, следва да бъде описан по отношение на деинституционализацията, приобщаването на ромите и образователната инфраструктура.

Картографиране на бедността (в процес на подготовка съвместно със Световната банка) може да помогне при идентифициране на областите, в които са концентрирани най-маргинализираните общности, както и при разпределението на ресурсите.

Заетост и трудова мобилност - Не е необходимо да се ограничат планираните интервенции за насърчаване на заетостта в селското стопанство само до селските райони. Не всички посочени интервенции, свързани с ЕЗФРСР, изглежда, че се отнасят само до заетост (напр. напояване ), следователно същите следва да бъдат преместени на правилното им място (същият преглед е необходим и за всички подприоритети). Значението на младите фермери за повишаване на заетостта в селското стопанство и промяната на отрицателната възрастовата структура в селското стопанство трябва да бъде по-забележимо. Посочване на енергията от възобновяеми източници като начин за насърчаване на заетостта извън селското стопанство следва да се преразгледа (страница 72, версия на английски език), като се подразбира, че това е национална политика за подкрепа на само възобновяемата енергия за собствено потребление или за захранване на обекти, управлявани от местната органи.

Образование

Анализът следва да разглежда въпросите, залегнали в стратегията „Европа 2020“ и по-специално Специфичните за всяка страна-членка препоръки за 2013 г.: приемане на новия закон за образованието, който ще реформира образователната рамка, както и реформата на висшето образование.

Обхватът на обявените реформи в сектор образование не е ясен. Демографските предизвикателства са споменати (последствия от депопулация, в близко бъдеще ромите ще съставляват 25% от новите участници на пазара на труда), но стратегията на СП не съдържа никакви приоритети и дори изрично се посочва, че „нито едно училище няма да бъде затворено“, което не представлява устойчив подход.

Училищната десегрегация следва да се спомене като ключов принцип за финансовата подкрепа от ЕС в областта на образованието.

Подприоритет: Образование, обучение и учене през целия живот, страница 75: съществува необходимост от включване също така на позоваване на професионалното обучение, например: Подобряване на качеството на професионалното обучение и развитие на двойната система с цел да се подобри връзката между резултатите от обучението и нуждите на пазара на труда.

По отношение на средното образование, доколкото Специфичните за всички страни-членки препоръки за 2013 г. се отнасят до тази политическа област, ние откриваме, че то не е достатъчно добре разгледано в анализа на потребностите, като се представя по-ясно в таблицата „Обосновка на тематичните цели и основни резултати“ на страница 99). Аспектите за качеството на образованието (включително и професионалното обучение) трябва да бъдат разгледани по-задълбочено в анализа на потребностите.

Анализът на висшето образование е слаб: не се споменава настоящото сътрудничество с бизнеса и научноизследователския сектор (с изключение на научни изследвания и иновации на страница 25). Укрепване на анализа и гарантиране, че е налице взаимно допълване с анализа на секторите научни изследвания и иновации, и по-специално на приноса на висшето образование към растеж със специален акцент върху сътрудничеството между университетите и бизнеса, университет - създаването на собствен бизнес (свързани дейности, стартиращи дейности), както и върху обучение по предприемачество на университетско ниво.

Ромско население

Анализът следва да обхваща сегрегацията на образованието (42 % от ромските ученици посещават училища или паралелки с ромско мнозинство) и да предлага интегрирани подходи за справяне с този сложен проблем. Подприоритетът, посветен на образованието, обучението и ученето през целия живот, следва да обръща по-голямо внимание на улесняването на интеграцията на ромите в образователната система. Съществуването на маргинализирани общности (роми), живеещи под прага на бедността в сегрегирани условия, следва да бъде посочено в SWOT таблицата в квадрат „Слабости“.

8

Таблица 10 (Принос на ЕСИФ за адресиране на специфичните нужди на групите с най-висок риск от дискриминация или социалното изключване) показва припокриване между представители на етническите общности с риск от социално изключване (където се споменава териториална концентрация на ромски етнически общности ) (страница 149) и маргинализирани групи, включващи ромите (страница 150).

Здравето следва да бъде част от интегрирани териториални инвестиции, но в СП не се споменава като цяло общия нисък здравен статус и неравен достъп до здравни услуги на ромското население и на по-малко заможните част от населението, които също са значително свързани с географските неравенства (например северозападния регион).

СП не разглежда необходимостта от реформа на сектор здравеопазване. Намерението да се реорганизират болниците и да се инвестира в спешната помощ е посочено, но не са посочени подробности по отношение на използването на средства от ЕФРР. Следва да се разработи извънболнична помощ, както и да се подобри финансирането на болниците. Областите, определени като приоритети за действие на страница 74 (подобряване на достъпа до здравни услуги и т.н.), не са преведени в основните области за финансиране (страници 111-112). Страница 74 се отнася само за „мерки за реконструкция и изолация на болниците“, докато на страница 111 се споменава „подобряване на състоянието на здравната инфраструктура и медицинско оборудване“, което е твърде неясно. Следва да бъдат изготвени силна национална рамка за стратегическа политика, бюджет и мониторинг преди да бъдат възложени каквито и да било инвестиции в здравеопазване за периода 2014-2020 г. (предварителни условия).

Споменатите на страница 73 качеството на здравеопазването, осигуряването на основни услуги, включително здравеопазване, подобряване на достъпа до здравни услуги и насърчаване на здравето са правилно посочени като цели в съответствие с Книгата с позицията на Комисията за България. Въпреки това, в таблицата на страници 111-112 няма очевидна връзка с основните резултати.

Териториалните диспропорции в здравеопазването следва да се опишат по-ясно.

Използвайте хармонизирани пространствени определения, където е приложимо, за градските, селските и крайбрежните райони, които са публикувани от Европейската комисия.

Управлението при бедствия и адаптирането към измененията в климата трябва да бъдат представени в Стратегията на ЕС за региона на река Дунав (препратка) и устойчиво градско развитие .

Градски райони

Анализът следва да осигури диференциация между (видовете) градски райони, а не да съдържа заключение, че „неселските райони имат потенциал за растеж, но все още са изправени пред сериозни проблеми.“

Службите на Комисията приветстват намерението на българските власти да продължат да използват настоящата дефиниция за селските райони в следващия програмен период (раздел 1.1.3 ). Необходимо е да се гарантира, че цитираните различни данни се отнасят до един и същ териториален обхват (различни източници на информация, като Евростат, национално преброяване на населението, настоящата ПРСР т.н., цитирани в анализа (страници 57-60, версия на английски език), които потенциално имат различни териториални обхвати). Следва да бъде доразвит анализа на (остарялата) инфраструктура на селските райони; постиженията на ПРСР за периода 2007-2013 г. следва да бъдат отделени, например в нова глава/раздел относно научените уроци.

9

Устойчиво използване на земята - СП не прави коментар по никоя от мерките, предвидени на национално равнище за справяне с променливата собственост и наемане на земя в България, което е предварително условие за получаване средства от ЕС (въпрос от значение, посочен в Книгата с позициите на службите на Комисията).

Липсва задълбочен анализ на крайбрежните и вътрешните рибарски райони и научените уроци от местното развитие на Европейския фонд за рибарство. Предизвикателствата и трудностите, срещани от Местните групи за действие в областта на рибарството, следват да бъдат обяснени по-обективно. Късното начало на изпълнение на местната стратегия и липсата на административен капацитет в рамките на Местните групи за действие в областта на рибарството не са единствените причини за закъсненията в прилагането на приоритетна ос 4 на ЕФР (страница 61, версия на английски език), които до голяма степен са извън контрола на местните групи.

Проектът на Споразумение за партньорство следва да се позовава на интегрирано управление на крайбрежните зони и морско пространствено планиране.

Приет е малък до почти никакъв междусекторен подход, когато става въпрос за морски дейности и корабоплаване и тяхното устойчиво развитие. Липсват териториалното и транснационалното сътрудничество в тази област.

Книгата с позициите на службите на Комисията идентифицира необходимостта от подобряване на качеството на въздуха чрез прилагане на адекватни дългосрочни програми и краткосрочни планове за действие, в зависимост от източниците на замърсяване. В случай на (градски) трафик, освен електромобилността, съществува и въпроса с разхода на гориво и емисиите от стари моторни превозни средства, който следва да бъде разгледан, тъй като България разполага с един от най-старите автомобилни паркове в Европа.

Макар да се признава, че третирането на NH3 и CH4 се нуждае от правилното съхранение, същото трябва да се спомене за Директивата за нитратите.

(Таблица 8) Предвид значението на екологични интервенции по ЕЗФРСР, Програмата за развитие на селските райони следва да има водеща роля (а не допълваща). Моля да коригирайте името на ПРСР във версията на български език на Споразумението за партньорство.

Поглъщане на въглерод - СП предвижда само подпомагане на залесяването, докато Книгата с позициите на службите на Комисията подчертава необходимостта от разработване на подходи, основани на екосистемите за опазване и подобряване на естественото поглъщането на въглерода (гори, почви, торфища, пасища), включително селска и градска зелена инфраструктура.

Докато разделът за „морските басейни и рибарството“ разглежда изхвърлянето на улов и нежелания улов, същият не съдържа ангажимент за насърчаване на риболов при максимално устойчив улов, за което призовата Книгата с позициите. Докато приоритетите за сектора на селското стопанство са изброени (страници 83-84 ), не се споменава необходимостта от намаляване на замърсителите като азотен оксид, метан и амоняк, който могат да доведат до вкисляване на почвата и еутрофикация, въпреки че това е подчертано в Книгата с позициите на службите на Комисията. Необходимо е изясняване/обосновка на необходимостта от „изграждане на център за изследване на токсините в морска вода.“

Обяснете как България ще изпълни заложената в Европейската стратегията за биоразнообразието цел за възстановяване. Трябва да бъдат включени опазването на биологичното разнообразие в планирането и управлението на горите.

Защита на видовете следва да бъде добавена, а не само Натура 2000.

Следва да се добавят позовавания (и свързаните с тях мерки) на Директивата за птиците, поглъщането на въглерода, управлението, възстановяването и опазването на влажните зони.

10

В раздел „Опазване на биоразнообразието“, Програмата за действия в областта на околната среда и климата — LIFE следва да бъде спомената.

Води

Българският воден сектор се нуждае от регионален подход. Работата по стратегията за водния сектор, както и подстратегията за водоснабдяване и канализация и проекта на Закон за водите трябва да бъдат представени , като и 52-та регионални генерални планове, разработени с помощта на Световната банка.

Инвестиции от ЕЗФРСР за водна инфраструктура следва да са в съответствие с реформата на водния сектор и с предстоящата национална стратегия и регионалните генерални планове за ВиК сектора. Намерението на България потенциално и значително да разшири териториалния обхват на интервенциите по ЕЗФРСР за водна инфраструктура в новия период не е нито обяснено, нито оправдано. ПРСР има за цел да подпомогне изграждането на водна инфраструктура във всички селски райони, което е обратно на текущия период, когато тези инвестиции бяха ограничени до села с население до 2000 души, докато инвестициите в канализационната система остават за села с население до 2000 души. В това отношение, взаимодопълняемостта на интервенциите по ЕЗФРСР и ЕФРР следва да бъде изяснена.

Не е ясно защо мерки за намаляване на отрицателното въздействие на селското стопанство върху водата (група III) и внедряване на водоспестяващи технологии, напояване (група IV), които следва да се финансират по Програмата за развитие на селските райони, са ограничени само до селските райони.

За да се намали уязвимостта на водните ресурси във връзка с изменението на климата, Плановете за управление на речните басейни представляват част от по-ефективното прилагане на достиженията на правото на екологичното законодателство за водния сектор. В СП следва да се докладват (в раздели 1.1.5 или 1.3) всички дейности, свързани с плановете за управление на речните басейни, хидро - морфологичната оценка и мерките, както и подкрепа за международната координация с Басейновите дирекции за управление на водите – Източнобеломорски и Западнобеломорски райони.

Отпадъци
Не са представени данни за евентуални разлики между регионите по отношение на управлението на отпадъците, въпреки че нуждите на отделните региони изглеждат различни (най-вече по градско/селско разделение, а не по географски обхват).

СП посочва нивото на усилията, необходимо за постигане на целта за рециклиране до 2020 г. (50%), както и целите за депата за биоразградимите отпадъци, но също така следва да съдържа индикация за целите за строителните отпадъци (70% рециклиране до 2020 г.), както и за целта относно отпадъците от опаковки.

България все още няма национална стратегия за адаптиране към изменението на климата. Същата се намира в обхвата на тематична цел 5 и например ЕФРР може да подпомагане разработването, изпълнението и преглеждането на национални стратегии за адаптиране и тази нужда трябва да бъде разгледана изрично в Споразумението за партньорство и по съответната програма (и). Към момента СП изброява много планове за борба с изменението на климата. Препоръчва се допълнителна концентрация на действията.

11

Моля да обърнете внимание на изготвянето на стратегия за адаптиране към изменението на климата, която ясно да идентифицира и координира отговорностите на различните правителствени органи (въпрос, повдигнат в Книгата с позициите на службите на Комисията).

Емисиите на CO2 и тяхното намаляване, страница 47, следва да бъдат преместени в приоритет 4 „Нисковъглеродна икономика„, тъй като това не представлява адаптиране.

В раздел 1.1.3, заглавието следва да се чете „Ресурси и енергийната ефективност“, за да се отразява коректно съдържанието.

Обърнато е малко внимание на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Акцентът е поставен върху развитието на енергията от възобновяеми източници за собствени нужди, но обосновката на този избор трябва да бъде обяснена.

Приоритет 3, подприоритет: „Преминаване към нисковъглеродна икономика, енергийна и ресурсна ефективност“ (страница 83) следва да посочва как България ще се справи с предизвикателството с намаляването на най-високата енергийна интензивност в ЕС: неефективни сгради, промишленост, малки и средни предприятия и централно отопление и т.н. СП може да се позове на икономически ефективни решения, които са вече на пазара и тяхното използването, а не насърчаване на нова иновация.

СП следва да бъде изготвено в съответствие с препоръките от Книгата с позициите на службите на Комисията по отношение на очертаването на областите, в които могат да се постигнат подобрения на енергийната ефективност и увеличение на потреблението на енергия от възобновяеми източници (до степен, необходима за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“). Към момента СП се фокусира върху планиране и превенция на управлението на риска от наводнения и превенция.

Изпълнението на решения за получаване на енергия от отпадъци за повишаване на енергийната ефективност, особено в районните с топлофикационни централи, трябва да бъде включено, за да се даде възможност за финансиране на третата фаза от проекта за отпадъците в София (енергийната и ресурсната ефективност , страница 83-84); в момента изглежда се обхващат само мрежи за топлоснабдяване. Подобни интервенции следва да се споменат също така и в таблицата на страница 102 „Подкрепа за енергийна ефективност.“

Подприоритет „Заетост и трудова мобилност“ (страница71), следва да се отнасят до необходимостта от развитието на обучението по енергийна ефективност за високо/ средно квалифицирани работници (енергийни мениджъри и одитори, органите, сертифициращи енергийните характеристики на сградите, инспектори на отоплителни и климатични съоръжения; архитекти) и ниско квалифицираните работници (строителни работници, монтажници на оборудване, включително и разпределението от възобновяема енергия в сградите и т.н.) на пазарите на услуги и енергийна ефективност и реализирането на добри проекти за качествено обновяване.

Раздел „Качество на атмосферния въздух“ се отнася до планираното финансиране от ЕЗФРСР за проекти за „газификация „ в селските райони – необходима е повече информация относно обхвата и вида на дейността (ново за ЕЗФРСР и не се финансира в настоящия програмен период).

Данните за потреблението на енергия и бариери за МСП, както и транспорта, до голяма степен отсъстват от информацията за потреблението на енергия и интензивността в различните сектори .

Таблицата на страница 67, раздел 1.1.5 „Стратегически приоритети за финансиране по ЕСИФ“ следва да докладва за напредъка на България по постигане на целта за енергийна ефективност/интензивност.

12

СП обсъжда необходимостта от обновяване на флота и подобряване на енергийната ефективност (страница 33 ), но не и въпроса, повдигнат в Книгата с позициите на службите на Комисията, че съответните органи трябва да „оценят и установят оставащия свръхкапацитет на своя флота, за да го преустановят постепенно.“

Логиката на интервенциите в областта на транспорта трябва да бъде засилена. Предложените мерки и приоритети като цяло са в съответствие с Книгата с позициите на службите на Комисията, с изключение на намерението да се включат общинските пътища. Въпреки това, очакваните резултати са много неясни и трябва да имат конкретни цифри и да обясняват как транспортните интервенциите ще допринесат за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“.

В раздел „Свързаност и достъпност“, изразът „ ... автомобилните превози имат превес пред железопътните.“ трябва да бъде обяснен. Споменаването на инвестиционните планове трябва да бъде преместено в стратегическия раздел 1.1.3 от СП¹. Относно пътищата (страници 38 – 39, версия на английски език) анализът трябва да бъде отделен от плановете, без да съдържа елементи на действие или стратегия; споменаването на някои магистрали или проекти (магистрали „Хемус“, тунел „Шипка“) не означава ангажимент на ЕСИФ.

Поддръжка - Анализът (страници 36 - 39 ) се отнася до редица (планирани) мерки за оптимизиране на процедурите за поддръжка на пътищата и железопътната инфраструктура. Текстът трябва да съдържа ясен ангажимент за съответното поддържане на съфинансирана от ЕС инфраструктура със средства от държавния бюджет. Българските органи следва да уточнят кога ще бъде разработен план за поддръжка на модернизираните железопътни линии.

Мерките, посочени в СП за повишаване на административния капацитет на двата основни бенефициента (АПИ и НКЖИ), следва да отчитат уроци, научени от програмен период 2007-2013 г.

SWOT таблицата за транспорт следва да включва пряк достъп до Черно море и р. Дунав /Вътрешните водни пътища - транспорт на дълги разстояния („Силни страни“).

Планираните инвестиции в трансевропейска транспортна инфраструктура могат да бъдат интегрирани чрез мерки, насочени също така и към други възможни затруднени участъци на гранично преминаване, например митническите проблеми по външните граници.