Част I въведение

Анализът на административния капацитет (страници 49-51) следва да бъде засилен чрез предоставяне на доказателства от националните инструменти за мониторинг, оценки, доклади от оценяване.

Необходима е по-добра идентификация на нуждите по отношение на човешките ресурси (страница 51). Например, текстът очертава само мерки, предприети в рамките на Оперативна програма „Административен капацитет“, но посоченото в таблицата в част 1.3 (страница 114) ниво на текучество на кадри като основен проблем, не се обсъжда изобщо.

Стратегическите приоритети на СП по ТЦ 11 (страница 90-92) не се съсредоточават достатъчно върху една от основните специфични цели на държавата, посочена в Книгата с позициите на службите на Комисията, а именно повишаване на професионализма и почтеността на държавните служители и магистратите.

За да улесни по-бързата, сигурна и ефективна търговия и борбата с трансграничната престъпност, митниците на ЕС по външните сухопътни и морски граници следва да имат изграден административен капацитет.

Като цяло, идентифицирането на целите и мерките по приоритет „Добро управление“ (ТЦ11) трябва да бъде по-точно, например в сравнение с „изграждането на технически капацитет за електронни обществени поръчки ще бъде подкрепено“ и „въвеждане на ефективна система за мониторинг и санкциониране в случаите на конфликт на интереси“. Ревизираният текст на страници 90-92 може да бъде приведен в съответствие с релевантния текст от таблицата в част 1.3.

13

В СП следва да бъдат предвидени механизми за разширяване на знанията за морското дело. Подобряване на управлението на морските сектори, включително обмена на данни между морските власти и функциите като част от по-голямо усилие за справяне с административната тежест и представяне на по-информиран процес на вземане на решения следва да бъдат предвидени.

Националният институт на правосъдието (НИП) и Институтът по публична администрация (ИПА) са споменати само с оглед на необходимостта от изграждане на техния собствен институционален капацитет. Не е представена оценка на политиката на управление на човешките ресурси в администрацията и съдебната система, на адекватността на съответните политики за развитие на кариерата на държавните служители и магистрати, както и условията, позволяващи на тези институти да изпълняват тези политики. Това е от особено значение в контекста на прилагането на правилата за възлагане на обществени поръчки.

НИП се разглежда при административната реформа, докато би било по-подходящо да се разгледа в частта за съдебната реформа (страница51 -53).

Обществени поръчки

Необходимо е по-голямо внимание в анализа и цялостната стратегия за основните пречки пред възлагането на обществени поръчки. Анализът на СП следва да обърне внимание на развитието на българското законодателството в областта на обществените поръчки и неговото прилагане, което въпреки че се подобрява, е довело до загриженост в следните области:

• 
  честите законодателни промени, заедно със сложната правна и регулаторна среда, излагат на риск изисканата и съществена правна сигурност;
  
• 
  идентифицирани са някои важни несъвместимости със законодателство на ЕС , като например изменение на договорите, изключенията от приложното поле на закона за обществените поръчки и дефинирането на органи, регулирани от публичното право;
  
• 
  недостатъчен административен капацитет (поради липса на квалифицирани кадри/експерти, голямото текучество и липса на подкрепящи структури за по-малките възложители на обществени поръчки);
  
• 
  ограничено използване на електронните обществени поръчки, по-специално по отношение на електронното подаване;
  
• 
  все още недостатъчен предварителен контрол, извършван от АЗП, който трябва да бъде разширен до (I) решенията на възлагащите органи да използват една от дерогациите за прилагане на законодателството на ЕС в областта на обществените поръчки и (II) проверката на техническите спецификации (Работен документ на службите на Комисията, придружаващ Специфичните за всяка държава-членка препоръки за 2013 г.);
  
• 
  големи забавяния при обработването на жалби, свързани с обществените поръчки, което се дължи най-вече на ограничения административен и съдебен капацитет, което засяга използването на Структурните фондове в значителна степен;
  
• 
  все още недостатъчни последващи проверки;
  
• 
  ограничено прилагане на санкциите, предвидени в националното законодателство;
  

14

Електронно правителство

В SWOT анализа се споменава като силна страна „изградената база за електронно управление“, докато анализът на електронното правителство определя точно, че много елементи са все още незавършени: е- облаци, свързаност, дигитализация и т.н. (страница 61).

Моля да актуализирате резюмето на предварителните оценки в случаите, когато същите са приключили за отделните програми по ЕСИФ, включително значението на разпределението на финансовите средства. Моля също така да посочите името (имената) на изготвителите на предварителните оценки.

Резюмирането на предварителната оценка следва да докладва за конкретните заключения и препоръки от препоръките за предварителната оценка. Към момента препоръките на оценителя в СП (страници 96 -97, версия на английски език) не предоставят много съществена или допълнителна информация. Някои препоръки дори изглеждат доста предубедени, например финансирането на пътищата: „Нуждата от подкрепа […] за ниско-категорийни пътища е много добре обоснована…. с необорима аргументация.“ СП също потвърждава, че „пространственото измерение и политиките за местно развитие като отделен хоризонтален приоритет, с ясни териториални измерения на комплексното развитие“ като (правилен) подход, който е в съответствие с принципите на кохезионната политика, с което службите на Комисията не са съгласни, както и с насърчаването на основни инфраструктурни инвестиции за ИКТ инфраструктура.

Резюмето трябва да включва информация относно констатациите от предварителната оценка по отношение на:

• 
  Постигане на климатичните цели на ЕС и разпределението на финансовите средства за тези цели;
  
• 
  Провеждане на предварителни оценки за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници и резултатите от тях;
  
• 
  Дали оценителят счита заложените в СП приоритети за ИКТ за достатъчни.
  

Връзката между тематичните цели (ТЦ), фондовете и програми по ЕСИФ е пресъздадена в полезна обзорна таблица (страница 99), но изборът на ТЦ, както и очакваната синергия от комбинирането например на научни изследвания и иновации и образование и обучение в една ТЦ би могло да бъде показано по един по-ясен начин.

В случаите, когато това е възможно, следва да се премахва припокриването между таблицата „Обосновка на тематични цели и основни резултати“ и предишни анализи и стратегия/приоритет. Това ще помогне за намаляването на дължината на СП.

Въвеждането на „Стратегически приоритети за финансиране по ЕСИФ“ следва да включва препратка към интегрираната морска политика и Стратегията за син растеж, както и за подобряване на морското сътрудничество в региона на Черно море чрез териториалното сближаване и транснационалните направления за сътрудничество (страница 64, версия на английски език).

Таблицата не е съгласувана с процентните разпределения по ЕЗФРСР в раздел 1.4 (напр. ПРСР не се споменава в ТЦ за социално включване, но според процентните разпределения в раздел 1.4 същата допринася за тази тематична цел с 14%).

15

Целите на резултатите от ТЦ са неясни, абстрактни и често количествено неопределени, освен ако не се предвиждат в целите на стратегията „Европа 2020“, но дори и в този случай връзката стратегия-резултати не е много силна. Някои „основните резултати „представляват по-скоро „инструменти“, т.е. „Реализирани стратегически и интегрирани дейности по НИРД и иновации между научни центрове и бизнес сектора" (цел 1, стратегически приоритет за финансиране 2 , таблицата на страница 99). Текстът може да се подобри с по-конкретни и количествени очаквани постижения и по-добра връзка между идентифицираните области за финансиране и очакваните основни резултати. СП следва да посочва как България възнамерява да оцени постиженията за смекчаване на изменението на климата и целите за адаптиране.

Основните резултати, особено по отношение на целите на стратегията „Европа 2020“, следва да се изразяват с помощта на индикаторите на Европейската статистическа система, където това е приложимо.

Интелигентен растеж: научни изследвания и иновации, конкурентоспособност, ИКТ

Научни изследвания и иновации

СП следва да посочва, че Съобщението на Комисията „Засилено партньорство в рамките на европейското научноизследователско пространство за върхови постижения и растеж (COM(2012) 392 окончателен), ще бъде взето под внимание при изготвянето на стратегия за интелигентна специализация и Стратегията на научните изследвания.

Раздел 1.1.5, стратегически приоритет 2: следва да се направи изрично позоваване на въпроса, че тематична цел научни изследвания и иновации по приоритет за финансиране 1 ще се съсредоточи върху изпълнението на Стратегията за интелигентна специализация (стратегическа рамка за политиката по научни изследвания и иновации за интелигентна специализация).

