Четиридесетте безотговорни дни 1944 Никола М. Николов

129
на бойната група!
- Как? Какво говориш? - изрева задавено политкоми сарят, като надигна още веднъж шишето.
- Значи говедата отмъщават?!.. Убиват наши друга ри?.. Сега, когато властта е в ръцете ни?..
Мамицата им!. Дайте ми шмайзера да отида в килиите и да разстрелям всичко задържано! Без съд и присъда! - Пияният полит комисар се пресегна към стенната закачалка, където ви сяха 5 шмайзера, но краката не издържаха тежестта на тялото и той коленичи на дюшемето, като събори от масата чинии и бутилки.
- Стой, другарю политкомисар, нали знаеш нареждането на ЦК! Сега само със съд, онова време свърши!.. -изправи се пред него зам.-командирът.
- Не признавам нищо, само смърт, ще отмъстя! Тяхната мама!..
За цялата компания беше трудно да възпрат пияния и иначе луд човек, който искаше да убие задържаните. Един от агентите грабна шофьора за ръка, натика го в джипа и каза:
- Карай в комитета, дано намерим Баку, само той може да го спре!
Прозорците на комитета тъмнееха, но от входа излизаше пълният състав, който току-що беше завършил заседанието. Младият човек застана пред командира и на един дъх му разказа всичко, което беше се случило.
- Другари, към затвора! Има убити наши другари! - извика Баку и се мушна в отворената врата на джипа.
Грамадният Зурлов беше съборил в приемната няколко души и сега арена на борба беше антрето, където друга група мъже се мъчеха да го възпрат. .
- Ти знаеш ли какво е революция? Партийна задача? Диваци с диваци!
- Не знам, не съм партиен член, запасняк съм!
- Точно така, войник - имаш бойна задача, тая нощ ще разстрелваме гадовете! Вие дремете тук! Ще осъмнем! През деня ли, за да ни видят хората! Къде са другите?
- Там на празното, отдясно на пътеката.
- Тръгвай с мен!
Луната беше изплувала нагоре, небето беше чисто като детски очи, на лунния блясък ясно се очертаваха кръстосаните тела на убитата охрана. Две от главите бяха разцепени и приличаха на големи разтворени длани, обърнати към небето. В едната беше заседнало желязното острие на лопатата.
Човекът с белега се олюля като ударен по главата с дърво, побягна няколко крачки, после извади двата на-гана, залегна в замръзналата земя и викаше изумен:
- Гадовете, гадовете!!.. Те са ги убили!.. Тук са! Оръжието е при тях! Взели са го и очакват нас!.. Виж, провери!..
Шофьорът се наведе над убитите, после се изправи и каза:
- Два от шмайзерите липсват, третият е без пълнител!
- Тук са наблизо, таят се, за да ни очистят и да освободят другите! Вземи шмайзера и тър- си! Обикаляй!
- Той няма пълнител! Защо ми е? Така ще проверя!
- Как може? Къде ще избягат?
- Границите са отворени, нали знаеш, война!
- Избягали, казваш?.. Възможно ли е? Ще се досетят ли?..
- На бягство сега са решени много, вместо съд и после тук!
- Но този съд е народен, не е фашистки, народът ги съди!
- Всеки иска да живее, затова е създаден!
- Стига философия, ще ти пукна един в тила! Търси бегълците!
Шофьорът се завъртя в кръг по ливадата няколко пъти, отиде до оградата и видя две нишки тел заплетени една в друга, а колът силно повален навън. Клекна и на лунната светлина различи ясно два чифта човешки стъпки... Върна се в обратната посока, клекна над убитите и видя, че на двамата липсваха шинелите.
- Избягали са - заключи той. - Два от шинелите липсват!
- Ей, да не ме подлъгваш! Ако някой ме пукне - мамицата ти! Аз искам да живея, да се боря с гадовете!.. Знаеш ли какво е да си на власт и да умреш сега, когато ти се пада да живееш!..

130
Това е гадно!..
- Не разбирам! Никога не съм бил на власт и не мисля за това.
- Гадно е винаги, когато трябва да се умре насила!
Човекът с белега притисна до себе си шофьора и така един до друг обиколиха един широк периметър, като надничаха зад каменните кръстове.
- Няма ги! - въздъхна облекчено той. - Канавката до колене, и след два часа трябва да лик- видираме гадовете! Те са много, това е партийна задача, трябва да бъде дълбок около два мет- ра! Революцията... трябва да се изкопае! Взимай лопатата и започвай! Ще копаем двама!
- Да викаме и другия шофьор?
- Може, ти копай, аз ще го викам!
- Не, двама, сам ли ме оставяш? Аз не от страх, а от бдителност! - възрази човекът с белега и тръгна след него.
Тримата копаха лудо, по телата им се стичаше студена пот не от работата, не от умората, а от това, че копаеха гроб за невинни хора!
Когато канавката се спусна до гърди, човекът с белега светна с клечка кибрит над часовника и извика ужасен:
- Стига! Бързайте! Трябва да сме в затвора, там чакат! Трябва да товариме и тези!
- Защо ще ги товариме, те са вече мъртви, а ямата е готова! Защо да ги връщаме пак? - запита един от шофьорите.
- Какво говориш бе, будала? За тях ще има почести! Загинали като патриоти при изпълнение на служебния си дълг! Това са комунисти! Ще има народно поклонение! Тук ли, с гадовете искаш!
- Не, аз така, защото са мъртви е без значение, може отделно, но тук нашироко! - поясни шофьорът.
- За живите това е от значение! Щом знаеш, че и мъртъв партията ще ти окаже почести, че ще те погребе на видно място, ти си длъжен приживе да се грижиш за нея така, както тя се грижи за теб!
- Чак толкова не знам, аз съм момче от село, не съм чел дебели книги, но от това, дето съм видел! Тогава да ги товариме.
- Докарайте новия джип и отворете задния капак!
Когато двата автомобила напуснаха гробищата, край общата гробница останаха три локви кръв и една отсечена под китката ръка. В същото време на юг с един руски ешелон летяха два- мата осъдени на смърт.

Изтегляне 1.8 Mb.

Сподели с приятели: