„по-лесно да се нагласи отпосле“, Черноризец Храбър проявява съвременно разбиране за процесите на езиковия развой и така поставя научните си възгледи над средновековната догма.
Творбата завършва с възхвала на светите солунски братя и тяхното дело: още в края на IX век дори славянските азбукарчета (т.е. малките деца, които учат буквите) знаят и почитат имената на създателите на свещените букви: Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе Книгите и брат му Методий. Спомнете си епизода „Радини вълнения“ от „Под игото“, където децата по време на годишния изпит отговарят на същия въпрос по същия начин.
Може да се каже, че със своята творба още преди единадесет века Черноризец Храбър поставя началото на пътя, по който славянските азбукарчета и до днес продължават да вървят по дирите на учителите.
„За буквите“ неслучайно е една от творбите, запазени за поколенията в многобройни преписи (над сто!), направени в целия славянски свят. Макар проблемите, които са били актуални в Преслав в началото на Златния век, отдавна да са решени, изглежда, някои от тях продължават да ни тревожат до днес. Ние самите сме съвременници на това, колко е трудно да се съхраняват и отстояват културните традиции в модерния, глобален свят. Свещените букви на Константин- Кирил и сега са заплашени от вътрешни и чужди противници (а и ние самите често ги пренебрегваме, за да изглеждаме „по-модерни“ или „по-лесно съвместими с големия свят на идеите“). Затова заветът, който ни оставя Черноризец Храбър – че славянските букви са no-свети и по за почит, защото свят мъж ги е създал, има своята актуалност и днес.
За домашна работа:
1. Прочетете и осмислете анализа.
2. Напишете подробен план
3. Напишете кратко есе на тема: Писаното слово остава завинаги
Сподели с приятели: |