Раздел 1.3: Докато недостига на квалифициран персонал за научни изследвания и иновации и остарялата инфраструктура са основните проблеми пред развитието на научните изследвания и иновациите, същите следва да бъдат отразени в основните резултати, които следва да бъдат постигнати в рамките на тематичен приоритет „Засилване на научноизследователската дейност, технологичното развитие и иновациите.“

В допълнение към използването на ЕСИФ за изследователска инфраструктура или клъстери, използването им за комерсиализацията на иновативни технологии за устойчиво развитие следва да бъде споменато.

Успешните проекти по 7РП или Хоризонт 2020 следва да се разглеждат като възможен източник на новаторски решения, които да бъдат доразвити за прилагане на пазара с подкрепата на ЕФРР.

Трябва да бъдат включени научноизследователски и иновативни стимули в нововъзникващите промишлени сектори на синята икономика (напр. „сини“ биотехнологии).

Информационни и комуникационни технологии

Инвестиционните резултатите от ЕСИФ следва да бъдат остойностени, тъй като не е ясно дали равнището на приноса на СП в сферата на ИКТ ще бъде достатъчно, за да се постигнат целите на ЕС в областта на ИКТ за 2020 г. Стратегията на дигитален растеж и Националния план за широколентовия достъп следва да спомагат за изясняването на връзката между нивото на предоставената подкрепа от ЕСИФ и резултатите, които се очаква да бъдат постигнати веднага след излизането на двата документа.

16

Необходимо е позоваване на морските клъстери и МСП , участващи в крайбрежния и морски туризъм (страници 78-79, версия на английски език).

Обща бележка, раздел 1.1.5 следва да очертава накратко как ЕСФ ще допринесе за целта на България за нисковъглеродна и устойчива на климата икономика в области като образованието, пазара на труда и учението през целия живот.

Заетостта и трудовата мобилност следва да обхващат не само сектора на рибарството, но и други традиционни сектори на синята икономика, като корабостроенето, кораборемонта и мореплаването (страница 72, версия на английски език).

ТЦ8: Премахнете първия основен резултат (цел за енергийна ефективност), посочен в последната колона, поради неговата ирелевантност за тази ТЦ ( страница 108).

TЦ9: Текстът под първата основна сфера на финансиране може да се разшири, като се добави също и „дейности за превенция на изоставянето на деца“ (страница 111).

Развитието и подкрепата на съществуващи морски клъстери биха могли да улеснят достъпа до финансиране и/или недостига на подходящо квалифицирани работници, което ще позволи растеж в много сектори на синята икономиката (страница 75, версия на английски език).

В Таблица 8 на страница 66 предизвикателствата пред образованието не са изцяло обхванати, тъй като са използвани само данни за ниското ниво на основни умения за тяхното подчертаване в областта на образованието. Също така, ключовите предизвикателствата пред образованието са ограничени до неграмотност и ранното напускане на училище и повишаване на общото качество, докато в раздел 1.1 са идентифицирани повече области, включително висшето образование и учението през целия живот.

Подприоритет образование, обучение и учене през целия живот на страница 75:

(1) Булет 1 & 2 - действия, свързани с ранното напускане на училище, следва да включват специален фокус върху ромите, трябва да се прави позоваване на образование без сегрегация, както е предложено в Книгата с позициите на службите на Комисията;

(2) Булет 3 – да се спомене възможността за стажове на изследователите в предприятията;

(3) Булет 7 - мярката за професионалното образование и обучение трябва да включва насърчаване на връзката между професионалните училища и местните предприятия. Раздел 1.3 (страница 98) следва да обхваща и сътрудничеството между академичните среди и бизнеса и подобряване на учебните планове на университетите по ТЦ 1. Не съществуват ясно измерими резултати за тази предложена мярка; по-нататъшното образование и чиракуване в областта на професионалното обучение са обхванати от ТЦ8, но очакваните резултати от повишаването на заетостта на маргинализираните групи не са остойностени;

Предизвикателствата пред професионалното обучение и образование и обучението за възрастни не са ясно формулирани в общите предизвикателства и елементи на структурната реформа (страница 75), като са ограничени до предлагането на съгласуваност на уменията за всички възрастови групи и професионалното ориентиране в училищата. Въпросите, които имат потенциал да реформират системата, не са разгледани изобщо, напр. „практическата насоченост“ на разпоредбата от аналитичната част; качеството на предлагането и разходите, използвайки инструментите и принципите на ЕС със съответните последващи действия (модулизация на учебните програми, осигуряване на качеството, както и прилагането на Националната квалификационна рамка).

17

За основните очаквани резултати, особено по отношение на постигането на целите на стратегията „Европа 2020“, е представено само качествено описание на очакваните промени, без количествена оценка (с изключение на целите на стратегията „Европа 2020“, които следва да бъдат достигнати).

Като се има предвид анализа на потребностите за развитие е необходим интегриран подход към здравния аспект на основната тематична цел на социално включване и борбата с бедността, както и дейностите по насърчаване на здравето и профилактика (хранене, физическа активност, консумация на алкохол, тютюнопушене) и преодоляване на неравнопоставеността в здравеопазването. При прилагането на стратегии за развитие, насочени към подобряване на предоставянето на здравни грижи, следва да се имат предвид тези рискови фактори, като се разгледат и специфичните особености на селските райони (напр. неравенството в достъпа до здравни услуги, по-бързото стареене на населението в селските райони) и градските райони ( напр. замърсяване/качеството на въздуха).

В Книгата с позициите на службите на Комисията се изисква от България да оцени и определи оставащия свръхкапацитет във флота на България, за да го преустанови, тъй като същия остава със свръхкапацитет и неконкурентен, въпреки използването на средствата от ЕФР за бракуване и модернизация на флота. СП следва да се отнася до изготвянето на ясна артикулирана рамка на политиките за Българския Черноморски флот и концепция за развитието на инфраструктурата в областта на рибарството, която ще осигури преходът на рибните ресурси към максимален устойчив улов и изпълнението на забраната за изхвърляне в съответствие с приетите мерки за реформа на ОПОР.

СП следва да се отнася до целта на Националната програма за развитие за „подкрепа за мерки за подобряване на екологичното състояние на Черно море и черноморското крайбрежие„ (страница 58 на ПРСП, версия на английски език). Стратегическият план за действие за опазване на околната среда и възстановяване на Черно море (национална морска стратегия) не трябва да се ограничава до здравословната морска среда, но и да включва мерки, които да обхващат и други сектори на българската синя икономика.

Устойчив растеж: ресурсна ефективност, ниско съдържание на въглерод/ изменение на климата

Води

Повечето от резултатите от мерки, обсъдени в раздел 1.1.5 за опазване на водните ресурси (напр. подобряване на системите за мониторинг), не са включени в ТЦ 6.

Във връзка с ТЦ 5, под стратегически приоритет 3 се посочва: “рехабилитация на инфраструктурата, свързана с речните корита, язовирните стени и мостове“; Не е ясно какво се има предвид под инфраструктура. Тук би било мястото да се спомене зелената инфраструктура и мерките за естествено задържане на водите. Моля да поясните дали това се отнася до изпаряващите се реки или тяхното повторно свързване със стари меандри/ влажни зони/наводнявани райони. Също така в TЦ5, плановете за управление на речните басейни (напр. за мерки, които ще намалят уязвимостта на водните ресурси) следва да бъде разгледано по този приоритет.

18

Изменението на климата и управление на риска

Моля да опишете как са идентифицирани слабите места в тематична цел 5 „Насърчаване на адаптацията към изменението на климата и превенцията и управлението на риска“?

TЦ5 следва да включва разработването на национална стратегия за адаптиране към климатичните промени, тъй като такава не съществува, а липсата на национална политика е дори идентифицирано в СП като слаба страна при адаптирането към изменението на климата.

Таблицата, която обобщава обосновката и основните резултати (страница108), следва да бъде в съответствие с приоритетните инвестиции (страница 85) (все още се говори до голяма степен за рисковете и политиките по изменението на климата).

Инвестициите в транспортната инфраструктура, туризъм и т.н. следва да обхващат и необходимите действия за превенция и управление на риска, за да се гарантират устойчиви инвестиции при бедствия.

Решения и проекти, основаващи се на природата, следва да бъдат споменати като възможности за справяне с рисковете от наводнения и суши.

Енергия и енергийната ефективност

Модернизацията на енергийните мрежи с въвеждането на интелигентните мрежи следва да включва въвеждането на интелигентни измервателни системи. Описанието в ТЦ 4 („преминаване към ниско-въглеродна икономика във всички сектори“, страница103) следва да включва и интелигентни измервателни системи.

(Интелигентното) развитие на мрежите следва да улесни инвестициите в инфраструктура за внедряване на електрически превозни средства (места за презареждане, подсилващи електроенергийни мрежи).

В СП следва да бъдат предвидени възможностите за генериране на морска енергия (страница 84, версия на английски език).

Националните цели за постигане на енергийна ефективност следва да бъдат посочени в ТЦ 8.

Устойчив растеж: транспортни връзки

ТЦ 7: самостоятелно определяне на основните области за финансиране, например финансиране за „доизграждане на АМ Хемус“ и „инвестиране в регионални пътни и железопътни връзки“. Липсата на бюджет изисква допълнително приоритизиране на инвестициите.

Таблица с обосновка на тематични цели - градският транспорт следва да се класифицира под TЦ4 (страница 103), а не под ТЦ7 (страница 108).

Риболовна инфраструктура – Проектът на СП идентифицира „липсата на обща концепция за развитието на риболовната инфраструктура“ като една от основните слабости в прилагането на Оперативната програма за рибарство в рамките на текущия период 2007-2013 г., но не споменава нищо затова как да се преодолее този недостатък, което е довело до някои инвестиции за пристанищата модернизация, извършена извън най-големите пристанища, използвани за разтоварвания през период 2007-13 г. Новите инвестиции следва да се съсредоточат върху ефективното прилагане на забраната за изхвърляне.

Административен капацитет и доброто управление

Подобряване на управлението на морските сектори, включително обмена на данни между морските власти, би допринесло за справяне с административната тежест и представяне на по-информиран процес на вземане на решения (страници 90 и 114, версия на английски език). Споразумението за партньорство следва да обяснява механизмите за разширяване на познанията за морето с оглед на повишаване на ефективността на морските дейности и за стимулиране на използването и събирането на морски данни.

19

1.5 Прилагането на хоризонталните принципи и целите на политиката

Моля да демонстрирате активното участие на следните заинтересовани страни при изготвянето на СП:

- Заинтересованите страни в областта на рибарството и морското дело или МГДОР;

- Частния сектор на научните изследвания и иновациите;

- екологични неправителствени организации;

- сектор земеделие.

Биоразнообразие/Натура 2000

Биологичното разнообразие и опазването на екосистемите са изрично посочени в член 8 от Регламентаа относно общите разпоредби, но СП следва ясно да изброява мерките, които да гарантират достатъчна защита и интеграция на биоразнообразието.

Равенство между половете

Недопускане на дискриминация и достъпността са хоризонтални принципи и се прилагат по отношение на всички ЕСИФ.

СП следва да обяснява как ще се насърчава този принцип по време на цикъла на ЕСИФ. Записано е, че „като част от оценката на проектните предложения, тяхната съвместимост с принципите на равенството между половете, недискриминацията и достъпността също ще бъдат разглеждани.“ СП може да се отнесе до съответните действия на Европейското научноизследователско пространство /ЕРА/.

Моля да посочите ясно как принципът „замърсителят плаща“ и икономическите инструменти ще се прилагат в областта на управлението на отпадъците (такса депо, схеми за разширена отговорност на производителя, „плащаш повече, ако изхвърляш повече“, субсидии/ санкции за общините за насърчаване на разделното събиране, и т.н.).

Устойчивостта при бедствия следва да се добави като хоризонтална цел заедно с опазването на околната среда и адаптирането към изменението на климата на страница 120.

1.6 Списък на програмите по ЕФРР, ЕСФ, КФ (с изключение на EТС), ЕЗФРСР и ЕФМДР

Оперативна програма „Добро управление“ се явява като мулти-финансирана от ЕСФ и ЕФРР (страница 121). Въпреки това, обосновката за участие на ЕФРР липсва. Службите на Комисията препоръчват, че предвид планирания обхват на дейностите, тази програма следва по-добре да бъде моно-финансирана от ЕСФ, за да се улесни нейното бъдещо изпълнение.

ПРИЛОЖЕНИЕ 2 (страница 10) „Допълняемостта между оперативните програми“ предвижда подкрепа за председателството на ЕС. Това не е допустимо по ЕСИФ. Освен това, мерките в първата колонка под „Изграждането на институционален капацитет“ попадат само в обхвата на ЕСФ.

20

2 МЕРКИ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ЕФЕКТИВНО ПРИЛАГАНЕ