Четиридесетте безотговорни дни 1944 Никола М. Николов

131
- Труповете на убитите другари настанете във военния клуб, поставете при тях охрана на смени, запазете случая в пълна тайна. От името на ОК изпратете телеграми до партийните секретари да засилят бдителността, да претърсят землищата, те са още тук! Ако ги хванем живи, ще заменим смъртното наказание с бесилка!
- Няма да ги хванем, другарю командир, един осъден на смърт, който по една случайност е прегърнал свободата, няма да се даде жив. Още повече на съвестта им тежат убийства! - отбеляза Зурлов.
- Ние сме длъжни да провериме всичко и да извлечеме поука, че врагът не е случаен, а коварен и жесток. Затова никаква милост и строга бдителност!
- За тая нощ вие имахте важна задача, изпълнихте ли я?
- С обесените свършихме, останаха за разстрела и ето този случай ни обърка! - обясни комендантът.
- Как ви объркал случаят? За един комунист няма объркване! Партията и партийният член трябва винаги да са наясно! Всеки да изпълнява възложената му задача точно навреме! Ако днес е рано, утре ще бъде късно!.. Разбрано ли е? Така ни учи другарят
Ленин!
- Другарю командир, изпратих най-верните, най-дисциплинираните! Всеки от тях е ликвидирал по 25 души гадове през безотговорните дни на революцията! Предупредих ги!
Внимавайте, те няма какво да губят!
- Това е борбата на партията, другари, това е нейният живот! Победа или смърт! Среден път няма! Сега на работа, изпълнете си задачата и закрийте това срамно кабаре! Всеки пие!
Аз също пия, др. Димитров също пие, има защо, защото победихме, но с мярка!
Един от джиповете откара командира на отряда до квартирата му. Той слезе пред входната врата и каза на шофьора:
- Другарю, чакай тук, докато угаснат прозорците на квартирата ми! Както виждаш размирно време, революция, а врагът не спи!
- Ще чакам - отговори запасният шофьор, без желание да чака секунда повече. Той угаси дългите светлини и остави автомобила на габарити със запален двигател.
Баку влезе в единствената стая, която ползваше. Тя беше и кухня, и спалня. Живееше сам, извади от бюфета студено ядене и корав хляб, не забрави и бутилка домашно вино, което му носеха партийните членове от окръга. На бялото перде играеха ръцете му, в които на смени де- журеха вилица студена манджа, шише коняк и накрая зачести бутилката с вино.
В чистото и непорочно съзнание на селския момък се напластяваха една след друга по- отвратителни сцени от действията на новите властници, които той съхрани съзнателно с надеждата един ден да разкаже на поколенията истината за това превратно и размирно време.
64
В двора на затвора влязоха два товарни автомобила, покрити със стари, избелели от времето брезенти. Шофьорите загасиха дългите светлини и с габаритните фарове опипваха калдъръмения терен. Единият спря до стената, а другият правеше маневри и опит да опре задния капак в стъпалата на входа за втория етаж, където бяха осъдените на смърт. Пияните членове на бойната група товареха една след друга колите с осъдените на разстрел! Завързаха ръцете им с тел един за друг в пакет по шест, конвоирани от въоръжени и така ги товареха в автомобилите. За всеки осъден беше ясно, че животът щеше да свърши след час. Много от тях бяха загубили чувството за болка, подаваха ръцете си да им сложат телените гривни, по които се стичаха капки кръв.
Някои искаха животът да свърши тук, в килията и отказваха да подават ръцете си, започнаха да се бият с пазачите, но схватката свършваше фатално за осъдените. Палачите имаха дебели дървета и парчета от едноцолови тръби, дълги около метър. С удари в главите те събаряха непокорните. Някои умираха веднага, други полумъртви, но никой не избяга от фаталната си участ!
Когато първият автомобил се напълни, той пропълзя към портала и на негово място застана вторият. Товаренето ставаше по същия начин. От предпоследната килия възрастен мъж проплака:

132
- Защо ни убивате? Ние сме невинни, искаме да живееме!..
- Стига ви толкова, гадове с гадове! Там, при свети Петър, живейте колкото щете! - отговори Зурлов и затегна телта така, че тя се скри в месото и под нея се показа кървава гривна.
Следващият, който следваше да бъде завързан, беше около 40-годишен як селски мъж. Той сви двете си ръце една до друга, като стегна здраво юмруците си един до друг, сниши ги до копчалъка на панталоните. Палачът се наведе над тях да ги опаше с ръждивата тел, но ръцете като боен чук полетяха нагоре, удариха палача под брадата, той полетя назад, разтвори ръцете, за да се улови за нещо. Каскетът се удари в стената, след него и главата със страшна сила.
Трупът се свлече в ъгъла между пода и стената, под него се разля локва кръв. Друг от охрана- та стреля четири пъти в тялото на непокорния и двете тела се кръстосаха мъртви. Кръвта се сля в едно голямо алено петно.
- Значи гадовете и така знаят!.. - просъска Зурлов и нареди: - Първо с тоягите и тръбите!
Само на паднал връзвайте ръцете! Пазете се от здравите!
Останалите бяха вързани и натоварени полумъртви. Когато започна боят с тоягите и тръбите, паниката на втория етаж беше неописуема. Коридорът ехтеше от викове и стенания, чуваха се удари и хрущяха счупени кости. Останалите осъдени биеха по вратите и викаха, но викът остана неразбран и глух.
Следваха бързи команди: „Връзвай! Товари! Затвори капака! Пали и пълен напред!"
Двете товарни коли прекосиха града и след тесния мост завиха вляво за гробищата.
В дъното на широката алея, която свършваше с поляна, личеше прясно изкопан ров, дълъг около 30 метра. В двата му края бяха поставени ветроупорни фенери, които мъждукаха като догарящи надгробни свещи. Ровът беше ограден от 15 души въоръжени мъже. Двете коли зас- танаха една до друга със задните капаци над ямата, отвориха ги и започнаха да теглят за краката тези, които бяха натоварени мъртви! След тях, полуживите, които стенеха, отгоре ги ръсеха с откоси от шмайзер, докато стихваше последният стон. Последни свалиха живите. Те застанаха с гръб към ямата и с лице към града. Срещу тях застанаха двама с шмайзери и под команда от тъмните очи на оръжието засвяткаха малки пламъчета, които гаснеха заедно с искрите живот.
Някои не желаеха да слязъл от камиона. За тях имаше приготвена дълга желязна кука, с която ги заканваха където намерят, събаряха ги на замръзналата земя, прострелваха ги, след което ги прибутваха в ямата и там полуживите бяха доубивани. Така двата автомобила бяха разтоварени и партийната задача изпълнена!
- Бързо, заравяйте ямата! - нареди прокурорът. Остриетата на лопатите започнаха да съскат в замръзналата земя. При падане на буците земя се чуха отпаднали гласове, глухи и далечни:
- Живи сме! Защо ни заравяте?..
- Прекарай с шмайзера отгоре, от край до край! - нареди човекът с белега и един започна да ръси куршуми отгоре. От дулото бляскаха като светулки червено-сини пламъчета и над дълбокия трап трепкаха малки сияния, които загаснаха след последния патрон.
- Има ли живи? - питаше комендантът. Трапът мълчеше, мълчеше и нощта!..
- Заривайте бързо! - последва команда.
Над земята се показа неголямата гърбица на общия гроб, стенанията бяха замрели, животът на осъдените угасна малко преди да се покаже зората на новия 11-и февруарски ден на трагичната 1945 година.

Изтегляне 1.8 Mb.

Сподели с приятели: