Четиридесетте безотговорни дни 1944 Никола М. Николов

122
обадете се, ще го пуснат!
Тримата вървяха уплашени от страшния вид на старинната крепост и брояха номерата на килиите. Ужасна мъка терзаеше сърцата, душите плачеха без глас и всичко се изписваше на лицата, в които като в огледало се виждаше неописуемата мъка на тримата.
- Ето, мамо, това е № 6 - тук е той! - обясни момчето. Майката беше видяла номера, по- чувства близостта на скъпия човек и силите не издържаха, главата клюмна на рамото на мом- чето.
- Вие какво се мотаете? При кого идвате? - запита грубо един от охраната.
- При тати, при Коста Иванов от килия № 6 - отговаряше момичето, а момчето утешаваше майката, държеше клюмналата й глава между дланите си.
В рамката на вратата застана едрата фигура на якия селски син, леко наведена напред. Той беше спуснал ниско лявата си ръка, на която беше закачена веригата и тя пееше зловещо по каменния под на затвора. Момичето го посрещна първо, разпери ръце, прегърна го и пропла- ка с глас:
- Тати, милият ми тати... дай ми от тежестта на веригата!..
Бащата прегърна момичето със свободната си ръка, целуна високото чело на детето - там, където гъстата коса с дъх на бадеми се разделяше на прав път.
Момчето държеше майката за раменете пристъпваха бавно към него:
- Прилоша й, преди малко клюмна главата й!
Със свободната си ръка Коста хвана нежно брадата на жената, повдигна я нагоре и каза:
- Елено!.. Погледни ме или ти омръзнах...
Очите на жената се разтвориха бавно, големи с кафяв цвят на меко кадифе, дълбоки като пропаст, готова да погълне завинаги този, когото обича!
- Коста, какво сгреши? С какво заслужи тази участ... Ето, верига... после въже... и един неизвестен гроб!... А ние... ще чакаме, ще разпитваме!...
- Не ме ли знаеш? От тебе нямам тайни! Заслужих го с добро! Това е вината ми, друго ня- ма!..
Синът се пресегна през рамото на сестра си и целуна бузата на бащата. Той му отговори, помилва го със свободната ръка, в очите му блесна влага, заклати глава и каза:
- Късмет, синко!.. Едни го имат да добруват, други -да се мъчат! Твоят е за мъка!.. Грижи се за дома, за земята! През лятото се готви за зимата, а зиме се стягай за лято! Не оставяй къщата без зимнина, за хората и животните! Гледай да изучиш нещо, помогни на сестра си да се уреди някак!..
- Разбрах, тати! Друго да поръчаш?
- Дал съм на заем пари! Всичко е записано в тефтера, ако някой рече да ги върне, не ги вземай! Heкa ме споменават с добро! Не искай от никого!
- Добре, тати!
- Отели ли се шарената крава?
- Отели се! Мъжко, шарено като нея!
Добрата кравица... като порасне, продай го, продай и коня Житон, продай и майчината си нива във Воднешкото, с парите учете! Ако не стигнат, продавай още земя, тези ще вземат всичко! Друга заръка нямам! Питайте вие, ако се сетите нещо!
Майката и момичето хълцаха опрели глави на раменете му, момчето не отделяше поглед от него, то искаше да го съхрани в съзнанието си завинаги така, с веригата, мъжествен и страшен, грижовен стопанин, съпруг и баща, чист в помисли и дела!
- Какво да питаме, Коста, ти ни трябваш всеки час, всяка минута, нали затова се събират хората!.. Без тебе животът ми ще бъде нощ... тъмна нощ... без нито една светлинка в небето... без надежда, че ще съмне!..
- Не говори така, Елено! Имаш при себе си две добри деца, това е светлината ти! Те дават и топлинка! От нея и аз запазих за там!.. Всичко остава за теб!.. Аз взех за себе си много малко!,.
Караулът застана до тях и предупреди:
- Прибирай се! Времето свърши! Хайде и вие, тръгвайте!
Момичето увисна на шията на баща си, жената целуваше ръкава на дрехата, тя беше дребна

123
и не можеше да докосне лицето, то беше в ръцете на децата, над него властваха с неповторима нежност техните целувки, тя беше доволна от това!..
Песента на веригата занемя в килията, а по каменния под отшумяха стъпките на близките!

Изтегляне 1.8 Mb.

Сподели с приятели: