Attachment – привързване Strong’s Конкордансът на Стронг Разчупване на душевните връзки

Strong’s - Конкордансът на Стронг

Нездравословните душевни връзки неизбежно се превръщат/стават в демонични душени връзки. Тъй като признавам / разпознавам съществуването на демонични душени връзки и изправяйки се срещу духовете, които са въвлечени в това чрез безброй освободителни ситуации, с вълнение прочетох този проникновен, библейски трактат по този въпрос. Това е едно систематично обсъждане / разискване на факти и принципи, участващи и в добрите, и в лошите душевни връзки.

(Служител и автор на „Прасета в хола”

Part of the “trigger” for the study behind this book Една от причините, която ме подтикна да направя това изследване дойде от заключителния пасаж в едно писмо, което получих от Джъдсън Корнуел, в което той питаше:”Възможно ли е Бог да съединява / свързва / преплита нашите души?”

Каква прекрасна мисъл и всъщност това е, което щях да открия should be the nature of the relationship existing between all believers. Неговото изявление ме накара да започна да мисля за положителните душевни връзки, които бяха в основата си една нова област на размишление.

Порази ме това, че въпреки че сме слушали много през последните години относно проблеми, в следствие негативните или зли душевни връзки, аз не мога да си спомня да съм чувал този термин дори в освободителните среди преди 1980 г. Аз се учудвам как е възможно изведнъж да бъде видяна толкова много истина относно душевните връзки ако това преди не е било виждано. Така че аз попитах няколко други човека, които са изтъкнати в служението за освобождение. Те се съгласиха, че също никога не да чували този термин да е бил използван до преди петнадесет години.

Вероятно са ми били необходими двадесет и осем години служене на тези, които се нуждаят от освобождение, за да се отворя и да пожелая да разбера душевните връзки. Но аз трябва да призная, че аз на практика нямах никаква светлина по този въпрос до преди последните пет години. Преди това когато съм се сблъсквал с тях, аз вероятно съм ги смесвал всички заедно под общото название witchcraft control и просто съм ги разчупвал. Важно е да отбележа, че явно Господ иска да бъдат почитани името на Исус и Кръвта, която Той проля дори когато нямаме цялостно и съвършено /пълно разбиране за всички начини по които сатана работи.

Скоро идва часа когато няма да има нужда повече каквото и да било да бъде пазено в тайна … защото изпълнението на времето приближава бързо.

За всяко нещо, което е ново или откровение за вас, аз ви увещавам/моля да четете внимателно, с молитва и предпазливо да бъдете нащрек със вашето собствено разпознаване, защото аз съм само един който търси истината, също като вас:търсещ отговори за да помогна пленниците да бъдат освободени!

Киркууд, Мисури

Януари, 1999 г.
Въведение

Докато служехме в сферата на освобождение от демонично робство през последните двадесет и осем години, ние открихме много истини относно плановете и намеренията на врага спрямо Божиите деца. През последните години обаче осъзнахме, че има един дълбок проблем основен за повечето случаи на демонично робство. Ние описваме този дълбок корен като нездравословни или грешни душевни връзки.

Глупавият въпрос, който често бива поставян пред студентите по теология е: „Може ли Бог да направи толкова голям камък, че да не може да го вдигне?” Нелеп въпрос. Защо Бог би поискал да прави подобно нещо? Но всъщност Той го е направил – под формата на свободна воля, която Той даде на човека.

Бог ни създаде със „свободна воля”, (т.е. даде ни суверинитет / независимост на нашата воля). Той ни позволи да вземаме решения на които после ще служим. Той не подчини нашата воля. По-скоро Той търпеливо ни чака да изберем да поставим умовете си в пълна преданост/вярност на Неговата воля.

Given this fact, we are presented with free will- най-мощната сила в Божието творение. Нейната истинска мощ се крие в Божия отказ да я контролира и прегазва. Ангелите имат свободна воля; човекът – Божието най-висше творение на тази планета има свободна воля; дори божествената природа я притежава както Исус свидетелства:

Ние ще се опитаме да формулираме /очертаем двете страни на този въпрос / тема: не само ползите от богоугодните душевни връзки, но също така разрушителността на небогоугодните/ негативните душевни връзки.

По-нататък ще се опитаме да предложим решения на хората, преживели болката и демоничния тормоз дължащ се на съществуването на нездравословни зрели душевни връзки.

Лекарството за освобождение от зли духове е относително простичко в сравнение с разчупването на злите душевни връзки: човек веднага може да изгони демон, но как може да бъде изгонен човек оказващ влияние в нечий живот? Човек, който обикновено е смесица от добро и зло?

Не е случайно, че Исус ни заповяда да простим преди да бъдем освободени (както е в Господната молитва) защото Той разпозна, че демоничните робства често произлизат от разбито доверие във взаимоотношенията между хората.
Мат. 6:12-13а
Също както няма две еднакви снежинки, така няма и две еднакви връзки/отношения. Има обаче общи признаци/характеристики доказващи и благотворните, и нездравословни душевни връзки.

Надяваме се, че помагайки на читателя в изясняването на негативния и положителния аспект на взаимоотношенията, той или тя ще спечели невероятна духовна свобода и зрялост.

Човекът беше създаден по образ и подобие на Бога, неговия създател. Бог е Троица: три личности в едно.

Започвайки съвсем от начало, човек е направен като своя Бог и също е триединен. Той е дух, той има душа, и тези двете са облечени (или живеят) в тяло от плът. Духът и душата на възстановеният (новороденият) човек един ден ще се отдели от неговата земна къща, наречена в Писанията шатра/хижа или скиния, както казва апостол Павел говорейки за себе си: (1 Петр. 1:4; 2 Петр. 1:13,14).
2 Петр. 1:14
Денис Бенет, който според мен излъчва любов повече от който и да било човек, който някога съм срещал, и който е завършил теология, ми обясни концепцията за триединството на човека под формата на диаграмата „Н”. (Виж. Фиг.1 на следващата страница.)

Твоята душа е твоето истинско аз. Например, ако не можеш повече да ходиш или да използваш ръцете си, това ти пречи да ходиш и да вършиш неща; ако също така загубиш зрението си, слуха си и не можеш повече да използваш езика си, ти ще бъдеш неспособен да изразяваш себе си, но ти ще продължиш да съществуваш. Ти ще продължиш да бъдеш същата личност, но няма да бъдеш в състояние да я изявяваш.

Душевната връзка е прилепване заедно, взаимоотношения чрез който две души биват свързани или съединени / свързани заедно и в известен смисъл стават едно.

В Писанието, думата „прилепен”означава „да свържа / сплета заедно”, „свързан” или „прилепвам заедно”. Конкордансът на Стронг определя думата „прилепен” като #1692: dabaq, дабак; като „a prim. Root: prop. ‘to impinge’, i.e. ‘прилепям’ или ‘слепвам’; fig. ‘to catch by pursuit’: - ‘abide, fast, cleave (fast together), follow close (hard, after), be joined (together), keep (fast), overtake, pursue hard, stick, take.’”

Следователно, да бъдеш свързан с друг човек чрез душевна връзка означава да бъдеш прилепен или да бъдеш плътно прикрепен към този човек, също като да си залепен или слепен за него, или може би да си любящо / вярно отдаден.

Душевната връзка е средство, чрез което човек бива въвлечен във взаимоотношение и става едно (едно тяло, един ум и/или една душа) със друго човешко същество. Някои се отнасят към този феномен така като се прави в областта на психологията като „умствен контрол”, „умствени връзки” или „душевни връзки”, но ние ще продължим да използваме термините „богоугодни” и „небогоугодни” душевни връзки, за да представим и разграничим тези, които са богоугодни и полезни и тези, които са пагубни за благополучието на тези, които са свързани по този начин.

