Ченгето разказва

• 
  Искам да съм Цезар!
  

• 
  Откъде?
  

• 
  Не остава нищо.
  

• 
  Да не ме осъдят, сър?
  

Магнетофонът спря. Погледнах Мишо. Коментарът беше излишен. Посегнах към бутилката и си налях. Мислех че от питието е останало на дъното, но се оказа повече и едва не преля чашата. Мишо стана, отиде до хладилника и извади ново шише.

• 
  Искам да узная нещо за аграр-прогресистите. Бях в тази партия, ще ми е интересно.
  

- Техният бизнес беше да окрадат имуществото на партията. За сградата на редакцията госпожата си е поделили със своя “опонент” П. Алиев 15 милиона долара. Хитрото пране? А колко земи и предприятия закупиха. Иначе са врагове...

- Ще започнем малко от по-далеч. Гледай.

На екрана се появи лидера Милан Дренски. Той седеше в огледалната зала, заобиколен от съпартийците си. Помня я тази сцена, понеже бях поканен да стенографирам. Беше няколко дни след конгреса Дренки не можа да се отърве от ненужните му хора, но сега те бяха паднали в капана, наречен – досиета.

- Я Люпчо,- рече стария политически деец със северняшкия си диалект,- я чети! Да видим тия херои, какви подвизи са извръшили.

Любен Божков, вторият човек в партията, заел комисарска стойка, облечен в същото такова комисарско яке, отметнал назад перчем, по-скоро рецитираше. Ще добавя само, че на финала на конгреса, доскоро непримиримите врагове, а сетне, заради сметчицата, отново “най-сърдечни” приятели на бай Милан се хвърлиха напред да го поздравяват и целуват Къч тях се спусна и Люб/п/чо и започна да ги пъди: “Назад! Назад!Бай Милан е болен човек, изяждате му кислорода! Назад! Въздух за бай Милан!” Застанал до лидера той се провикна: “Бай Мигане! господин Дренки! бащите! Всичко за което говорихме до вчера се сбъдна! Дай да те целуна!” Не дочакал отговор, Люб/п/чо впи любовни устни и така засмука, че, струва ми се, панталоните влязоха в задника на политика

Сега Люпчо четеше: “Урум! Подписал декларация”.

- Защо бе Уруме,- с престорено угрижен гласец попита лидера. Сега опонентите му бяха в ръцете му и прошка нямаше. Урум си спомни, как на конгреса активно критикуваше Милан и Любчо за левия им уклон. Милост не очакваше, но реши да опита. Затова артистично се хвърли в краката на бай Милан, прегърна крачола на панталона му и ревна като крън вол:

• 
  Прости ми Мигане! Не издържах!
  

• 
  Мигане...
  

Урум се поизправи и подобно пребито куче седна на мястото си и се сви.

- Петър,- продължи Люпчо. – Не е състоял в ЗМС. Направил е опит да изнасили малолетна и са го осъдили. Внедрен в БЗНС.

- Верно ли бе Петре,- направи учудена физиономия Дренки – И ти ли не си издържал? А ние те сметахме за наш човек.

Виновният се опита да стане и нещо да каже, но лидера властно го задържа:

• 
  Нема нужда. Седни. Ясно ми е всичко.
  

• 
  Йордан Кукув. Подписал. Уволнен за “несправяне с работата. Дисциплинарно”.
  
• 
  Изправи се висок възрастен мъж.
  
• 
  Милане,- рече той.- Ти наясно ли си, що значи комисия по досиетата? Колко съдби ще прекършиш? Добре, аз съм тук да отговарям за себе си. Аз подписах. Ще го кажа и от трибуната на Великото народно събрание. Нали това се иска от мен. Подписах! Бях млад, исках да живея, прегръщам! Подписах, защото след Белене ме изпратиха в с. Ножарево. Там гладувах. Вечер ходех в циганската махала за коматче хлеб. За българите аз бях извън закона. Но и циганите никога не са били във връзки със закона и затова ме уважаваха. Подписах, защото исках да се изуча. Добре! Подписах! А сега ми прочетете, кого съм издал! Хайде Любчо, чети!
  
• 
  Няма сведения.
  
• 
  Защото никога не е имало. – Бай Йордан надменно изгледа лидера, надменно изгледа присъстващите и седна.
  
• 
  Мишо. Подписал декларация през 1964 и служил до 1990 година.
  

- Тия документи са фалшливи – обяви главния редактор Илия Жданов. – Ако комунистите решат да вземат – вземат.

- Пръво, че се научиш да приказваш. И второ, да мълчиш, оти че те ебем у ченгето. Жена ти беше партиен секретар на Кремиковци. Член на ЦК на БКП. Ти от кои си?

• 
  Аз съм един човек от народа!
  

Направих знак на Мишо и той застопори картината.

• 
  Кой е Жданов?
  

• 
  Господи!
  
• 
  Това не е всичко. Гешев беше човек с хватка.
  
• 
  Познаваше ли го?
  

• 
  А жена му?
  

- Като онова семейство в Източна Германия? Нищо ли свято няма за тези хора. Имат три деца.

• 
  Само едно...другите са на Партията.
  

• 
  Отидох при Петър Ганчев и всичко му разказах. Той поиска среща с Белчев.
  

- По-стар съм от теб та да ми приказваш така. Но те разбирам – не ти е чист косъма. Съсипа вестника, пропъди журналистите. Назначи комунисти, а пъдиш нашите.

- Оставете го да говори, обади се Дренки. Най-добре ще е да остане само парламентарната група. Хайде вън!

- Белчев не очакваше да ме види. Ганчев го притисна: “Защо преследваш хората ми?”

• 
  Наредиха ми,- оправда се финансовия министър.- Защото са другомислещи.
  
• 
  Аз съм другомислещ. Искате ли да напусна ОФ? Горбачов това и чака!” Така бе спасен дома ми.
  

Екрана угасна Погледнах с любопитство. Тази сцена ми е известна, защото съм присъствал, но къде е истината? Моят събеседник сякаш отгатна въпроса ми и рече:

• 
  Истината е там...някъде. Неизвестно къде и защо.
  
• 
  Затова ли доведохте Сийка и и подарихте лидерството?
  
• 
  Стара игра е Сийка, много стара. И много грешна. Затова Тангра я наказа с проклятието на древните българи – да изкорени рода и.
  
• 
  Така са били наказвани предателите.
  

- За нас в разузнаването, понятието “Родина”, “Отечество” съществуват според обстоятелствата Понякога трябва да сме като лекарите – за да закърпим някого не се вживяваме.През 1913 година хиляди български семейства бягат от Одринска Тракия към България. Сред тях е дядо и – пратеник на турските служби. Да, и от нещастието се прави бизнес. С парите, които “е спестил” купува земи и заживява в България. Бащата на Сийка става член на младежката организация на БКП. Издига се до върха. Но един богат дружбашин го забелязва и му предлага сделка: моите пари да се изучиш, срещу твоето членство при нас. И той приема. Завършва аграрно инженерство. Като повечето земеделски лидери е сърбоман. Още при първото си посещение в Белград е вербуван.

• 
  След като му плащат и турците?
  

• 
  А Ценко Барев?
  
• 
  Ценко Барев усети схемата – бяга ли лидер – бягай и ти. И мъдро постъпи. Но да се върнем на Сийка.
  
• 
  Ама че селско име.
  

• 
  А горкото сираче Сийка?
  

- Била е хубава. Подлагала де е на по-добри разработки с комсомолския кадър на ДС. Славела се като любовчийка.

• 
  И ЦРУ няма да разбере?
  
• 
  Изпревари ме с един ход и една чаша. Налей си.
  
• 
  Искаш да ме напиеш ли?
  

• 
  Това Натали няма да ми го прости. Още повече, че е лекарка.
  

• 
  А къде е любовта, къде са чувствата?
  

• 
  И после?
  

• 
  Едно име ще ми дадеш ли?
  

• 
  Като Жданов ли?
  

• 
  И ви го предаде?
  

- Така е, мръсниците никога не умират от бедност... И не винаги в леглото си. А как Страстолюб Гачев стана пръв съветник на госпожата. Баща му не пропускаше конгрес на дружбашите, да не заклейми идеята за селско управление.

- Това е така, на Гачев е наше момче. Изпратихме го да се изучи в Прага. Неговата съдба е сходна с тази на Сийка. Дядо му също идва от Одринска Тракия, също пратеник на турските служби. Не се учудвай, с хора като Гачев се работи добре. Той не познава сантимент, чувство за национална принадлежност и пр. Жена му е пачавра, но какво от това – дъщеря е на член от ЦК. Той е чист утилитарист – има кяр, или няма кяр. Страстолюб работи за пари. Казвам му, “направи това, струва толкова” и той го прави. През 1990 г. В Пазарджик загина загадъчно кандидат за народен представител Той го очисти. Използва специална помпа, заредена с прах. Руско изобретение. Причаква жертвата и впръсква праха в лицето на жертвата. След първата глътка въздух – дълбок инфаркт. И никакви следи.

• 
  Стара работа. Олег Калугин е ползвал тази помпа да убива неудобните на Кремъл.
  

• 
  А няма ли да нарушим Закона за държавната тайна? Няма ли тези хора да ти трябват?
  

• 
  `Последният лидер на аграр-прогресистите?
  
• 
  Мейби!
  
• 
  А момченцето с очилцата на Кимон Георгиев?
  
• 
  Той е един от вариантите за лидер. Симпатичен, интелигентен и... обратен.
  
• 
  Но той е главен редактор на вестника... А секретарчето на вицето?
  
• 
  Не ме карай да се повтарям.
  
• 
  И министър Първанов ли е ваш човек?
  
• 
  А ти как мислиш?
  
• 
  Но тези хора разсипаха земеделието.
  

Мишо извади поредната касета. Вила насред Родопите. Скрита е сред високи дървета. Отвън паркират автомобилите на дружбашките лидери: депутата, Постоянно присъствие, Управителен съвет, много дами. В широкия хол окачват дрехите си. Събличат се голи, както майка ги е родила. Явно не им е за първи път. Никакъв свян – цици, гъзове всякакви размер, други еротични елементи са на показ. Ето го и частния секретар на госпожата, Пелев. Наричат го госпожа Пелев. Сменят се лидери, собственост, строеве, а той все до лидера, все частен секретар. През 1990 година съкратиха мястото му, а той “Нека да остана, ще помагам с каквото мога”. И се залепи за Сийка. Този човек може да преподава на студенти начина на оцеляване в едно учреждение Законите на Паркинсон за него са едно детско забавление.

До него е секретарката на госпожата, но от женски род. И тя стара мома. Носят се слухове, че е лесбийка и овреме навреме се развлича със Сийка, която пък е всесексуална. Двамата са застанали в края на коридора, преди да се влезе в залата и подават бутилки с шампанско. Всеки поема бутилката и се облива – главата, циците, бедрата и онова място между бедрата. Депутатчето с очилцата на Кимон Георгиев разклати бутилката с шампанско така, както правят победителите във Формула 1 и насочи струята към млада земсистка.Тя му отвръща с кръшен смях и завъртя голата си снага така, че виното я изкъпва. В един момент тя се огъзва, “разтваря бузите”. Образува се пенливо и сладострастно петно. Кимон Георгиев се спуска да го смуче “да не отида зян”. Той вписа устни в мокрия задник на хубавицата, облизва ануса. После я завърта, тя вече е с лица към него, а той е впил устни в гениталиите и. Земсистката напряга колене нагоре-надолу. Депутатчето иска да направи стойка “Роднина-Зайцев” във вариант – езика в клитора и, но силиците бързо го напуснаха и то се срина, обляно от смеха на околните. Само, че на него не му беше до смях – получил беше херния. Торбичката с тестисите в такъв случай прилича на гайда, чието ручило вече за нищо не става Доктор Митов, председател на парламентарната комисия по здравеопазването нареди да го отнесат в някоя стая. Обеща лично да го оперира през следващата седмица. Така юнакът си осигури няколко дни почивка, поради битова злополука.

