Членове на журито на втория конкурс „Златен кан” бяха: Юлия Попова – психолог и психодраматист; Георги Величков



Дата04.01.2018
Размер57.42 Kb.
Жури, награди и класиране в конкурса „Златен кан – 2010”
(По-подробна информация за конкурса ще бъде публикувана тук следващата седмица.)


Членове на журито на втория конкурс „Златен кан” бяха:

Юлия Поповапсихолог и психодраматист;

Георги Величков – литературен критик;

Ивайло П. Иванов – писател;

Николай Акимовкино- и театрален режисьор;

Николай Николов – съиздател на електронния фензин „Starlighter”.
Петимата получиха по една папка с 35 разказа, подбрани след два предварителни кръга. Разказите бяха подредени по азбучен ред на заглавията, форматирани по един и същ начин и от тях бяха заличени имената на авторите и посвещенията, за да се избегне каквато и да било възможност за идентификация и неволно съобразяване с името. Чуждоезичните разкази бяха преведени предварително на български.
Всеки от журиращите направи собствена класация на 15-те най-добри според него разказа и даде кратки рецензии за първите 5. Минирецензиите за трите наградени разказа са поместени по-долу, а останалите ще бъдат публикувани в сборника с най-доброто от конкурса, който се надяваме да излезе в началото на декември 2010 година. Посочените от отделните членове на журите места бяха превърнати в точки по обявената още миналата година скала и сумирани. Крайното класиране е направено въз основа на общия брой точки, получени от съответните разкази. Първите три разкази получиха награди.
Издателство „Лингея” в лицето на неговия собственик д-р Ангелина Кожухарова даде специална награда (дава се само на български автори и не се влияе от оценките на журито) на писателя Георги Малинов за разказа „Репликация”.


Носителите на тазгодишния „Златен кан” са:


Първа награда – Георги Малинов (България) за разказа „Репликация”
, посветен на пан Станислав Лем. Ето какви са достойнства на разказа според членовете на журито:


Юлия Попова (по-нататък ЮП): Смяла съм се на глас, особено когато сменят героя и той изпада в криза на идентичността. Чудесна история за безсмъртието и ролята на смъртта за осмисляне на живота. С хумор и лекота се жонглира с темите за смисъла и безсмислието в живота на човека. Докъде води размиването на границата между реалност и въображение и заменянето на природата с изкуствена реалност.

Финалът е много силен. Ако животът беше безкраен, много неща не биха били направени.



Георги Величков (по-нататък ГВ): Изводът накрая не е много обнадеждаващ, но до него се стига през множество перипетии – хем смешни, хем каращи ни да бъдем внимателни. Наистина ли е уникална човешката личност? Новите открития на учените поставят под съмнение положителния отговор. И все пак, и все пак... Сменят се различни части на тялото, на душевните особености, но спомените не могат да се променят. Може би това е най-съществената отлика на човека от животното.


Николай Акимов (по-нататък НА): Великолепна идея, великолепно изпълнение. Има и философия, и изключително чувство за хумор, а обратите са многобройни като в най-добрите холивудски филми.


Николай Николов (по-нататък НН): великолепен, жив, остроумен разказ. Реализацията е чудесна, хуморът на ситуациите е перфектно балансиран, героите са плътни и реални. Финалът наистина ми достави огромно удоволствие.


Втора награда – Алексей Зайцев (Русия) за разказа „Грабителят”.


ЮП: Весело и оптимистично, с чувство за хумор и самоирония са поднесени идеите на разказа. Героите са същества, които са във връзка и диалог с чувствата и мислите си. Читателят е поканен в техния вътрешен свят и преживява заедно с тях. Срещата между човек и извънземен е преди всичко лична и интимна. Оригинално и ненатрапчиво авторът ни показва ,че когато сме верни на себе си , животът ни може да се подреди неочаквано сполучливо.

Разказът ми достави абсолютно удоволствие – от първия ред до последния. Хуморът стои над всичко, но през несериозното прозира много интересен похват. Всички диалози се развиват много над оста добро-лошо. Това ми напомня за основния похват при парадоксалните интервенции – не е важно дали едно нещо е добро, или лошо, а как да го променим към по-добро. Грабителството е в семейната традиция и Берг трябва да я спази. Той изпълнява дълга си и съдбата му се отблагодарява.




ГВ: Може ли да станеш грабител, запазвайки добротата си? Оказва се, че може! Макар че Берг не е човешко същество, той защитава принципите на хуманизма и другарството. В разказа понятието „грабител” е малко различно от това, което сме свикнали да разбираме, но то само допринася за комичния ефект. Главният герой Берг е добра находка на автора.


НА:Чудесно написан разказ с великолепен хумор и добра схема. Явно е руски, в добрите традиции на руската комедийна фантастика, което ми напомня за Кир Буличов.


Трета награда – Евгени Филипов (България) за разказа „Правосъдие”.


ЮП: Силно въздействащ разказ за насилието и ефектите му върху психиката. Главният герой е безмилостен, суров, силен, много прилича на хищник и в същото време има достойнство и човешка страна в себе си. Езикът е богат, метафоричен, изпълнен с невероятни сравнения.


ГВ: Умело и психологически правдиво е показано завръщането на човешкото в Ловеца. На първо място идват, разбира се, думите, после – емоциите. Защитава се идеята, че за всяко престъпление рано или късно се получава възмездие – отдавнашна мечта на човечеството, която за съжаление рядко се осъществява в живота. Разказът е обогатен с приключения, които увеличават цената му.


Ивайло Иванов: Отново в жанра фентъзи – безстрашен ловец, загадъчна жена, чудовище, което опустошава всичко по пътя си… Но кой от героите кой е? Къде се крие истинското чудовище и коя е плячката му? Добре разказана история с красив финал, нещо толкова рядко напоследък…

В челната шестица влизат и:




Ден Шорин (Русия) – „Всички ъгли на триъгълника”


Сергей Онишчук (Литва) – „Еретикът”


Серхио Гаут вел Хартман (Аржентина) – „Скърцане на скреж”

Водещата петнадесетица се дооформя от:




Божидар Грозданов (България) – „Свободен избирател”


Ния Цанева (България) – „Посвещава се на Джак”


Йос (Куба) – „Изгаряща страст”


Христо Пощаков (България) – „Поки”


Мурад Джафаров (Азербайджан) – „Снайперист”


Леонид Кудрявцев (Русия) – „Рецептата”


Любомир П. Николов (България) – „Пич... забрави си тялото!)


Хосе Висенте Ортуньо (Испания) – „Лунно въздействие”


Роберто Байето (Уругвай) – „Пазарът на сенките”

Добри оценки от поне двама членове на журито са получили и:




Георги Минков (България) – „Сълзите на бика или за свободата”


Таня Тинхала (Перу) – „Легенда”


Светослав Николов (България) – Сексът и светът


Александър Хакимов (Азербайджан) – „Sancta simplicitas”


Ася Кулева (България) – „Amelitango”


Николай Новкиришки (България) – „Заливът на нерайдата”


Сантияго Ескимено (Испания) – „Тоби”


Е. и И. Хал (Израел) – „Ако не беше звярът...”


Радослава Кънева (България) – „Избор”


Маргарита Ленская (Русия) – „Изворът на вдъхновението”

Сред най-добрите са още:




Ясен Василев (България) – „Пътуване на сляпо в Библиотеката”


Далия ал-Халил (България) – „Трудов договор”


Антонио Белломи (България) – „Мъжът с дарбата”


Виолета Станиславова (България) – „Преминаването”


Ненко Генов (България) – „Разходката”


Жан-Пиер Планк (Франция) – „Касиерката от киберпазара U”


Франк Роджер (Белгия) – „Учебни екскурзии”


Филип Данчев (България) – „Сън”


Жарко Миленич (Босна и Херцеговина) – „Всяка книга”

Съжалявам, че по практически и организационни съображения във втория предварителен кръг отпаднаха 47 творби – най-вече от България, Белгия, Беларус, Русия, Узбекистан, Украйна, за някои от които журито вероятно би намерило място ако не в първата, то поне във втората петнадесетица. Въпреки това поздравявам техните автори и им пожелавам нови и хубави идеи и по-голям късмет при следващите участия. В конкуренцията с още 380 разказа, както беше тази година, качествата на една творба понякога не са достатъчни, необходим е и известен шанс.




Кънчо Кожухаров,


организатор на фестивала „Златен кан”


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница