Делото на светите братя Кирил и Методий – значение
Изтегляне 14.66 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Делото на Кирил и Методий
- Изготвил
|
Делото на светите братя Кирил и Методий – значение На 11 май Българската православна църква празнува деня на светите братя Кирил и Методий и тържествено чества паметта на тяхното равноапастолско и просветителско дело. В този ден по традиция се обръщаме към духовните извори на българската култура и просвета, които са дълбоко свързани с подвига на славянските първоучители. Апостолската мисия на Солунските братя и техните ученици дава на славянските народи светлината на Евангелското слово чрез писменост на роден език и познание на Христовата истина за укрепване във вярата и спасение на душите. Богослужебната прослава и молитвеното възпоменание на светите братя има смисъла за непрестанно възвръщане към извора на Кирило-Методиевото дело и постоянно утвърждаване в заветите на първоучителите. СВЕЩЕНАТА ДЕЙНОСТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ Делото на Кирил и Методий "Слепи ще прогледнат, глухите ще чуят буквеното слово" "Проглас към Евангилието" от Константин-Кирил Значението на делото на братята Константин - Кирил и Методий отдавна е извън рамките на българската история. То е сложило своя отпечатък върху развитието на цялата европейска цивилизация. Създаването на българо -славянската азбука е едно от най - забележителните и най -важни събития в историята на човешката култура изобщо. Малко са оригиналните писмени системи, имали добрата историческа съдба да останат живи и употребяеми, подобно кирилицата, която се запазва до XXI век. С добрите изгледи да остане векове наред актуална. Къде и как започва дейността на Кирил като просветител на славяните? Търсейки нейното начало, изследователят несъмнено трябва да спре погледа си върху близките на Византия български славяни. Кирил и Методий, развили толкова обширна, дълбока и упорита дейност сред славяните, не са могли да не получат подтици, знания и опит от най-близките славяни - от славяните, които са съставяли основната маса от населението на България. Делото на братята, което съхранява името им в историята - на просветители на славяните, е било подготвено от разнообразна и значителна дейност: от миссии в по - близки и по - далечни страни, от идеологически битки, от богата литературна дейност, извършена на гръцки език, от работа в областта на филологията. Необорим довод за това, че началото на Кирило - Методиевата дейност трябва да дирим сред българските славяни, представя езикът на Кирило - Методиевите славянски текстове тоя език е старобългарски, езикът на българските славяни. Наистина, обикновено се казва, че Кирил и Методий употребили българо - славянския език за своето книжовно дело, защото познавали тоя именно език като солунци или бидейки солунски славяни. Но езикът на Кирило - Методиевите текстове е от такова естество, че не можем да го мислим за стихийно овладян и употребен като книжовен, до него се е стигнало след известна работа в средата на българските славяни. (Георгиев 1981: 12) Кирил и Методий са били между най - образованите хора в съвременна Европа. Особено се слави със своята образованост по - младият от братята - Кирил. Твърде млад още Кирил бил изпратен от управниците на Византия със специална мисия у сарацините, в Багдатския халифат. Оценявайки по достойнство качествата му, византийският император изпраща Кирил на църковна и дипломатическа мисия при сарацините (арабите) с думите: "Философе, чуеш ли какво говорят скверните агаряни против нашата вяра? Понеже си служител и ученик на св. Троица, иди и им се противопостави!". Най - голямото творческо дело на двамата братя е създаването и утвърждаването на славянската азбука. Това е истински културен подвиг, бележито постижение в дотогавашната история, пред което всеки се прекланя. Коя е годината обаче дала онзи светъл пламък в душите на хората, онова зашеметяващо начало? Това дело е замислено далеч преди Моравската мисия от двамата братя, вероятно след като Кирил се завръща от първата си мисия при сарацините и се установява в манастира Полихрон. След дълги изследвания обаче се приема, че славянската азбука е създадена през 863 година. Тя отразява особеностите на българския диалект, съхранен отчасти и до днес. Създаването на писмеността е плод от убеждението на двамата братя, че всеки народ има право на своя култура и свой роден език. В началния период славяните познават две азбуки - кирилицата и глаголицата. Изготвил: Ванеса Петрова Фак. номер: 19200321068 Специалност: ПНУП, 3та гр. Изтегляне 14.66 Kb. Сподели с приятели:
|