Четиридесетте безотговорни дни 1944 Никола М. Николов
Изтегляне 1.8 Mb. Pdf просмотр
|
| 62 Шофьорът спря стария джип извън оградата на гробищата, кръстоса двете си ръце върху волана и положи върху тях натежалата си за сън глава. Така той заспиваше често, когато чакаше властните си господари да се съвещават, да гуляят или да изпълняват секретни задачи из селата, по обир, нощни разпити или отвличане на невинни хора от домовете им, за да бъде запълнен с тях някой трап. Тоя път сънят избяга и той напразно се мъчеше да се отдаде на сънното блаженство. Миглите му сякаш бяха посолени с пясък и глождеха, пред очите му бяха двамата осъдени, за които знаеше, че животът им свършва тук, в ямата която сами ще изкопаят! Очакваше с нетърпение най-малко два изстрел и после да чуе стъпките на тримата палачи. Часовете се търкаляха бавно в тайнствена тревога. В крайните ниски къщи цъфнаха бледо-жълтите петна на малките прозорци. Комините дишаха спокойно и ведрият свод поемаше жадно сивия пушек. Явиха се на небето първите звезди, които любопитно надничаха над една огромна, бледосиня раковина с розови краища встрани. Луната хвърли първите си зари и заля с позлата покривите на стария град. Над сребристата шир на Дунава се очертаха златните пътеки, по които преминаха мечтите на влюбените и осъдените на смърт. Защо се бавят? Колко ли дълбока ще бъде ямата, как се копае на звездна светлина? Ослуша се, нито изстрел, нито звън от лопати! Да проверя, да се доближа до тях? Знам ли какво ще случа?! Току виж, ще ме откоси някой, а ямата готова!.. Не! За едно любопитство лежах в кар- цера и подписах декларация, че що съм чул, не съм разбрал, що съм гледал, не съм видял! Тук ще чакам, ако ще да осъмна!" - реши запасният шофьор и загъна изстиналите си колене с пешовете на шинела. Зажумя и започна да диша тежко като в сън. Така се приспиваше често, но пред очите му отново изпъкнаха осъдените на разстрел и дрямката бягаше подгонена от ужаса на смъртта, фаровете на един автомобил опипваха терена и се приближаваха до него. Угасиха, когато броните почти се опряха една в друга. От предната седалка до шофьора слезе млад русокос мъж с белег на лявата буза, облечен в офицерски шинел без пагони. На широкия му колан висяха в открити кобури два нови нагана. Той отвори вратите на стоящия джип и светна в очите на шофьора с джобно фенерче. - Защо чакаш тук? Къде са другите? - Изпълнявам заповед! - Каква заповед? На кого? - На отговорника! Изтегляне 1.8 Mb. Сподели с приятели:
|