Четвърта тема икономическо поведение



Дата03.07.2017
Размер81.35 Kb.
Четвърта тема

ИКОНОМИЧЕСКО ПОВЕДЕНИЕ



  1. Основни понятия

Икономическото поведение е естествено и неотменно за хората в цялостната им дейност. От ранно детство те влизат в отношения на обмен и непрестанно осъществяват различни по значимост икономически избори – учат се да купуват, да изразходват, да натрупват, да се запасяват, да обменят материални и нематериални ресурси, да избират по-полезните и изгодни вещи, услуги и дейности (Крылов, 2005).

Наблюдава се принципна неяснота при тъждествената употреба на понятията „икономическо действие/поведение” и „стопанско действие/поведение”. Weber (1978), например, описва икономическото действие като налагане на контрол на дееца над ресурсите, установен с мирни средства и ориентиран към икономически цели. Според Роббинс (1993) икономическото поведение е човешко поведение, насочено към ограничени ресурси, които могат да имат различна употреба.

Пределно общите (и често кръгови) определения на тези понятия ги правят слабо диференциращи както едно спрямо друго, така и по отношение на други видове (неикономически) човешки действия (напр. в човешките отношения - за играчите в reality show Survivor, ограничен ресурс, над който се опитват да осъществят контрол, е доверието на другите участници към тях и контролиран, този ресурс може да се използва за различни цели – спечелване на наградата, себедоказване, отмъщение и др. Това не прави поведението, чрез което се постига ресурсът, икономическо).

Ядов (1979) определя поведението на човека като външната страна на човешката дейност. Докато потребностите, мотивите, изборът на целите и средствата, като компоненти на дейността, са по принцип вътрешни за индивида (те се случват в неговата психика и съзнание, но остават невидими за другите), то поведението е следващият компонент на дейността, който е външен и е, или би могъл за бъде наблюдаван, видим за социалното обкръжение на дееца. То е съвкупност от постъпки, действия и операции, реализиращи предварително направените избори. В хода на тези действия, обаче, избраните цели и средства могат допълнително да се коригират или променят под формата на нови (допълнителни или подчинени) вериги от дейности, които могат и да не са икономически, но подпомагат постигането на очаквания резултат като удовлетворяващ потребностите. Това е и психологическият механизъм на дървото на целите, познато в икономическите и психологически теории.

Следователно икономическо е поведението, предизвикано от икономически обекти (стимули/очаквани резултати/блага – стоки и услуги) в дейността на хората.

Тъй като поведението е по-късен етап в икономическата дейност (след потребности, мотиви, избори на цели и средства) в него, разбира се, присъстват в снет вид всички предшестващи компоненти.

------------Презентация Структура на дейността-------------------------

Поведението е тяхна демонстрация в системната им цялостност, но в никакъв случай не ги прави еднозначно разпознаваеми. Т.е. по поведението трудно могат да се предположат реалните потребности, мотиви и избори на цели и средства за дейността. Когато наблюдаваме алчно за пари поведение на непознат човек, ни най-малко не може да сме сигурни, че ясно разпознаваме потребностите, които той удовлетворява, мотивите и целите, които преследва. Като придобива пари или вещи, алчното поведение може да удовлетворява една или повече потребности - физическо и физиологическо благополучие, спокойствие, сигурност, принадлежност, любов, престиж, самооценка, самоуважение и уважение и самореализация. Според някои психолози ефективното човешко поведение е вид игра. Вижте любопитните идеи на Стийв Кейл: Един манифест на забавлението, за България и отвъд

---- http://www.ted.com/talks/lang/bg/steve_keil_a_manifesto_for_play_for_bulgaria_and_beyond.html---



2. Видове икономическо поведение – (по Михалковская, 2010)

А) Разпределяне – дистрибутивното поведение свързва участниците на пазара с икономически ресурси, определя правилата и степента на присвояване на полезните свойства на тези ресурси и ползата от тяхното обращение, както и механизмите и методите за преразпределение от един потребител към друг. Пазарът в този смисъл може да се разглежда като безкраен процес на преразпределение на голямата маса на икономически ресурси по мрежа за обмен и разпространение , където много икономически дейци постоянно придобиват и губят правото да притежават, контролират, печелят от едни или други блага.

Б) Производство - основно се свързва с натрупване и концентрация на материални, технологически , интелектуални, организационни и други ресурси , и техния съюз и комбиниране, с цел получаване на блага с фиксирани потребителски свойства и печалба ( доход) от обращението им на пазара.

В) Обмен - поведение обезпечаващо движение на различни икономически блага ( стоки, услуги, информация) чрез пазара, въз основа на основа на сравняване на техната стойности/ценност един спрямо друг. Участниците в поведението на обмен са много икономически субекти в качеството им на купувачи и продавачи.

Г) Потребителско поведение – осигурява извличане на икономически ползи от циркулацията на стоки и усвояването на техните полезни свойства, с цел задоволяване на човешките потребности.

Д) Други видове икономическо поведение, които се съдържат в изброените по-горе:

1 ) финансово;

2 ) инвестиционно;

3 ) преразпределително,

4 ) спестителско;

5 ) търговско ;

6) спекулативно ;

7) маркетингово;

 8) преговорно;

9) посредническо;

10 ) игрово ;

11) предприемаческо ;

12) престъпно.

В реалната икономическа действителност, не пазарът, а хората вземат решения, в зависимост от своята воля, мисли и действия в дадена ситуация.

Т.е. човекът е главният действащ във всички икономически процеси.


Проверка на икономическата действителност от Тим Джексън - видео


http://www.ted.com/talks/lang/bg/tim_jackson_s_economic_reality_check.html

Голяма част от нашето поведение е силно повлияно от поведението на други хора (NEF) . Примери за това са дрехите, които носим , и повечето неща, които пазаруваме. Социалното учене е процес, чрез който ние подсъзнателно се влияем от поведението на другите, като се научим и как да се държим. В по-сложни ситуаци , с които не сме запознати , ние съзнателно гледаме и се учим от поведението на другите. Този феномен е известен като "социално доказателство ". Напр. когато използваме непознат уред за първи път. Когато трябва да се направи съзнателно решение за това как да се държим, какво да правим, как да действаме, чувството ни за социална идентичност е важно - мислим : как биха действали други хора от " моята група ", как биха се държали в тази ситуация? В случаите, когато има висок социален капитал ( т.е. там, където има силни връзки между хората и високо ниво на взаимно доверие), поведението на другите хора и нашето чувство за социална идентичност могат силно да влияят върху поведението ни .

Ние особено се поддаваме на влияние от авторитетни хора или от хора, които ние уважаваме или преценяваме като подобни на нас. Илюстрациите на важността на поведението на други хора са много, включително модата , филмите, които гледаме , цените на фондовите борси и др.

Стандартната икономическа теория, известна като неокласическата не е в състояние да обясни откъде идват предпочитанията на хората, тъй като не взема предвид прякото влияние на поведението на други хора и социалните норми върху нашето поведение. Тази теория предполага, че ние знаем какво искаме и че нашите предпочитания са независими и фиксирани. Този стандарт теория е много добра за обяснение краткосрочното вземане на решения (искам зелени зеленчуци и изберам боб , тъй като те са в промоция ), но не може да обясни по-дългосрочни промени в предпочитания (аз само сега избирам да купя органична храна, но не съм сигурен, че ще я купувам) .Стандартния неокласическия модел предполага, че хората извършват напълно рационален анализ на всички възможни алтернативи.

Всъщност, ние просто копираме действияна на другите хора. Напр. когато шофираме в чужда страна ние никога не сме напълно наясно с правилата, с глобите и разходите за да вземете решение как да караме. Вместо това просто копираме другите хора и се ориентираме по обратната връзка, която получаваме.

3. Поведенческата икономика показва как социалните норми ни влияят.

Психологът Алберт Бандура показва, че хората се учат чрез наблюдение какво другите правят. Първите му експерименти показват, че в детската градина децата са много по-склонни да атакуват бурно някоя кукла , след като са глудали филм как някой напада такава кукла. Експериментите се повтарят и с възрастни в голямо разнообразие от случаи с подобни резултати.

Социалния психолог Cialdini показва, че ние гледаме към други , за да видим как да се държат , особено в неясни ситуации , при кризи , или когато смятаме другите за experts. Той прави опит, в който с няколко съучастници застават на улицата и започват да се взират в уличната настилка , че гледат нещо. Други хора бързо се присъединяват към тях, групата се разраства и тази по- голяма група остава дълго след като съучастници вече са напуснали. Друг пример за това как ние гледаме реакциите на други хора може да се наблюдава, когато виждаш как няколко души бягат панически в някаква посока. Значителна част от наблюдаващите хукват след тях без да знаят причината.

 Стандартния (неокласически) икономически анализ предполага, че хората са рационални и се държат по начин, който да максимизира индивидуалния личен интерес . Въпреки че предположението за този " разумен човек " е мощен инструмент за анализ , той има много недостатъци, които могат да доведат до нереалистичен икономически анализ и политика.

В икономическата психология са обобщени седем основни принципа , които подчертават основните дефицити в неокласическия модел на човешкото поведение .

Седемте принципа :

А. Другите хора : хората правят много неща, като наблюдават другите и копират ; хората се насърчават да продължават да правят неща, когато те чувстват, че други хора одобряват поведението им .

Б. Навиците са важни: хората правят много неща, без съзнателно да мислт за тях . Тези навици са трудно променими - макар че хората може да искат да променят поведението си , това не е лесно за тях.

В. Хората са мотивирани да "правят правилните неща", дори да има икономическа полза : има случаи, когато парите са демотивиращ фактор, тъй като подкопават човешката вътрешна мотивация. Напр.: вие вероятно бързо ще спрете да каните приятели на вечеря, ако те настояват да си плащат.

Г. Очакванията на хората влияят върху тяхното поведение : те имат нужда техните действия да бъдат в съответствие с техните ценности и техните ангажименти .

Д. Хората се страхуват от загуба – несклонни са да губят и изключително много държат на това, което те считат " тяхно " .

Е. Хората са зле изчисляващи при вземане на решения : те поставят ненужна тежест на последните събития и твърде малка тежест на далечни такива. Поради това те не могат да изчислят вероятностите добре и се тревожат твърде много за слабовероятни събития. Освен това те са силно повлияни от това как им е представен проблема (как е формулиран, как е възприет).


Behavioural economics:seven principles for policy-makers - NEW ECONOMICS FOUNDATION (NEF)

3 Jonathan Street

London SE11 5NH



United Kingdom



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница