Черноризец Храбър – „За буквите“ (Анализ) bgmateriali com
как може да се пише добре с гръцки букви…
Изтегляне 45.46 Kb.
|
Свързани:
Дон Кихот упражнителен лист
- Навигация на страницата:
- „заместители“
- След това човеколюбецът Бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум... смили се над човешкия род, изпрати му свети Константин Философа, наречен Кирил, праведен и
- „изначалността“
| как може да се пише добре с гръцки букви… В този пасаж е отразена една от най-важните характеристики на славянската азбука – тя отразява до съвършенство особеностите на славянската реч и има специфичен знак за всеки от специфичните звуци в славянските говори, които ги различават от останалите европейски езици. Напр. в гръцкия език, а и в латиницата и до днес липсва звук (и съответно – буква) Б, Ж, Ч, Ш, Ъ, ь. Тази липса е осезаема и за нас днес, когато се опитваме да пишем на български език с латиница (затова използваме различни „заместители“ за Ч и Ш) – т.е. и днес ние се опитваме да пишем „славянската реч... с римски букви... без устроение“ .
Като създава необходимите графични знаци за тези звукове, Константин-Кирил прави азбуката наистина славянска. Проследявайки нататък историята на писмото – както гръцкото и латинското, така и славянското, Черноризец Храбър подрежда етапите в развитието му възходящо, за да стигне до кулминацията: След това човеколюбецът Бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум... смили се над човешкия род, изпрати му свети Константин Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, и той им състави 38 букви. Още тук авторът формулира най- важното си твърдение: славянските букви са дар от Бога, а създателят им е светец, затова те са по- ценни от чуждите. Втората част на словото е полемичната. В нея се излагат и оборват твърденията на противниците на славянските букви. Те засягат броя на графичните знаци (в глаголицата те са 38, а не 24, както в гръцката азбука, която се дава за пример), „изначалността“ на азбуката, нейната боговдъхновеност и, разбира се, – правото й да съществува наред с азбуките на древните народи. Всяко от тези обвинения е изложено, а след това опровергано с кратки, но категорични и убедителни доводи. В своята аргументация полемистът използва както широката си филологическа осведоменост (напр. сведения за историята на финикийската и гръцката азбука), така и богатата си богословска култура. Излагането на доказателствата следва логиката на спора. В него ние сякаш усещаме присъствието на опонентите – макар да нямат думата, те са обрисувани ярко и въздействащо. Това са тези окаяници и безумци, които отхвърлят славянските букви, макар самите те да не знаят с колко пишат гърците (това означава, че противниците на Храбър не са самите гърци, които не може да не познават собствената си азбука, а по-скоро защитниците на „византийската идея“ на Преславския събор). Полемичният жанр допуска противникът да бъде осмян и представен в неблагоприятна светлина, за да може неговите твърдения да изглеждат неубедителни. Затова авторът насочва срещу враговете на буквите своята ирония и сарказъм. ЛИТЕРАТУРА И ИСТОРИЯ Първите десетилетия след приемането на християнството (865) и пристигането на Кирило- Методиевите ученици в България (885) са време на динамични процеси на оформяне на една идеология, нова за средновековна Европа и славянския свят. Това е културният модел на православното славянство (Slavia Orthodoxa), третата голяма цивилизация, която в продължение на векове ще търси своето място между Изтока и Запада. В основата на този модел е делото на светите Кирил и Методий, които оставят на славяните най-важния аргумент за тяхната културна независимост – азбуката, и най-мощното оръжие за защитата й – превода на свещените текстове на славянски език. Учениците и последователите на солунските братя продължават тяхното дело, като успяват да го пренесат и спасят в България. По това време българският княз Борис I води сложни дипломатически преговори с Рим и Константинопол, за да постигне независимост на българската църква. Затова когато светите Климент, Наум и Ангеларий стигат до границите на българската държава, те са посрещнати радушно. В следващите години около княжеския двор се събира цяло съзвездие от дейци на литературата и изкуството, обединени от поставената цел – да утвърдят и защитят идеите на славянобългарската култура. Съчиненията на Климент и Наум Охридски, на Константин Преславски и Йоан Екзарх, на самия княз Симеон отново и отново доказват тези идеи. В основата на мащабния комплекс от творби лежи представата за българите и по-общо – за славяните, като народ, избран от Бога за специална мисия, и надарен с особен дар – божия дъжд на буквите. Положени в по-широкия контекст на историческите събития в Европа в IX - X век, славянските книги и особено тяхната употреба като свещено (литургично) писмо предизвикват поредица от политически и църковно-административни конфликти както на Запад, така и на Изток. Неслучайно защитата на правото на славяните да имат свой собствен сакрален език е най- важната тема в творчеството на писателите от Златния век на българската литература и култура. Изтегляне 45.46 Kb. Сподели с приятели:
|