Думата „връзка” се определя от Уебстър като „ to attach, bind, fasten; a bond of kinship or affection, as to unite in marriage”, но думата има и друго значение: „удържам / попречвам от независимост или свобода на действията или избора: принуден/насилен чрез или като че ли от авторитет, влияние, споразумение или ангажимент”. Личността, която е контролирана по този начин се чувства задължен и като че ли неговата независимост трябва да бъде пожертвана поради влиянието или властта на друго лице, което контролира. Най-крайният пример на този негативен вид душевна връзка може да бъде видян в много от хората в Германия по времето на Втората Световна война, които са били насилвани да правят неща срещу тяхното естество, дължащ се на влиянието на Хитлер и Нази равни по натиск.

Те съществуват, защото Бог е искал да има близко богоугодно свързване или душевни връзки сред Неговите народ. Душевните връзки са планирани от Бога и са проектирани в полза на човека. Можем да видим, че душевните връзки бяха в Божия план още от самото начало. Бог избра да започне своята работа на земята с едно изключително, walking, talking взаимоотношение с Неговия син, Адам.

Трябва потока на любов да бъде двупосочен между страните, които са свързани; любовта трябва да тече и в двете посоки чрез една здравословна, богоугодна душевна връзка. Тази идея е заимствана от пъпната концепция, която следва и се отнася както за богоугодните душевни връзки и свързвания, така и по-късно за не богоугодните.
Привързване от неволно към волно

Пъпната концепция

В човешката репродукция бъдещата майка е живо свързана със своето неродено дете чрез връзка, която съществува посредством пъпната връв. Детето черпи прехрана, препитание и живот посредством този жив съюз със земния му източник на естествен живот. Това е отвесното пъпно взаимоотношение, което ни снабдява с живот … и от страна на детето то е неволно/несъзнателно.

Първоначално, детето е напълно зависимо от майката за живот, кръв, въздух, прехрана. По един невидим, less obvious side, тя предава на детето ДНК, която ще направлява неговия растеж, ще определи цвета на косата му, очите му, ръста, типа тяло, плюс много други фактори, които ще повлияят на неговата личност. Често пъти майката предава също така проклятия или духове, такива като алкохолизъм, пристрастяване към наркотици или страхове. Цялата информация се предава на развиващото се детето чрез пъпната връв и се пренася чрез кръвта.

Извън утробата, привързаността става със съзнателно/волно/доброволно и такива връзки продължават преди всичко като въпрос на избор. При възрастните, взаимоотношенията са доброволни/волни взаимно зависими основани на доверие, увереност или любов.

Може да има интелектуални или „платонически” душевни връзки на ума, като тези, които се формират между ученик и учител или последовател/ ученик и наставник. Тези обикновено са неутрални, докато единият, който доброволно е поставил себе си „под опекунството/настойничеството/ръководството на другия”, не стане неспособен да отстоява собствената си воля. Платоническите връзки често постепенно изчезват и биват надраснати/надживяват се, когато ролята учител-ученик завърши или може да бъде съвсем лесно разчупена след като веднъж бъдат осъзнати. Тези взаимоотношения обаче могат да се развият от просто учител-ученик до зависимост и робство към учителя и дори да се превърнат в идолопоклонничество. Подобни взаимоотношения обикновено се основават на споделени идеи, убеждения, концепции, разбирания или цели.

Душевните връзки, който съществуват на емоционално ниво се основават на емоционални привързвания/привличания, такива като чувства на омраза, страх, любов, душевни връзки като тези между съпруг и съпруга или родител и дете. Когато има дисбаланс те връзки стават изопачени или извратени.

Еротичните или физическите любовни привързвания са формирани от грях. Връзки се формират и в греховните сексуални случайни срещи като изнасилване, molestation, кръвосмешение. Всеки вид незаконен грях, прелюбодеец и прелюбодейка, проститутка, формират връзки между участващите страни.

Душевните връзки обикновено не се формират за една вечер (с изключение на случаите на душевни връзки базиращи се извършен грях, като този на проститутката). Обикновено те се формират за един период от време, като резултат от множество решения да се подчиниш на друг човек. Има една еврейска традиция, с която Яков илюстрира силата на единството на своите синове като взе дванадесет пръчки (по една за всеки от синовете му) и ги tying /върза на сноп. Тогава той накара всеки един от синовете му да се опита да счупи снопа. Никой не можа. После той извади отделните пръчки и даде по една на всеки син и те много лесно ги счупиха.
ИСУС, НАШИЯТ МОДЕЛ

Исус беше единственият човек, който някога е живял в безгрешно тяло и който е имал непострадала / невредима душа.
Исус имаше един щастлив, духовно успешен живот защото Той знаеше следните истини, които също така и поучаваше:
Марка 8:35
Йоан 14:30
Всички човешки душевни връзки трябва да бъдат уравновесени / неутрализирани чрез любовта към Исус.
Мат. 10:34-37
Явно е, че Исус не говори в този пасаж за човек, който в действително мрази баща си, защото това противоречи на същността на цялото учение на Исус. Той поучава това относително / това е сравнение, любовта на човека към Исус трябва да бъде толкова по-голяма от тази към собствения му баща, така че да направи естествената любов да изглежда като омраза. Той също така предупреди, че любовта към Исус и търсенето на Неговото царство много често ще бъде причина за разделяне и ще бъде погрешно разбирана от хората.

Начинът, по който можем да избегнем да обичаме хората прекалено много или да бъдем твърде прикрепени (привързани) към който и да било човек, е като обичаме повече Исус. Също така ние видяхме необходимостта от ходене в истината. Да правим каквито и да било компромиси с истината е опасно. Няма такова нещо като „малка” или „бяла” лъжа. То си остава лъжа, голяма или малка и това е отхвърляне на истината. Всяко отстъпване към нещо по-малко от истината е да идентифицираме себе си с неистина/лъжа и е равносилно на идентифициране със сатана и неговото царство, защото Исус идентифицира себе си като Истината:

И Павел, и Йоан предупреждаваха за компромиси чрез действията и чрез думите:

Исус отказа/отхвърли робството/ограничението на тези, които бяха най-близо до Него, а именно – неговата майка. Когато тя се опита да го накара да демонстрира своята чудотворна действаща сила преди Той да е готов, той отвърна:

Той не се поддаваше също така на натиска упражняван върху Него от неговите собствени братя. Той отхвърли изкушението да угажда на човек; човекоугодния дух беше отхвърлен. Той отказа да бъде под тяхното влияние. Определението за демонизация е да бъдеш под влиянието на небогоугоден дух.

Сатана се опитваше да отклони Исус от Божията воля, опитвайки се да поблазни неговата собствена плът, която стои в опозиция на волята на Бога. Лука отбелязва в предишния пасаж, че Бог е единственият на когото трябва да служим. С други думи ние отново сме увещани да не бъдем в подчинение на никой човек, но само на Бога. Да служим само и единствено на Бога, вярно и безусловно, без да бъдем обвързани с каквато и да било душевна връзка с който и да било.

Исус отхвърли изкушението да търси одобрението на тълпата. Той не търсеше одобрението на човек, а само одобрението на Своя небесен Отец и да извърши/изпълни неговата воля. Той не се нуждаеше, не търсеше, нито прие светското одобрение, което лесно можеше да бъде негово, просто ако го беше приел. Той знаеше, че човека има склонността да контролира, да използва или неестествено да зависи от Него.
Йоан 2:22-25
Сатана също се опита да установи прикрепяне/ контрол над Исус, когато на планината искаше Христос да му се покори и поклони. По този начин ние виждаме силата, която Исус демонстрира в своето предано посвещение да поставя Бога, Своя Отец, на първо място.

Исус дори отказа да отстоява нуждата на Своята собствена душа за самосъхранение, като се вижда /свидетелства когато Той се моли три пъти в градината за да доведе Своята плът в покорство на Неговия Дух, който вече беше в покорство на Божията воля. Така Той се молеше:

Бог желае да възстанови нашите души, така че да можем да Го търсим с целия си (непокътнат) дух, душа и тяло.