Брадатото секретарче на вицето хвана члена на възмургав висок, мустакат мъж и го погледна в очите умолително. После се усмихна благо и се наведе... Бе заел такава удобна поза, че депутат Мичев не пропусна “да го опъне отзад”. Секретарчте потръпна и още по-страстно засмука и завъртя.

Прозвучава парламентарния звънец. Всички грабват по бутилка и се втурват към хола. Явно ще изпълнят нарочен ритуал. До вратата стои лидерката, дъщерята на народа, народната избранничка Сийка. Тя е само по пеньоар, и щастлива.

• 
  Виждам, захванали сте се за работа. – Казва тя с дрезгав, вибриращ гласец.
  

С един жест лидерката развързва пеньоара и той се свлича на пода. За миг потръпнах, понеже си представих че виждам жива самата смърт. Липсва и само косата. Циците и дълги като швепсови шишета, празни, опрени в издадения и напред корем. Зърната и сочат надолу. Те са оловно-сиви, некърмили. Косматата и топка е прораснала на фъндъци, подобно растителността в Мексиканската пустиня. Краката и големи, дебели, дълги – комически грозни, завършващи с ходила № 50.

Сийка артистично разперва ръце, представяйки си, че е Мерилин Монро и тръгва напред. Зазвучава земеделският марш. От шпалира я акламират и обливат с шампанско. А тя върви – горда мокра, щастлива като патриции. Аз за себе си нарекох картината така: “Чумата отива при хората!”

Масите са презаредени. Луканки, сьомга, шунка, екзотични плодове, напитки. Не липсва и традиционната боза. С една дума – аграрен рай. Слугите на народа и приятелите им грабват храната с пълни шепи и я натикват в бездънните си уста. Ехти народна музика. Хората от ПП са сериозни. Те са насядали и не смеят да се надигнат, за да не бъдат “изненадани отзад”. “За тежест” са си сложили на коленете по една съпартизанка. Господин Алиев – две. Вицето целият е зачервен от безсилие.

- Ще ти направя една френска, - изчуруликва секретарката му.- Тъкмо ще се отпушиш, че от тая държавна работа – направо си се задръстил. – Тя не чака отговор, а ловко се шмуга надолу и налапва зърната на държавника.

На монитора се появява Гачев. Той излива поредната бутилка върху циците на любимата лидерка. Тя се засмя и хвърли в прегръдките му. Двамата се свличат на пода. Върху им се хвърля и секретарката и. Тя хваща шефката си за увисналите гърди и двете замират в страстна целувка. Поетчето Малчо излива на тънка струйка водка върху задника на лидерката, после бръква “надълбоко”, изважда ръката си и я облизва. Сийка го разбира, извърта се така, че Страстолюб да легне отдолу, и още повече изкара нагоре огромния си задник. Поетчето потърсва вдъхновение – започва да лиже ануса и. Към купчината от хора се приближава мъж, гол-голеничък, само с вратовръзка. Той избутва Малчо и “служебно” започва да прави същото.

• 
  Та това е министъра на транспорта – Не издържам аз.
  
• 
  Той е,- отвръща Мишо. По вратовръзката ли го позна?
  

Наоколо картината не е по-различна: смях, алкохол, плюскане, разврат, стенания на удовлетвореност и неудовлетвореност Камерата пълзи по залата. Ето я земсистката Руми Первозова. Нещо не и върви с партньора и – инженер Цветко Енишки. В миг на страст, Руми забравя, кой кой е тук, хвърля се като тигрица и захапва лидера за онова място. Зъбите на красавицата са изкуствени – не контролира силата си. Горкият човечец, реве като добиче в касапница. А тя ту отпуска, ту отново стиска. Никой не се притичва на помощ – нито на него, нито на нея.

Сетил се за мъжкото си достойнство, секретарчето на вицето хапе руса красавица и се мъчи да вкара някъде там безсилния си рудимент, заради който в паспорта му пише – “пол – мъж”.