Честит рожден ден, Галя! Това е подарък
Изтегляне 463.36 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Изгрей ти, луд диаманте!
- Добре дошъл в тази машина!
- Потъвам
- В нощ като тази
Градът И видяхме Виднов ден, море. Гаснат нашите слънца в слана. Горят горите ни и душат душите ни. Зима е - взима ни
Идва Край.
нашта нощ. А денят ни в дим е, море, и морето мре, море. Хей! (Да смей се, но не смей да!...) Огънят огъна се. В земята ни — змии. Не бе и нашето небе. Не е и нашето сърце...* Зад онази планина, зад вековната мъгла, зад небе назад — вода...
всеки град - безумен - Обичах кученце - Умря в ръцете ми то; Дали не бе сърцето ни то? - Спомням си и ти умря...
В бялата река се влей... Чакам бялата ръка зад леда... Зад мъглата, там далеч - Няма слънце там, няма път дотам - Няма вън от там Няма... И Бял е
Бял е. * * * (5. желаеш) А мидата желае водорасли и октоподът – дупка или кофа и пъпката желае да порастне, а мозъкът ни – чисто нова строфа. Ти казваш, че желаеш мандарини, че кожата ти не е изгоряла, ти търсиш жълти портокали в скрина, ти палиш огън в старата камина и тази нощ в разкършен студ си спала и тази нощ бадемите си крала и скиташ като в погребална зала на брака скършен в тайната решетка и тази нощ пижамата е клетка...
актиниите – малки сладки рибки, а ти желаеш до гръдта ти жилест овчар да шепне: „Колко те обичам!“ А ти желаеш ябълка студена във нощ и в ден да свети като слънце, горчиво грозде, ягода зелена, малини, тръни и строшени грънци. А ти желаеш градове и птици, и планини, морета и маймуни, а ти желаеш разкривени скици и голите тела по пясъчните дюни А ти желаеш нежни слепи устни море от рози алено-порочни и тръни в дива неприветна пустош и боси глезени върху студени плочки, звезди във тъмнината разпиляни, мъже с бради, подвикващи закани и голи колена във черни нощи Да бъдеш главатарка в диво стадо - бои, разляти върху кадастрона, желаеш от страстта, която крадох, хубота, заедно с бивните на слона...
а чайките – мъжествени соколи и ти желаеш театър или кино, харем желаеш от пирати голи и твои роби в блудното казино да разиграват ерогенни роли А ти желаеш бясна репликация и ти желаеш като цяла нация след тебе да върви марионетка - и ти желаеш между двата крака да вкараш нещо – топличко и твърдо И ти желаеш да пристигне влакът с очи във него дядо ти да мърда... Да, ти желаеш! Любовта е слънце, което ще огрее твойто тяло! Любовници желаеш – малко трънче да се забие във гръдта ти цяло, да те облее Михаил във бяло, да подаде Христос към теб ръка и ангел да простреля със лъка си най-ерогенната ти зона в таза, да дойде Любовта като река на пролетта в неистови цветя и да потъне цяла в твойта ваза и някаква разискрена искра омразата на клада да изгаря да никнат блянове-мъже в пожара и милиарди пъти да се жениш, О, ти желаеш, ти желаеш -
*
(лирическа сюита в 8 части) 1. Ако имах мисъл дълбока сто оки, която тежи над безброй планини. Ако имах пищен венец от смоци, който да плаче — както преди И ако имаше огън в небето, ако не беше сърцето кристал, ако достигах аз там, където песни вековни Балканът е пял Ако забравях с ръце нестинарски аз да разровя горещата жар, ако обичах ръцете ти малки или воалът — тъй девствено-бял, ако топеше се чувство безмерно като в каторга в мойте гърди, ако не падаше сянка вековна и кръв от клони в мойте очи Ако стоях и мечтаех безмерно - трескав и тряскав в среднощен гръм, ако се смеех сега лицемерно, виждайки всеки кошмар като сън Ако поне за минутка поспирах и полудявах в този въртоп аз бих дошъл там дето извира изворът вечен на вечния Бог аз бих те стигнал с вековния трясък аз бих донесъл твойте гърди и бих се влюбил в вълшебния блясък и бих аз плакал — както преди
А има ли място за живот? 3. Бариера, паднала като стена, като буца в мойто гърло. - Аз сълзя без ни една сълза и кървя, кървя — кървя без кърви. Защото луди смехове. Заприщиха се в моя двор, защото моето сърце е ангелският адски хор, защото топлите звезди отлитат като птиците на юг, защото зимата лети и приковава всичко в студ Затова безмерна буца спира в мойто гърло и аз няма сила ни за смях, ни за сълзи, и аз ставам лавина от замръзнали кърви Вечна мъка се срина в гръдта ми - на върха на студа аз съм първи ! 4. няма време — безвремие и студ — в моите гърди. До зори, до зарите небесни издигам единствената си сълза Душата плаче — очите са сухи. 5. В горите, в дън горите - в онзи замък, където всички са от векове заспали аз влизам през вратата от лиани и стъпвам тихо в балните им зали, минавайки покрай онези Дон-Жуани със дами със разголени гърди под светлината на звезди - замръзнали сега като в разпятие - статуии. Горгоната не е била тук - а всичко е камък и сухо е — няма Вода, няма пламък, няма дъжд, няма извор дори ни море, нито езеро Всеки спи - Всеки извор е в мойте очи. Всяка болка е трепетен дъжд. Всяко чувство е бистро море И аз чакам порой отведнъж да облее в миг мойто сърце, всеки камък на две да строши, всеки лед да превърне във блян, всеки извор в копнеж да струи, да се пени в копнеж замечтан, да се пени безкрай да се пени Безкрай.
О, аз съм топлият стон на дете! О, аз съм топлият стон на дете! О, аз съм топлият стон на дете! Спящата красавица се събуди. 6.
Ахил плаче. Защо плаче Ахил? От яд озверял като бик? Богоравният син на Атина? В тази броня и в тази зима? Дори без стон, без вик - без рана или унижение, без омраза и презрение Ахил плаче. Защо плаче Ахил? Може би Ахил е педераст, лудо влюбен в своя приятел, може би сега в несвяст той се мята побъркан и плаче. Може би той - Ахил - е бил луд още в божата страшна утроба - Може би, за да внесе смут във редиците стройни на Троя Той плаче сега - без стон и без вик Той плаче сега - не разярен като бик. Само сълзи - нищо друго. Но кой би повярвал, че Ахил е човек и затуй плаче? Та Ахил е бог! Ахил е богоравен!... Ахил умеел да обича? Ахил умеел да скърби? Ахил имал сълзи? Странно! Смешно! Невероятно! А-а-а! Това! Сигурно това е ахилесовата му пета - плача!
Сълзи в очите на Ахил - може би? Но щом Ахил е символ на жестокост къде са нашите сълзи и на какво сме символ ние? 7. Любовта е извор на мълчание - остави ме, остави ме да поплача - Любовта е детската ридание - остови ме — искам все напред да крача Любовта е трепетът задавен или връзката на двата атома Любовта е порив богоравен Любовта е песента на здрача Любовта е вятърът в тревата Любовта е двествена роса Любовта е плащът на земята Любовта е моята сълза. 8. О, Бог, снежно-ален прости ми сълзите ми и туй, че за миг съм се спрял и туй че Аз плача! Аз плача! Аз плача! И туй, че ТОВА Е ПЛАЧЪТ МИ! ... (Военна болница в Сливен, ноември 1990) 6. обречен ли Обречен ли е винаги на гибел, обречен ли е на провал човекът във всеки негов опит да успее? Във дълбините плуват сини риби, следя една загадъчна пътека, екът от стъпки тихо леденее... През сребърни листа лъчите разсичат въздуха на части и толкова омая лятна във колесницата си златна отнася всички мои мисли в загадката на дълбините, където сини риби плуват:
на гибел
ги-бел ги-бел
бел бел
бел А вечерният бриз ме гали сред горите и пеперудите на утрото танцуват и утринният дъжд измива мойте пръсти, от белоснежен вис валят прозрачни дните и — заблудени — птиците летят в горите гъсти. А късен бронз деня ни ще покръсти, светлинните бретони ще скъси, планинските пътеки ще задръсти с умряла синева на висини, ще лазят златни мравки по бедрата на дивата природа и сълзи ще капят в късен час на маранята и пак ще бляскат морните очи:
Обречен ли е ... на провал... превал
вал вал... В далечното небе отлитат птици, и няма звук, и няма звезден дъжд и в нашите застинали зеници потайните въпроси все тежат... 5. убиецът на природата
по Златните мостове Безумецът, посегнал на планиско цвете - окичил е гръдта си с еделвайс в планинските потоци, бистри и студени лете, потапял е плътта си - тялото от кал.
и всичко кално е там тази зима Да знаци има - и лишеите по скалите, о, боровете болни от сифилис и небесата и орлите, понесли в небесата трипери на три пера от индиански вожд заклан с викът: «На нож!» от български войник в безумни снегове безумецът в крайпътни ветрове, с лавините във вик - тъй диво ни зове - със погледа на ястреб сред слънцата, отразени в склона и в гръдта на планината: О, еделвайс по старото лице О, блянът ни сред слънчево море Това е краят на света ни. Топи се в болен зной снега ни - Безумецът, посегнал на планинско цвете!
Великан със златна ризница: стои над теб и размахва огнен меч, говори на френски — очите му светят - ; на скала девойка гиздава потапя кораби в река, приспива рицари — далеч - говори на немски — очите й светят - ; над Мексико явяват се комети и пада Монтесума повален от черното знамение - Кетцакоатл - железни богове с коси около устните, със страшни зверове, които са възседнали - настъпвали са дните ни последни и до сега - апокалипсисът е истина. Така магьсникът Мерлин заспа. Руслан, намерил живата вода, умря. И Прометей остана прикован в скала. Във всяка църква разпнали са пак Христа. И всеки порив има си таван... И те и аз
и ти и ние
всеки И всеки всеки
търси свойта истина - надеждата в безсъние измислена, онази нижка мислена, която ни държи с разплакани очи, блещукащи сред полумрака; На всяка стряха кактуси поникват, безжалостни молитви се търкалят като трупове, Ръцете ни — моливи : във локвите рисуват, и бухали на миди се преструват, и каскадьорите рискуват, и фантазьорите ни псуват за реалността ни. В часа на Раждането ни Смъртта ни прекръсти гръмогласно моя мозък: Застинах в странна поза като статуя пред вохда на горгона, пред входа на горгоната - обичам аз мадоната и бебето й, но ярките лъчи, в магнитно слънце раждани,
разцепват мойте клетки на малки молекули; от ядрените кули ме гледат злобни атоми - разпадам се в земята ни, поглъща ме страната ни (българия) И бледен и болезнен глас ме мами с бозкористни легенди за смъртта ни, за хилядите знойни, скръбни рани, за музика, разтворила гръдта ми: как Ужасът с Любов сърцата храни, за Края ни, и как това ни прави от края за началото призвани, на пролетта средзимни барабани, за вихъра на хилядите липси - надеждите за зрял
апокалипсис - Небесният Йерусалим се събуди. 8. търново падна Търново подна - останаха трупове, намушени със ятагани: Чалми турски - това е българският апокалипсис, защото беше нашето начало,
до тях тъй близо, тъй както Тангра близо до Аллах е...
но нашето начало е подпочвено, погребано като незнайно семе...)
Балканджи Йово отново символ на вселенския живот Продукт на луда болка е всеки искрен плод: Страхът ни прави хора. Борбата прави ни човеци. Спокойствието прави ни кадъни; блеженството превръща ни във скелети и в скотове (дебели, тлъсти). О, Истината е в страха ни по загубата на вселената, в която къпе се живота на материята, О, истината е в оплождането - в матките и в членовете и в яйчника и в спермата и в семето на всичко живо и прекрасно, на всичко чувствено и страстно - безкрайно жертвоприношение е всяко прегрешение във името на Общия Живот, и всяка капка пот, родена от любов и ужас в страстта на полов акт е нашето безименно Спасение. 10. нещастният призрак Това е свила и брашлян, обвили златото на царската корони. Звуците на радиото прогонват бронзовите паяци. В средата на стаята — застинал, брадат и мощен огромен Първобитен; той добавя: «Човек».
(сред вятър и дъжд и мъгла). О, Боже, Боже, аз не мога да плача, не мога да плаша - аз съм най-нещастният призрак: моята некадърност са седем конци, които се мърдат с изтощени батерии, неспособни да се заредят. Шествие от кръстове и гробове — гробищно шествие застава пред мен и аз чувствам живата сила: Царската дъщеря умря. Сега ти само лазиш в локвите, нещастнико! Сърди е на майка си, ти, уроде, ти, гение, посредственико, мъртвецо, конец, скъсан и зашит ти нищожно нищожество! Вдигам и мъкна каменен кръст О, майко, о Мария Магдалена: Аз загубих стъклената си пантафка! Можете ли сега да ми кажете: «Човек»... Можете ли сега да ми кажете? Можете ли? То е (нещо много просто) Помниш ли ти замина на море Пи вермут и флиртува и с вълните А пък аз пях за твоите очи Мислиш ли, че аз страшно съм сгрешил Отмини - зная – ти невинна си Не, не искам аз любов, а нещо много просто не искам лихви и дългове, а нещо много просто Нито майка, нито дъщеря, а нещо много просто Не благодетелка, не мащеха а нещо много просто Как ще си загубиш ли приятели? Как ще си загубиш ли и любовта? Как ще си загубиш ли религии? Как ще си загубиш ли и светостта? Мисля, аз ще се оправя с нещо много просто Може би дълбоко в мен нещо много просто Не желая идоли, а нещо много просто Не робини, не слуги, а нещо много просто Пак съм гол Без другар и без подслон Пак съм сам Без любов, без кръст, без трон Писна ми От скрижали, от стрели Писна ми от истини и от лъжи Не, не искам думи аз, а нещо много просто Не искам да съм готин аз, а нещо много просто Не, не искам да съм бог, а нещо много просто Не животно, не човек, а нещо много просто Може би то е света? Не – нещо много просто. Може би вселената? Не – нещо много просто. Може би да съм Дали, да съм Леонардо Да заколя татко си, майка си да чукам Да стана травестит Да бъда Демон, Дионисий, Цезар? Да съм герой? Откривател? Да загина на кръстта? Да възкръсна? Да се пожертвам трагично в името на идеалите червени? Да спечеля на лотария? Да стигна до вечното щастие? До райската градина? До вечните поля вечно зелени? Да поема цялото познание, свещените тайни? Да съм магьосник и вълшебник? Да владея харем с голи мацки?
Може би предана любов? Не – нещо много просто Може би самотен остров Не – нещо много просто Може би Америка, Римската империя? Не – нещо много просто. Да съм змей или самодива орел или негър? Не – нещо много просто. Милиони. Студио. Сцена. Не, нещо много просто. Нирвана. Медитация. Не – нещо много просто. Най-великата мечта Мъдрост, философия Може би дете? Може би неземна гордост? Може би камина с огън и дърва? Може би влюбена жена? Може би света? Може би Вселената?... Знаеш ли видях те пак на ъгъла в самота в кафенето – в сивота в скуката в тъжната депресия Може би беше т'ва една мечта? Не те искам за жена, а нещо много просто Не, не ща да те еба, а нещо много просто Не гадже, не приятелка, а нещо много просто Блести една сълза - нещо много просто... Аз не знам как да ти го обясня Няма песен Няма никакви слова Може би то е в твоите очи Може би просто прости светлини Може би го знаеш ти - нещо много просто Знаеш ли го ми кажи - нещо много просто Знаеш ли какво е То - нещо много просто Знаеш ли му името - нещо много просто Може би то е в нашите очи... (Преводи) (Роджър Уотърс) Изгрей ти, луд диаманте! Спомни си – ти беше млад – Горяща звезда: Изгрей сега, луд диаманте! Днес гледам в твоите очи – Беззвездни бездни в тъми. Изгрей ти, луд диаманте! Ти бе вътре в обстрела На детства и старост, Белязан в стоманния бриз, Хайде, ти, цел на далечния присмех, Хайде, ти, скитник, Ти, горд мъченико, Хайде, ела, ти, легендо сега – И изгрей! Безвреме тайна узна, Плака за всяка луна – Изгрей сега, луд диаманте! Дебнат от сенки в нощта, Разкрит, облян в светлина – Изгрей сега, луд диаманте! Пропилял своя час В съвършенства ненужни, Ти възседна стоманния бриз, Хайде, безумец, Пророк-ясновидец, Хайде, художник, Ти, бард и затворник, Хайде ела, ти отново сега И изгрей!  Добре дошъл в тази машина! Добре дошъл, сине мой! Добре дошъл в тази машина! Къде бе ти, сине мой? Ние знаем къде ти замина. Ти беше в тръбата на празното време - забавна играчка в поточната линия, днес търсена жадно, утре хладно - подмината. За мъки на мама, ти купи китара. Намразил уроци, училища, свят, ти знаеш, че сам си безличен глупак, така че целия път си изминал: Добре дошъл в тази машина! Добре дошъл, сине мой! Добре дошъл в тази машина! Какво мечта ти, сине мой? - Мечти ще ти прошепнем ние! В съня си, знам, че се видя ти като бляскава звезда - с китара, цял във светлина, вечерящ вечер в "Смраден бар" и каран в своя "Ягуар", така че пътя ти измина: Добре дошъл в тази машина! ....
колко близо или колко далече - Изгрей сега, луд диаманте! Хайде, ела, ти хлапе, ти моченце, ти победител, загубил играта, хайде ела, ти дете на тъгата от истината, от лъжата и докато линеем ние тук в тъмата на хладния стоманен вятър и в сенки на отминали триумфи, ти се върни назад, към мястото от дето тръгнахме там откъдето тръгна пак върни се, върни се, там върни се, пак върни се върни се там отново и изгрей! * * *
И всичко, което докосваш, всичко, което виждаш, всичко, което опитваш, всичко, което усещаш, и всичко, което обичаш, всичко, което мразиш, всичко, в което се съмняваш, всичко, което спасяваш, и всичко, което даваш, всичко, което разпределяш, всичко, което купаваш, изпросваш, вземаш на заем или крадеш, и всичко, което създаваш, всичко, което разрушаваш, всичко, което вършиш, всичко, което говориш, всичко, което ядеш, всеки, с когото се срещаш, всичко, което пренебрегваш, всеки, с когото се сражаваш, и всичко, което е сега, всичко, което е минало, всичко, което ще дойде и всичко под слънцето е в съзвучие, в хармония, но слънцето ... е затъмнено ... от луната. ...
(Питър Гейбриъл)
Мрачен облак – издига се пара – Съскащ камък – във влажния лагерен огън – Около мен – препускат бизони – Пелин във вързоп от протъркана кожа. Навън – студен въздух – стои и чака Изгряващото слънце. Червена боя – орлови пера – Вик на койот – започва се сега... Доктори грабят Индианската твърд. Отрязват земята ни, За всекиго – жилищен блок. Повеждат ни в редица По сухото речно корито – Децата на блатото Ни махат за последно С мокри тежки криле. Белият човек сънува Плъха в торба на старец. Плъхът проговаря: Погледни към планинския връх – Изкачи се по пътя Далеч над нас в пустинния сняг, Където вие белият вятър. А аз задържам нишката – нишката от мощ, Която ме тегли напред през страха – Сан Хасинто – Аз задържам нишката! Сан Хасинто – отровата ме разяжда И мракът ме поглъща, Но аз задържам нишката И сълзите се ронят безмълвно по подутата ми буза, и с мисълта, че те загубвам, Ставам все по-плах и слаб сега, но още я задържам нишката задържам – задържам нишката – Сан Хасинто! Жълт орел Излита от слънцето. От слънцето… И ние ще се движим през страната и въздуха ще дишаме и ние ще поглъщаме водата й и парата й ще поглъщаме Да, ние ще живеем още – задръжте нишката! Задръж нишката! Задръж нишката! И ще живеем! Задръж нишката! (Робърт Смит) Потъвам Все затлачвам се
Ленард Коен Каталог: wp-content -> uploads -> 2014 2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии 2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово 2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година 2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура 2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил 2014 -> 1. Do you live in Madrid? A 2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г 2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116 Изтегляне 463.36 Kb. Сподели с приятели:
|